Майкъл Крайтън
Изгубеният свят (18)

Съобщение

Торн подкара към летището и светлините на Сан Франциско изчезнаха зад гърба им. Малкълм седеше до него. Той погледна назад, към форда, който се движеше зад тях, и попита:

— Еди знае ли за какво става дума?

— Да — отговори Торн. — Но не съм убеден, че е в състояние да повярва.

— А хлапетата знаят ли?

— Не.

Чу се писукане. Торн извади малкия пейджър. Светлинката му мигаше. Подаде го на Малкълм и каза:

— Прочети какво пише на екрана.

— От Арби е — каза след малко Малкълм. — Пише: „Желая ви приятно пътуване. Обадете се, ако имате нужда от нас. Чакаме на телефона.“ Следва номерът.

Торн се засмя.

— Как да не ги обичаш тези хлапета! Никога не се отказват. — После се намръщи, сякаш нещо му хрумна. — Кога е пуснато съобщението?

— Преди четири минути — отговори Малкълм.

— Добре, питам за всеки случай.

Свиха вдясно, към летището. Видяха светлините в далечината. Малкълм гледаше пред себе си мрачно.

— Доста е неразумно да се хвърляме напред с главата по този начин. Не се прави така.

— Няма нищо — отвърна Торн. — Стига да сме сигурни за острова.

— Сигурни сме — увери го Малкълм.

— Защо?

— Най-важното доказателство е нещо, за което не исках децата да чуят. Преди няколко дни Левин е видял труп на едно от онези животни.

— Така ли?

— Да. Успял е да го разгледа, преди властите да го изгорят. Животното е имало регистрационен етикет. Левин го е отрязал и ми го изпрати.

— Етикет? Имаш предвид…

— Да. Както на биологичен вид. Етикетът беше стар и разяден от сярна киселина.

— От вулканичен произход.

— Точно така.

— И казваш, че етикетът е бил стар?

— От няколко години. Най-интересното обаче е начинът, по който животното е умряло. Левин смята, че е било ранено приживе… имало е страхотна рана, срязване, достигащо до костта.

— Искаш да кажеш, че е било ранено от друг динозавър?

— Да.

За момент останаха мълчаливи.

— Кой освен нас знае за този остров?

— Нямам представа — отвърна Малкълм. — Знам обаче, че някой се опитва да научи. Днес в кабинета ми са идвали някакви хора и са снимали всичко.

— Чудесно — въздъхна Торн. — Но ти не знаеше къде е островът, нали?

— Не, все още не бях разбрал.

— Мислиш ли, че някой друг може да е успял?

— Не — поклати глава Малкълм. — Сами сме.