Майкъл Крайтън
Изгубеният свят (43)

Паразаври

Ричард Левин бе стиснал парапета на наблюдателницата и наблюдаваше съсредоточено. Точно отпред, над ниския скат, се появи главата на първия Paraurolophus walkeri. Черепът на този хадрозавър беше дълъг около метър, но изглеждаше още по-голям заради големия рогов гребен, който стърчеше назад и нагоре на тила.

С приближаването на животното Левин видя зелените петна по главата му, дългата, силна шия, тежкото тяло със светлозелен корем. Паразавърът беше висок към четири метра и беше голям горе-долу колкото слон. Главата му достигаше почти до нивото на наблюдателницата. Животното продължаваше с тежки стъпки към него. След миг се появи още една глава, после още една. Животните тръбяха и крачеха едно след друго право срещу него.

След малко първият паразавър се изравни с наблюдателницата. Левин стаи дъх. Животното се вторачи в него, като леко изви глава. Облиза устни с тъмночервен език. Наблюдателницата се разклати от стъпките му. Премина покрай него и продължи нататък към джунглата. След това мина второто животно.

Третото закачи с тяло конструкцията и я разклати, но не й обърна никакво внимание. Продължи нататък. Останалите — също. Един по един динозаврите изчезнаха в гъсталаците зад наблюдателницата. Земята престана да се тресе. Едва тогава Левин забеляза отъпканата от животните пътека, която минаваше край него.

Въздъхна.

Тялото му постепенно се отпусна. Той взе бинокъла, пое дълбоко въздух и се успокои. Страхът му изчезна, започна да се чувства по-добре.

И тогава се замисли — какво правят те? Къде отиват? Защото, както му се струваше, поведението на паразаврите изглеждаше твърде странно. Докато се хранеха, животните бяха в защитен ред, но се придвижваха едно след друго, а това ги правеше уязвими за хищници. Въпреки всичко такова поведение изглеждаше организирано. Движението в колона изпълняваше някаква функция.

Каква?

След като изчезнаха в джунглата, паразаврите отново започнаха да издават кратки звуци. Левин имаше чувството, както и преди, че по този начин означават местоположението си. Може би, за да не се заблудят, докато прекосяват джунглата.

А защо прекосяваха джунглата?

Къде отиваха? Какво правеха?

Със сигурност не би могъл да разбере, ако стои в наблюдателницата. Поколеба се, заслушан в ревовете на животните. После взе решение, прекачи през парапета и бързо се спусна на земята.