Майкъл Крайтън
Изгубеният свят (48)

Наблюдателницата

— Казвам ти, че няма нищо — заяви Левин с раздразнение. Потеше се от задушаващата жега под алуминиевия покрив на наблюдателницата. — Виж, дори не е пробило кожата.

Протегна напред ръката си. Виждаха се зачервени следи от зъби, но само толкова.

— Добре — каза Еди, — но ухото ти кърви малко.

— Не чувствам нищо — възрази Левин. — Едва ли е сериозно.

— Не е сериозно, но все пак трябва да го почистя — настоя Еди и отвори аптечката.

— Предпочитам да продължа наблюденията.

Динозаврите бяха на по-малко от километър и се виждаха много добре. В неподвижния въздух чуваше дори дишането им.

Чуваше дишането им.

Или поне щеше да го чува, ако този младеж го оставеше на мира.

— Слушай — каза Левин, — знам защо съм тук. Ти дойде в края на един много интересен и успешен експеримент. Всъщност аз извиках динозаврите, защото изимитирах крясъка им.

— Така ли? — учуди се Еди.

— Да, точно така. Затова тръгнаха към гората. Не мисля, че имам нужда от помощта ти…

— Работата е — прекъсна го Еди, — че ухото ти е изцапано с онези динозавърски лайна и освен това кърви. Просто ще го почистя и толкова. — Намокри един тампон с дезинфектант. — Може да те защипе малко.

— Не ме интересува, имам друга… Ох!

— Не мърдай. Ще стане веднага.

— Това е абсолютно ненужно.

— Ако останеш неподвижен за секунда, ще приключа. Ето. — Махна тампона. Левин видя, че е изцапан в кафяво и малко червено. Точно както предполагаше — раната беше незначителна. Докосна ухото си — изобщо не го болеше.

Еди затвори аптечката, а Левин присви очи към равнината.

— По дяволите! — изсумтя Еди. — Колко горещо е тук!

— Да — отвърна Левин и сви рамене.

— Пристигна Сара Хардинг и мисля, че вече са я закарали при караваната. Искаш ли да се върнеш?

— Не виждам защо — каза Левин.

— Помислих си, че може би ще искаш да й кажеш „здрасти“ или нещо такова.

— Моята работа е тук — изсумтя Левин, обърна се и вдигна бинокъла.

— Е? — подкани го Еди пак. — Идваш или не?

— И през ум не ми минава — каза Левин. — За нищо на света. Ако ще да минат и шейсет и пет милиона години.