Елиф Шафак
Черно мляко (42)

Епилог

Следващата година завърших новия си роман „Любов“, който се превърна в Турция в бестселър с рекордни тиражи. Отново започнах да давам интервюта, да пиша вестникарски материали и очерци, да посещавам литературни панаири и да се прехвърлям от култура на култура — както винаги. Отказах се да преподавам в Университета на Аризона, защото се оказа невъзможно да пътувам толкова часове с бебе на ръце. Вместо това положихме ново начало в Лондон и прекарваме половината година там, половината в Истанбул. Научих се да съчетавам номадството с изискванията на уседналия начин на живот.

Дъщеря ни се казва Шехеразада Зелда: първото име е на сладкодумната разказвачка от Изтока, а второто — на Зелда Фицджералд. След година и половина ни се роди син — Емир Заир: първото име е от древноизточните предания, а второто — от разказа на Борхес „Заир“ и „Захир“ на Паулу Коелю.

Във всичко, което пиша и правя, бях и още съм вдъхновявана от Зелда и Заир и от прелестите и силата на майчинството.

Втората бременност беше лека и нито след раждането, нито през месеците след това съм се натъквала на Господаря Потон или на някой от роднините му. Подочух, че остарявал и бил скован от артрит. Може би скоро ще престане да притеснява родилките и ще предпочете през цялото време да си лъска лампата.