Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Семейство Травис (3)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Smooth-Talking Stranger, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,2 (× 164 гласа)

Информация

Сканиране
Bridget (2011)
Разпознаване и корекция
Dani (2011)

Издание:

Лайза Клейпас. Непризнати грехове

ИК „Ергон“, София, 2010

Редактор: Сергей Райков

ISBN: 978-954-9625-56-1

История

  1. — Добавяне

Епилог

Джак ме чакаше на летището след конференцията в Колорадо, където се срещнах с колеги и с издателя на списания, които заинтригувах с материал, озаглавен предпазливо: „Шест стратегии да открием и задържим щастието“.

Конференцията беше интересна, но е нетърпение очаквах завръщането у дома.

След почти година семеен живот, тези четири дни са най-дългата ни раздяла. Обаждах му се често, описвах му хората, с които се срещах, споделях идеите си за бъдещи рубрики и статии. От Джак пък научих, че е вечерял с Харди и Хейвън, че на Карингтън са й сложили скоби на зъбите, а Джо е в изрядно здравословно състояние. Всяка вечер Джак ми разказваше подробно как е прекарал деня Люк и аз жадно поглъщах новините.

Дъхът ми спира, когато зървам съпруга си. Той е красив и греховно привлекателен. Мъж, след който всички жени се обръщат, но той не забелязва нищо, освен мен. Вижда ме, приближава с три дълги крачки и впива топли устни в моите. Тялото му е здраво и излъчва сигурност. И макар да не съжалявам, че отидох на конференцията, осъзнавам, че не съм се чувствала толкова добре, откакто се разделихме.

— Как е Люк? — е първият ми въпрос и Джак ме развеселява с историята как му давал ябълково пюре, а Люк си напълнил шепата и си размазал пюрето по косата.

Взимаме куфара ми и Джак ме откарва в апартамента ни на Мейн Стрийт 1800. Не можем да се наприказваме, макар да сме се чували всеки ден. Ръката ми не се отлепя от рамото на Джак през целия път. Забелязвам, че бицепсите му изглеждат огромни. Питам го дали е тренирал по-усърдно от обичайното, а той обяснява, че само така овладявал потисната си сексуалност. Предупреждава ме, че ме чака много работа, докато си навакса. Отвръщам, че няма проблем.

Изправям се на пръсти и го целувам през цялото време, докато асансьорът се изкачва нагоре. Накрая оставам съвсем без дъх.

— Ела — промърморва Джак, условил поруменялото ми лице в длани, — четири дни без теб ми се сториха като четири месеца. Непрекъснато се чудех как съм издържал, преди да те срещна.

— Замествали са ме много обаятелни жени — казвам му.

Той се усмихва, преди отново да долепи устни до моите.

— Не съм знаел какво пропускам.

Джак носи куфара ми, а аз бързам по коридора към апартамента. Сърцето ми бие нетърпеливо. Натискам звънеца и бавачката отваря вратата точно когато Джак ме настига.

— Добре дошла у дома, госпожо Травис — възкликва тя.

— Благодаря. Хубаво е да си отново вкъщи. Къде е Люк?

— В детската стая. Играем си с влакчето. Беше много послушен, докато ви нямаше.

Хвърлям дамската чанта на пода до вратата, събличам си сакото, мятам го върху канапето и се втурвам към детската стая. Стените са в бледосиньо и резеда. Върху едната виси плакат с коли и камиончета с усмихнати личица, върху пода има килимче с изрисувани пътища и релси.

Синът ми седи, стиснал дървено локомотивче и се опитва да завърти с пръсти колелата.

— Люк — тихо казвам, за да не го уплаша. — Мама се върна. Тук съм. Много ми липсваше, сладко момченце!

Люк ме поглежда с кръглите си сини очи и изпуска локомотивчето. Малките му ръчички увисват във въздуха. Широка усмивка грейва по лицето му, разкривайки едно перлено зъбче. Той вдига ръчички към мен.

— Мама!

Сърцето ми се изпълва с възторг. Прегръщам го.

Край
Читателите на „Непризнати грехове“ са прочели и: