Лайза Клейпас
Непризнати грехове (9)

Девета глава

Хейвън Травис беше стройна и толкова по-ниска от брат си, че на пръв поглед изглеждаше съмнително да са кръвни роднини. Маслиненочерните й очи обаче бяха досущ като на Джак. Притежаваше деликатен чар — чернокоса и светлокожа. Излъчваше жизненост и интелигентност, но… долових и уязвимост, свидетелстваща, че тъмната страна на живота не я е подминала.

— Здравей, Джак — поздрави тя и веднага насочи вниманието си към спящото бебе. — Какво сладко дете! — имаше характерен тембър — ведър, топъл и леко дрезгав, все едно току-що е отпила глътка скъп ликьор. — Подай ми кошчето. Лашкаш го!

— Харесва му — спокойно отвърна Джак и вместо да й подаде Люк, приведе глава за целувка. — Ела Варнър, тази властна жена е сестра ми Хейвън.

Тя пое протегнатата ми ръка уверено и същевременно деликатно.

— Влизай, Ела. Какво съвпадение! Преди седмица-две започнах да чета рубриката ти!

Хейвън ни покани в апартамента — малко жилище с една спалня, издържано в бяло, кремаво и с мебели от тъмно дърво. Няколко акцента в свежо зелено освежаваха сдържаната цветова гама. В единия ъгъл имаше шведски настолен часовник. Дневната беше обзаведена с най-необходимото — няколко антикварни френски стола, канапе с покривка в черно и кремаво.

— Тод — най-добрият ми приятел — аранжира интериора — обясними Хейвън, забелязала заинтригувания ми поглед.

— Чудесно е! Изглежда като от списание.

— Според Тод повечето хора допускат грешка, отрупвайки по-тесните пространства с множество фини мебели. А всъщност е добре нещо по-обемисто — като това канапе — да бъде акцент на стаята.

— Канапето всъщност е възтясно — обади се Джак, оставяйки кошчето с Люк върху ниската, но широка масичка за кафе.

Хейвън се усмихна.

— Според братята ми — уведоми ме тя, — удобни са единствено диваните с размери на товарен камион — тя пристъпи към спящото бебе и го погледна с нежна загриженост. — Как се казва?

— Люк — отвърнах аз и с изненада установих, че в гърдите ми се надига гордост.

— Джак ме запозна донякъде с положението — каза Хейвън. — Страхотно е, че помагаш на сестра си. Макар очевидно да не ти е много лесно. Но точно така бих очаквала да постъпи госпожица Независимост — допълни с усмивка тя.

Джак ме изгледа замислено.

— Любопитно ми е да прочета нещо от теб.

— Ей там върху масичката има няколко броя на „Вайб“ — посочи му Хейвън. — Добре е от време на време да прочиташ и нещо друго, освен „Настолна книга на ловеца и рибаря“.

За мой ужас Джак взе последния брой, който съдържаше доста провокативен текст.

— Дали не би… — подхванах аз, но той продължи да разлиства старателно страниците и аз млъкнах.

Веднага разбрах кога намери рубриката с карикатурния ми портрет, представящ ме върху безбожно високи токчета и в сако с ексцентрична кройка.

Знаех какво чете, дори преди веждите му да запълзят нагоре по челото.

„Скъпа госпожице Независимост,

Излизам с фантастичен мъж — красив, преуспял, мил и добър в леглото. Но има един проблем. Той е от деликатно дребните — искам да кажа в сексуално отношение. Чувала съм, че размерът няма значение, но ме гложди желание да ми предложи малко повече в това отношение. Въпреки коктейлното му кренвиршче, ми се иска да остана с него, ала как да възпра мечтите по нещо по-така?

Привърженичка на размер XXL“

„Драга любителко на размер XXL,

Невъзможно е да се увеличи размерът на мъжките гениталии(макар множество реклами да твърдят обратното). Но ти предлагам да поразмислиш над няколко достоверни факта — в клитора има приблизително 8000 нервни окончания. Значително по-малко са по външната една трета на влагалището и буквално николко по вътрешните две трети. Следователно — късият пенис е способен да стимулира наслада също както и дългия.

Повечето жени смятат, че уменията на партньора им са по-важни от размера. Пробвайте различни пози и техники, наблегнете на еротичната игра и не забравяйте, че до Рим водят много пътища.

И накрая — ако ти си иска да се забавляваш с нещо голямо, приложи секс играчки в леглото. Приеми ги като допълнителен стимул.

Госпожица Независимост“

По лицето на Джак се изписа удивление — сякаш се мъчеше да съгласува персоната „Госпожица Независимост“ с мнението, което си беше изградил за мен досега. Приседна на тъмнозеленото канапе и продължи задълбочено да чете.

— Ела да ти покажа кухнята — дръпна ме Хейвън към покритото с плочки пространство с гранитни плотове и уреди от неръждаема стомана. — Нещо за пиене?

— Да, благодаря.

Тя отвори хладилника.

— Леден чай с манго или с боровинки и босилек?

— С манго, моля.

Седнах на високия стол до плота.

Джак отлепи поглед от четивото и замърмори:

— Хейвън, знаеш, че не понасям тези отвари. Сипи ми от обичайното.

— Нямам от обичайното — отвърна сестра му и извади кана с цитрусов чай. — Пробвай мангото.

— Какво му е на чая с вкус на чай?

— Стига си хленчил, Джак. Дори Харди го хареса.

— Скъпа, Харди ще хареса и варена трева от двора, стига да му я приготвиш ти. Под чехъл е.

— Ще ми се да му го кажеш в лицето — подсмихна се Хейвън.

— Не мога — лаконично отговори Джак. — Под чехъл е, но въпреки това може да ме смачка като комар.

С разширени очи се помъчих да си представя що за мъж би успял да смачка Джак като комар.

— Годеникът ми е работил като оксиженист на петролна сонда и е як като вол — обясни ми Хейвън със светнал поглед. — Което е добре. Иначе тримата ми братя досега да са го разкъсали на парчета.

— Пропуснахме само да му дадем медал, задето тръгна с теб — възрази Джак.

От ведрия разговор ясно личеше, че им е приятно да са заедно. Продължавайки дружелюбната препирня, Хейвън занесе на брат си чай и се върна в кухнята.

Подаде ми чаша и се облакъти върху плота.

— Харесва ли ти апартаментът? — попита ме.

— Да, страхотен е. Но има…

— Знам. Изслушай ме, Ела — с обезоръжаваща искреност подхвана тя. — Никога не съм плащала наем за този апартамент, понеже беше бонус към работата. След като се оженим, ще живея в апартамента на Харди на осемнайсетия етаж — усмихна се доволно и добави: — Повечето ми неща вече са при него. Тоест — разполагаме с необитаем обзаведен апартамент. Не разбирам защо да не отседнете тук с Люк няколко месеца, докато се върнеш в Остин. Ще си плащаш режийните, разбира се. Няма да ти искам наем, понеже апартаментът така или иначе щеше да пустее.

— Не, не мога да приема, без да плащам нищо — възразих аз.

Тя сбърчи чело и прокара ръка през косата си.

— Не знам как да се изразя по-деликатно… но колкото и да ми платиш, ще бъде символичен жест. Не ми трябват пари.

— Иначе не бих приела.

— Тогава открий сметка на Люк със сумата, която би отделила за наем.

— Мога ли да попитам, защо не използваш апартамента като допълнителен източник на средства?

— Обсъждали сме го — призна тя. — Дори има кандидати, но още не сме решили какво ще правим. Когато и ако наемем нов мениджър, той ще трябва да живее наблизо, така че се налага жилището да остане свободно.

— Защо ще ви трябва нов…? — подхванах аз, но прецених, че е по-добре да не любопитствам.

Хейвън се усмихна.

— С Харди вероятно ще се опитаме скоро да си имаме деца.

— Мъж, който наистина иска бебе! — възкликнах аз. — Похвално.

Откъм Джак не долиташе никакъв звук. С изключение на разлистващите се страници на списанието.

Погледнах към Хейвън и свих безпомощно рамене.

— Учудвам се, че нямаш нищо против да помогнеш на абсолютно непознат човек.

— Не си абсолютно непозната — уточни разумно Хейвън. — Все пак познаваме братовчедка ти Лайза, а Джак е излизал със сестра ти Тара…

— Веднъж — вметна той от съседната стая.

— Веднъж — повтори ухилено Хейвън. — Значи имаме общи приятели. Освен това — Хейвън ме погледна замислено — неотдавна и аз преживях трудности. Неприятен развод. Неколцина, включително Джак, ми помогнаха да го преодолея. И искам да дам тласък на добрата карма.

— Не съм ти помагал — възрази Джак. — Нуждаех се от евтина работна ръка.

— Остани тук, Ела — настоя Хейвън. — Можеш да се нанесеш веднага. Трябва ти само креватче за бебето и сте готови.

Чувствах се смутена и несигурна. Не бях свикнала да моля за помощ и да я получавам. Напрягах се да предвидя възможните усложнения.

— Може ли да помисля?

— Разбира се — светнаха тъмните й очи. — Само от любопитство — как би постъпила госпожица Независимост?

— Нямам навик да се допитвам до нея — широко се усмихнах аз.

— Аз знам какво би казала — Джак дойде в кухнята с празната си чаша.

Подпря се седна ръка върху плота толкова близо до мен, че се изкушавах да се отдръпна. Но не помръднах, улавяйки всяко движение, сякаш нервните ми окончания се бяха превърнали в котешки мустачки. Миришеше на сухо и свежо с едва доловим кедров аромат, който исках да вдишвам отново и отново.

— Ще те посъветва да постъпиш, както е най-добре за Люк — каза Джак. — Нали?

Кимнах и се облегнах на плота, стиснала в шепи лактите си.

— Тогава го направи — промърмори той.

Отново ме подтикваше, по-настоятелен от всичките ми познати мъже. И незнайно защо, вместо да се отдръпна, ми се прииска да се отпусна в ръцете му.

Усетих, че се изчервявам и не посмях да вдигна очи към него. Вместо това насочих вниманието си към Хейвън. Тя наблюдаваше брат си съсредоточено, сякаш е казал или направил нещо нехарактерно. После стана припряно, остави празната си чаша в чешмата и каза, че е време да се връща в офиса. Имала срещи, трябвало да подписва договори.

— Вие ще заключите — додаде ведро. — Не бързай, Ела, помисли си.

— Благодаря. Радвам се, че се запознахме.

Когато си тръгна, с Джак не помръднахме. Стоях напрегната, присвила пръстите на краката си около металната опора в долния край на стола. Той се приведе толкова ниско, че усетих дъха му в косите си.

— Прав беше — дрезгаво казах. — Харесах я — по-скоро долових, отколкото видях краткото му кимване. Мълчанието му ме подтикна да продължа: — Съжалявам, че се е наложило да се разведе.

— Аз съжалявам само, че не го направи по-скоро. И че не успях да излича оня от лицето на земята.

В гласа му не се долавяше никаква самонадеяност, само непоклатимо спокойствие, което ме притесни. Вдигнах очи.

— Невинаги съумяваме да защитим хората, които обичаме — рекох.

— Разбрах го.

Не ме попита дали смятам да остана тук. Някак си и двамата знаехме отговора.

— Моят свят е по-различен — казах след кратко мълчание. — Не посещавам такива жилища, камо ли да живея в тях. Мястото ми не е тук. Нямам нищо общо с хората тук.

— Къде ти е мястото? В Остин при Дейн?

— Да.

— Той май не мисли така.

— Евтин удар под кръста — намръщих се аз.

— Хората в тази сграда са като навсякъде, Ела — невъзмутимо продължи Джак. — Някои са приятни, други — не. Някои са умни, други нямат капчица мозък. Иначе казано, съвсем нормална среда. Ще свикнеш бързо — гласът му омекна. — Ще си намериш приятели.

— Няма да се задържа достатъчно дълго, за да опозная съседите. Ще се грижа за Люк, ще гледам да помогна на сестра си. И ще работя, разбира се.

— Сама ли ще отидеш в Остин да си вземеш нещата, или Дейн ще ти ги донесе?

— Всъщност нямам кой знае какво. Дейн ще ми опакова дрехите и ще ми го изпрати по пощата. Може би след няколко седмици ще ми дойде на гости.

Чух, че Люк се събуди. Тутакси скочих от стола.

— Време за хранене и сменяне на пелени — обявих и се запътих към кошчето.

— Остани тук с Люк и отдъхни, а аз ще ти прибера багажа от хотела, за да не се налага да плащаш и за тази нощ.

— Но колата ми…

— Ще те заведа да си я прибереш по-късно. Почини си сега.

Звучеше добре. Не горях от желание да се върна с Люк в колата и да пътувам в най-жежкото време. Бях изморена, а в апартамента беше приятно хладно и свежо. Погледнах тъжно Джак.

— Вече ти дължа твърде много.

— Значи още една дреболия не се брои — той проследи с поглед как разкопчавам колана на Люк и го изваждам от кошчето. — Имаш ли всичко необходимо?

— Да.

— Връщам се бързо. Знаеш телефона ми.

— Благодаря. Аз… — изпълнена с благодарност, бръкнах в чантичката и извадих шише със студено мляко. — Не знам защо правиш всичко това. Особено след неприятностите, които ти причиних. Но съм ти признателна.

Джак спря на прага и ме погледна.

— Харесвам те, Ела. Оценявам усилията ти да помогнеш на сестра си. Повечето в твоето положение не биха поели риска. Не бих се поколебал да помогна на човек, който с всички сили се стреми да постъпи както трябва.

Когато Джак си тръгна, аз нахраних Люк и го разведох из апартамента. Влязохме в спалнята с месингово легло, покрито със старинна бяла дантелена покривка, ратанов скрин, който служеше и като нощна масичка, и стъклен кръгъл абажур във викториански стил. Оставих Люк на леглото и седнах до него, стиснала телефона.

Набрах номера на Тара. Свързах се с гласовата й поща и оставих съобщение:

„Здравей, скъпа. С Люк се справяме добре. Ще останем в Хюстън през следващите три месеца. Мислех си за теб. Питах се как си. И Тара — гласът ми пресекна от състрадание и нежност — имам представа какво преживяваш. Колко трудно се разговаря за мама, за миналото. Гордея се с теб. Постъпваш правилно. Ще се справиш“.

Гореща болка преряза клепачите ми. Но напиращите сълзи пресъхнаха, щом забелязах, че Люк се е обърнал към мен и ме наблюдава с изпитателна невинност. Пресегнах се и го погалих по главичката — тъмната му коса беше гладка и копринена като птича перушина.

— И ти ще се справиш — казах му.

Задрямахме сгушени, Люк — унесен в чисти бебешки видения, а аз — в неспокойни сънища. Заспала съм по-тежко, отколкото очаквах и възнамерявах. Когато се събудих, в стаята беше тъмно. Изненадана, че Люк не издава нито звук, аз се протегнах към него. Обзета от паника заопипвах празното пространство.

— Люк! — извиках и скочих.

— Хей — Джак влезе в стаята и запали лампата. — Спокойно. Всичко е наред, Ела — гласът му прозвуча меко и ласкаво. — Бебето се събуди преди теб. Взех го в другата стая, за да си отспиш. Гледахме мач.

— Не се ли разплака? — попитах дрезгаво и разтърках очи.

— Само когато разбра, че „Астронавтите“ пак губят плейофа. Но аз му обясних, че не е срамно да се плаче за „Астронавтите“. Така се сприятеляват хюстънските мъже.

Опитах се да се усмихна, но се чувствах изтощена и не съвсем разсънена. И за мой ужас, когато Джак приближи до леглото, инстинктивно понечих да вдигна ръце към него. Но той не беше Дейн. Беше неприлично, дори отвратително да го възприемам по същия начин. С цената на безброй емоционални рискове с Дейн четири години изграждахме взаимно доверие, докато постигнем близостта, която споделяхме сега. Не можех да си представя да постигна същото с друг. Преди да успея да помръдна, Джак застана до леглото и впи в мен меките си тъмни очи. Полегнах назад, а коремът ми се присви с наслада, когато за секунда си представих как той се привежда над мен и усещам как тялото му се отпуска върху моето — толкова силно, толкова приятно…

— След няколко часа колата ти ще бъде в гаража — отвърна той. — Платих на едно момче от хотела да я докара.

— Благодаря. Нека ти върна парите.

— Няма нужда.

— Не искам да задлъжнявам още повече.

Той поклати удивено глава.

— От време на време трябва да се отпускаш, Ела, и да приемаш протегнатата ръка.

Примигнах, дочула откъм дневната да долита камерна музика.

— Какво слушаш?

— Взех едно видео за Люк. Куклен театър по Моцарт.

Ухилих се.

— На този етап Люк не вижда на повече от десет сантиметра от лицето си.

— Това обяснява незаинтересоваността му. Сметнах, че вероятно предпочита Бетовен.

Протегна ръка да ми помогне да стана. Приех я след кратко колебание. Определено можех да се изправя и сама. Но ми се стори грубо да отхвърля жеста. Ръката ми прилепна съвършено към неговата — дългият му палец се преплете с моя, дланите ни се допряха нежно. Пуснах го веднага щом се изправих. Помъчих се да си спомня дали към Дейн бях изпитала същото мигновено и отчетливо привличане. Не… беше се породило постепенно, разгърна се бавно и постепенно. Категорично не одобрявах бързината.

— Куфарът ти е в другата стая — каза ми Джак. — Ако си гладна, поръчай си от ресторанта на седмия етаж. Ако ти потрябва нещо друго, обади се на Хейвън. Бележката с номера й е до телефона. Няколко дни няма да се виждаме — ще пътувам.

Прииска ми се да попитам къде, но само кимнах.

— Приятно пътуване.

В очите му проблеснаха шеговити искри.

— Благодаря.

Махна ми приятелски и си тръгна. Почувствах облекчение, но и разочарование. В дневната открих куфара, а върху него — хотелската сметка, пъхната в снежнобял плик. Разгърнах я, видях крайната сума и потръпнах. Забелязах обаче, че в списъка с разходи липсваше вечерята с Джак. Явно я беше платил. Но нали се бяхме уговорили аз да се погрижа? Защо си бе променил мнението? От съжаление? Дали е сметнал, че не ми е по джоба? Или пък изобщо не е възнамерявал да плащам аз. Объркана и смътно раздразнена, оставих сметката и отидох да гушна Люк. Изгледах кукления театър с бебето, стараейки се да не мисля за Джак Травис. И най-вече да не се питам кога ще се върне.