Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Семейство Травис (3)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Smooth-Talking Stranger, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,2 (× 164 гласа)

Информация

Сканиране
Bridget (2011)
Разпознаване и корекция
Dani (2011)

Издание:

Лайза Клейпас. Непризнати грехове

ИК „Ергон“, София, 2010

Редактор: Сергей Райков

ISBN: 978-954-9625-56-1

История

  1. — Добавяне

Шестнадесета глава

Оркестърът продължи с бавна, кадифена версия на „Лунен танц“.

Джак ме притисна по-плътно. Усещах дъха му върху слепоочието си, а бедрата му се плъзгаха срещу моите. Танцувахме, а аз го следвах сляпо и малко нестабилно, сякаш сме върху корабна палуба. Но той ме водеше здраво и уравновесяваше несигурните ми стъпки. Вдъхвах дълбоко богатия аромат на кожата му. Внезапно лека пот ороси цялото ми тяло, сякаш кожата ми оживява.

Песента свърши. След аплодисментите оркестърът подхвана по-енергична мелодия. Сякаш някой ме пробуди с кофа студена вода в лицето. Примижавайки, тръгнах след Джак през множеството. Често спирахме да поговорим с гостите. Джак сякаш познаваше всички. И се оказа доста по-вещ в надяването на дружелюбна общителна маска от мен. Долавях обаче горещото напрежение в дланта му, докато ме водеше през тълпата, откривайки тесни проходи, през които да се промъкнем.

Запалиха свещите върху тортата и в съпровод с оркестъра гостите изпълниха нестройна, но енергична версия на „Честит рожден ден“. Раздадоха парчетата, щедро полята с шоколад и сметана. Аз отхапах едва-едва, плътният пълнеж заседна в гърлото ми. Прокарах го с няколко глътки шампанско и алкохолът и захарта мигновено ме разведриха. Джак ме улови за ръката и ме поведе.

Сбогувахме се с Чърчил и дамата на сърцето му Вивиан. Зърнахме Джо в един ъгъл с млада жена, която явно изслушваше с дълбоко съчувствие историята за избягалата във френските алпи приятелка. Помахахме на Хейвън, Харди, Гейдж и Либърти.

— Не трябва ли да измислим някакво извинение за ранното оттегляне? — попитах. — Кажи им, че трябва да се връщам при бебето или…

— Знаят защо си тръгваме.

По пътя към Мейн Стрийт 1800 не разговаряхме много. Чувствата ни едва прохождаха. Не познавах Джак достатъчно, за да се отпусна спокойно. Връзката ни тепърва щеше да се развива. Все пак му разказах за срещата с Дейн и той ме изслуша внимателно. Съзнавах, че макар да разбира възгледите на Дейн, дълбоко в себе си не ги приема.

— Трябваше да се бори за теб — каза. — Трябваше да ме срита по задника.

— И какво щеше да постигне? — попитах. — В крайна сметка избирам аз, нали?

— Да. Но това не променя факта, че беше длъжен да се опита да си върне жената.

— Но ти не си ме взел — възразих аз.

— Все още — изгледа ме многозначително той.

И сърцето ми се впусна в шеметен галоп. Качихме се в апартамента му. За пръв идвах тук. Намираше се няколко етажа над моя. През огромните прозорци Хюстън се разстилаше като на длан. Светлините на града блещукаха като диаманти върху тъмно кадифе.

— Кога каза на детегледачката, че ще се върнеш? — попита Джак, докато разглеждах апартамента.

Беше просторен и стилен, с тъмни кожени мебели, няколко графики по стените и завеси и дамаски в шоколадово, кремаво и синьо.

— Около единайсет — отвърнах и прокарах пръст по купа от спираловидно релефно стъкло. Ръцете ми видимо трепереха. — Хубаво жилище.

Джак застана зад мен, положи длани върху раменете ми и ги прокара надолу по ръцете ми. Хладната ми кожа настръхна под приятната топлина. Той обгърна в шепа ръката ми и приведе глава към уязвимата извивка на врата ми. Устните му докоснаха кожата с чувствено обещание.

Той продължи да ме целува, търсейки най-чувствителното място и когато го намери, аз се притиснах инстинктивно към него.

— Джак… Нали вече не си ядосан, задето Дейн спа при мен?

Дланта му се плъзна по гърдите и корема ми, досягайки всяко хълмче и всяка падина, спирайки при всеки трепетен отклик. Тялото ми се изви тръпнещо. Смътно съзнавах, че Джак събира информация, нежно долавяйки пулса на всички най-уязвими места.

— Всъщност, Ела… помисля ли си за него, ми се иска да пречупя стоманен лост.

— Но нищо не се е случило — възразих аз.

— Само затова го оставих да си върви по живо, по здраво.

Не знаех доколко Джак се перчи по мъжки и доколко говори искрено. Опитах се да придам на гласа си вразумителна, иронична нотка — трудна задача, понеже усетих как пръстите му се провират под деколтето ми.

— Няма да си го изкараш на мен, нали?

— Опасявам се, че не мога да ти обещая — задиша по-тежко, разбрал, че не нося сутиен. — Тази вечер си цялата моя, синеочке.

Похотливо и бавно дланта му пое хладната тежест на гръдта ми. Аз се олюлях върху сребристите токчета. Зърното ми се стегна между пръстите му и той го помилва нежно с палец, превръщайки го в неразтворена цветна пъпка.

Обърна ме към себе си.

— Красива — прошепна.

Дланите му се спуснаха надолу под плътната тъкан на роклята ми. Докосваше ме съсредоточено, с премрежени очи и потъмнели скули.

— Моя.

Думата прозвуча като едва доловимо дихание. Омагьосана, аз се взрях в тъмните му като мастило очи и поклатих бавно глава.

— Да — промълви Джак и притисна устни към моите. Аз отвърнах безпомощно, впила пръсти в ризата му. Той прокара длани през косите ми и обхвана тила ми. После се съсредоточи върху устните ми, търсейки нови, по-съкровени дълбочини, докато цялото ми тяло започна да излъчва горещина. Джак ме улови за ръката и ме поведе към спалнята. Щракна ключа на стената и дискретно сияние от невидим източник изпълни стаята. Твърде възбудена, не обърнах особено внимание на обстановката. Погледът ми се прикова върху огромното легло, покрито с кехлибарени завивки и метри бял лен.

Прочистих гърло и с преднамерено нехаен тон отбелязах:

— Не ми ли се полага чувствена музика?

Джак поклати глава.

— Обикновено действам акапелно.

— Искаш да кажеш без акомпанимент?

— Не, без акомпанимент не съм го правил, откакто навърших четиринадесет.

Бездиханният ми смях завърши с ахване, когато Джак се протегна и дръпна нежно тънките връвки под деколтето ми. Роклята се разтвори, разкривайки кръглите овали на гърдите ми и белите ми копринени бикини.

— Виж се — прошепна той. — Престъпление е да се обличаш.

Той смъкна роклята през раменете ми и я остави да се свлече на пода. Силна руменина обля цялото ми тяло, застинало голо върху високите токчета.

Разтреперана от възбуда, аз несръчно задърпах черната му риза. Джак ми помогна да я съблека. Гърдите му бяха силни, изваяни — малки мускули спояваха по-големите. Колебливо докоснах тъмните косми по гърдите му и прокарах пръсти през тях. Усещането беше влудяващо приятно. Той ме притисна, обгърна ме с ръце, а моите се сключиха около врата му. Косъмчетата, гъделичкащи гръдта ми, дългите, сочни целувки изостряха сетивата ми. Усетил как нетърпеливо извивам тяло, как хълбоците ми настойчиво притискат ерекцията му, Джак се отдръпна нежно с приглушен смях:

— Не още.

— Желая те — отвърнах, зачервена и трепереща. За пръв път в живота си изричах тези думи. И тутакси си спомних какво ми каза Джак в гаража: „Знаеш, че с мен ще стигнеш много по-далеч, отколкото с Дейн“. Вярно беше. Абсолютно вярно. Щях да допусна Джак много по-близо. Не само физически. Огромният риск, който поемах, ме изплаши страшно.

Почувствал ужасените тръпки, Джак ме притисна в обятията си. Задържа ме безмълвно, с безкрайно търпение.

— Предполагам… — успях най-сетне да изрека, — че не се чувствам в безопасност.

— Навярно защото не си — Джак пъхна пръсти в гащичките ми и ги смъкна. — Но след няколко минути, скъпа, това изобщо няма да те притеснява.

Замаяно се подчиних на ръцете му, побутващи ме към ръба на леглото. Пресегнах се към сребристите сандали.

— Не — прошепна Джак и клекна пред мен. Разтвори решително бедрата ми.

Аз протегнах ръце към него.

— Лампите — свенливо промълвих.

Но Джак ме прикова на място и задуши възраженията ми с алчни устни. След секунди аз стенех, застинала от удоволствието, надигащо се на вълни при всеки копринен допир на езика му. Джак не спря, докато желанието не преля и аз придърпах главата му силно и наблизо. Той ме стисна за китките, свали ръцете ми до тялото и ги задържа там.

Прикована така, с разтворени бедра, аз надавах приглушени викове, докато той целуваше и нежно вкусваше мекотата ми. Прелелите ми сетива най-сетне избухнаха в неистови, неволни спазми. Джак се отдръпна, оставяйки ме слаба, безпомощна, отчаяна, с бумтящ пулс. Когато се изправи между бедрата ми, аз се протегнах към панталоните му с натежали, оковани сякаш във вериги пръсти.

Джак беше възбуден до крайност. Докоснах невярващо туптящата плът и дъхнах срещу напрегнатата главичка. Той застина и изстена тихо, усетил влажния досег на устата ми, която сякаш се опитваше да го погълне докрай. След няколко секунди обаче той се отдръпна леко и прошепна:

— Не, не мога. Твърде съм близо. Аз почакай, Ела…

Смъкна си дрехите и ме дръпна в леглото. Бавно свали обувките ми, разкопчавайки дребните катарами, въпреки че можеше да ги изуе направо. После легна върху мен, целуна гърдите ми, прокарвайки настойчиво бедрото си между моите. Аз протегнах длан към гъвкавия му гръб. Устата му намери моята и аз се отпуснах възнак, стенеща и безпомощна. Той ме обгърна и ме претърколи настрани. Пръстите му бродеха неспирно из цялото ми тяло.

Преплетените ни тела се търкаляха бавно по широкото легло. Виеха се, търкаха се едно о друго в чувствена борба — аз се мъчех да го прилаская в мен, той се бавеше и измъчваше болезнената ми плът, докато започнах дрезгаво да моля: „Готова съм, ела в мен, сега“.

Той проникна в мен и целият свят сякаш спря от лекия, но плътен допир. Вкопчих се в раменете му, забила нокти в кожата му. Джак шепнеше, че ще е нежен, молеше ме да се отпусна, да се отпусна… и аз щедро поемах всяко следващо, по-дълбоко движение.

Лицето му беше точно над моето, в тъмните му очи светеше адска жар. Отмести кичур коса от челото ми.

— Ще свикнеш с мен — промълви.

Аз кимнах като хипнотизирана. Устните му се долепиха до моите. Той галеше влажната теснина в тялото ми — нежно, както умеят само едрите мъже. Долавяше всяко дихание и всеки удар на сърцето ми, търсейки съвършения баланс между плътта и движението и когато го намери аз извиках безпомощно. Джак почти замърка от удоволствие.

— Харесва ли ти така, Ела?

— Да. Да.

Аз стиснах врата му, обгърнах го с бедра. Тежък и здрав, той проникваше в мен на бавни тласъци. Надигах хълбоци, исках да побърза, да го усетя по-силно. Тих смях се прокрадна през учестените му дихания. Той ме притисна неподвижно, принуждавайки ме да приема ритъма му. Сякаш след цяла вечност аз най-сетне се отпуснах в обятията на екстаза. Отметнах глава, дланта му прихвана тила ми, а устните му пробягаха по гърлото ми.

Неуморимият ритъм продължи — все по-навътре и по-навътре — усещах всяка клетка на влажната, сладостна плът. Цялото ми тяло се заизвива в сладостни конвулсии, коленете ми пристегнаха като в менгеме хълбоците му. Той изчака вълните да стихнат и след няколко последни тласъка се отпусна облекчено.

Лежах неподвижна и трепереща в ръцете му. Горещата му влага се процеждаше между бедрата ми. Сгуших лице в гърдите му. Тялото ми бе натежало от удоволствие, меко като узрял в пълната си сладост плод.

— Почини си — промърмори Джак и дръпна завивките над голите ми рамене.

— Не мога — заекнах аз. — Долу… Детегледачката…

Той ме целуна по косите. Гласът му прозвуча като най-мека коприна:

— Само няколко минути. Аз ще стоя буден.

Сгуших се в него и благодарно затворих очи. След малко се размърдах и примигнах, доловила през сънищата някаква промяна. Променената бях аз. Чувствах се несигурна и изгубила равновесие, ала въпреки това усещането беше странно приятно.

Джак се беше облакътил и се взираше в мен изненадващо сериозно. Показалецът му проследи очертанията на усмихнатите ми устни.

— Най-чудесното преживяване в живота ми, Ела. Не се сещам дори за далечно подобие.

Затворих очи, докато пръстът му проследяваше извивката на веждите ми. А аз си помислих, че разликата между добрия секс и влудяващата наслада е във вниманието, което Дейн никога не ми беше отделял. Джак бе потънал докрай в мен, съсредоточен изцяло върху отклика на тялото ми. Дори сега ме докосваше, сякаш близостта на телата ни е самостоен език. Ласкавите му пръсти се плъзнаха към шията ми.

— Кожата ти е толкова мека — прошепна той. — И косата ти е толкова копринена. Обичам да те докосвам, обичам да те гледам — прокара бавно палец по брадичката ми. — Искам да ми се довериш, Ела. Искам всяка частица от теб. Някой ден ще ме допуснеш…

Зарових лице в дланта му и я целунах. Разбирах какво ми казва, разбирах какво иска и не знаех как да му обясня, че е невъзможно. Никога нямаше да се отдам докрай на любовта — до бронираната сърцевина на съществото ми никой не можеше да достигне.

— Току-що правих секс на светло — отвърнах. — Не е ли достатъчно, за Бога?

Той се засмя и ме целуна. Макар да се чувствах преситена, допирът на устните му надигна гореща вълна. Плъзнах длани по раменете му, следвайки падините и хълмовете на силните му мускули.

— Тази вечер те видях да говориш с Ашли на партито — казах. — Тя е много красива.

Джак изкриви невесело устни.

— Това впечатление избледнява, когато я опознаеш.

— Какво обсъждахте?

— Проблемите й с Питър. Споделя ги с всички.

— Съпругът й беше ли на тържеството?

— Да. Очевидно се стараеха да се отбягват.

— Чудя се дали му е изневерила.

— В неин стил е — сухо отбеляза Джак.

— Колко тъжно. Но потвърждава мнението ми за брака — няма как да обещаеш някому да го обичаш завинаги. Защото всичко се променя.

— Не всичко.

Джак се облегна върху възглавниците, аз отпуснах глава върху гърдите му.

— Смяташ ли, че те е обичала? — попитах. — Че те е обичала искрено, искам да кажа?

Той въздъхна напрегнато.

— Не знам дали ме е обичала. И да е имала чувства, аз ги погубих.

— Погубил си ги? — усещах, че в тази територия трябва да пристъпвам деликатно, че болката или съжалението са все още част от пейзажа. — Как?

— Когато Ашли ме напусна, тя ми каза…

Джак млъкна и пое дъх. Аз се отпуснах върху твърдите му гърди.

— Доверието изисква двама, Джак — протегнах се нагоре и прокарах пръсти през разрошените му коси. — Кажи ми…

Джак извърна поглед. Профилът му беше остър и съвършен като изваяние върху новоизсечена монета.

— Заяви, че искам твърде много. Че съм обсебващ. Алчен.

— О! — разбирах, че за мъж с гордостта на Джак тези думи са болезнено обидни. — Такъв ли беше? — попитах спокойно. — Или Ашли се е опитвала ти да стовари цялата вина за изневярата си? Защото никога не съм си падала особено по защитната стратегия „виж-какво-ме-принуди-да-направя“.

Тялото му се отпусна.

— Ашли със сигурност не е поемала отговорност за нищо. Но истината е, че навярно и аз съм бил таралеж в гащите. Не обичам половинчатите неща. Включително половинчатата любов… Понякога се държа собственически.

Очевидно смяташе, че ми съобщава нещо ново. Прехапах устни да възпра напушилия ме смях.

— Без майтап! — рекох. — Добрата вест, Джак, е, че аз не се свеня да ти покажа кога е назрял моментът да отстъпиш.

— Забелязах.

Вперихме очи един в друг, а устните ни се разтегнаха в усмивка.

— Та значи — продължих аз, — щом Ашли ти изневери, ти прекара няколко години, разбивайки сърцата на жените, за да й покажеш какво е пропуснала.

— Не, това нямаше нищо общо с Ашли. Просто харесвам секса.

Пръстите му се плъзнаха към хълбоците ми.

— Не думай! — аз се изтърколих към другия край на леглото и скочих. — Трябва да взема душ.

Джак ме последва охотно. Натиснах ключа за лампата и спрях като закована на прага на безупречно чистата, светла баня с модерни умивални и шкафове. Занемях обаче пред душ кабината — помещение от стъкло, плочки и гранит с редици обли дръжки, термостати, и бутони.

— Защо в апартамента ти има автомивка?

Джак ме заобиколи, отвори стъклената врата и влезе. Завъртя дръжките, нагласи температурата на дигиталния екран и отвсякъде ливнаха струи, а из въздуха се понесоха облачета пара. Три водопада се спускаха директно от тавана.

— Ще дойдеш ли? — процеди се гласа на Джак през обилната дъждовна пелена.

Застанах до стъклената врата и надзърнах вътре. Джак беше неотразима гледка — бронзов и строен, покрит с искрящи капки. Коремът му беше изопнат като барабан, хълбоците — мускулести и красиви.

— Не ми е приятно да те огорчавам — казах, — но трябва да наблегнеш повече на гимнастиката. Мъж на твоята възраст не бива да се отпуска.

Той се ухили и ми махна да приближа. Пристъпих под щедрите струи, отвсякъде ме обгърна горещина.

— Ще се удавя — рекох, плюейки, а той ме дръпна извън обсега на шуртящия върху ми фонтан. — Колко ли вода харчиш?

— Знаеш ли, Ела, не си първата жена под този душ…

— Шокирана съм!

Джак започна да ми сапунисва гърба.

— … но определено си първата, която се тревожи за прахосаната вода.

— И все пак… колко според теб?

— Десет галона на минута. Приблизително.

— О, Божичко! Побързай! Да не се мотаем! Ще нарушим равновесието на цялата екологична система.

— В Хюстън си, Ела. Екологичната система няма да забележи.

Пренебрегвайки възраженията ми, Джак ме изкъпа и ми изми косата. Беше толкова приятно, че най-накрая млъкнах и оставих силните му, хлъзгави длани да пребродят тялото ми, вдишвайки тежко горещия въздух. После дойде моят ред. С премрежен поглед прокарвах пръсти през насапунисаните косъмчета по гърдите му, проследявах омагьосващия мъжествен пейзаж на тялото му. Сякаш сънувах в приглушената светлина — водните струи, стичащи се по кожата ни, излъчваха откровена чувственост, изличаваща всякакъв свян. Устните му всмукаха алчно моите, ръката му се плъзна между бедрата ми, а дългите пръсти ме погалиха нежно. Задъхана, долепих лице до гърдите му.

— Още щом те зърнах — прошепна Джак в мокрите ми коси, — си помислих как всичко у теб е непоносимо привлекателно.

— Привлекателно?

— И секси.

— Аз си помислих, че ти си секси по неприятен начин. Че… — млъкнах, очите ми се замъглиха, когато усетих как пръстите му се плъзват в мен — изобщо не си мой тип.

Долепените му до главата ми устни се разтегнаха в усмивка.

— Нима? Защото сега моят тип явно ти действа добре.

Той вдигна коляното ми, за да подпра крак върху столче от кипарисово дърво. Аз го обгърнах страстно с ръце. Искрици желание сякаш прехвърчаха между притиснатите ни плътно тела. Внимателно и съсредоточено той разтвори бедрата ми и се плъзна дълбоко в мен. За миг застинахме неподвижно, тялото ми вкусваше с наслада внезапната пълнота. Взрях се примижала в смуглото му, мокро лице. Не бързах, поемах го бавно. В протяжния ритъм плътта ми пулсираше около неговата. Сякаш бях единствената неподвижна точка във Вселената. Когато проникваше надълбоко, потрепервах и се вкопчвах в раменете му, а той ме притискаше силно. Бавните вълни от наслада сякаш разтапяха костите ми. Усещах как езикът му ближе горещата влага от врата ми, от ушите ми. Ръцете му извайваха омекналото ми, податливо тяло. Без предупреждение ритъмът стихна и той се отдръпна, оставяйки ме разтреперана, недоумяваща.

— Не — казах и се притиснах към него, — почакай… аз… Джак…

Той завъртя дръжките, водопадите секнаха.

— Не ми стига — изломотих печално.

Джак се ухили безочливо. Улови ме за раменете и ме поведе навън.

— И на мен.

— Защо спря тогава?

Не се укорих, задето хленча. Всяка жена на мое място не би се посвенила да възроптае.

Той взе пухкава бяла хавлия и започна енергично да ме бърше.

— Защото права си много опасна. Краката не те държат.

— Държаха ме!

— Едва-едва — той ми подсуши косата и взе друга хавлия за себе си. — Приеми фактите, Ела, най-добра си в хоризонтално положение.

Джак метна хавлията настрани и ме дръпна към спалнята. За секунда ме метна върху леглото, сякаш съм лека като перце.

— Какво правиш?

— Бързам! Единадесет без двадесет е!

Намръщих се и отметнах кичур влажна коса от лицето си.

— Да почакаме, когато разполагаме с повече време.

Но той тутакси се просна върху ми с цялата си солидна тежест.

— Не мога да сляза долу така — възбудено прошепна.

— Лошо — строго отвърнах. — Налага се или да почакаш, или да прибегнеш до варианта без акомпанимент.

— Ела — примоли се той, — нека довършим започнатото под душа.

— Трябваше да го довършиш там.

— Не исках да паднеш и да си удариш главата. Бърза помощ не е подобаващ финал на такава вечер.

Засмях се, а Джак прислони буза върху пружиниращата мекота на гърдите ми. Горещият му дъх лъхна отпуснатото ми зърно. Устните му се свиха около розовата плът, езикът му се плъзна по нея. Обгърнала с ръце врата му, целунах гъстата му, мокра коса. Той вдигна глава и стисна нежно зърното с пръсти, а устните му се насочиха към другата ми гърда. Увих го с бедра. Желанието се надигна за секунди. Той прокарваше устни по кожата ми, сякаш съм неповторима гастрономическа наслада; местеше ме и ме обръщаше, за да не пропусне и сантиметър. Легнала по корем, впих пръсти в кехлибарената покривка, а той подхвана бедрата ми и ги вдигна.

— Харесва ли ти така? — прошепна ми.

— Да — задъхано промълвих аз. — Да, да.

Наелектризиращата му тежест се спусна върху ми. Той разтвори застиналите ми крака. Простенах от силния тласък. Пръстите му се плъзнаха под мен и спряха точно там, където ги желаех.

Впримчена сладостно между дланта и тялото му, аз се повдигнах подканящо и той проникна до най-дълбоките ми предели. Допря устни до върха на гръбнака ми. Изчака да се надигна отново. Разбрах, че възлага ритъма на мен, готов да откликва в синхрон. Извита и задъхана аз го поемах, притисках, всмуквах навътре, докато нежните пръсти ме галеха игриво. Възприятията ми вече не разпознаваха източниците си. Стиснах го за китките — едната до главата ми, другата между бедрата — и не го пуснах до края. Екстазът беше буреносен и сякаш нестихващ. Почувствах как Джак потръпна, а горещината му ме заля на буйни вълни.

Успял най-сетне да си поеме дъх, той изруга тихо. Усмихнах се, заровила глава в покривката. Защото разбирах. Все едно преоткривахме нещо най-обикновено, а покрай него — и себе си.

 

 

Облякохме се непохватно и слязохме в моя апартамент. Джак възнагради щедро детегледачката, която се престори, че не забелязва блудния ни външен вид. Погледнахме Люк, който спеше дълбоко. Казах на Джак, че ще се радвам да пренощува при мен, но бебето навярно ще го събужда.

— Няма проблем — отвърна той и си изу обувките. — И без това не възнамерявам да спя много.

Свали джинсите и тениската си, просна се на леглото и ме проследи с поглед как си обличам пижамата.

— Не ти трябва — рече ми.

Усмихнах се. Облегнат на месинговото табло на леглото, кръстосал небрежно ръце зад тила си, жилав и смугъл, Джак изглеждаше несъвместимо мъжествен на фона на меката старомодна дантелена покривка.

— Не обичам да спя гола — заявих аз.

— Защо? Изглеждаш неотразимо.

— Предпочитам да съм подготвена.

— За какво?

— За неочаквано бедствие — пожар и прочее…

— За бога, Ела! — разсмя се той. — Помисли другояче — голотата в леглото благоприятства околната среда.

— О, я млъквай!

— Хайде, Ела! Спи като истински природолюбител.

Пренебрегвайки възраженията му, аз си легнах по тениска и боксерки с пингвини. Пресегнах се към нощната масичка и изгасих лампата.

След миг тишина, се разнесе похотлив шепот:

— Харесвам пингвините ти.

Сгуших се в него, коленете му се мушнаха под моите.

— Предполагам, че обичайната ти женска компания не спи с боксерки.

— Права си — Джак положи длан върху бедрото ми. — Предпочитат прозрачни нощници. Или нищо.

— Звучи безсмислено — прозях се аз, свита уютно до топлото му тяло, — но ако пожелаеш, някой ден ще си сложа прозрачно бельо.

— Не знам — замисли се Джак и плъзна ръка по боксерките ми. — Тези пингвини ми влязоха под кожата.

„Божичко, рекох си аз, обичам да разговарям с теб“. Но замълчах, защото никога не използвах думата „обичам“ пред мъж.