Лайза Клейпас
Непризнати грехове (18)

Осемнадесета глава

През следващия месец прекарвахме заедно всички вечери, всички нощи и всички почивни дни и въпреки това ми се струваше, че не виждам достатъчно Джак.

Понякога едва се познавах. Смеех се и се забавлявах, сякаш съм се върнала в детство, каквото всъщност нямах. Посетихме крайпътен ресторант, а Джак ме поведе по дървения дансинг, хлъзгав от бира и текила и ме научи да танцувам степ.

Друг път се разходихме из закрита градина с пеперуди и пъстрите криле трептяха край лицата ни като конфети.

— Смята те за цвете — прошепна ми Джак, когато една пеперуда кацна върху рамото ми.

Заведе ни с Люк на пазара за цветя и занаятчийски стоки и ми купи кошничка с ръчно изработени сапуни и две кутии със сочни праскови. Подарихме едната на баща му и му погостувахме около час. Отидохме в задния двор да ми покаже мини голф игрището, което тъкмо оформяха.

Чърчил разбра, че никога не съм играла голф и ми преподаде импровизиран урок. Обясних му, че няма смисъл да подхващам ново хоби, в което не ме бива, а Чърчил ми отвърна, че голфът е едно от двете неща в този живот, на които можеш да се наслаждаваш, дори ако си непохватен. Понечих да попитам кое е второто, но Джак поклати глава и ме побутна да си вървим. На изпроводяк Чърчил все пак успя да изтръгне обещание пак да ме доведе.

Посещавахме и елегантни партита — благотворителен бал за Хюстънската симфония, откриване на художествена галерия, вечеря в пищен ресторант в обновена църква от 1920 година. Забавляваше ме и същевременно ме дразнеше как другите жени флиртуват и с всички сили се стараят да привлекат вниманието на Джак. Той се държеше любезно, но дистанцирано, ала това сякаш ги амбицираше още повече. Осъзнах, че Джак не е единственият, склонен да проявява собственическо отношение. Наслаждавах се на съботните следобеди, когато наемах детегледачка за Люк и се качвах в апартамента на Джак. Лежахме часове наред — любехме се и разговаряхме. Понякога и двете едновременно. Джак беше изобретателен и умел любовник, отвеждащ ме деликатно към непознати територии на чувствеността. Ден след ден се променях по начин, който не смеех да обмислям. Разбирах, че се сближаваме твърде много, но не знаех как да сложа край. Разказвах на Джак всичко за миналото си, истории, които бях доверявала само на Дейн, все още болезнени спомени, които навлажняваха очите ми и караха гласа ми да пресеква. Вместо да ме засипе с мъдрости или философски заключения, Джак просто ме прегръщаше, предлагайки ми най-необходимото — уюта на тялото си. Ала когато бях с Джак, често усещах у мен да се борят противоречиви желания. Той ме привличаше неудържимо и същевременно се мъчех да запазя крехките бариери помежду ни. А той беше умен, твърде умен, за да ме пришпорва. Вместо това ме съблазняваше с нежност и сила, с любов, обаяние и желязно търпение.

 

 

Един следобед Джак ни заведе с Люк на гости у Гейдж и Либърти — да поплуваме и да се отдадем на отмора. Обясни ми, че известно време с брат му Гейдж ще се потрудят над малката лодка, която изработват в гаража. Всичко започнало като проект за единадесетгодишната Карингтън — сестрата на Либърти, за която тя се грижела още от раждането й. На финала на начинанието Гейдж и Карингтън се нуждаели от малко помощ.

Живееха в квартал със значително по-малки имения от Ривър Оукс. Дъбове засенчваха главния булевард, по просторните алеи се редяха пейки. Гейдж и Либърти бяха купили стара къща, полусрутено „ранчо“, построено през 50-те, и го бяха ремонтирали в европейски стил с варовикови камъни, хоросанова мазилка и покрив с черни плочи. Входът представляваше двуетажна ротонда с вито стълбище и балюстрада от ковано желязо. Вити парапети обрамчваха и овалния балкон на втория етаж. Къщата изглеждаше приветлива и по-обветрена, като дом на няколко века. Либърти ни посрещна на вратата. Косата й беше пристегната на опашка, елегантният й черен бански костюм и избелелите дънкови панталонки не криеха стройното й, но женствено тяло. Носеше гумени джапанки, украсени с изкуствени цветя. Либърти излъчваше интересна, невинна чувственост.

— Харесват ми обувките ти — казах й.

Либърти ме прегърна като стар семеен приятел.

— Сестра ми Карингтън ми ги направи по време на летния лагер. Още не съм ви запознала.

Тя се надигна на пръсти и целуна Джак по бузата.

— Здрасти, страннико. Напоследък не те виждаме често.

Той й се ухили, притиснал Люк към рамото си.

— Зает съм.

— Е, това звучи добре. Щом те пази от неприятности — тя взе бебето и го гушна. — Забравя се колко мънички са отначало. Възхитителен е, Ела!

— Благодаря.

Обля ме вълна от гордост, сякаш Люк е мое дете.

В антрето се появиха още двама — високият, чернокос съпруг на Либърти — Гейдж — и младо русокосо момиче. Понеже Карингтън никак не приличаше на Либърти, заключих, че са полусестри.

— Джак! — възкликна тя и с развети плитки се спусна към него, размахала тънички крачета. — Любимият ми чичо!

— Вече обещах да помогна за лодката — сериозно рече Джак, когато тя се хвърли в обятията му.

— Забавно е, Джак! Гейдж си удари пръста и каза лоша дума и ми позволи да използвам дрелката и аз забих два пирона в страничните дъски…

— Дрелката? — повтори Либърти и изгледа укоризнено и притеснено съпруга си.

— Справи се страхотно — усмихна се Гейдж и протегна ръка към мен. — Здрасти, Ела. Забелязвам, че вкусът ти относно мъжете не се е подобрил.

— Не му вярвай, Ела! — обади се Джак. — Аз съм и винаги съм бил ангел.

Гейдж изсумтя. Либърти се опита да погледне ръката на Гейдж.

— Кой пръст си удари?

— Дреболия.

Гейдж й показа палеца си и тя огледа смръщено посинелия му нокът. Изражението му се промени неузнаваемо, когато се вгледа в приведената глава на жена си. В очите му просветна неочаквана мекота. Без да пуска ръката му, Либърти погледна към сестра си:

— Карингтън, това е госпожица Варнър.

Момичето се здрависа с мен и ми се усмихна, разкривайки два щръкнали предни зъба. Имаше порцеланова кожа и небесносини очи. Различих бледи следи от розови линии върху носа и челото й, сякаш е носила маска.

— Наричай ме Ела, моля те — обърнах се към Либърти и добавих: — Между другото е била със защитни очила.

— Откъде разбра? — попита Карингтън, впечатлена и удивена. Преди да отговоря, тя забеляза Люк. — О, колко е сладичък! Може ли да го гушна? Много ме бива с бебетата. Много помагам за Матю.

— Ще ти го дам по-късно, когато седнеш — каза Джак. — Сега ни чака работа. Да вървим да видим лодката.

— Добре! В гаража е!

Тя го улови за ръката и го задърпа нетърпеливо.

Джак ме погледна.

— Нямаш нищо против да поостанеш с Либърти край басейна, нали? — попита ме.

— С радост ще й правя компания.

Либърти ме поведе към задния двор. Носеше Люк, гукаше му гальовно, а аз я следвах, понесла чантата с бебешки принадлежности.

— Къде е Матю? — попитах.

— Подрямва. Детегледачката ще го доведе, щом се събуди.

Прекосихме кухня, която напомняше провинциално френско шато. Два френски прозореца водеха към ограден заден двор със зелена морава, цветни лехи и дървена площадка с барбекю. Основната част от половин акровия двор заемаше басейн от камъни и плочки, състоящ се от две отделни елипси — едната плитка, другата — дълбока.

Покрай плитката елипса се стелеше бяла пясъчна ивица с истинска палма по средата.

— Хавайски пясък — обясни ми Либърти с усмивка, забелязала интереса ми. — Да беше ни видяла как го избирахме! Донесоха ни двадесет вида, а Гейдж и Карингтън преценяваха кой е най-подходящ за пясъчни замъци.

— Искаш да кажеш, че е докаран чак от Хаваите?

— Да. Цял камион. Момчето, което поддържа басейна, едва се сдържа да не ни убие. Но Гейдж сметна, че на Карингтън ще й бъде забавно да си има собствен малък плаж. Готов е на всичко за нея. Ето, вземи бебето, а аз ще пусна оросяването.

— Оросяване?

Либърти натисна бутон до беседката с барбекюто и от тесните отвори в дъските заструиха хладни капчици.

Зяпнах.

— Удивително! — възкликнах. — Не го приемай погрешно, но животът ти е нереален, Либърти!

— Знам — сбърчи чело тя. — Но не съм отраснала така.

Настанихме се на шезлонгите със зелени възглавнички край басейна, а Либърти нагласи чадъра над главите ни да хвърля сянка върху сгушения в мен Люк.

— Как се запозна с Гейдж? — попитах.

Джак ми беше разказал, че баща им Чърчил е представил Либърти на семейството, но не знаех подробности.

— Чърчил се подстригваше в салона, където работех. Сприятелихме се. Бях маникюристка.

Либърти ме изгледа шеговито. Очевидно проверяваше реакцията ми. Тази информация несъмнено навяваше интересни умозаключения.

— Реших да бъда откровена.

— Романтична ли беше връзката ви?

Либърти поклати усмихнато глава.

— Чърчил ми допадна веднага, но не по сантиментален начин.

— Като бащинска фигура значи?

— Да. Бях съвсем малка, когато татко почина. Винаги ми е липсвал. След няколко години Чърчил ме нае като личен асистент. Така се запознах със семейството му — тя се засмя. — Разбирах се с всички, с изключение на Гейдж, който се държеше като арогантен хлапак… Но пък много сексапилен.

Ухилих се.

— Признавам, че мъжете от фамилия Травис притежават неотразимо ДНК-обаяние.

— Фамилия Травис е необикновена — отвърна Либърти, изу джапанките и протегна гладките си, загорели крака. — Отличават се с изключителна воля. Джак е най-сговорчивият, поне външно. Нещо като миротворец в семейството, балансира нещата. Но и той проявява упорство. Върви по свой път и наложи ли се, не се страхува да се опълчи на Чърчил Навярно си усетила вече, че Чърчил не е от най-отстъпчивите бащи.

— Знам, че очаква много от децата си.

— Да, и има категорични представи как трябва да живеят, по какъв път да поемат и не крие гнева и разочарованието си, когато се отклоняват в непредвидима посока. Но те уважава, ако отстояваш позициите си. И умее да проявява разбиране. Колкото повече го опознаваш, толкова повече ще ти допада.

Аз протегнах крака и се взрях в нелакираните си нокти.

— Няма нужда да ме убеждаваш, Либърти. Аз вече харесвам всички от семейство Травис. Но връзката между мен и Джак няма бъдеще.

Зелените очи на Либърти се разшириха.

— Ела надявам се, че не се поддаваш на мълви заминалото на Джак. Чувала съм какви истории разнасят за него из Хюстън. Той обаче е издялал гредите си. Смятам, че вече е готов за стабилна връзка.

— Не става дума за… — подхванах аз, но тя ме прекъсна.

— Джак е необикновено грижовен, предан мъж. Мисля, че му беше трудно да намери жена, която да не преследва парите и реномето на фамилия Травис, а да го желае заради самия него. Джак се нуждае от силен и интелигентен човек. С пасивна жена е обречен.

— Ами Ашли Еверсън? — не се държах да попитам. — Що за жена е тя?

Либърти сбърчи нос.

— Не я понасям. Няма приятелки. Твърди, че харесва повече мъжете. И какво подсказва неспособността да се сближиш с друга жена?

— Съревнователен инстинкт. Или несигурност.

— В случая с Ашли, навярно и двете.

— Как мислиш, защо е напуснала Джак?

— По онова време още не познавах семейството. Но Гейдж ми е разказвал. Той твърди, че Ашли не може да остане дълго с един мъж. Спечели ли го, се отегчава и продължава нататък. Според Гейдж Ашли не възнамерявала да се омъжва за Пийт. Но забременяла и…

— Защо тогава Джак се е влюбил в нея? — промърморих аз.

— Ашли умее да завърта главите на мъжете. Пада си по футбол, ходи на лов и риболов, ругае, разказва мръсни вицове и на всичкото отгоре изглежда като модел на Шанел. Мъжете я обожават — Либърти изкриви уста. — И съм убедена, че в леглото е страхотна.

— Вече и аз не я понасям — казах.

Либърти се разсмя.

— Ашли не може да те конкурира, Ела.

— Аз не се съревновавам за Джак. Той вече знае, че не смятам да се омъжвам. Никога — Либърти отново се ококори. — Позицията ми няма нищо общо с Джак. Имам много други основания — продължих със смутена усмивка. — И съжалявам, ако е прозвучало гузно, но да заявиш на женен човек, че не възнамеряваш да сключваш брак е все едно да размахаш червен флаг пред бик.

Вместо да се обиди или да понечи да оспори мнението ми, Либърти кимна замислено.

— Сигурно е трудно да плуваш срещу течението.

Харесах я още повече, задето приема така безусловно чувствата ми.

— Това беше едно от предимствата на приятеля ми Дейн — обясних й. — И той не искаше да се жени. Живеехме много спокойно.

— Защо скъсахте? Заради бебето?

— Не точно — извадих от чантата музикална гъсеничка, за да позабавлявам Люк. — В ретроспекция ми се струва, че ни липсваше спойка. Въпреки всички години заедно. И когато срещнах Джак, нещо у него…

Млъкнах, осъзнала, че думите са неспособни да опишат защо и как Джак Травис ме привличаше толкова силно.

Взрях се в Люк и погалих пухкавите му тъмни косици.

— Хей, защо сме с Джак? — попитах го и той ме изгледа с подобаващо недоумение.

Либърти се засмя нежно.

— Повярвай ми, знам. Дори когато не можех да понасям Гейдж, температурата в стаята сякаш се покачваше главоломно, когато бях край него.

— Да. Това е забавната част. Привличането. Но не смятам, че връзката ни ще продължи дълго.

— Защо? — искрено се учуди Либърти.

„Защото рано или късно губя всеки, с когото се сближа“. Макар думите да излъчваха неоспоримо силна логика за мен, изречени гласно щяха да прозвучат налудничаво. Нямаше как да обясня, че най-лелеяният ми копнеж за безкрайна близост с Джак е и най-големият ми страх. Ирационален страх, разбира се чисто интуитивен, но толкова по-труден за преодоляване.

Свих рамене и се усмихнах пресилено.

— Смятам, че за Джак съм просто временно увлечение.

— Ти си първата жена, която представя на семейството — тихо отвърна Либърти. — Той се привързва бързо, Ела.

Прегърнала Люк, се борех с мислите си, когато за щастие бавачката се появи с жилаво, красиво момченце, облечено в бански и тениска с изрисувани рачета.

— Матю, скъпи — Либърти скочи и го обсипа с целувки. — Подремна ли хубаво? Искаш ли да си поиграеш с мама? Имаме гостенка, довела е бебето си искаш ли да го видиш?

Той отговори с чаровна широка усмивка и с няколко разбираеми само за майка му изречения, увил пухкави ръчички около врата й.

Матю ни хвърли бегъл поглед и реши, че играта в пясъка е далеч по-интересна от новото бебе. Либърти се съблече по бански и заведе сина си край водата, където седнаха и започнаха да пълнят кофичка с пясък.

— Топни се в басейна, Ела. Страхотно е! — подвикна ми Либърти.

Носех шарена блузка с бермуди в тон, но си бях приготвила и бански. Извадих ги от чантата.

— Дай ми минутка да отида да се преоблека.

— Разбира се. О, това е бавачката ни Тия. Остави й Люк, докато си сложиш банските.

— Може ли? — попитах Тия, която приближи с усмивка.

— Няма проблем.

— Благодаря.

— До кухнята има баня за гости — каза ми Либърти. — Ако ти трябва повече пространство, отиди в някоя спалня на горния етаж.

— Ясно. Влязох в къщата. В кухнята цареше приятен хлад.

Открих малката баня с плочки в телесен цвят, каменна чешма и огледало с черна рамка. Сложих си розовия бански — цял костюм в ретро стил. Излязох босонога от кухнята, стиснала дрехите си под мишница. Долових разговор. И дълбокия баритон на Джак. Стържене, чукане и свистене на дрелка акомпанираха на гласовете.

Шумът ме отведе до открехната врата, която гледаше към просторен гараж с огромен вентилатор, раздвижващ горещия въздух. Гаражът беше ярко осветен от слънчевите лъчи, нахлули вътре през широко разтворените външни врати. Побутнах вратата и незабелязано огледах сцената — Джак, Гейдж и Карингтън, вглъбени в работата по дъсчената лодка, поставена върху дървено скеле.

Джак и Гейдж бяха голи до кръста. Помислих си иронично колко ли жени биха платили щедро да видят двамата братя Травис само по дънки, да се насладят на стройните им, мускулести, загорели тела. Вперих очи в запотения гръб на Джак и в ума ми изникна пресния спомен как ръцете ми се вкопчват в силната плът от двете страни на гръбнака му. Тялото ми потръпна блажено.

Карингтън съсредоточено мажеше с гъст слой лепило последната от три греди, предназначени за планшир на скифа. Усмихнах се при вида на Гейдж — приведен към нея, той тихо редеше указания, стиснал едната й плитка, заплашваща да се натопи в лепилото.

— … и в междучасието — казваше момичето, изстисквайки с две ръце голяма туба с лепило за дърво Кейлъб не даваше баскетболната топка. С Кейти се оплакахме на учителката…

— Точно така! — похвали я Гейдж. — Сложи още лепило по ръба. По-добре да е в повече, отколкото недостатъчно.

— Така ли?

— Отлично!

— И после — продължи Карингтън — учителката му каза, че вече е ред и другите да си поиграят на баскетбол. Накара го да напише съчинение за съпричастието и споделянето.

— Усмири ли го това? — полюбопитства Джак.

— Не — отвратено отвърна Карингтън. — Остана си най-ужасното момче на света.

— Всички момчета са ужасни, скъпа — констатира Джак.

— Казах му, че ще ме водиш за риба — възмутено додаде Карингтън. — И знаеш ли какво ми отговори?

— Че момичетата не ги бива в риболова? — предположи Джак.

— Как позна? — удивено възкликна момичето.

— Защото навремето и аз бях ужасно момче. И щях да отговоря така. Но никак не съм бил прав. Момичетата са страхотни рибари!

— Сигурен ли си, чичо Джак?

— Разбира се. Почакай малко.

Джак и Гейдж вдигнаха съединените дъски за планшира и ги наместиха върху ръба на лодката.

— Скъпа — промърмори Гейдж, — донеси онази кутия със скоби.

Той пристегна внимателно дъските със скобите.

— Та какво казваше, чичо Джак? — настоя Карингтън, подавайки му хартиени салфетки да попие протеклото лепило.

— Канех се да те питам — кой е експертът по риболов в това семейство?

— Ти.

— Правилно! А кой е експертът по жени?

— Чичо Джо — изхихика момичето.

— Джо? — с престорен гняв възкликна Джак.

— Поласкай го, Карингтън — препоръча й Гейдж, — иначе ще висим тук цял ден.

— Ти си експертът по жените — бързо се поправи момичето.

— И ти заявявам, че най-добрите въдичари на света са жени!

— Как така?

— По-търпеливи са и не се отказват лесно. По-цялостно проучват района. И винаги успяват да открият мястото с подводни скали или с водорасли, където се крият рибите. Мъжете обикновено подминават, но жените не пропускат.

Докато Джак обясняваше, Карингтън ме забеляза на прага и се ухили.

— Ще заведеш ли и госпожица Ела за риба? — попита го тя.

— Ако пожелае — отвърна Джак и продължи да реже с триона стърчащия край на една от дъските.

— А теб ще успее ли да те улови, чичо Джак? — хитро вметна тя.

— Вече ме е уловила, скъпа.

Карингтън се засмя, Джак отпусна триона, проследи погледа й и ме видя. По лицето му се плъзна усмивка, очите му потъмняха, после припламнаха при вида на розовия ми бански и голите крака. Остави триона и промърмори на Гейдж и Карингтън:

— Извинете ме, трябва да обсъдя нещо с госпожица Ела.

— Нищо подобно! — възразих аз. — Исках просто да видя скифа. Красив е, Карингнтън! Как ще го боядисаш?

— Розов като банските ти — засмяно отвърна тя.

Джак закрачи към мен. Отстъпих назад.

— Не го отвличай за дълго, Ела! — помоли ме Гейдж. — Трябва да довършим планшира от другата страна.

— Изобщо няма да го отвличам. Аз… връщай се на работа, Джак!

Той обаче не спря. Аз се засмях и изтичах към кухнята.

— Махни се! Плувнал си в пот!

След няколко секунди Джак ме прикова към кухненския плот, положил длани върху гранитните плочки от двете ми страни.

— Харесваш ме потен — прошепна той и ме притисна между бедрата си.

Наклоних се назад да отбягна потните му гърди.

— Ако те бях уловила на въдицата си, щях да те хвърля обратно — казах му.

— Хвърлят се само дребните риби, скъпа. Големите се прибират в коша. А сега ме целуни.

Опитах се да възпра усмивката, за да му угодя. Топлите му устни се притиснаха към моите — и нежно, и чувствено.

 

 

След като довършиха планшира, корабостроителите разхладиха тела в басейна. Цял следобед отпочивахме и плувахме. Сервираха обяда — купи с грах, парчета печено пиле, червено грозде и орехи. Поделихме си и бутилка леденостудено бургундско в заскрежени чаши. Бавачката отведе децата в прохладната къща, а Либърти, Гейдж, Джак и аз хапнахме на маса засенчена с огромен чадър.

— Вдигам специален тост — обяви Гейдж. Ние млъкнахме и го погледнахме очаквателно. — За Хейвън и Харди! — продължи той. — Които вече са господин и госпожа Кейтс.

Усмихна се, когато зяпнахме изненадано.

— Кога са се оженили? — попита Либърти.

— Смятах, че заминават на кратка екскурзия до Мексико — вметна Джак, раздвоен между радостта и раздразнението. — Не споменаха нищо за венчавка.

— Сключили са брак на скромна церемония в Плая дел Кармен.

Либърти избухна в смях.

— Как са посмели да се оженят без нас? Не мога да повярвам, че са предпочели да не присъстваме! — тя се начумери престорено. — И ти не ми спомена нищо, Гейдж? Откога знаеш?

По лицето й обаче бе изписано неподправено щастие.

— От вчера — отговори Гейдж. — Не искали показност. Но щом се върнат, ще организират голямо празненство. Казах на Хейвън, че идеята ми харесва.

— Браво на тях! — вдигна чаша Джак в чест на отсъстващата двойка. — След всичко преживяно Хейвън заслужава да се омъжи, както иска — той отпи от виното. — Знае ли татко?

— Още не — тъжно отвърна Гейдж. — Май ще трябва да го уведомя. Но няма да остане доволен.

— Той одобрява Харди, нали? — попитах загрижено аз.

— Да, благослови връзката им — обясни Гейдж. — Но татко никога не пропуска възможността да превърне в цирк семейните празници. Държеше да организира сватбата.

Кимнах. Разбирах защо Хейвън и Харди са предпочели да не вдигат шумотевица. И двамата бяха дружелюбни и общителни, но същевременно пазеха личното си пространство. Чувствата им бяха твърде дълбоки, за да ги излагат на показ.

Всички вдигнахме наздравица за младоженците и разговорът се завъртя около Плая дел Кармен — курорт, очевидно прочут с плажовете си и щедрите на улов води, но по-спокоен от Канкун.

— Била ли си в Мексико, Ела? — попита ме Либърти.

— Още не. Но ми се иска да отида.

— Трябва да отидем за няколко дни — ние четиримата и децата — обърна се Либърти към Гейдж. — Там е подходящо за семейства.

— Разбира се. Ще вземем самолета — бодро обяви Гейдж. — Имаш ли паспорт, Ела?

— Още не. Имате самолет?

— Два — отвърна Джак.

Усмихна се, забелязал смаяния ми поглед. Потупа ме игриво по ръката. Вече трябваше да съм свикнала с лекия шок, обземащ ме всеки път, когато ми припомняха каква финансова стратосфера обитава семейство Травис.

— Гейдж — рече Джак на брат си, без да ме изпуска от поглед, — май споменаването на самолета стресна Ела. Кажи й, че съм обикновено момче. Моля те.

— Той е най-обикновеното момче във фамилията — успокои ме Либърти със светнали зелени очи.

Определението ме развесели. Либърти ми се усмихна. Осъзнах, че разбира как се чувствам. „Няма проблем“, сякаш ми говореха очите й. „Ще свикнеш“. Тя вдигна отново чашата си.

— И аз искам да споделя нещо въпреки че няма да изненадам Гейдж — погледна очаквателно мен и Джак. — Познайте!

— Бременна си? — предположи Джак.

Либърти поклати глава с още по-широка усмивка.

— Ще отворя собствен салон. Обмислям го от известно време. Реших да го направя, преди да си родим второ дете. Ще бъде малък и луксозен. С отбран персонал.

— Чудесно! — възкликнах аз и чукнах чашата си в нейната.

— Поздравления, Либърти! — Джак протегна чаша към нея. — Как ще го наречеш?

— Още не съм решила. Карингтън предлага „Божествени коси“ но й обясних, че трябва да звучи по-стилно.

— „Кралски ножици“ — предложих аз.

— „Днес с коса, утре — без“ — предложи Джак.

Либърти си запуши ушите.

— Ще фалирам на първата седмица!

Джак вдигна подигравателно вежди.

— Големият въпрос е как татко ще се сдобие с още внуци. Това е работата на жените в семейство Травис, нали? Прахосваш най-добрите си години за възпроизводство, Либърти!

— Не придиряй, Джак — предупреди го Гейдж. — Тъкмо започнахме да си наваксваме със съня. Не съм готов за ново бебе.

— Няма да получиш съчувствие от тази страна на масата — отвърна Джак. — Ела будува и сменя памперси на дете, което дори не е нейно!

— Чувствам го като свое — прекъснах го аз, без да се замисля, а пръстите на Джак се сключиха закрилнически върху ръката ми.

Възцари се мълчание. Долавяхме само бълбукането на фонтанчето и тихите охлаждащи капки.

— Колко още ще се грижиш за бебето, Ела? — попита ме Либърти.

— Около месец. Протегнах свободната си ръка към чашата с вино и я пресуших. Обикновено бих си надянала фалшива усмивка и бих отклонила темата. Но в компанията на отзивчиви събеседници неволно изрекох истината: — Ще ми липсва. Ще ми бъде трудно. Напоследък ме измъчва мисълта, че Люк няма да си спомня времето с мен. Първите три месеца от живота си. Няма да узнае какво съм направила за него. Ще ме забрави.

— Няма ли да го виждаш, след като Тара си го вземе? — попита Гейдж.

— Не знам. Едва ли ще е често.

— Дълбоко в себе си ще те запомни — каза ми нежно Джак.

Вгледах се в спокойните му тъмни очи и намерих утеха.