Лайза Клейпас
Непризнати грехове (7)

Седма глава

Нахраних Люк и му смених пелената. Налагаше се да почакам да заспи, преди да се обадя на Дейн. Осъзнах, че вече започвам да организирам живота си спрямо режима на Люк. Храненето, спането и будуването на бебето оформяха структурата, около която се вмъкваше всичко останало.

Сложих го да легне и се надвесих над него, тананикайки откъси от позабравени детски песнички. Люк махаше с ръчички и крачета, а очите и устните му имитираха изражението ми. Хванах дребничката му като монета длан му и я долепих до бузата си. Той я притисна, изучавайки съсредоточено лицето ми, сякаш търсеше връзката. Също като мен.

За пръв път някой изпитваше толкова насъщна нужда от мен. Бебетата са опасни… влюбваш се, преди да се усетиш. Това малко създание със сериозно личице не можеше дори да произнесе името ми и зависеше изцяло от мен. Изцяло. Познавах го едва от един ден. Но бих се хвърлила под гумите на автобуса, за да го спася. Чувствах се разтърсена из основи. Ужасно усещане.

— Обичам те, Люк — прошепнах. Откровението ми не го учуди ни най-малко. „Разбира се, че ме обичаш“, сякаш говореше изражението му. „Аз съм бебе. Така въздействам на хората“. Пръстите му се присвиха изучаващо върху бузата ми.

Ноктите му драскаха. Как се режат бебешки нокти? С ножица за възрастни или със специално пригодена? Вдигнах крачетата му и целунах розовите стъпалца, невинно гладки като котешки лапички.

— Къде е наръчникът ти за употреба? — попитах го. — Кой е номерът на сервиза за бебета?

Осъзнах колко небрежно се бях отнесла с омъжената си приятелка Стейси, когато й се роди дете. Постарах се да демонстрирам съпричастие и интерес, но така и не вникнах в преживяванията й. Невъзможно е да го почувстваш отстрани. И тя ли е била толкова безпомощна, съмнявала ли се е в способностите си да поеме отговорността да възпита нова личност? Чувала бях, че жените притежават вроден инстинкт, някакъв скрит запас от майчинска мъдрост, който се отключва при необходимост.

Не изпитвах нищо подобно. Долавях ясно единствено силния импулс да се обадя на най-добрата си приятелка Стейси и да й се оплача. И понеже открай време вярвам в изпитаната терапевтична сила на хленченето, аз наистина й се обадих. Намирах се на непозната територия, чиито капани и препъникамъни Стейси познаваше добре. Тя излизаше от години с най-добрия приятел на Дейн — Том. Така я срещнах. После тя изневиделица забременя и Том постъпи както подобава — ожени се за нея. Детето им — момиче на име Томи — сега беше на три. Стейси и Том се кълняха в един глас, че тя е най-прекрасното нещо в живота им. Том даже изглеждаше искрен.

Дейн и Том все още бяха добри приятели, но на четири очи Дейн ми бе признавал, че го смята за бита карта. Навремето деен либерал и краен индивидуалист, сега Том беше женен, караше миниван с лекьосани колани и под, осеян с кутийки от сокчета и играчки от детското меню в „Макдоналдс“.

— Стейси — подхванах без предисловия, доволна, че тя вдигна телефона, — аз съм. — Ще ми отделиш ли минутка?

— Разбира се. Как си, момиче?

Представих си я в кухнята на артистично обновения й апартамент, със светнали очи и смугло лице и със сплетени коси, откриващи врата й.

— Обречена — отвърнах. — Абсолютно обречена.

— Проблеми с рубриката? — съчувствено попита тя.

Поколебах се.

— Да. Трябва да посъветвам млада, неомъжена жена, чиято сестра изневиделица й е сервирала бебето си и настоява да се грижи за него три месеца. Междувременно сестрата ще се лекува в клиника за душевно болни, докато си възвърне здравия разсъдък, за да бъде майка.

— Трудна работа — обади се Стейси.

— И това не е всичко. По-голямата сестра живее в Остин с приятел, който вече й е заявил, че не иска да води бебето у дома.

— Задник! — заяви Стейси. — И защо?

— Май не иска да поеме отговорност. Опасява се, че ще пострадат плановете му да спаси света. И може би се страхува, че бебето ще промени връзката им и приятелката му ще изисква повече отпреди.

Най-сетне Стейси разбра.

— О, Божичко! За теб и Дейн ли говориш, Ела?

С удоволствие споделих патилата си със Стейси, която като вярна приятелка автоматично застана на моя страна. И макар не Дейн, а аз да променях правилата на връзката ни с предложението да доведа бебето у дома, Стейси съчувстваше на мен.

— В Хюстън съм. С бебето — обясних й. — В хотел. Той е на една ръка разстояние от мен. Не искам да се грижа за него. Но е първият представител на силния пол, комуто съм казвала „обичам те“ след гимназията. О, Стейс, няма да повярваш колко е сладък!

— Всички бебета са сладки — мрачно отвърна Стейси.

— Знам, но това е от най-сладките.

— Всички бебета са от най-сладките.

Млъкнах да направя муцунка на Люк, от чиято уста излизаха мехурчета.

— Той е от най-най-сладките.

— Почакай. Том се прибира за обяд. Искам да чуе.

— Тооом…

Стейси му обясни положението. От мнозината приятели на Дейн той ми беше фаворит. Когато Том беше наоколо, скуката и меланхолията се стопяваха лееше се вино, компанията се заливаше от смях, разговорите течаха гладко. Край Том човек се чувстваше остроумен и забавен. Стейси беше здравата и сигурна връв, върху която Том се развяваше волно.

— Дай му другата слушалка — посъветвах Стейси.

— В момента нямаме втора. Томи я изпусна в гърнето и… Та така говори ли вече с Дейн?

Стомахът ме присви.

— Не, исках да се чуя първо с теб. Отлагам обаждането, понеже знам какво ще ми каже Дейн — очите ми се замъглиха, гласът ми прозвуча тънко и наскърбено. — Няма да се съгласи, Стейси. Ще ми каже да не се връщам в Остин.

— Глупости! Идвай си веднага с бебето.

— Не мога. Познаваш Дейн.

— Познавам го и точно затова смятам, че му е време да се стегне. Да поеме отговорност като зрял човек.

Незнайно защо се почувствах принудена да защитя Дейн.

— Той е достатъчно зрял — избърсах очи с ръкав. — Притежава собствена компания. Мнозина разчитат на него. Но това е различно. Дейн винаги е заявявал категорично, че не иска да има нищо общо с бебета. И не е редно да страда, защото аз съм попаднала в непредвидено положение.

— Разбира се, че трябва. Той е мъжът до теб. И бебетата не причиняват страдания. Те… — Стейси поспря да изслуша съпруга си. — Млъквай, Том! Появи ли се дете в живота ти, изисква много усилия. Но пък в замяна получаваш повече, отколкото даваш. Ще видиш.

Люк започна да примижава сънено. Аз сложих длан върху коремчето му и усетих едва доловимото къркорене.

— … радвал се е на страхотно детство — продължаваше Стейси — и му е време да се установи. Всичките му приятели смятат, че от него ще излезе чудесен баща. Трябва да повдигаш по-често темата, Ела. Дейн ще разбере колко прекрасно е да имаш деца, колко обогатяват живота. И ще поеме отговорността.

— Дори отговорността да притежава чорапи му тежи — обадих се аз. — Той се нуждае от неограничена свобода, Стейси.

— Никой не е неограничено свободен — посочи Стейси. — Щом си с някого, значи трябва да застанеш до него при нужда. Иначе просто… почакай малко — тя замълча. Чух приглушен глас. — Искаш ли да поговориш с Том? Ще се радва да те чуе.

— Не — бързо отказах. — Не искам да подлагам Дейн на натиск.

— Защо му спестяваш неприятностите? — презрително възкликна Стейси. — Ти си под напрежение, нали? Ти си изправена пред тежък проблем. Защо да не ти помогне? Кълна се, Ела, че ако Дейн не постъпи както трябва, ще му… — тя млъкна да чуе какво казва съпругът й. — Не се шегувам, Том! За Бога, ами ако Ела беше забременяла като мен? Ти пое отговорността, нима Дейн не е длъжен да постъпи така? Пет пари не давам чие е бебето. Факт е, че Ела се нуждае от помощта му! — после Стейси се обърна към мен. — Независимо какво смята Дейн, Ела, върни се в Остин с бебето. Приятелите ти са тук. Ще ти помагаме.

— Не знам. Пътищата ни ще се пресичат. Странно ще ми е да живея близо до него, но не с него. По-добре да опитам да открия обзаведен апартамент в Хюстън. Става дума само за три месеца.

— И ще се върнеш при Дейн, когато проблемът е разрешен? — гневно попита Стейси.

— Ами… да.

— Ами ако се разболееш от рак, пак ли ще се справяш сама, за да не му причиняваш неудобство? Ангажирай го, Ела! Трябва да разчиташ на него! Иначе… ето, Том иска да ти каже нещо.

— Здрасти, Ела — сдържано ме поздрави той.

— Здрасти, Том. Ще те прекъсна… но не ми казвай каквото Стейси иска да чуе. Кажи ми истината. Ти си му най-добрият приятел. Познаваш го по-добре от всички. Дейн няма да отстъпи, нали?

Том въздъхна.

— Всичко, което намирисва на семейство — куче, жена, деца — е клопка за Дейн. И за разлика от Стейси и от всичките ни познати аз не смятам, че от Дейн ще излезе добър баща. Липсва му щипка мазохизъм.

Усмихнах се тъжно. Знаех, че Стейси ще го насоли сериозно за искреността.

— Наясно съм, че Дейн по-скоро би се хвърлил да спасява света, отколкото едно бебе. Но не мога да си обясня защо.

— Бебетата са трудни клиенти, Ела — отвърна Том. — Опитите за спасяване на света жънат повече признание. И са по-лесни.