Лайза Клейпас
Непризнати грехове (12)

Дванадесета глава

През следващите два дни аз се обаждах отново и отново на Братството, настоявайки за среща с Марк Готлър. Отговаряха ми уклончиво, срещах или мълчание, или неправдоподобни извинения.

Не ме допускаха. Разбрах, че сама няма да успея да се домогна до Марк Готлър. Той се извисяваше нейде над облаците в административната стълбица на църквата, уединен и недостъпен за простосмъртните.

Споделих проблема с Дейн. Той ми каза, че може да открие връзка. Църквата участвала в благотворителни дейности и един от приятелите му имал вземане-даване с централноамериканския й клон. За жалост този вариант се провали и аз се върнах в изходна позиция.

— Допитай се до Джак — посъветва ме Хейвън в петък вечерта след работа. — Много го бива да разрешава такива проблеми. Познава всички. Не се свени да помоли за услуга. И ако не се лъжа, компанията е сключила няколко договора с тази църква.

Гостувах й в апартамента, който споделяше с годеника си Харди Кейтс. Хейвън беше приготвила кана с бяла „Сангрия“ с парченца праскова, портокал и манго и щедра доза прасковен шнапс.

Апартаментът беше с три спални и прозорци от тавана до стените, които откриваха изглед към Хюстън. Беше боядисан в натурални пастелни тонове, а тежките мебели бяха покрити с мека кожа и красиви дамаски.

Такъв дизайн бях виждала само по телевизията или в киното. Глождеше ме насладата, която изпитвах от елегантната обстановка. Не защото подхождах с предразсъдъци или завистливо. Просто съзнавах колко мимолетно е присъствието ми в този свят и не исках да свиквам с него. Макар никога да не се бях смятала за амбициозен човек, сега откривах съблазните на лукса. В пристъп на самоирония си помислих колко много се нуждая от Дейн да пренастрои приоритетите ми.

Люк лежеше по корем върху одеяло на пода. Забелязах с възторг как леко повдига главичката си. Набираше сили, ставаше по-наблюдателен. Променяше се с всеки изминал ден. Знаех, че не постига повече от милиони други бебета, че мнозина биха го определили като съвсем обикновен, но в моите очи той беше изключителен. Исках да бъде щастлив. Исках да има хиляди възможности, а той нямаше дори най-насъщното — семейство, дом, дори майка.

Потупах го по памперса и размислих над думите на Хейвън.

— Знам, че би могъл да ми помогне — казах. — Но ми се ще да намеря друг начин. Джак направи достатъчно за мен и за Люк.

Хейвън си взе чашата със „Сангрия“ и седна на пода до мен.

— Убедена съм, че не би имал нищо против. Той те харесва, Ела.

— Той харесва всички жени.

Хейвън се подсмихна.

— Не бих го оспорила. Но ти си различна от обичайните хрътки, с които съм го виждала.

Стрелнах я с очи и отворих уста да възразя.

— О, знам, че не си с него — уточни тя. — Но интересът е очевиден. Поне от негова страна.

— Нима? — постарах се гласът ми да прозвучи неутрално. — Не бях разбрала. Искам да кажа Джак постъпи много мило, помагайки ми да се настаня тук, но той несъмнено е наясно, че ще се върна при Дейн, че не съм свободна… и какво е хрътка?

Тя се ухили.

— Навремето така наричали момичетата, които се навъртали край каубойското родео и душели за плячка. Сега означава тексаско момиче, което си търси богат съпруг.

— Аз не си търся богат съпруг.

— Не. Нали в рубриката си съветваш момичетата да си намерят достойна професия и да реорганизират приоритетите си.

— Всички трябва да наострят уши, когато говоря! — възкликнах аз, а Хейвън усмихнато вдигна чашата си.

Приех тоста и отпих глътка „Сангрия“.

— Сипи си още между другото — каза ми Хейвън. — Харди няма да го погледне дори. Твърди, че би вкусил плодова напитка само ако сме на тропически плаж и никой не го гледа.

— Какво им е на хюстънските мъже? — удивено възкликнах.

Хейвън се усмихна широко.

— Не знам. Приятелка от колежа ми гостува наскоро и заяви, че мъжете тук са особен подвид.

— Допадат ли й?

— О, да. Оплака се само, че не са особено разговорливи.

— Очевидно не е повдигнала подходящите теми — отбелязах аз, а Хейвън изхихика.

— Така си е! Миналата седмица изслушвах Харди и Джак как се пали огън без кибрит. Измислиха седем начина.

— Осем — обади се дълбок глас откъм коридора.

Обърнах се.

Харди Кейтс беше планина от мускули, но с чувствено излъчване и най-сините очи, които някога бях виждала. Косата му не беше мастиленочерна като на Джак, а шоколадовокафява. Той остави големия кожен куфар на пода и тръгна към Хейвън.

— Спомнихме си — лаконично добави, — че ако полираш с паста за зъби дъното на консерва „Кока Кола“, с отразените лъчи можеш да подпалиш тънки съчки.

— Осем значи — засмя се Хейвън и вдигна лице да го целуне. После ме представи: — Харди, това е Ела. Жената, отседнала в апартамента ми.

Харди се наведе и ми протегна ръка.

— Приятно ми е да се запознаем, Ела — усмивката му грейна по-широко, когато забеляза Люк. — На колко е?

— Почти три седмици.

Харди изгледа одобрително Люк.

— Красиво момченце — разхлаби вратовръзката си и погледна към каната с бледа течност върху масичката за кафе. — Какво пиете?

— „Сангрия“ — усмихна се Хейвън при вида на недоверчивото му изражение. — В хладилника има бира.

— Благодаря, но тази вечер ще започна с нещо по-силно.

Хейвън проследи с изпитателен поглед как годеникът й се запътва към кухнята. Макар Харди да изглеждаше спокоен, Хейвън явно разчиташе като на длан настроенията му, защото върху челото й се появи загрижена бръчица. Тя стана и отиде при него.

— Какво има? — попита, докато той си наливаше „Джак Даниълс“.

Харди въздъхна.

— Скарахме се с Рой днес — погледна към мен и обясни: — Един от партньорите ми — после се обърна отново към Хейвън: — Анализира проби от стара сонда и смята, че ако продължим да копаем, ще намерим добро находище. Но отпечатъците по пробите — мерило за качеството на петрола — показват, че залежите не си струват усилията.

— А Рой не е съгласен? — попита Хейвън.

Харди поклати глава.

— Инати се да продължаваме, но аз му заявих, че шибаният бюджет няма да… — той млъкна и ме изгледа извинително. — Прощавай, Ела. Езикът ми загрубява, когато се навъртам край момчетата на сондата.

— Няма проблем — отвърнах аз.

Хейвън го погали по ръката, след като Харди пресуши на един дъх чашата.

— Рой не бива да спори с теб — промърмори тя. — Притежаваш почти легендарен инстинкт за петрол.

Годеникът й остави чашата и я погледна тъжно.

— Според Рой и егото ми е легендарно.

— И неговото не отстъпва — тя се приведе към него. — Една прегръдка?

Аз насочих поглед към Люк и се заиграх с него, стараейки се да не нарушавам личния момент.

Дочух как Харди измърмори нещо в смисъл, че ще си получи необходимата доза по-късно. След това се възцари пълна тишина. Стрелнах ги с очи и го видях да свежда глава към нейната. Бързо насочих вниманието си обратно към Люк. Реших, че трябва да ги оставя насаме.

Когато дойдоха в дневната, аз вдигнах чантата с памперсите.

— Време е да вървим — обявих ведро. — Хейвън, никога не съм опитвала по-вкусна „Сангрия“…

— О, остани за вечеря! — възкликна тя. — Вече съм сготвила тонове студена пилешка салата. По средиземноморска рецепта. Ще хапнем и маслини, сирене „Манчего“ и царевични питки.

— Ненадминат готвач е — похвали я Харди, обгърна я през гърдите и я придърпа към себе си. — Приеми, Ела, или ще се наложи да изпия проклетата „Сангрия“ с нея!

Погледнах ги колебливо.

— Сигурни ли сте, че не искате да останете насаме?

— И да си тръгнеш, пак няма да сме сами — каза Харди. — Джак ще дойде всеки момент.

— Така ли? — попитахме в един глас с Хейвън.

Обзе ме вълнение.

— Да, срещнах го във фоайето и му предложих да пийнем по бира. В страхотно настроение е! Току-що разговарял с някакъв адвокат за строежа на Маккини Стрийт.

— Ще успеят значи да заобиколят ограниченията? — попита Хейвън.

— Адвокатът бил сигурен — казах на Джак да не се притеснява.

— Градоустройственият план на Хюстън е мит. Никой не го спазва — Хейвън ме погледна насърчително. — Страхотно стечение на обстоятелствата, Ела! Тъкмо ще говориш с Джак за Братството.

— Искаш да водиш Джак на църква? — възкликна объркано Харди. — Скъпа, ще го удари гръм още щом прекрачи прага.

Хейвън се ухили.

— В сравнение с теб Джак е херувимче.

— Понеже ти е брат — меко отвърна той, — няма да разрушавам илюзиите ти.

Някой позвъни и Хейвън отиде да отвори. Раздразнено установих, че пулсът ми се ускорява. „Целувката не означава нищо“, напомних си. Допирът на тялото му до моето не значи нищо. Сладкият вкус на устните му, страстната…

— Здрасти, шефе — застанала на пръсти, Хейвън прегърна леко Джак.

— Наричаш ме „шефе“, когато искаш нещо — отвърна Джак и я последва. Видя ме и спря с неразгадаемо изражение. Явно се бе преоблякъл след работа, понеже носеше избелели дънки и тениска, която изпъкваше ослепително бяла на фона на канеления му тен. Едва не се олюлях. Той притежаваше неустоимо съчетание от жизненост, увереност и мъжественост, примесени в съвършен коктейл.

— Здрасти, Ела — измърмори и ми кимна рязко.

— Здрасти — тихо отроних аз.

— С Ела ще останете за вечеря — осведоми го Хейвън.

Джак я изгледа изпитателно и пак впи очи в мен.

— Така ли?

Кимнах и се протегнах към чашата със „Сангрия“. Като по чудо не я съборих.

Джак седна на пода до мен, взе Люк и го гушна.

— Здрасти, малкият.

Бебето го изгледа съсредоточено, а Джак погъделичка ръчичката му.

— Как е креватчето? — попита ме Джак, без да отлепя очи от Люк.

— Страхотно! Много е здраво.

Тогава Джак срещна погледа ми. Ирисите му изглеждаха удивително чисти и кафяви като екзотична подправка, разтворена в бренди. „Нуждаеш се от предизвикателство“, беше ми казал и аз го откривах точно тук — в очите му, примесено с обещанието, че не само ще изгубя, но и ще ми хареса.

— Ела има проблем. Надявахме се да помогнеш — обади се Хейвън откъм кухнята и отвори хладилника.

Джак ме изгледа втренчено, повдигнал леко крайчеца на устните си.

— Какъв е проблемът, Ела?

— Искаш ли бира, Джак? — долетя гласът на Харди.

— Да. С лайм, ако имаш.

— Пробвах да си уредя среща с Марк Готлър — обясних аз. — Да поговорим за сестра ми.

Чертите му се отпуснаха.

— Добре ли е тя?

— Да, струва ми се. Но не мисля, че прави постъпки да подсигури интересите си и интересите на Люк. Трябва да се видя с Готлър и да го притисна до стената. Няма да му позволя да плати престоя на Тара в клиниката и да си измие ръцете. Ще му се наложи да се погрижи за нея и за Люк.

Джак положи Люк върху одеялото, взе малкото му плюшено зайче и го размаха над главата му. Бебето зарита доволно.

— Искаш значи да ти помогна да се добереш до него.

— Да. Трябва да поговоря лично с Готлър.

— Мога да уредя среща, но единственият начин е да те вмъкна подмолно.

— Нещо като компютърен вирус?

Джак кимна саркастично.

— Ще измисля някаква причина да се срещнем и ще те взема с мен. Не искам отплата. Но ако решиш да изразиш благодарността си…

— Не съм ти чак толкова признателна — усмихнах се аз. За пръв път виждах мъж, стиснал плюшено зайче, да излъчва такава физическа привлекателност.

Джак проследи погледа ми към играчката в ръката си.

— Що за неща му купуваш? Изобщо не стават за момчета.

— Харесва му — възразих аз. — Какво им е на зайчетата?

Хейвън седна на табуретката до нас и се усмихна тъжно.

— Брат ни Гейдж е същият — уведоми ме тя. — Много категоричен по въпроса кое е подходящо за момчета и кое — не. Но смятам, че не би имал нищо против зайчето, Джак.

— На опашката му е вързана панделка — отбеляза Джак, но накара зайчето да подскочи по гърдите на Люк и да прелети пред лицето му.

Омагьосаното изражение на Люк ни разсмя.

— Мъжете и жените общуват толкова различно с децата — констатира Хейвън. — Гейдж си играе доста грубичко с Матю, подхвърля го във въздуха, стряска го, но на малкия му харесва. Затова е добре и двамата… — тя млъкна и поруменя леко, припомнила си, че Люк няма баща. — Съжалявам, Ела.

— Няма нищо — побързах да я успокоя. — Очевидно на Люк отначало ще му липсва мъжко присъствие. Но се надявам Тара да срещне подходящия човек и Люк да не расте само с майка си.

— Всичко ще бъде наред — обади се Джак и задържа зайчето неподвижно, докато Люк размахваше ръце във въздуха. — Нашият баща се мяркаше толкова рядко. И когато се появеше, едвам го изтърпявахме. През повечето време всъщност бяхме без баща.

— И виж какви станахме — додаде Хейвън.

Те се спогледаха и избухнаха в смях.

Насладихме се на спокойна вечеря. Редувахме се да гушкаме Люк. Хейвън допълваше щедро чашите със „Сангрия“. Главата ми се замая приятно. От седмици не се бях смяла толкова. От месеци. Питах се обаче какво ли означава фактът, че се забавлявам толкова добре с хора, съвсем различни от Дейн и приятелите ми в Остин.

Бях убедена, че Дейн ще намери за какво да разкритикува Харди и Джак — и двамата натрупали опит в задкулисни сделки и заобикаляне на правилата. Бяха по-възрастни от повечето ми познати и доста по-цинични. Навярно и безскрупулни, когато се домогват до желаното. И все пак неотразимо обаятелни.

„Точно в това се състои опасността — помислих си — в дружелюбните маниери и в чара, прикриващи истинската същност“. Джак беше мъж, който подчинява околните, принуждава те да отстъпваш и същевременно да приемаш компромисите с радост. И едва след като паднеш в капана, осъзнаваш каква грешка си допуснал. Разбирах го, ала въпреки това Джак Травис ме привличаше непреодолимо.

Седнах до него на едно от меките кадифени канапета, мъчейки се да разгадая обхваналото ме чувство. Най-сетне осъзнах, че е усещане за покой. Никога не съм се славела като спокоен човек, винаги бях на нокти, предвкусвах катастрофа. Но тази вечер ме обзе странно умиротворение. Може би защото нямаше нужда да се защитавам и да доказвам себе си. Или заради спящото бебе, топло и отпуснато в ръцете ми.

Наместих се точно под ръката на Джак, протегната върху облегалката на канапето. Притворих очи, опряла лице в рамото му. Ръката му се спусна и погали косите ми.

— Какво си сложила в тази проклета „Сангрия“, Хейвън? — чух го да пита тихо.

— Нищо — заоправдава се тя. — Предимно бяло вино. Пих колкото Ела и нищо ми няма.

— И на мен ми няма нищо — запротестирах аз и се ококорих стреснато. — Просто задрямах — млъкнах в опит да се съсредоточа върху произношението. Езикът ми сякаш се беше разраснал двойно. — Недошш… сипва… сливането…

— Ела, скъпа — в гласа на Джак затрептя смях, ръката му пак поглади косите ми. Пръстите му се гмурнаха нежно в меките кичури. Затворих очи, не смеех да мръдна, за да не спре.

— Колко е часът? — промърморих и се прозях.

— Осем и половина.

— Да направя ли кафе? — чух Хейвън да пита.

— Не — отвърна Джак, преди да успея да отговоря.

— Алкохолът те удря като с брадва, когато си изморен — констатира съчувствено Харди. — Изпитвал съм го на платформата. Няколко седмици нощни смени и една бира може да те събори заради изтощението.

— Още се мъча да свикна с режима на Люк — потърках сънливо очи. — Не е от най-поспаливите бебета.

— Ела — подхвана Хейвън с топло, загрижено изражение, — имаме допълнителна спалня. Защо не останеш тук тази нощ? Аз ще се грижа за Люк, за да си отдъхнеш.

— Не. Много мило, толкова си… но, не, няма нужда — прозях се отново и си забравих мисълта. — Трябва да стигна до асансьора… — довърших несигурно.

Хейвън се приближи и взе бебето.

— Ще го сложа в кошчето му.

Копнеех да остана само още пет минути до Джак. Мускулите под тениската му прислоняваха толкова стабилно, толкова съвършено обронената ми глава.

— Спи ми се — промърморих аз и зарових по-дълбоко лице. Въздъхнах и задрямах унесено на фона на тихия разговор край мен.

— … трудно й е — казваше Хейвън. — Загърбила е личния си живот.

— Какъв е проблемът с истинския й приятел? — попита Харди.

— Отказва да й даде рамо — отвърна Джак с неподправено презрение. И макар да ми се прииска да се обадя в защита на Дейн, бях твърде изтощена и не успях да издам и звук. Или съм заспала по-дълбоко, или се бе възцарило по-дълго мълчание, но известно време не чувах нищо.

— Ела — обади се някой най-сетне и аз поклатих раздразнено глава. Чувствах се толкова уютно, исках да отпъдя гласа.

— Ела — нещо меко и горещо докосна бузата ми. — Нека те заведа в апартамента ти.

Унизено осъзнах, че съм заспала пред сътрапезниците си и че буквално съм се свлякла в скута на Джак.

— Добре. Да. Съжалявам.

Изправих се криво-ляво. Джак се протегна да ми помогне.

— Лека категория.

Поруменяла и изтощена, аз се намръщих.

— Не пих много.

— Знаем, знаем — успокоително додаде Хейвън и стрелна предупредително с очи брат си. — Точно ти нямаш право да се подиграваш, господин Сън наяве.

Джак ми обясни ухилено:

— Ставам в седем всяка сутрин, но всъщност се разсънвам едва по обед — той ме прегърна през рамо. — Хайде, синеочке. Да вървим да намерим асансьора.

— Къде е бебето?

— Току-що го нахраних и му смених пелената — каза Хейвън.

Харди вдигна преносимото кошче на Люк и го връчи на Джак. Той го пое със свободната си ръка.

— Благодаря — погледнах скръбно Хейвън, когато ми подаде чантата с памперсите. — Съжалявам.

— За какво?

— Задето заспах така.

Хейвън се усмихна и протегна ръце да ме прегърне.

— Няма за какво да съжаляваш. Не е престъпление да си подремнеш сред приятели.

Тялото й беше стройно и силно. Малката й длан ме потупа по гърба — изненадващо искрен и естествен жест. Аз отвърнах непохватно на прегръдката. Хейвън рече през рамото ми:

— Тази ми харесва, Джак.

Джак не отговори, само ме побутна към коридора. Аз се заклатушках напред, почти ослепяла от изтощение. Мобилизирах цялата си воля да задвижа едва крепящите ме крака.

— Не знам защо съм толкова изморена тази вечер — казах. — Много ми се насъбра, предполагам — дланта на Джак върху гърба ми ме подкрепяше уверено. Реших да говоря, за да се разсъня. — Знаеш ли, хроническото недосли… недости…

— Недоспиване?

— Да — разтърсих глава да проясня мислите си. — Предизвиква проблеми с паметта и високо кръвното налягане. И трудови злополуки. Слава Богу, че не ме дебнат рискове на работното място. Освен ако не припадна и не си ударя главата в клавиатурата. Видиш ли някой клавиш, забит в челото ми, ще знаеш какво се е случило.

— Стигнахме — побутна ме Джак в асансьора.

Присвих очи пред редицата бутони и протегнах пръст към единия.

— Не — търпеливо ме поправи той. — Това е девет. Натисни онзи с главата надолу.

— Всичките изглеждат с главата надолу — оплаках се аз, но успях да открия шестицата. Подпрях се в ъгъла и скръстих ръце. — Защо Хейвън ти каза „Тази ми харесва“?

— Че защо да не те харесва?

— Просто звучи като… — помъчих се да проясня замъгления си мозък. — … нещо.

Джак се засмя тихо.

— Не се опитвай да мислиш сега, Ела. Остави го за после.

Идеята ми допадна.

— Добре.

Вратата на асансьора се отвори, аз пристъпих напред, а Джак ме последва. Благодарение по-скоро на късмета, отколкото на координацията, съумях да натисна правилната комбинация на ключалката. Влязохме в апартамента.

— Трябва да приготвя шишетата — казах и се заолюлявах към кухнята.

— Аз ще се погрижа. Върви си сложи пижамата.

Благодарно тръгнах към спалнята и си облякох тениска и трикотажни къси панталонки. Докато си измия лицето и зъбите, Джак приготви бутилките, нареди ги в хладилника и сложи Люк в кошарката. Усмихна ми се, когато приближих колебливо.

— Приличаш на малко момиченце — измърмори той — с чисто и светнало лице.

Докосна бузата ми с една ръка, а палецът му погали тъмната дъга под окото ми.

— Изморено момиче — отрони.

— Не съм дете — поруменях аз.

— Знам — той ме придърпа към себе си. Топлите му, уверени ръце ме притиснаха нежно. — Ти си силна, умна жена. Но и силните жени се нуждаят понякога от помощ. Изтощена си, Ела. Да, знам, че не харесваш съветите, освен ако не ги даваш ти. Но ще получиш един по неволя. Трябва да помислиш дългосрочно какво ще правиш с Люк.

Удивих се, че успях да отговоря свързано:

— Ситуацията не е дългосрочна.

— Не си сигурна. Особено ако зависи само от Тара.

— Знам, че хората се променят.

— Хората променят навиците си. Понякога. Но дълбоко в себе си остават същите.

Джак заразтрива гърба и раменете ми и стисна напрегнатите до болка мускули на врата. Простенах леко от умелия натиск на пръстите му.

— Искрено се надявам Тара да разреши проблемите си, да се превърне в що-годе приличен родител и да те освободи от ангажимента. Но ще се изненадам много, ако успее. Смятам, че ситуацията е по-дългосрочна, отколкото ти се иска да признаеш. Ти си майка на новородено, независимо че си нямала време за подготовка. Ще се изтощиш до краен предел, ако не се погрижиш за себе си. Трябва да спиш, когато бебето спи. Трябва да намериш дневен център за почасова грижа за бебета или да наемеш детегледачка.

— Няма да се наложи. Тук съм за кратко. Тара ще си го вземе и аз ще се върна в Остин.

— При кого? При мъж, който ти обръща гръб, когато ти е нужен? С какви по-важни дела е ангажиран Дейн сега, отколкото да ти помага? Бори се за правата на застрашените папрати?

Аз се стегнах и се отдръпнах от него. Раздразнението ме изтръгна от полусънното състояние.

— Нямаш право да съдиш нито Дейн, нито връзката ми с него.

Джак изсумтя презрително.

— Така наречената псевдовръзка е приключила в момента, когато Дейн ти е казал да не водиш бебето в Остин. Знаеш ли какво всъщност трябваше да ти каже? „По дяволите, Ела, аз съм до теб, независимо какво става. Случват се неприятности. Но ще се справим. Прибирай се у дома и се вмъквай в леглото“.

— Ами компанията на Дейн? Нямаш представа с колко много каузи е ангажиран, на колко хора помага…

— Жена му трябва да е първостепенната кауза.

— Спести ми приложната психология. И престани с евтините критики срещу Дейн. Кога си поставял на първо място някоя жена?

— На път съм да поставя теб, скъпа…

Коментарът позволяваше различни тълкувания, но искриците в очите на Джак му придаваха категорично порочен смисъл. Мислите ми се разпиляха, пулсът ми полудя. Не беше честно да се възползва от изтощението ми. Но очевидно в списъка с приоритети на Джак Травис сексът заемаше значително по-почетна позиция от справедливостта. И тъкмо около секса се въртяха нещата. От самото начало. И двамата го усещахме.

Застанах припряно от другата страна на масичката за кафе като разгневена девица от викторианска мелодрама.

— Джак, моментът не е подходящ. Изтощена съм и не мисля трезво.

— Точно там е цаката. Ако си отпочинала и трезва, много по-трудно щях да спечеля спора.

— Аз не действам импулсивно, Джак. Аз не…

Млъкнах и вдъхнах сепнато, когато Джак се протегна и ме стисна за китката.

— Пусни ме.

Гласът ми прозвуча съвсем немощно.

— С колко мъже си спала, Ела? — попита ме меко той, придърпвайки ме до себе си.

— Не мисля, че трябва да съобщаваме един другиму броя на любовниците си. Всъщност веднъж писах в рубриката…

— Един, двама? — прекъсна ме той и ме дръпна отново.

Треперех.

— Един и половина.

Той се усмихна.

— Как се прави секс с половин мъж?

— Излизахме в гимназията. Експериментирахме. Възнамерявах да стигна докрай, но преди това се прибрах един ден у дома и го сварих в леглото с мама — Джак възкликна съчувствено и ме прегърна толкова нежно и закрилнически, че не устоях на изкушението. Кой би могъл? — Вече съм го преодоляла — добавих.

— Ясно.

Джак не ме пусна.

— С Дейн сексът винаги е бил страхотен. Не съм усещала необходимост да пробвам с друг.

— Добре.

— По принцип тази област не ме привлича много.

— Разбира се.

Прегърна ме по-силно. Нямах друг избор, освен да склоня глава върху рамото му. Поотпуснах се. В стаята цареше пълна тишина, прекъсвана само от неговото дихание, от моето дихание и жуженето на климатика.

За Бога, Джак миришеше прелестно! Не исках да се впускам в това. Все едно стоях закопчана в увеселително влакче и го очаквах да потегли с пълното съзнание, че преживяването ще бъде ужасно. Главозамайващи завои. Зашеметяващо спускане и изкачване.

— Питала ли си се някога как би се чувствала с друг? — нежно произнесе Джак.

— Не.

Устните му досегнаха косите ми.

— Никога ли не си постъпвала спонтанно? Никога ли не си си казвала „По дяволите, защо пък не?“.

— Не помня спонтанни мигове.

— Ето ти един, Ела.

Устните му намериха моите и ги последваха настойчиво, когато се опитах да се отдръпна. Пръстите му се сключиха зад врата ми. През тялото ми премина тръпка, сърцето ми лудо заби. Целувките му бяха ненаситни, порочни, като гореща хлъзгава лава. Останала без дъх, усещах натиска на избръснатите му страни, на нетърпеливия му език.

Пресегнах се сляпо към китките му — едната зад врата ми, другата — на хълбока ми — и ги стиснах здраво, забила нокти в плътните мускули. Не разбирах дали се опитвам да отместя ръцете му или да ги накарам да ме обгърнат по-плътно. Той ме целуваше, изучаваше ме напористо, умело. Аз пуснах китките му и се притиснах към възбуденото му тяло. За пръв път физическата вселена ме поглъщаше до такава степен. Не мислех нищо, не съзнавах нищо. Бях само желание. Копнеж. Той плъзна ръка към бедрата ми, прилепяйки ме към съблазнителния натиск на слабините си. Диханието ми излизаше на талази, извивах се отчаяно да задържа досега. Целувките му станаха по-нежни, устата му поглъщаше звуците, надигащи се в гърлото ми. Напрягах тяло срещу неговото с пламнали сетива, сляла се с нежния ритъм на тласкащата ме леко напред ръка. Нищо по-сладко не бях вкусвала от тази уста, от това тяло, от дланта, която ме подтикваше да се включа в бавния пулс на хълбоците му.

Напрежението се надигна в буйна вълна, обещаваща излаз горещи, неконтролируеми спазми. Щях да умра от срам. И всичко това от една целувка и прегръдка през всичките дрехи. „Няма начин“, помислих си паникьосано и отдръпнах устни.

— Почакай — едва промълвих, отпускайки безпомощно пръсти. Всяка клетка от тялото ми пулсираше бясно. Устните ми бяха изтръпнали. — Трябва да спрем.

Джак ме погледна, премрежил очи. Кръвта се беше надигнала в лицето му.

— Още не — дрезгаво каза той. — Тъкмо приближавахме към най-добрата част.

Преди да успея да издам и звук, той се наведе и ме целуна отново — този път с безсрамна настойчивост и решимост. Предизвикваше ме, дразнеше сетивата ми, приласкаваше тялото ми.

Вкусове, горещи, ритмични движения всичко насочваше екстатичните възприятия към една точка. Аз се притиснах плътно към него с лек вик. Възбудата беше толкова могъща, че не смогвах да следвам бумтенето на сърцето си. Треперех, гърчех се и впивах пръсти в ризата му. А Джак удължаваше удоволствието, поддържайки уверено бавния ритъм на хълбоците си. Когато последните вълни се надигнаха и отшумяха, разтапяйки се в нажежена до бяло светлина, аз изхлипах и се отпуснах в ръцете му.

— О, не. О, Боже. Не биваше да го правиш.

Джак ме целуна леко по брадичката, по аленочервената буза, по нежната кожа на шията.

— Всичко е наред — прошепна той. — Всичко е наред, Ела.

Замълчахме в очакване да си поема дъх. Все още бяхме притиснати плътно. Нямаше как да не забележа, че още е възбуден. Какво гласеше сексуалният етикет в такъв случай? Трябваше да върна жеста, нали?

— Предполагам — заекнах след една дълга минута, — че сега е мой ред, нали?

Мастилените очи на Джак светнаха весело.

— Няма проблем. Аз черпя.

— Не е честно.

— Почини си. По-късно ще ми покажеш менюто.

Погледнах го колебливо, чудейки се какво очаква от мен. С Дейн се радвахме на нормален, здравословен секс, но не бяхме се отклонявали към по-екзотични територии.

— Менюто е доста ограничено.

— Имайки предвид колко ми хареса предястието, не бих се оплаквал — Джак охлаби нежно прегръдката и ме обгърна през рамо. — Искаш ли да те занеса в леглото? — гласът му звучеше ласкаво и примамливо. — Да те завия?

Поклатих глава.

— Върви тогава — промърмори Джак и ме потупа по дупето.

Проследих го с поглед как си тръгва. Чувствах се замаяна, въодушевена и ужасно виновна. Прехапах устни да възпра импулса да го повикам да се върне.

Погледнах Люк, който спеше дълбоко и пропълзях под завивките в спалнята. В мрака разкаяната ми съвест изпълзя от окопите, размахала бял флаг. Спомних си, че с Дейн не бяхме разговаряли предишната нощ. Нито тази. Познатият порядък на живота ми избледняваше като изрисувана татуировка.

„В беда съм, Дейн. На път съм да допусна ужасна грешка. Нямам сили да спра. Губя посоката. Нека се върна у дома.“

Ако не бях толкова изтощена, щях да се обадя на Дейн. Но знаех, че няма да се изразявам свързано. И някакво неотстъпчиво, наранено кътче в сърцето ми, настояваше, че той трябва да позвъни.

Но телефонът мълчеше. И когато заспах, Дейн не участваше в сънищата ми.