Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Семейство Травис (3)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Smooth-Talking Stranger, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,2 (× 164 гласа)

Информация

Сканиране
Bridget (2011)
Разпознаване и корекция
Dani (2011)

Издание:

Лайза Клейпас. Непризнати грехове

ИК „Ергон“, София, 2010

Редактор: Сергей Райков

ISBN: 978-954-9625-56-1

История

  1. — Добавяне

Деветнадесета глава

Люк лежеше на пода в апартамента ми върху бебешко килимче — постелка с две пресечени арки с подрънкващи топки, въртящи се птички и пеперуди, сухи листа и ведра музика. Харесваше му почти толкова, колкото аз обичах да го наблюдавам как си играе. На два месеца той се усмихваше, издаваше звуци и си повдигаше главичката и гърдите.

Джак се беше облакътил до него и мързеливо се протягаше да раздвижи дрънкалка или да натисне бутон за нова мелодия.

— И аз искам такава играчка. Ще ми провесиш бирени кутии, пури и онези симпатични черни гащички, които носеше в събота.

Аз спрях да разтребвам масата.

— Не мислех, че си ги забелязал. Свали ги толкова бързо.

— Два часа стоях в ресторанта и те зяпах в онази деколтирана рокля. Извади късмет, че не ти скочих в гаража като първия път.

Аз прехапах устни и се вдигнах на пръсти да оставя стъклената кана върху високия рафт.

— Да, да, обикновено предпочитам по-разнообразни прелюдии от дрънкане на ключове и две и половина целувки…

Подскочих, забелязала, че е зад мен. Беше се придвижил толкова бързо и тихо, че не бях усетила кога е влязъл в кухнята. Каната се разлюля в ръката ми и Джак се протегна да я постави стабилно на място.

— Погрижих се за теб, нали? — прошепна ми той, долепил устни до ухото ми.

— Да — засмях се гърлено аз, когато ръцете му се плъзнаха върху гърдите ми. — Не казвам, че процедурата беше твърде кратка. Просто твърдя, че премина по същество, без да си губиш времето с увертюри…

Думите се стопиха във въздишка, когато Джак захапа леко врата ми. Езикът му оформи нежна окръжност, извикваща горещи спомени. Очилата ми се плъзнаха по носа. Бутнах рамките нагоре. Едната ръка на Джак ме обхвана през кръста, а другата се прокрадна под ластика на късите ми панталонки.

— Увертюра ли искаш, Ела?

Притисна ме с хълбоци. През пластовете дрехи усетих възбудената му плът. Премрежила поглед, стисках ръба на кухненския плот, докато ръцете му сновяха по тялото ми.

— Бебето — отроних.

— Няма да възрази. Тренира в бебешкия фитнес.

Засмях се и отблъснах ръцете му.

— Нека приключа с чиниите.

Джак притисна игриво бедрата ми.

Прекъсна ни резкият звън на телефона. Пресегнах се да го взема и просъсках предупредително на Джак:

— Мирувай!

После отговорих:

— Ало?

— Аз съм, Ела — гласът на братовчедка ми Лайза — равен и уплашен. — Обаждам се да те предупредя. Толкова съжалявам!

Застинах. Ръцете на Джак също.

— За какво? — попитах.

— Майка ти идва да те види. Ще пристигне след петнадесетина минути. Най-много половин час. Може и по-скоро, ако движението не е натоварено.

— Невъзможно! — пребледнях аз. — Не съм я канила. Не знае къде живея.

— Аз й казах — гузно отвърна Лайза.

— Защо? Защо ми го причини?

— Не се сдържах. Обади ми се, разгневена като оса. Току-що разговаряла с Тара и тя й казала, че нещо се мъти между теб и Джак Травис. И двете искат да узнаят какво става.

— Не им дължа обяснения! — избухнах, почервеняла от ярост — До гуша ми е дошло, Лайза, писна ми от кашите на Тара и ми се ще мама да беше поне наполовина толкова загрижена за внука си, колкото за сексуалния ми живот!

Твърде късно осъзнах колко издайнически са думите ми и закрих уста с ръка.

— Правиш секс с Джак Травис?

— Не, разбира се.

Усетих как устните на Джак се плъзват по врата ми и потреперих. Притиснах телефона към гърдите си и се извърнах към него.

— Трябва да си вървиш — настойчиво му прошепнах.

После отново долепих телефона до ухото си.

— … там с теб ли е? — питаше Лайза.

— Не, това е момчето от куриерската служба. Иска да подпиша нещо.

— Ето тук — промърмори Джак, прокарвайки свободната ми ръка по тялото си.

— Тръгвай! — прошепнах аз и го бутнах силно.

Той не помръдна. Само ми свали очилата и избърса овлажнелите стъкла в ръба на тениската си.

— Сериозно ли е? — попита Лайза.

— Не! Плитка, безсмислена, повърхностна връзка, която не води абсолютно доникъде.

Подскочих, когато Джак ме гризна по ухото за отмъщение.

— Страхотно! Ела, би ли могла да го помолиш да ми уреди среща с един негов приятел? Напоследък съм на сухо…

— Трябва да прекъсвам, Лайза. Да поразчистя и да… за Бога, ще ти се обадя по-късно!

Затворих телефона и грабнах очилата си от ръцете на Джак. Хукнах към спалнята. Той ме последва по петите.

— Какво правиш? — метнах чаршафите и покривките върху разхвърляното легло. — Майка ми ще довтаса всеки момент, а тук сякаш се е вихрила оргия — млъкнах, колкото да го изпепеля с поглед. — Трябва да си вървиш! Наистина! Не искам да виждаш майка ми.

Хвърлих възглавниците върху леглото. Устремих се към дневната, събрах разхвърляните дрехи, натъпках ги в огромна ратанова кошница и я пъхнах в дрешника.

Домофонът иззвъня. Беше портиерът — Дейвид.

— Госпожице Варнър имате посетител. Тя…

— Знам — отпуснах отчаяно рамене. — Кажете й да се качи.

Обърнах се към Джак. Беше прегърнал Люк.

— Как да се отърва от теб?

— Няма начин — ухили се той.

След две минути проехтя решително хлопане. Отворих вратата. Пред мен стоеше майка ми — безупречно гримирана, на високи токчета и в тясна червена рокля, разкриваща фигура на два пъти по-млада от нея жена. Влезе сред облак евтин парфюм, прегърна ме и ме дари с въздушна целувка. После отстъпи назад и ме огледа изпитателно.

— Писна ми да чакам покана — каза ми. — И реших да хвана бика за рогата. Няма да позволя да криеш внука ми от мен.

— Вече прие, че си баба? — попитах.

Тя продължи да ме изучава с поглед.

— Напълняла си, Ела.

— Всъщност съм отслабнала.

— Браво! Още няколко килограма и ще изглеждаш здравословно.

— И сега изглеждам здравословно, мамо!

Тя ме изгледа обичливо и укоризнено.

— Щом си толкова чувствителна на тази тема, повече няма да я споменавам — разшири театрално очи, когато Джак дойде при нас. — Е, кой е този мъж? Защо не ми представиш приятеля си, Ела?

— Джак Травис — изломотих аз. — Това е майка ми…

— Канди Варнър — прекъсна ме тя и го прегърна през бебето. — Да пропуснем официалните ръкостискания, Джак — намигна му тя. — Винаги съм обожавала приятелите на Ела — издърпа бебето от ръцете му. — Ето го и безценния ми внук… О, не знам защо оставих Ела толкова дълго да те държи настрани от мен, захарче мое!

— Казах ти, че ще се радвам да ме отмениш по всяко време — измърморих аз.

Тя се направи, че не ме чува и влетя в апартамента.

— Колко уютно! Толкова сте мили, че се грижите за Люк, докато Тара си отдъхва.

Последвах я.

— Тара е в клиника за хора с психологически и емоционални проблеми.

Мама се отправи към прозорците да проучи гледката.

— Няма значение как го наричаш. В наши дни тези места са на мода. Холивудските звезди ги посещават непрекъснато. Измислят си някакъв проблем, за да избягат от напрежението, да се отпуснат и да ги поглезят няколко седмици.

— Проблемът на Тара не е измислен…

— Сестра ти преживява стрес, това е. Онзи ден гледах предаване за кортизола — хормона на стреса. Споменаха, че кафето повишава кортизола. Винаги съм твърдяла, че с Тара пиете твърде много кафе. И двете.

— Не смятам, че проблемите на Тара и моите са породени от прекаляване с капучино — мрачно отвърнах.

— Исках да кажа, че сами си навличате стрес. Трябва да гледате по-отвисоко на нещата. Като мен. Няма нужда да се поддавате на слабоумната жилка, наследена от баща ви.

Мама бърбореше и сновеше из апартамента, оглеждайки всяко ъгълче старателно като застрахователен агент. Следях я неспокойно и едва се удържах да не грабна Люк от ръцете й.

— Ела, трябваше да ми кажеш, че живееш тук — тя изгледа благодарно Джак. — Признателна съм ти, че помагаш на дъщеря ми, Джак. Между впрочем тя се отличава с живо въображение. Надявам се да не вярваш на всичко, което ти разказва. Като малка си съчиняваше такива истории ако искаш да опознаеш истинската Ела, трябва да се допитваш до мен. Защо не ни изведеш на вечеря да стопим ледовете? Например днес?

— Великолепна идея — ведро отбеляза Джак. — Ще я осъществим непременно. За жалост с Ела имаме други планове за тази нощ.

Мама ми подаде бебето.

— Вземи го, скъпа, роклята ми е съвсем нова. Може да повърне — тя се настани изискано на канапето и кръстоса дългите си, загорели крака. — Е, Джак, аз не обичам да възпрепятствам ничии планове. Но щом поддържаш връзка с дъщеря ми, ще съм по-спокойна, ако опозная по-добре и теб, и семейството ти. Като начало ми се иска да се срещна с баща ти.

— Късно е — намесих се аз. — Той вече си има приятелка.

— Но, Ела, аз нямах предвид… — тя се засмя кръшно и погледна съчувствено и съзаклятнически Джак — „гледай с какво си имаме работа“ — и заговори с влудяващо меден гласец: — На дъщеря ми й се зловиди колко ме харесват мъжете. Всичките й приятели флиртуваха с мен.

— Запознавала съм те само с един — уточних. — И още ми държи влага.

Тя ме изгледа хладно и се засмя, разтегнала широко устни.

— Независимо какво твърди Ела — предупреди тя Джак, — не го вземай на сериозно. Питай мен.

Намесеше ли се мама, реалността добиваше измеренията на криво огледало. Лудостта се оказваше резултат от свръхдози кофеин, размер „М“ — затлъстяване, изискващо медицинска интервенция — и всеки мъж, с когото излизах, трябваше да се задоволи с второкласно копие на Канди Варнър. И всичко казано и извършено от мен се пренаписваше в нейна полза.

През следващите четиридесет и пет минути гледахме „Канди Варнър шоу“ без прекъсвания за реклама. Тя обясни на Джак колко би искала да се грижи за Люк, но е твърде заета и вече е изпълнила дълга си, работейки и жертвайки личния си живот в името на дъщерите си, които обаче са неблагодарни и на всичкото отгоре я ревнуват. Сподели безкрайното си учудване от факта, че Ела дава житейски съвети на хората, при условие, че нищичко не разбира — човек трябвало да натрупа доста повече опит, за да знае кой кой е и какво е. Познанията на Ела за живота извирали единствено от наследената майчина мъдрост.

Мама продължи да се представя като неповторим образец, оригиналната марка, а мен — като несъвършено копие. Опита се отявлено да флиртува с Джак. Той се държеше учтиво и любезно. От време на време стрелваше с очи каменното ми изражение. Мама започна да изрежда имена, преструвайки се, че познава богаташите от обкръжението на Джак, аз онемях от унижение. Спрях да възразявам и да я поправям и насочих вниманието си към Люк — смених му пелената и го заиграх на бебешкото килимче. Ушите ми горяха, останалото — леденееше.

Регистрирах само как разговорът се насочва към неуместно лични теми. Мама съобщи на Джак, че се е записала за отстраняване на окосмяването в скъп хюстънски салон за красота.

— Казаха ми — разсмя се кокетно тя, — че имам най-страхотната прасковка в Тексас.

— Мамо! — възкликнах рязко.

Тя ме погледна, лукаво усмихната.

— Е, вярно е! Само цитирам другите…

— Канди — прекъсна я рязко Джак, — беше ми приятно, но с Ела трябва да се подготвим за вечерта. Радвам се, че се запознахме. Ще те изпратя до портиера, а той…

— Ще остана тук да гледам Люк — настоя мама.

— Благодаря — отвърна Джак, — но ще го вземем с нас.

— Не успях да се нарадвам на внука си! — запротестира мама и ми се намръщи.

Джак отиде до вратата и я отвори. Пристъпи в коридора.

— Ще изчакам тук да си вземеш дамската чанта, Канди — рече дружелюбно, но категорично.

Изправих се да приема прегръдката й. Прииска ми се да се разплача като дете, усетила аромата на парфюма й, топлината на тялото й. Запитах се защо до края ще мечтая да ме обича, както никога не би могла, защо с Тара завинаги ще останем отритнати символи на проваления й брак.

Бях разбрала, че има заместители на майчината фигура, че човек открива обич у другите, понякога на места, където дори не си е помислял да я подири. Но първата рана никога не зараства. Щях да я нося завинаги в душата си. Както и Тара. В това се състоеше изходът да приемеш фактите, да продължаваш по пътя си, съзнавайки, че болката е част от теб.

— Сбогом, мамо — пресекна гласът ми.

— Не му давай всичко, което поиска — тихо ме предупреди тя.

— На Люк ли? — объркано попитах.

— Не, на Джак. Така ще го задържиш по-дълго. И не се прави на голяма умница. Гримирай се. И махни тези очила. С тях приличаш на стара мома. Подарявал ли ти е нещо? Кажи му, че предпочиташ скъпи камъни — по-добра инвестиция са.

Крехка усмивка пробяга по лицето ми. Отдръпнах се от нея.

— До скоро, мамо.

Тя си взе чантичката и пое към коридора. Джак надникна през вратата и се втренчи в мен.

— Няма да се бавя.

Когато се върна, вече бях пресушила чаша текила, надявайки се алкохолът да надвие обзелото ме вцепенение. Нищо подобно. Чувствах се като фризер, плачещ за размразяване.

Люк се въртеше в ръцете ми и издаваше нетърпеливи звуци.

Джак приближи и ме докосна по брадичката, за да вдигна глава. Срещнах изпитателния му поглед.

— Съжаляваш ли, че не ме послуша и не си тръгна? — начумерено го попитах.

— Не. Исках да видя с кого си отраснала.

— Е, вече знаеш защо с Тара се нуждаем от терапия.

— По дяволите! На мен ми трябва терапия след един час с нея.

— За да привлече внимание, е готова на всичко, независимо колко е нетактично — изгледах го остро, осенена от противна идея. — Опита ли се да те съблазни в асансьора?

— Не — твърде равно отговори той.

— Напротив!

— Нищо особено.

— Божичко, ама че отвратително — прошепнах аз. — Изгарям от гняв.

Джак взе гърчещото се в ръцете ми бебе и Люк веднага се успокои.

— Не обикновен гняв — продължих. — Гняв, който те изтощава, вледенява цялото ти тяло и блокира всичките ти сетива. Не усещаш нищо. Дори биенето на сърцето си. Искам да се обадя на Тара и да й разкажа всичко. Смятам, че ще ме разбере.

— Позвъни й тогава.

— Не, тя ми натрапи мама. И на нея съм й ядосана.

Джак ме изгледа мълчаливо.

— Да вървим в моя апартамент.

— Защо?

— За да те позатопля.

Тутакси поклатих глава.

— Трябва да остана сама.

— Нищо подобно. Хайде!

— Дейн винаги ме оставяше сама, когато го помолех — бях в ужасно, мрачно настроение и опитите му да ме разведри само щяха да ме раздразнят. — Джак, не искам да ме прегръщат и да ме успокояват. Не искам да правя секс или да разговарям. Не искам да се почувствам по-добре. Няма смисъл…

— Вземи чантата с нещата на Люк.

Прегърнал бебето, той се запъти към вратата, отвори я и зачака търпеливо.

Качихме се в апартамента му и Джак ме заведе право в спалнята. Светна лампата и влезе в банята. Чух как водата заплиска.

— Не искам да се къпя — подвикнах му аз.

— Идвай тук и ме чакай.

— Но аз…

— Действай!

Въздъхнах.

— Ами бебето?

— Приспивам го. Върви!

Свалих си очилата и дрехите и се повлякох към приглушено осветената баня, из която се носеше аромат на евкалипт. Джак беше застлал каменната пейка с пухкава бяла хавлия. Седнах и поех дълбоко дъх. След минута — две се поотпуснах. Обгърнати от ароматна пара, порите ми се разтвориха, мускулите ми омекнаха, дробовете ми се изпълниха с влажна топлина. Текилата си каза думата и цялото ми тяло сякаш въздъхна. Усетих отново ритъма на сърцето си.

— О, така е по-добре — изрекох гласно и полегнах върху хавлията. Не се чуваше нищо, освен мекото свистене на парата. Почувствах как кожата ми възвръща цвета си. Лежах отпуснато сред топлата мъгла, изгубила представа за времето. Не знам след колко минути усетих стройното, кадифено бедро на Джак до моето.

— Как е Люк? — промърморих.

— Спи като къпан.

— Чудя се дали…

— Шшшт…

Дланите му се плъзнаха леко по влажния ми гръб. Започна от раменете — масажираше ме, отпускаше болката в напрегнатите ми мускули. Натискът се увеличи. Палците му кръжаха равномерно по мускулите и сухожилията ми и даряваха наслада. Простенах безпомощно.

— Толкова е… о, Джак не знаех, че можеш…

— Шшшт…

Той продължи надолу по гърба ми, поглади го леко от горе до долу, после по-силно, облекчавайки свитите на кълбо мускули. Отпуснах се изцяло в тези здрави, вещи ръце. Тялото ми натежа приятно. Той продължи по хълбоците, бедрата, глезените, обърна ме и взе краката ми в скута си. Възкликнах от удоволствие, когато прокара палци по ходилата ми.

— Съжалявам, че се държах лошо — успях да промълвя.

— Имаше основание, скъпа.

— Майка ми е ужасна.

— Да — той разтърка всеки пръст поотделно. През филтъра на парата, гласът му звучеше още по-кадифено. — Между другото съветът й не струва.

— Чу ли го? О, Божичко!

— Трябва да ми даваш всичко, което поискам — уведоми ме Джак. — Трябва да ме глезиш. И е твърде късно да се преструваш на глупава. И си разкошна без грим.

Усмихнах му се със затворени очи.

— Ами очилата?

— Определено ме възбуждат.

— Всичко те възбужда — проточих аз.

— Не всичко — през смях отвърна той.

— Напротив! Като от реклама за виагра си. Трябва да се прегледаш.

— Лекарят не ме привлича особено — той се надигна, разтвори бедрата ми и ме помилва закачливо. — Масажирали ли са те някога така, Ела? — прошепна ми. — Не? Не мърдай ще ти хареса, обещавам…

Тялото ми се изви към нежните му пръсти. Приглушените ми стонове заотекваха в каменните стени.