Харолд Робинс
Самотната лейди (59)

15

Лиша говореше с нежен и загрижен глас:

— Добре ли си, мила?

Джерили затвори вратата и погледна Лиша в очите.

— Добре съм.

Лиша я целуна по бузата, устните й нежно докоснаха лицето й.

— Тревожех се за теб. Тук си повече от две седмици и не ми се обади нито веднъж.

— Работех. — Джерили влезе в кухнята, Лиша вървеше по петите й. Вдигна от масата кутия с портокалов сок. — Искаш ли?

Лиша посочи четирите кутии с портокалов сок.

— С течение на времето си поумняла. Това е по-добро от онова, което пиеше.

Джерили й напълни една чаша.

— Не е мой. На Майк е. Той е пристрастен към сока като теб.

Джерили извади каната с ледения чай и си направи питие.

— Тоя тъпкач с тебе ли живее? — поинтересува се Лиша.

— Да — отвърна лаконично Джерили.

— Нещо сериозно ли е?

— Не.

— Тогава какво прави тук?

— Той е хазяинът. — Джерили се върна в дневната, изу обувките си и потъна в дивана. — Помага ми. Разкарва ме с колата, готви, чисти.

Лиша седна на стола срещу нея.

— И те чука?

Джерили не отговори.

Лиша се протегна за цигара, но внезапно се спря и погледна Джерили.

— Имаш ли марихуана?

Когато започна да завива цигарата, Джерили забеляза, че ръцете й треперят. Нямаше причина да е неспокойна. Лиша не се бе променила, тя също не се бе променила, бяха същите хора, както последния път, когато прекараха заедно. Марихуаната щеше да й помогне. Щеше да снеме напрежението. Тя зави една по-дебела цигара, достатъчно голяма, за да ги опияни и двете. Внимателно облиза хартията и я притисна към другия край, после се върна в дневната.

Лиша бе отворила куфара си на дивана. Подаде на Джерили червена кадифена кутийка на „Картие“.

— Донесох ти подарък. Отвори я.

Вътре Джерили намери дълга огърлица от овални зърна обработен нефрит.

— Харесва ли ти? — попита Лиша.

— Хубава е. Но не биваше да го правиш.

Лиша се усмихна.

— Нека ти я сложа.

Лиша извади огърлицата и я прекара през главата на Джерили. След малко кимна със задоволство.

— Погледни се в огледалото.

Последва Джерили в спалнята. Нефритът затопляше кожата й. В огледалото Джерили срещна погледа на Лиша.

— Защо, Лиша?

Лиша се приближи по-наблизо и притисна лице в бузата на Джерили. Устните й докоснаха косата й.

— Защото те обичам и ми липсваше.

Джерили запази мълчание.

Лиша нежно я обърна към себе си и я целуна по устата.

— Толкова ми липсваше, мила — промърмори тя. — Не знаеш колко много исках да те прегърна, да те целуна и да те любя.

Изведнъж Джерили усети, че сълзите напират в очите й, и след малко се разрида почти истерично. Лиша внимателно притегли главата й към гърдите си.

— Недей, мила, недей — започна да я успокоява тя. — Всичко разбирам.

Поведе Джерили обратно към дневната и взе със себе си цигарата. Запали я, дръпна дълбоко и я подаде на Джерили.

— Хубавичко си дръпни и ще се почувстваш по-добре.

Джерили пое дима дълбоко в дробовете си. Марихуаната бе добра. Майк бе прав. Винаги имаше само най-доброто. Дръпна още веднъж и внезапно усети как напрежението намалява. Изтри очите си с хартиена носна кърпичка.

— Не разбирам какво става с мен — каза тя озадачено. — Настроението ми се променя толкова бързо.

Лиша взе цигарата от ръката й и всмука от нея. Очите й се вгледаха сериозно в Джерили.

— Много работиш, мила. Не можеш да не платиш със здравето си за това.

— Трябва, Лиша. Ако не го правя, ще ми се наложи да остана в този бизнес, докато циците стигнат до коленете ми.

— Много си далече от този момент — успокои я Лиша.

— Нямаше да мислиш така, ако до три часа си направила вече шест изпълнения през нощта.

— Не е толкова лошо като работа, а и парите са добри — Лиша подаде цигарата обратно на Джерили. — Кой беше дребният мъж, когото намерих тук заедно с тъпкача?

— Продуцент. Иска да купи един мой разказ, за да направи по него сценарий за филм. Дори ми предлага да играя в него.

— Дали не е мошеник?

— Поне импресариото ме уверява, че не е.

Лиша се изненада.

— Ти имаш импресарио? Толкова бе заета. Как се добра до него?

— Чрез Майк. Той познава всички.

— А Майк с какво се занимава?

— С нищо. — Джерили се усмихна. — Дава под наем този апартамент.

В тона на Лиша се прокрадна неодобрение.

— Значи е сводник.

— Не е честно да говориш така за него. Та ти дори не го познаваш.

— Може би, но в моите среди се смята, че човек, който не работи, е сводник.

Джерили мълчеше.

Лиша взе цигарата от Джерили и я сложи в пепелника.

— Не искам да ти се налагам, мила. — Лиша притегли Джерили към себе си. — Не те настройвам срещу Майк. Знам от какво имат нужда момичетата. Дори и на мен понякога ми се приисква голям твърд кур. Никога обаче не забравям какво всъщност представляват мъжете. Няма мъж на света, който да не те преметне, ако има тази възможност.

Джерили внезапно се почувства уморена. Имаше усещането, че цялата й енергия се е изчерпала.

— Майк не е такъв — възрази тя.

— Да не говорим повече за това — помирително каза Лиша. — Скапана си. Отивай да си лягаш и си почини добре. През следващите няколко дни все ще намерим време да си поговорим.

— Колко време ще останеш?

— Разполагам със седмица. Фред работи в Сиатъл. Казах му, че ще се срещнем в Сан Франциско.

Джерили не каза нищо.

— Помислих си, че няма да е зле, ако си вземеш няколко дни почивка. Можем да отидем някъде и да си починем. И на мен ми се струпаха много неща напоследък.

Джерили поклати неуверено глава.

— Не знам.

— Ще видим. Сега отивай да си лягаш, преди да си паднала на пода.

— А ти?

— Първо ще довърша разопаковането на багажа си. Няма да отнеме много време.

Лиша гледаше как Джерили затваря вратата на спалнята и се ядосваше сама на себе си. Трябваше по-рано да се досети и да не допуска Джерили толкова да се отдалечи от нея. Особено тук, където нещата, които Джерили наистина искаше, бяха под носа й.

Лиша огледа малкия апартамент. След миг й хрумна нещо. Утре щеше да потърси по-удобен апартамент за Джерили. Жилище, в което да има достатъчно място и за двете.

Колкото по-скоро измъкне Джерили оттук, толкова по-добре. Повече не може да допусне Джерили да се оправя сама както досега. Тя трябва да намери начин да я върне в Ню Йорк, независимо какво ще й струва това.