Харолд Робинс
Самотната лейди (56)

12

Когато Джерили отвори очи, стаята бе тъмна, само няколко тънки слънчеви лъча се процеждаха през процепа на завесите. Тя се обърна на една страна и погледна към Лиша, наполовина заровила глава във възглавницата, скрила очите си с ръка.

В полутъмната стая голото тяло на чернокожото момиче изглеждаше като статуя, издълбана от нощта — едрите й гърди с продълговати изпъкнали зърна бяха като антени на върха на две възвишения, чиито склонове преливаха в равнината на плоския й мускулест корем, после изведнъж се издигаха в издадения венерин хълм, гъсто покрит с косми. Спонтанно й се прииска да я докосне, отново да почувства горещата й влага, да вкуси леко соления сок на кожата й. Ала Лиша беше заспала дълбоко и Джерили не искаше да я буди. Тихо се измъкна от леглото и отиде в банята.

Когато се върна, Лиша седеше в леглото.

— Колко е часът? — попита тя.

— Почти един.

В гласа на Лиша се усещаше изненада.

— Наистина ли?

Джерили се засмя.

— Заспахме едва в седем часа сутринта.

— Никога не съм правила такъв секс — рече Лиша. — Не исках да спра. Получавах оргазъм след оргазъм.

— Същото беше и с мен — каза Джерили.

— Никога досега не съм вкусвала путка като твоята. Все едно от нея непрекъснато тече чист мед. Дори облизах пръстите си, след като се любихме.

— По-добре престани да говориш така — засмя се Джерили. — Пак ме възбуждаш.

— Задръж така. — Лиша тръгна към банята. — Връщам се веднага.

В този момент започна да звъни телефонът.

— Очакваш ли някой да се обади? — попита Лиша.

— Не. — Телефонът продължаваше да звъни. Джерили вдигна слушалката. — Ало.

Подаде я на Лиша.

— За теб е. Фред се обажда от Ню Йорк.

— Ало. На телефона е госпожа Лафайет. — Тя направи пауза и закри мембраната с ръка. — Телефонистката се свързва с него. — Тонът й издаваше притеснение. — Надявам се да не е нещо лошо.

Чу се пукане в слушалката.

— Фред, скъпи, всичко наред ли е? Мислех, че ще останеш в Сан Франциско. — Тя слуша известно време, после гласът й се успокои. — Това е фантастично! Разбира се, че ще дойда. Ако тръгна сега, ще бъда в Ню Йорк в девет часа, защото ще се движа само по магистрала. Не, всичко е наред. Имах малко работа в бара тук и тъй като не очаквах да се върнеш по-рано от следващата седмица, мислех да остана, да убия малко време с Джерили и да видя как вървят нещата… Да, добре е. Утре заминава за новия ангажимент в Гари… Разбира се, ще й предам. Довиждане, скъпи. Обичам те.

Джерили я гледаше безмълвно.

— Всичко е наред — бързо я успокои Лиша. — Нищо не подозира.

— Сигурна ли си?

Лиша кимна.

— В такава еуфория е, че не може да мисли за нищо друго. Лу Ролс получил фарингит и те се обадили на Фред да го замести в „Пърл Бейли“, ще правят и запис на концерта. Това е големият пробив, който чакахме.

Джерили мълчеше.

— Ще взема душ и тръгвам. Не искам да попадна в натовареното движение към града в края на седмицата.

— Ще поръчам закуска.

— Само портокалов сок и кафе за мен, мила. — Тя видя изражението на лицето на Джерили. — Не се разстройвай — успокои я тя набързо. — Казах ти, че всичко е наред.

— Нищо ми няма.

Лиша се засмя.

— Няма за какво да се тревожиш. Фред е като всеки друг мъж. Във въображението си те не могат да отидат по-далеч от собствения си пенис.

Малко по-късно Джерили стоеше на прозореца и гледаше как сребристата кола излиза от алеята на мотела и тръгва по шосето, което излиза на магистралата. Тя спусна завесата и разсеяно започна да оправя стаята. Миризмата на марихуана и на снощния секс бе просмукала неоправеното легло. Тя натисна копчето на климатичната инсталация и компресорът тихо забръмча.

Отиде и се загледа в листа на пишещата машина. Внезапно се почувства потисната. Тя гневно дръпна листа хартия от машината, смачка го и го хвърли на пода.

— По дяволите! — изруга гласно тя.

Отвори вратата на хладилника. В кофичката все още имаше няколко кубчета лед. Тя ги хвърли в чашата си и си направи водка с чай. Отпи от питието, после прекоси стаята до леглото и запали една от цигарите с марихуана, които Лиша бе оставила отгоре върху тоалетката. Още след първото дръпване почувства възбудата от нощта и наркотикът й подейства почти веднага.

Хвърли хавлиения халат и се излегна на леглото. Дръпна бавно от цигарата и със свободната си ръка започна нежно да се гали. Постепенно почувства как отмалява. Затвори очи.

Главата на Лиша беше между краката й, езикът на Лиша лижеше клитора й, устата на Лиша изсмукваше соковете й.

Изведнъж се почувства като балон, на който бяха изпуснали въздуха. Отвори очи. Пустата стая бе като затвор, а стените й бяха мрачно надвиснали над нея.

Бързо взе чашата с питието си и я пресуши. После дръпна чекмеджето на нощното шкафче и извади вибратора.

Това беше модерен Зелен стършел. Японско производство. Голям размер — така бе класифициран, — никакви жици, двускоростен, захранван от батерии.

Сега тя започна да си представя как Лиша слиза от колата и тича към апартамента. Фред седеше на пианото и когато стана, видя, че бе гол, пенисът му бе щръкнал, твърд като скала. Лиша също се съблече гола и коленичи пред него, отмести назад тънката черна кожичка и оголи лъщящата главичка. Пенисът му се изгуби в лакомата й уста, но изведнъж Фред я бутна рязко назад върху белия килим, краката на Лиша се вдигнаха във въздуха и го обгърнаха. Вулвата й се разтвори и той започна да рие в нея.

— Не! — изкрещя на глас Джерили. — Тя е моя! — Разкъсвана от фантазиите си, тя отвори очи и се загледа във вибратора, който трептеше в ръцете й. Беше просто една пластмаса.

Изключи го и го захвърли на леглото, обърна се на една страна и започна да се бори със сълзите си.

Джерили не можеше да си обясни защо бе толкова разстроена. Лиша беше казала, че ще й намира работа, и спази обещанието си. Така тя успяваше да се издържа и да пише и следователно би трябвало да е щастлива, но не беше.

— Не ревнувам — повтаряше Джерили непрекъснато. — Не ревнувам. — Но всеки път щом затвореше очи, й се привиждаха Лиша и Фред, които се любеха на мекия бял килим.

Погледна ръцете си. Отново трепереха. Отиде в банята и изпи едно успокоително.

В огледалото видя черните кръгове под очите си. Изглеждаше ужасно. Плисна малко студена вода на лицето си.

Кого всъщност ревнуваше? Фред, защото чукаше Лиша? Или Лиша, защото чукаше Фред? Нямаше отговор на този въпрос.

Връзката й с Лиша продължаваше вече девет месеца, а почти от една година не бе спала с мъж. Досега просто не й бе дошло на ум.

Беше почти полунощ, когато Джерили влезе в бара. Музиката гърмеше, едно момиче се извиваше в гърчове под светлото петно на кехлибарения прожектор на платформата зад бара. Прекоси тъмния салон и влезе в кабинета на управителя.

Когато застана на прага, Дани вдигна поглед от бюрото си.

— Не очаквах да те видя — изненада се той.

— Нямах какво да правя. Доскуча ми.

Той я погледна изпитателно.

— Нали приятелката ти щеше да дойде да те види.

Той знаеше, но откъде? Как научаваха всичко за всички.

— Наложи се да си замине за вкъщи, при съпруга си.

— Какво търсиш? — попита я той.

— Кур — рече тя направо. — Най-големия и най-твърдия кур в града.

— Не знам — каза той след малко. — Буйната Били ти е хвърлила око.

— Подобни изживявания имах миналата нощ. А тази вечер искам кур.

— Отвън има поне десетина момчета, всяко от които би клатило за по петдесет-сто долара. Вземам половината.

— Можеш да вземеш всичките пари.

— Добре. Искаш ли да излезеш отвън и да си избереш?

Тя се засмя и едва сега Дани забеляза свитите й зеници и осъзна, че тя е дрогирана до мозъка на костите си.

— Не се притеснявай. Само прибирай парите. А аз ще поема всички желаещи.