Харолд Робинс
Самотната лейди (57)

13

В задната част на бара имаше стара паянтова дървена веранда с изглед към океана. Отдясно Джерили виждаше кея на Санта Моника, а над главата й проблясваха светлините на самолетите, които правеха голям завой над водата, преди да се приземят на летището. Нощният въздух ставаше все по-хладен и тя се загърна по-плътно с хавлиения си халат. Заслуша се разсеяно в приглушения звук на музиката, който идваше откъм бара.

Още едно изпълнение и свършваше за тази вечер. Собствениците на бара се дразнеха, но тя бе благодарна на калифорнийския закон, според който нощните заведения се затваряха в два часа след полунощ. В някои щати й се налагаше да работи до четири сутринта, в други до развиделяване. Мина й през ум дали Майк щеше да дойде да я вземе. Човек никога не можеше да е сигурен в него. Той живееше в свят, който беше само негов.

Запозна се с него в деня, в който пристигна в Калифорния преди около месец. Беше неделя и той работеше в службата за недвижими имоти, където тя отиде, след като бе решила да наеме апартамент, вместо да живее в мотел. Щеше да е по-спокойно, а тя имаше ангажименти за осем седмици в района на Лос Анжелис.

Висок, загорял, с коса, изрусяла почти до бяло от слънцето, той не приличаше на агент за недвижими имоти. В дънки и с боси крака, той вдигна поглед към нея иззад бюрото си.

— С какво се занимавате? — попита я, когато започна да попълва формуляра й.

— Писателка съм — отвърна тя.

— Писателка?

— Защо, това пречка ли е?

— С вашето тяло и крака ви помислих за актриса или танцьорка.

— И с това се занимавам.

— Имам за вас изгодно предложение за наем за три месеца.

— Аз се нуждая от жилище само за два месеца.

— Мисля, че ще мога да убедя собственика — обеща той.

Заключи канцеларията и я качи на колата си. Беше изработен по поръчка фолксваген с огромни издути гуми. Покривът въобще го нямаше, а по средата на колата от едната до другата страна минаваше здрав стоманен прът.

— Мястото е страхотно — каза той, когато спря колата на един паркинг. — Тихо, на две минути от плажа. Чудесна баня. Дори има биде.

— Биде? — повтори тя. — Да не е скъпо?

— Ще ви хареса — уверено рече той. — Само триста на месец. Една французойка се изнесе току-що от него.

— Звучи твърде хубаво, за да е истина. Защо се е изнесла?

— Любовната й връзка приключи. Върна се във Франция.

Спалнята бе малка, както и дневната, а кухнята бе по-тясна от клозет. Той обаче се оказа прав за банята. Това бе най-голямото помещение в апартамента — имаше душ, вградена вана, два умивалника и биде.

— Какво ще кажете? — попита я той.

— Малко е.

— Страхотно за писателка. Сама ли сте?

— Да.

— Тогава нямате нужда от по-голямо.

— Но искам жилището само за два месеца.

— Няма проблем. Дайте ми чек за двумесечен наем плюс седемдесет и пет долара за почистване и можете да се нанесете следобед.

— Добре. — Тя извади чековата си книжка от чантата. — На чие име да го напиша?

— На мое. Това е моя собственост. — Той пъхна ръка в джоба си и извади малка ленена торбичка, затегната с канап. С другата ръка измъкна цигарена хартия. — Пушите ли?

Тя безмълвно кимна и се загледа как той с вещина навиваше с една ръка цигара с марихуана. От задния си джоб извади кибрит и драсна клечка отстрани на дънките си. После внимателно запали цигарата и й я подаде.

— Две дръпвания от това и сте готова. Идва направо от Мексико.

Тя дръпна дълбоко. Той беше прав.

— Седнете — покани я той. — Трябват ми само десет минути да си събера боклуците и да ги натоваря в колата. Тогава можем да отидем и да вземем багажа ви.

— А службата? Не трябва ли да се върнете там?

— Работя само в неделя, защото собственикът обича да ходи на риба. Освен това съм си свършил цялата работа за днес.

— А къде работите през останалата част от седмицата?

— Не работя. Отказах се, щом излязох от армията. Нарушава половия ти живот и причинява язва на стомаха.

— А от какво преживявате? — попита тя.

— От този апартамент. Достатъчно е, за да се издържам.

— А къде живеете, след като го давате под наем?

— Имам приятели. Никога не се затруднявам да се настаня някъде. Нямате представа колко много хора просто си търсят компания и някого, с когото да си говорят.

Тя взе цигарата от него, а той отиде в спалнята да прибере нещата си. Джерили дръпна още веднъж. Може би той бе прав. Можеше и да ти потръгне, ако се оттеглиш отвсякъде. А и той не изглеждаше да страда.

Върна се след няколко минути с туристическа чанта, пълна само наполовина.

— Готова ли сте? — попита я.

— От добрата марихуана винаги ожаднявам.

— Бих ви предложил чаша вино, но нямам.

Тя не отговори.

— На пресечката има магазин за спиртни напитки. Мога да изтичам дотам и да взема една бутилка — предложи той.

— Идеята не е лоша.

— Но нямам никакви пари — съобщи той без притеснение.

Тя отвори чантата си и извади два долара.

— Това стига ли?

Той се усмихна.

— Това е Калифорния. Ще купя две бутилки.

Пушиха, пиха и се любиха цял следобед, а когато настъпи вечерта, отидоха до мотела да вземат нещата й, за да се нанесе тя. Но той не се изнесе.

Тя се събуди рано на следващата сутрин, слънцето грееше в стаята. Леглото до нея бе празно. Не бе усетила кога бе излязъл.

В малката кухня намери малък чайник, който напълни с вода и сложи на печката да се стопли. Отвори вратата на шкафа, но не откри нищо, освен две торбички с чай. Взе едната и я сложи в чашата си. И това щеше да свърши работа.

Върна се в спалнята и започна да разопакова багажа си. Тъкмо настаняваше портативната пишеща машина на масата до прозореца, когато той се върна.

Влезе в стаята с торба покупки в ръце.

— Станала си — изненада се той.

— Да.

— Помислих си, че ще ти трябват някои неща. — Той прекоси стаята към малката кухня и остави голямата торба на масата.

— Купи ли кафе? Не можах да намеря.

Той започна да изпразва торбата. Яйца, масло, бекон, хляб, портокалов сок, мляко. Накрая измъкна едно бурканче.

— Нескафе става ли?

— Става.

— Аз самият не пия. Кофеинът е лошо нещо.

— Сутрин не мога да се раздвижа без него.

— Защо не довършиш онова, с което си се захванала? А аз ще направя закуска — предложи той.

Тя се поколеба.

— Добър готвач съм — побърза да я увери той.

Тя се усмихна.

— Дадено.

— Гладна ли си?

— Умирам от глад.

Водата в чайника завря. Той бързо направи чаша кафе и й я подаде.

— Ето това ще ти помогне. Закуската ще стане скоро.

Докато тя подреди работното си място и наизвади всички листове, той я повика.

Тя погледна одобрително масата. Беше подредена много привлекателно — със зелени салфетки и бели чинии.

Той й посочи мястото до прозореца.

— Седни ей там. — Сложи по три яйца и шест филийки бекон във всяка чиния. После отвори вратичката на фурната и извади топъл препечен хляб. — Как е? — попита, докато сядаше.

— Хубаво — тя взе портокаловия си сок.

— Кафе?

Тя кимна.

— Между другото, с какво плати? — поинтересува се Джерили. — Нали каза, че нямаш пари.

— Нямам, но на пазара винаги ми отпускат кредит, когато имам наемател.

Тя замълча за известно време.

— Често ли го правиш?

— Зависи кой е наел апартамента. Не го давам под наем на момчета.

— Само на момичета?

Той се усмихна.

— Предпочитам. Веднъж или два пъти го дадох на двойки. Но обикновено те не остават дълго. Много е тясно.

Тя се нахрани и изпи чашата си до дъно. Той скочи чевръсто и й сипа още кафе. Джерили го погледна и се усмихна.

— Обслужването е добро.

Той отвърна на усмивката й.

— Старая се. А когато намеря добър наемател, се старая още повече.

— Какви други услуги предлагаш?

— Всичко — пране, чистене, шофьорски услуги. Щом съм тук, не е необходимо да наемаш кола. Винаги съм на разположение.

— А какво правиш, когато се появят приятелите на наемателите ти?

— Много съм дискретен — каза той. — Изчезвам веднага.

— През деня работя вкъщи.

— Това е удобно за мен.

— Нощем работя навън.

— Да не искаш да кажеш, че си проститутка?

— Не — засмя се тя.

— Не разбирам тогава.

— От тази вечер започвам работа в „Роузбъд“ на булевард Еърпорт. Имам ангажименти за осем седмици в района на Лос Анжелис.

По тона му пролича, че е шокиран.

— Но там мацките играят само по бикини.

Тя отново се засмя.

— Казах ти, че съм танцьорка.

— Да, но пишещата машина… — Изглеждаше объркан.

— Нали ти казах, че съм и писателка.

— И какво още правиш?

— Преди играех в театъра. Всъщност си мисля, докато съм тук, да проверя какви възможности има в Лос Анжелис.

— Бизнесът е в криза — разочарова я той. — Имам няколко приятели, които са актьори. Върви само порното.

— Човек никога не знае. И тъй като съм дошла тук, нищо не ми пречи да опитам.

— Имам приятел, който е импресарио. Може би ще може да ти помогне. Искаш ли да се срещнеш с него?

— Може да поговорим — съгласи се Джерили.

— Ще ти уредя среща.

Тя отпи от кафето си.

— Трябва да наема кола. Знаеш ли къде мога да получа някоя на прилична цена?

— Казах ти, че шофьорските услуги са част от обслужването. Плащаш само бензина.

Тя го погледна, без да каже дума.

Внезапно той се засмя.

— Добре, добре, разбрах. Няма да се натрапвам.

— Не е лично отношение към теб — обясни тя. — Свикнала съм да бъда сама.

— Разбрах. Но погледни на нещата от другата им страна — защо е необходимо да се затрудняваш и да правиш всичко сама? От това, което ми каза, разбрах, че ще си много заета. Да работиш денем и нощем и да се грижиш за всичко останало. Защо не пробваш това, което ти предлагам, за една седмица? Ако не става, можеш да се откажеш. Няма да се обидя.

Тя помисли известно време. В думите му имаше смисъл.

— Добре — съгласи се най-сетне тя. — Колко допълнително ще ми струва?

В гласа му се пролича обида.

— Казах ти, че няма да ти взема нищо. Поемаш само разноските, а ще се охарчиш най-много за портокаловия ми сок. Пия по три литра дневно.

Тя се засмя.

— Е, това мога да си позволя. — Джерили стана. — Ще отида да подредя останалите неща и после лягам да спя. Искам да съм в добра форма за първата вечер на новата работа.

— Какво искаш за обяд?

— Няма да обядвам.

— За вечеря?

— Трябва да я приготвиш много рано. В шест часа. В осем трябва вече да съм на работа.

— Дадено. Какво би искала да ядеш?

— Направи ми една крехка недопечена пържола.

Тя влезе в спалнята и затвори вратата след себе си. Дръпна завесите, затъмни стаята, взе десетмилиграмово приспивателно и се изтегна на леглото.

Почувства, че успокоителното задейства. Може би щеше да се получи. Непрекъснато бе принудена да търчи насам-натам и никога нямаше време истински да си почине. Веднъж Уолтър й бе казал, че няма нищо по-хубаво от момче прислужник, което да се грижи за всичко. Можеше да се окаже прав.

Започна да се унася в дрямка. Ала в следващия миг една мисъл премина през ума й. Лиша. Обеща да й се обади, щом си намери квартира. Опита се да се надигне, но хапчето вече й бе подействало. Отдаде се на съня. Ще се обади на Лиша в паузата между две изпълнения в бара.