Харолд Робинс
Самотната лейди (55)

11

Кехлибарената светлина на прожектора осветяваше само малката платформа, върху която тя танцуваше, и размазваше всичко пред погледа й, а силните звуци на халюциногенния рок поглъщаха шума в претъпкания клуб. Лицето и тялото й бяха покрити с тънък слой фон дьо тен и потта се стичаше на малки ручеи между голите й гърди. Опитваше се да си поеме дъх между разтеглените си в усмивка устни. Започваше да чувства колко бе изтощена. Гърбът и ръцете й я боляха, дори усещаше болки в гърдите си от извивките на тялото й в танца. Изведнъж музиката прекъсна по средата на френетичните й движения и тя замръзна от изненада. Остана неподвижна за миг, после вдигна ръце над главата си и направи обичайния за танцьорките в бара поклон, с който даде последна възможност на клиентите да я разгледат, преди светлината да угасне.

Изгледа предизвикателно мъжете, вперили погледи в нея откъм претъпкания бар, докато те сведоха очи. Нямаше ръкопляскания, просто разговорите се подновиха на висок глас. Тя спусна ръце, слезе от платформата и се скри зад малката завеса отзад.

По високоговорителя чу гласа на управителя на бара:

— Дами и господа, за нас е голяма чест „Уърлд ъф Гого“ да ви представи звездата на нашата програма, направо от Сан Франциско, момичето, за което сте чели толкова много, момичето, което всички вие искате да видите, оригиналната, единствената и неповторимата, Русата бомба, госпожица Буйната Били Кичкок и двете й цици номер пети!

Били чакаше зад завесата, огромният й бюст бе изскочил от тънкото копринено кимоно. Държеше в едната си ръка малко шишенце и къса сламена пръчица в другата.

— Как е тълпата тази вечер, Джейн? — попита тя.

— Добре, Били — отговори Джерили и се протегна да вземе халата си. — Дошли са да гледат теб. Единственото, което можах да направя, е да се опитам да ги разгорещя и подготвя за теб.

— Мръсни копелета — изруга без злоба Били. Пъхна пръчицата в шишенцето и след като я извади, я поднесе към ноздрите си. Смръкна по веднъж във всяка ноздра. После подаде шишенцето на Джерили. — Искаш ли малко, Джейн?

Джерили поклати глава.

— Не, благодаря. Ще ми подейства разсънващо, а искам да поспя.

Били прибра шишенцето с кокаина и пръчицата в кимоното си.

— Приятелите на танцьорката — рече тя.

Джерили кимна. Кокаинът и амфетамините. Без тях момичетата не можеха да издържат половинчасовите изпълнения от четири до шест пъти всяка нощ от седмицата. Били съблече кимоното си и се обърна към нея.

— Добре ли изглеждам?

Джерили кимна.

— Фантастично. Още не мога да повярвам, че са истински.

Били се усмихна. Очите й вече придобиваха блясък от кокаина.

— По-добре повярвай. — Тя докосна гордо гърдите си. — Каръл казва, че нейните са по-големи, но аз не вярвам. Ходим при един и същи лекар и той ми каза, че тя спряла на номер четири, чашка „С“, докато моите са номер пет, чашка „Д“.

Джерили знаеше, че Били говори за Каръл Дода, най-известната танцьорка в Сан Франциско, която също излагаше гърдите си на показ. Били я мразеше, защото Каръл се радваше на по-голяма слава.

— Късмет, Били. Излез и ги убий.

Били се засмя.

— Знам как да го направя. Ако не ме аплодират, просто ще изсипя циците си върху главите им.

Били изчезна зад завесата и музиката спря. Джерили знаеше, че в този момент светлините в бара бяха изгасени, докато Били заеме позата си. След миг, когато кехлибареният прожектор я освети, тълпата ревна неистово. Заедно с музиката започнаха ръкоплясканията и подсвиркванията.

Джерили се усмихна на себе си и тръгна към гримьорната. Бяха дошли да гледат цици, това бе истината. И най-сетне бяха щастливи.

В гримьорната, която тя делеше с още две момичета, нямаше никой. Джерили затвори вратата след себе си и се запъти направо към малкия хладилник. Каната с леден чай бе наполовина празна. Припряно отвори кутийката с ледени кубчета и я изпразни в каната. После си сипа чай във висока чаша, добави доста водка и отпи една голяма глътка.

Почувства как ледената течност се разлива в гърлото й и издаде лека въздишка на приятно успокоение. Водката с леден чай й се отразяваше добре. Ободряваше я и възстановяваше телесната течност, която бе загубила по време на изпълнението си.

Бавно свали късата руса перука и разтърси дългата си кестенява коса, която се разпиля по раменете й. Танцьорките в баровете не ходеха с дълга коси. На клиентите не им харесваше, защото понякога дългата коса скриваше бюста. Отвори бурканчето пред себе си и започна да почиства пласта грим, който покриваше лицето й.

Вратата се отвори и влезе управителят. Тя го погледна в огледалото. Той извади носна кърпичка и изтри лицето си.

— В салона е истински мор. Не мога да дишам.

— Не ме будалкай. Миналата седмица се оплакваше, че е толкова празно, че можеш да стреляш по гълъби.

— Не се оплаквам. — Той пъхна ръце в сакото си, извади плик и го хвърли на тоалетката. — Това е за миналата седмица. По-добре ги преброй.

Тя отвори плика.

— Двеста и четирийсет долара. Всичко е наред. — Погледна фиша за заплатата. Брутното й заплащане беше триста шейсет и пет, но след всички направени удръжки оставаха двеста и четирийсет долара.

— Можеше да удвоиш сумата, ако ме беше послушала.

— Не ми е в стила, Дани.

— Много си странна, Джейн. Кое все пак ти е в стила?

— Казах ти, Дани. Аз съм писателка.

— Да, знам, каза ми. — В тона му се усещаше недоверие. — И къде ще отидеш сега?

— Във вторник започвам в „Гари“.

— А, пак само по бикини?

— Да.

— Добро местенце. Знам го. Там има доста работа. Управителят се казва Мел. Предай му много поздрави.

— Добре, Дани. Благодаря ти за всичко.

Откъм салона се дочу ръкопляскане.

— Буйната Били наистина ги разгорещява — рече Джерили.

Той се усмихна.

— Тя прави програмата. Жалко, че няма повече като нея. Десет момичета от нейната класа и мога да се пенсионирам след година.

Джерили се засмя.

— Не бъди алчен, Дани. Бизнесът ти върви доста добре.

— Мислила ли си някога и твоят да тръгне добре?

— Аз съм доволна и от сегашното си положение.

— Били печели хилядарка на седмица само с едно изпълнение на вечер.

— Желая й успех. — Джерили отново отпи от ледения чай. — Не бих могла да живея с такива огромни цици. Ще ме теглят напред и сигурно непрекъснато ще падам.

Дани се разсмя.

— Довиждане, Джейн. Късмет.

— Довиждане, Дани.

Джерили се обърна към огледалото и довърши почистването на грима от лицето и шията си, после отиде до умивалника и се изми със студена вода. Започваше да се чувства по-добре. Може малко да поработи, когато се върне в мотела. Утре е неделя и ще спи до късно. За Чикаго заминаваше чак в понеделник сутринта със самолет.

Видя колата — блестящосребриста с черен гюрук, — когато таксито я остави пред хотела.

Нощният администратор вдигна поглед от телефонното табло на рецепцията.

— Вашата приятелка дойде преди два часа. Дадох й ключа от стаята ви.

Джерили кимна.

— Напускате ли утре, госпожице Рандолф?

— Не, в понеделник.

— Добре. Просто питам.

Тя излезе във вътрешния двор и тръгна към стаята си. Слаба светлина се процеждаше през спуснатите завеси. Натисна дръжката. Вратата не беше заключена.

Лиша седеше на леглото и четеше, подпряла се на две възглавници. Остави вестника и се усмихна, когато Джерили влезе.

— Питсбърг не е Ню Йорк. Късната програма свършва в два часа след полунощ.

Джерили се усмихна и погледна към масата. Портативната електрическа пишеща машина, която Лиша й бе дала, беше там, където я бе оставила, с листа на валяка.

— Права си — съгласи се Джерили. — Не е Ню Йорк.

Остави на пода малкия куфар, в който бе прибрала нещата си от бара.

— Искаш ли да пийнеш нещо? — попита тя и отвори вратата на хладилника.

— Портокалов сок, ако има — рече Лиша.

— Има. — Джерили остави бутилката със сока на малката масичка. От лавицата над нея взе каната за леден чай и бутилка водка. — Ще сложа малко лед — каза тя и излезе в коридора, за да вземе лед от машината. Когато се върна в стаята, Лиша загъваше две цигари с марихуана. Джерили направи питиетата — леден чай и водка за себе си и портокалов сок с много лед за Лиша. — Наздраве — вдигна чашата си тя и се отпусна в креслото.

Лиша й подаде цигара.

— Помислих си, че ще ти подейства добре.

— Правилно.

— Как върви? — попита Лиша, кимайки към пишещата машина.

— Не върви — отсече Джерили. — Не мога да се съсредоточа.

— Имаш нужда от почивка — посъветва я Лиша. — От четири месеца непрекъснато си на път. Не можеш да работиш по двайсет и четири часа на ден.

— Не е заради това — възрази Джерили. — Като че ли изведнъж забравих как да свързвам думите в изречения. Сякаш не мога да предам на хартия онова, което мисля.

— Преуморена си. Трябва да престанеш да работиш толкова, мила, в противен случай ще се сринеш.

— Добре съм.

Лиша погледна чашата в ръката на Джерили.

— Колко такива пиеш на ден?

— Не толкова много — отговори Джерили, макар да съзнаваше, че не е вярно. Все по-често, когато напоследък решеше да си направи питие, бутилката с водка беше празна. — По-евтино е от кокаина и амфетамините и въздейства почти толкова добре.

— Алкохолът скапва вътрешностите ти — реши да й обясни Лиша. — Докато другите неща престават да влияят върху организма ти, щом ги изхвърлиш.

— Не знам — зае отбранителна позиция Джерили. — Биостимулантите пък поразяват мозъка.

— Не ти говоря за метедрина — възрази Лиша.

Джерили замълча.

— Виж, мила — побърза да продължи Лиша. — Не ти чета проповеди. Просто се безпокоя за теб.

— Добре съм — припряно отвърна Джерили, после смени темата. — Не очаквах да те видя тази седмица. Къде е Фред?

— Получи ангажимент във „Феърмонт“ в Сан Франциско — отговори Лиша. — Следващата седмица се връща в „Уолдорф“.

— Мислех, че си идва тази седмица. — Марихуаната и водката вече въздействаха на Джерили. Тя се изкикоти. — И как се чувства като съпруг?

— Не се оплаква. — Лиша също се засмя. — А и всъщност не е имал много възможности да разбере, че е женен. През четирите месеца, откакто сме женени, не сме прекарали повече от десет дни заедно. Той наистина жъне големи успехи в кариерата си.

— Радвам се — рече Джерили. — По радиото пускат все повече негови записи. Непрекъснато го слушам.

— Главно на ултракъси вълни — уточни Лиша. — Те са някъде по средата на успеха. Сега атакуваме и радиостанциите на средни вълни. Там са парите.

— Ще успеете — уверено каза Джерили. Тя дръпна още веднъж от цигарата с марихуана, облегна глава на креслото и затвори очи.

— Уморена ли си, мила?

Джерили отвори очи. Лиша заобиколи стола си и се приведе над нея. Джерили кимна, без да каже дума.

Лиша нежно започна да разтрива челото й с пръсти, после премина надолу по шията й, като масажираше напрегнатите мускули.

— Сега как е? — попита Лиша.

Джерили затвори очи.

— Добре.

— Какво ще кажеш да ти приготвя една гореща вана. Донесох и масло за вана.

— Звучи чудесно — Джерили продължаваше да стои със затворени очи. Чу как Лиша пуска водата във ваната. След малко усети, че се връща. Отвори очи.

Лиша коленичи, разкопча обувките й и започна да масажира краката й.

— Горките изморени крачета — мърмореше Лиша, после вдигна поглед към Джерили. — Красива си, знаеш ли?

— И ти си красива. — Джерили я погледна сериозно.

Лиша прокара език по устните си.

— Оттук усещам аромата ти.

— Силен ли е? — бързо попита Джерили. — Нямах време да си взема душ след изпълнението.

— Фантастичен е — усмихна се Лиша. — Истински възбуждащ. Вече съм влажна.

Джерили я погледна в очите.

— И аз.