Харолд Робинс
Самотната лейди (42)

21

Погледнах часовника на стената. Минаваше единайсет. Досега смяната, която започваше в десет, трябваше да е свършила. Време беше да проверя. Спрях и се погледнах в голямото огледало в малкия ми кабинет, на което се виждах в цял ръст.

Полупрозрачната дълга до земята рокля нежно прилепваше към тялото ми. Останах доволна от видяното. През първите няколко дни много се стеснявах, когато бях в нея, но след като разбрах, че никой не ми обръща внимание, престанах да мисля за това.

Взех асансьора и слязох седем етажа по-надолу в дискотеката на приземния етаж. Моята работа бе да проверявам дали всички са на работа, да осигурявам заместнички на отсъстващите и да определям графика за работа. Клубът бе идея на Винсънт и успехът му надхвърли дори неговите очаквания.

Сега, шест месеца след откриването на заведението, местата за членство бяха заети за две години напред. Всъщност Винсънт не искал да се занимава с това, но семейството му го принудило, след като му позволило две години да тича след филмови сделки и да пръска парите им на вятъра. Когато и работата с Паолуци пропаднала, баща му теглил чертата. Винсънт трябвало да избира между две възможности: или да се захване с онова, което те смятали за същински бизнес, или да прави каквото му казват. Винсънт избрал по-малкото зло. Решението му да отвори клуб струвало на семейството над два милиона долара, но за тях това не било проблем. Парите нямали значение. Важното е от сина им да излезе нещо.

В едва запълнената дискотека ехтеше музика. Все още бе рано за истинска работа.

Дино, ниският набит метрдотел, се приближи до мен.

— Още не сме разгорещили публиката. Слез по-късно. Ще пробваме нов дисководещ днес. Очакваме да е страхотен.

— Ще се опитам.

Той ми подаде списък на момичетата, които бяха на работа, и аз се качих в коктейлния салон на партера. Анджело седеше на бюрото си в ъгъла.

— Тази вечер посещението е добро — съобщи ми той.

Прибрах и другия списък от него и се качих на следващия етаж, в ресторанта. Трапезарията тъкмо започваше да се изпразва. Към мен забърза Кармин.

— Нуждая се от още две момичета за събота вечер — съобщи ми той. — Тъкмо всичко тръгва както трябва.

— Ще кажа на Винсънт.

— Направи ми тази услуга, мила. Трябва да поддържаме стандарта. Не можем да допуснем провал.

Всички етажи над третия бяха резервирани само за членовете на клуба. Реших да се отбия в оздравителния салон. В плувния басейн се бяха отпуснали няколко мъже, а по бордюра бяха насядали момичета с отегчени физиономии. Изобщо не обръщаха внимание, че мъжете бяха голи.

От малкия си кабинет излезе Тони.

— Спокойно е. В турската баня и в сауната няма никой.

Гимнастическият салон и залата за масажи също бяха празни. Само на една от кабинките бе спусната завесата.

— Тази вечер е мъртвило — съобщи ми Роко, инструкторът. — Явно на никой не му е щръкнала оная работа. Всички са вкъщи при жените си.

Засмях се.

Той продължи сериозно.

— Не е смешно. Момичетата започват да практикуват едно на друго. Хванах Джоан да прави масаж на Санди.

— Не бива да го допускаш — казах, без да ми мигне окото. — Ако трябва, ще се жертваш и ще им позволиш да практикуват върху теб.

Той ме погледна с невярващи очи.

— Та нали жена ми ще ме убие!

Засмях се и се качих по стълбите. На шестия етаж, където бяха стаите за гости, пожелали да останат през нощта, нямаше никой. Джани и двете му момичета играеха на карти. Махнах им и влязох в кабинета си.

Оставих списъците, запалих цигара и отидох в кабинета на Винсънт. Него още го нямаше. Стори ми се странно. Когато излязох от апартамента му малко преди осем, той ми каза, че до десет часа ще дойде на работа. Тъй като в момента нямах какво да правя, ми мина мисълта да сляза в дискотеката и да послушам новия дисководещ. Успехът на всяка дискотека зависеше от дисководещия. Намереше ли подходяща музика за съответната публика — целият салон подскачаше.

Но не отидох. Наистина не бях във форма. Нямах желание да говоря с никого. Не беше лесно през цялото време да се усмихваш на разни хора и да се преструваш, че те интересува какво говорят.

Загасих цигарата. Всъщност единственото, което исках, бе да се гипсирам с наркотик. Но не можех да го направя. Разпоредбите бяха много строги. Никаква марихуана, никакъв кокаин в сградата на „Торчлайт“.

— Не бива да поемаме никакви рискове. Ако го направим, ще ни съсипят. Затова не трябва да им даваме никакъв повод — казваше Винсънт.

В апартамента му обаче беше друго. Винаги имаше всичко — от марихуана и „ангелски прах“ до ампули със стимуланта амилнитрат, които той много обичаше да използва, когато се любехме. Ала никога не бе обвинен в нарушение на закона. Понякога се чудех откъде получава наркотиците, но не го питах. Имаше някои неща, за които не си позволявах да говоря с него, и едно от тях беше семейството му.

Спомних си единствения път, когато видях баща му и двамата му по-големи братя. Дойдоха една вечер малко след като бяхме отворили. Придружаваха ги двама други мъже. Винсънт ги заведе направо в кабинета си. След около половин час те излязоха и Винсънт ги разведе из клуба.

Бях на входа, когато излизаха. Винсънт ме видя, но изобщо не понечи да ме представи. Баща му беше слаб дребен мъж, благороден на вид, със стоманеносива коса и черни непроницаеми очи. Винсънт се приведе и го целуна по двете бузи.

Възрастният човек се усмихна, нежно докосна лицето на Винсънт и кимна.

— Добре, синко. Гордеем се с теб. — После се обърна и си тръгна, последван от другите.

Винсънт се обърна към мен и без да каже дума, се качи с асансьора в кабинета си. След няколко минути го последвах.

На бюрото му имаше бутилка уиски и когато влязох, той си сипваше от нея. Никога до този момент не го бях виждала да пие на работа.

— Всичко е наред — бързо рече той. — Наред е.

Забелязах обаче, че ръката му потрепери, когато поднасяше чашата към устните си. Отпи голяма глътка.

— Искам да те чукам — изведнъж каза той.

Очите му имаха странно изражение. Необяснимо как долових, че се страхува за отговора ми.

— Добре.

— Веднага.

— Да заключа ли вратата.

— Не тук. У нас. Преоблечи се.

След няколко минути тръгнахме. Никой от нас не проговори, преди да влезем в апартамента му, който беше само на няколко пресечки от клуба, на Сътън Плейс, с изглед към реката.

Той запали лампата и отиде до вградения бар.

— Искаш ли една цигара с марихуана? — попита ме.

Кимнах.

Той запали една за мен и една за себе си. Беше от тези цигари, от които трябваше да дръпна само два пъти, за да се гипсирам, но този път май не се получаваше.

— Хайде — подкани ме той.

Последвах го в спалнята. Той се обърна към мен и свали сакото си.

— Съблечи се.

Оставих цигарата в един пепелник и започнах да се събличам. Наведох се да разкопчея каишките на обувките си и когато се изправих, видях, че е вече гол. Той ме наблюдава известно време, после отвори чекмеджето на тоалетката до леглото. Извади оттам жълта кутия, малко бяло шишенце с прах и миниатюрна златна лъжичка. Приближи се към мен с шишенцето и лъжичката.

Махна капачката и сипа в лъжичката малко прах. После я поднесе към ноздрите си и смръкна. След това пое дълбоко въздух и повтори процедурата с другата си ноздра. Очите му светнаха.

— Удари и ти малко — подаде лъжичка прах и на мен.

— Какво е това? — попитах го.

— Кокаин. Опитай. Няма да ти навреди.

Повдигна лъжичката към носа ми. Смръкнах. От праха кихнах. Той се засмя и поднесе лъжичката към другата ми ноздра. Смръкнах отново. Този път само малко ми засмъдя.

— Е, как е? — попита ме.

— Нищо не усещам.

— Ще усетиш. — Винсънт се засмя. — След няколко минути.

Беше прав. Ноздрите ми се вдървиха, устата ми пресъхна.

Изведнъж се възнесох. Той ме наблюдаваше.

— Добре ли е?

— Невероятно.

Той остави шишенцето и ме притегли към себе си. Устните му бяха груби и разраняваха моите. Усетих как ръцете му се впиха в раменете ми. Залитнахме и почти паднахме напряко на леглото. Чувствах зъбите му, които хапеха гърдите ми и до болка нараняваха зърната ми. Простенах и той вдигна глава.

Погледна ме в очите.

— Луд съм по теб. Знаеш ли? — попита той почти гневно.

Поклатих глава. Болката, която изпитвах, бе нищо в сравнение с онази, която мъчеше душата му. Светът, който я бе причинил, беше далеч извън мен.

Той се протегна към малката жълта кутия и измъкна от нея ампула амилнитрат. Държейки я в ръка, той бутна краката ми назад и ги сви към гърдите ми, а той самият коленичи и се приведе над мен. Цялото му тяло заприлича на обтегната стоманена жица.

Погледът му блуждаеше някъде много надалеч. В следващия миг, преди да успея да изпитам страх, той се отпусна върху краката ми. Усетих дължината му да си пробива път в мен и в същото време той счупи ампулата.

Главата ми сякаш експлодира от притока на кръв и топлина в мозъка и в този момент почувствах, че той стигна до оргазъм. Внезапно излезе от мен и заби длани в матрака от двете ми страни. Очите му бяха затворени, а лицето му се изкриви.

— Не! О, боже! Не! — почти крещеше той, опитвайки се да контролира спазмите на удоволствие, които го разтърсваха. — Не, не, не!

Притеглих го към себе си.

— Не се бори със себе си, не се сдържай. Остави удоволствието да те обземе цял.

Той потрепери за миг и после всичко свърши. Вече лежеше спокоен, гърдите му се повдигаха и спускаха неравномерно, опрени в тялото ми. После неочаквано се разплака. Ридаеше толкова силно, че оставаше почти без дъх.

Притеглих главата му към гърдите си и го погалих по косата.

— Успокой се, всичко ще се оправи.

Той вдигна глава и ме погледна. Очите му бяха мокри от сълзите.

— Не разбираш нищо. Да вървят по дяволите!

Изчаках го да продължи.

— Най-накрая постигнаха каквото искаха. Настояваха да се захвана със семейния бизнес и искам или не, вече ме впримчиха в него.

— Не говори за това. Всичко ще се оправи.

— Няма. Клубът трябваше да е мой. Дадоха ми назаем пари. А сега не си ги искат обратно. Всички сме партньори. В края на краищата не сме ли семейство? — попита той с горчивина.

— Затова ли идваха тази вечер в клуба?

Той кимна.

— Щеше да е по-добре, ако се бях провалил. Така щяха да се изсмеят над поредната луда идея на Винченцо и да забравят за всичко.

— Не знаех, че са такива. От всичко, което съм чувала, имам впечатлението, че в италианските семейства всички много държат един на друг. Независимо какво се е случило.

— Освен когато нещата опират до пари и власт. За вестниците Коза Ностра е просто едно интересно словосъчетание. В действителност баща ми се отърва от брат си, за да оглави семейството, а когато той си отиде, братята ми ще се избият, за да заемат мястото му.

За момент замълчах.

— А какво ще стане оттук нататък?

— Нищо особено. Продължавам да управлявам по същия начин. Само че ще делим печалбата на четири.

— А парите, които са ти дали назаем? Двата милиона долара? Трябва ли да им ги върнеш?

— Разбира се, че не. Сега това е семеен бизнес. Бизнесът ще изплати вложените от всеки средства.

— Тогава си на печалба — успокоих го аз и го погледнах. — Баща ми беше банкер и си спомням как веднъж ми каза, че всеки заем, който не изплащаш от джоба си, е чиста печалба. В този момент ти си с половин милион долара печалба.

Най-сетне Винсънт се усмихна.

— Странно момиче си. — Той провеси краката си от леглото. — Искаш ли да пийнеш нещо?

— Не, но ако имаш още една цигара, ще я приема с удоволствие.

Той се върна в спалнята с пълна кутия цигари. Запалих една и се облегнах на възглавницата, вдишвайки внимателно. Този път марихуаната ми подейства. Усетих, че се размеквам.

Той бе застанал до леглото и ме гледаше. Подадох му цигарата. Винсънт дръпна няколко пъти, после аз отново си я взех.

— Ела тук — подканих го. — Длъжник си ми.

Той се отпусна в ръцете ми и този път се любихме истински. На следващия ден пренесох при него всичките си вещи, с изключение на пишещата машина и хартията. Не освободих апартамента, защото винаги щях да се нуждая от място, където да мога да работя.