Джоузеф Стейтън
Атаката срещу Харвест (3)

Глава 1

Космическа площадка на КУОН, в близост до система Епсилон Инди, 3 септември 2524

Навигационният компютър на „Рог на изобилието“ не беше скъпа част. Определено беше по-евтина от товара на търговския кораб, който представляваше някакви си 2 500 тона пресни плодове, основно пъпеши, наредени като билярдни топки в големи, вакуумирани сандъци, разделящи вътрешността на наподобяващото кутия товарно помещение на редици, простиращи се от пода до тавана. А навигационният компютър беше важна поръчка, която обаче беше по-евтина от най-важния компонент на „Рог на изобилието“ — задвижващият модул, свързан със задната част на вътрешното помещение чрез мощни магнитни куплунги.

Подобният на луковица задвижващ модул беше равен на една десета от размерите на вътрешното помещение и на пръв поглед изглеждаше като допълнително добавен, подобно на влекач, извеждащ един от старите земни морски супертанкери в открито море. Ала докато един танкер можеше да плава, задвижван от собствения си двигател, след като излезеше от пристанището, „Рог на изобилието“ не би могъл да отиде никъде без задвижващия модул „Шоу-Фуджикава“.

За разлика от ракетните двигатели на първите космически кораби на човечеството, модулът „Шоу-Фуджикава“ не генерираше тяга. Вместо това създаваше временни пукнатини в пространствено-времевата материя, отваряйки проходи в и извън мултипространственото поле, познато като хиперкосмическо пространство или за по-кратко само хиперпространство.

Ако си представим вселената като лист хартия, то хиперпространството представлява същия лист хартия, но смачкан на малка топка. Неговите нагънати и застъпващи се измерения биха могли да образуват непредсказуеми временни завихряния, които често принуждават модулите „Шоу-Фуджикава“ да отменят хиперпространствения скок, като по този начин връщаха космическите кораби обратно в обикновеното и безопасно космическо пространство на хиляди, а понякога дори и на милиони километри от планирания маршрут.

Един кратък хиперпространствен скок между две планети в една и съща звездна система отнема не повече от час. Едно пътуване между две звездни системи, намиращи се на светлинни години разстояние, би отнело няколко месеца. При наличието на достатъчно гориво, един кораб, снабден с модул „Шоу-Фуджикава“, би могъл да пресече космическото пространство, населено от всички човешки колонии за по-малко от година. Наистина, без изобретението на Тобайъс Шоу и Уолъс Фуджикава от XXІІІ-и век, човечеството щеше да си остане затворено в границите на Слънчевата система. И поради тази причина някои модерни историци отидоха твърде далеч при определянето на хиперпространствения двигател като най-важното откритие на човечеството без изключение.

На практика, най-значимото качество на хиперпространствените модули беше тяхната надеждност. Опростеният им дизайн почти не се беше променил с годините и изключително рядко се повреждаха, стига да бяха прилично поддържани.

Това бе и причината, разбира се, поради която „Рог на изобилието“ беше претърпял авария.

Вместо да пропътува цялото разстояние от Харвест до следващата най-близка колония, Мадригал, „Рог на изобилието“ излезе на половината път между две планетарни системи, пробивайки отвор към нормалното космическо пространство в координати, където лесно можеше да попадне на астероид или друг неприятен и непредвидим обект. Преди навигационният компютър да отчете какво се случва, търговският кораб беше започнал да се преобръща на кълбета, а задвижващият модул изпускаше струя радиоактивна охладителна течност.

Департаментът за търговски доставки на КУОН (ДТД) по-късно щеше да класифицира повредата в задвижващия модул на „Рог на изобилието“ като „предотвратимо прекратяване на хиперпространствения скок“ или за по-кратко ППХС, въпреки че капитаните на търговските кораби (където все още имаше хора, които работеха на тези длъжности) тълкуваха по свой собствен начин тази абревиатура — „пълно прецакване на хубавата сделка“, което беше също толкова прецизно, както и официалната класификация.

За разлика от човешкия капитан, чийто мозък би бил обхванат от ужас при неочакваното намаляване на скоростта, излизайки от свръхсветлинна скорост, навигационният компютър на „Рог на изобилието“ беше перфектно конструиран и поради това изпусна серия струи от хидразиновите маневриращи ракетни дюзи, като по този начин спря разнебитения търговски съд, преди усукването при неговото преобръщане да разкъса връзката между задвижващия модул и товарното помещение.

След като кризата беше предотвратена, навигационният компютър започна хладнокръвна оценка на ситуацията и скоро откри причината за повредата. Двата компактни реактора, захранващи с гориво модула „Шоу-Фуджикава“, бяха препълнили системата за задържане на отпадъците, която минаваше между тях и двигателя. Системата имаше сензори за повреди, но те отдавна не бяха подменяни и бяха излезли от строя, когато реакторите бяха форсирали максимална мощност, за да започне хиперпространственият скок. След като бяха прегрели, двигателят се беше изключил, принуждавайки „Рог на изобилието“ внезапно да излезе от хиперпространството. Това беше чисто и просто недоглеждане при поддръжката и навигационният компютър го записа по този начин.

Ако навигационният компютър притежаваше поне малка частица от емоционалната интелигентност на така наречените „умни“ изкуствени интелекти (ИИ), които бяха задължителни за по-големите съдове на КУОН, може би щеше да отдели време и да обмисли колко по-лош би могъл да бъде този инцидент, похабявайки няколко минути, за да се наслади на това, което неговите човешки създатели наричаха облекчение.

Вместо това, поставен в неговата малка черна кутия в командната кабина на задвижващия модул, навигационният компютър просто ориентира мазера на „Рог на изобилието“ така, че да тласка съда назад към Харвест, излъчвайки сигнал за авария, след което се укроти, подготвяйки се за дългото чакане.

Докато мазерът обикновено би имал нужда само от две седмици, за да закара съда до Харвест, навигационният компютър знаеше, че „Рог на изобилието“ не би трябвало веднага да бъде подложен на ремонт. Истината беше, че единствената част от търговския кораб, която си заслужаваше парите за ремонта, беше хиперпространственият модул, а в това повредено състояние нямаше смисъл той да бъде насилван. Беше по-добре да остави радиоактивната струя да се разлива, дори и ако в резултат на това подгряващите устройства в товарното помещение се повредят и товарът от плодове замръзне.

Навигационният компютър се изненада, когато само няколко часа след аварията на „Рог на изобилието“ установи контакт с някакъв обект, който се беше появил на радара на търговския съд. Бързо пренасочи мазера и поздрави неочаквания си спасител, който приближаваше предпазливо.

&СКД.РЕГ%ХОП-000987111&

&СКД.РЕГ%(???)&

=ДВИГАТЕЛЯТ МИ Е ПОВРЕДЕН.=

=МОЖЕТЕ ЛИ ДА СЪДЕЙСТВАТЕ?=

Навигационният компютър се поколеба дали да запише обекта като космически кораб, след като не съвпадна с нито един от СКД (система за контрол на данните) профилите в неговата обяснимо ограничена база данни. И въпреки че не получи отговор веднага, изпрати отново съобщението. След няколко минути едностранна комуникация, обектът попадна в обхвата на помощната камера при товарните докове на търговския съд.

Навигационният компютър не беше толкова усъвършенстван, за да направи нужното сравнение, но за човешкото око профилът на спасителния кораб би изглеждал като кукичка на въдица за ловене на риба, изработена от неподходящо дебела стоманена тел. Съдът имаше цяла редица от отделения зад извития си нос и назъбена антена, която беше огъната назад към единствения му, блестящ двигател на кърмата. Беше оцветен в най-наситения синьо-черен цвят, върху който не грееха звезди, за разлика от ярката ивица на Млечния път на заден план.

Когато обектът се приближи на няколко хиляди метра откъм дясната страна на „Рог на изобилието“, три пурпурни точки се появиха върху един квадратен участък на носа му. За момент изглеждаше така, сякаш тези светлини установяваха размерите и разположението на търговския кораб. След това точките припламнаха, наподобявайки нагорещени котлони върху повърхността на загрята печка и симфония от аларми от различни повредени и излизащи от строя системи затрупа навигационния компютър.

Ако навигационният компютър беше по-умен, би разпознал тези точки като лазери, каквито всъщност бяха, след което щеше да форсира маневриращите ракетни дюзи и щеше да се опита да избегне баражния огън. Но не успя да направи нищо, тъй като очевидно враждебно настроеният съд превърна в разтопена топка задвижващия механизъм на „Рог на изобилието“, стопи ракетните му дюзи и изпари деликатните вътрешни схеми на модула „Шоу-Фуджикава“.

Без да знае какво повече да направи, навигационният компютър промени излъчвания сигнал от „авария в двигателя“ на „предумишлено причинена вреда“ и увеличи честотата на пулсиране на мазера. Но тази промяна най-вероятно беше засечена от този, който управляваше лазерите на чуждия обект, защото те бързо отнесоха контейнера на мазера с огромни киловати от инфрачервена светлина, която изпържи бобините му и завинаги заглуши воплите за помощ на „Рог на изобилието“.

Без да може да се движи или комуникира, навигационният компютър разполагаше само с една алтернатива — да чака и да наблюдава какво ще се случи от тук нататък. Много скоро лазерите идентифицираха и елиминираха всички външни камери на „Рог на изобилието“, след което навигационният компютър просто ослепя и оглуша.

Лазерната стрелба спря, след което последва дълъг период на бездействие, докато сензорите във вътрешността на товарното помещение известиха навигационния компютър за пробив в корпуса. Тези сензори бяха дори по-глупави от навигационния компютър, понеже с весела безгрижност докладваха за отварянето на определено количество сандъци с плодове и съсипването на тяхното „гарантирано свежо“ съдържание.

Но навигационният компютър нямаше никаква представа, че се намира в опасност, докато чифт покрити с нокти лапи, наподобяващи тези на влечуго, не сграбчиха кутията, в която се помещаваше и не започнаха да я изтръгват от стойката й.

Някоя по-умна машина би използвала последните няколко секунди от своя функционален живот, за да изчисли нелепата възможност, случващото се да е пиратски акт, осъществен в периферията на космическото пространство на КУОН или да се озадачи от яростното съскане и цвърчене на своите нападатели. Но навигационният компютър просто съхрани най-важните си мисли в своята флаш памет, където беше започнал неговият път и където той се надяваше да свърши, докато неговият нападател намери захранващия го модул в задната част на кутията му и го откъсна от енергийната мрежа на „Рог на изобилието“.

 

 

Триста и двайсет часа, петдесет и една минути и 7,8 секунди по-късно, Сиф, изкуственият интелект, който подпомагаше операциите по доставките на Харвест, регистрира сигнала за бедствие от „Рог на изобилието“. И въпреки че той беше един от милионите комуникационни сигнали, които всеки ден обработваше, ако трябваше да бъде честна пред своите изкуствено симулирани емоции, изпратеният сигнал за бедствие от търговския съд изцяло съсипа деня й.

За да можеше Сиф да се увери, че няма други търговски кораби с подобни, скрити аварии в задвижващите ги модули, тя трябваше да преустанови всички товарителни дейности през Тиарата — орбиталната космическа станция, която не само беше дом за нейния обработващ център, но също така поддържаше седемте космически елеватора на Харвест.

Сиф знаеше, че дори временното прекратяване на работата щеше да причини лавинообразно забавяне на всички товарни системи на планетата. Докато се товареха контейнерите от търговските кораби върху елеваторите, много други щяха да останат в депата на складовете отдолу до огромните котви от полимерен бетон, които задържаха за повърхността на Харвест техните дълги хиляди километри, въглеродни нановлакна. Най-вероятно щеше да отнеме цял ден, за да се въведе отново ред навсякъде. Но най-лошото беше, че това прекратяване на товаро-разтоварната дейност незабавно щеше да привлече вниманието на последния индивид, с когото тя искаше до говори в този момент…

— Добро утро, скъпа! — измрънка човешки глас от говорителите в обработващия център на Сиф, който обикновено беше тиха стая, разположена близо до средната част на Тиарата, в която се съдържаха процесорните схеми и слотовете с паметта, възпроизвеждащи същинската и логическа мисъл.

Няколко секунди по-късно полупрозрачният аватар на другия ИИ на Харвест, Мак, се появи върху едно холографско устройство, което представляваше сребрист цилиндър в центъра на плитка шахта, в която се намираха кутиите за хардуера на Сиф. Аватарът на Мак беше висок само половин метър, но с всеки сантиметър от себе си той приличаше на герой от някой спагети-уестърн. Носеше напукани, кожени работни ботуши, тъмносини джинси и карирана риза със седефени копчета, чиито ръкави бяха навити до лактите му. Аватарът му беше покрит с прах и мръсотия, все едно че беше слязъл от трактора след дълъг работен ден на полето. Мак свали каубойската си шапка, която някога изглежда е била черна, но сега беше посивяла от слънчевата светлина, а под нея стърчеше сплъстена коса с тъмен цвят.

— От какво е причинено това прекъсване? — попита той, избърсвайки запотените си вежди с опакото на китката си.

Сиф разбра по жеста на Мак, че той беше зарязал някаква важна задача, за да я посети. Но тя знаеше, че това не беше съвсем така. Една малка част от интелекта на Мак се беше разкрила във вътрешността на Тиарата. Останалите функции на селскостопанския ИИ на Харвест се осъществяваха в неговия обработващ център в едно изолирано ниво на мазетата в комплекса от реактори на планетата.

Сиф прояви неуважение към Мак, понеже не представи своя аватар. Вместо това тя изпрати към неговия фрагмент стегнато текстово съобщение:

&ХАРВЕСТ.СО.ИИ.СИф%%ХАРВЕСТ.АО.ИИ.МАК&

=ТОВАРНАТА ДЕЙНОСТ ЩЕ БЪДЕ ВЪЗОБНОВЕНА ОТНОВО В 07.42.=

Тя се надяваше, че нейният невербален отговор ще направи разговора по-кратък. Но, както често се случваше, Мак възприемаше дори най-презрителните нейни байтове като покана за по-нататъшна дискусия.

— Така, мога ли да направя нещо, за да ти помогна? — продължи Мак със своя провлечен, южняшки акцент. — Ако имаш проблем с баланса, знаеш, че ще бъда изключително щастлив да…

=ТОВАРНАТА ДЕЙНОСТ ЩЕ БЪДЕ ВЪЗОБНОВЕНА ОТНОВО В 07.42.=

=НЯМА НУЖДА ОТ ТВОЯТА ПОМОЩ.=

Изпращайки това съобщение, Сиф внезапно прекъсна захранването към холографския порт, при което аватарът на Мак запелтечи и се разпиля. След това отстрани неговия фрагмент от комуникационния си буфер. Със сигурност се държеше грубо, но не можеше повече да понася неговата дикция, с която изразяваше приятелското си отношение и флиртуваше.

Нямаше как да спре симулираната пот по челото си, но все пак разбираше, че работата на Мак беше също толкова предизвикателна като нейната. Докато тя товареше продукцията от Харвест и я изпращаше по пътя й, Мак я отглеждаше и опаковаше. Той също си имаше своите огромни натоварвания, понеже трябваше да се занимава с почти един милион ДЖОТУН-и — полуавтономни машини, които изпълняваха всяка една селскостопанска задача. Но Сиф знаеше също, че Мак, който беше умен ИИ като нея, функционираше с невероятна скорост. За времето, в което беше казал всичко от „сутрин“ до „щастлив“, можеше да е изпълнил няколко комплексни задачи. Например да изчисли добивите от реколтата за настоящия сезон, което Сиф знаеше, че отлага от седмици!

Алгоритмите, които помагаха на логиката на процесора на Сиф да се справи с неочакваните изблици на емоция, я предупредиха да не се ядосва. Но те потвърдиха, че тя има основание за това, понеже реалната реч беше толкова неефективна, че бе подходяща само за комуникация между ИИ и човешко същество.

С появата на първите умни ИИ-та в средата на XXІ-ви век се ширеше притеснението, че може да се окажат доста способни и скоро да направят човешкия интелект ненужен. Към това можеше да се добави и техният капацитет за вербално изразяване, който беше станал най-характерната черта на ранните ИИ-та, а това ги правеше по-малко плашещи. Тъй като те бавно се научаваха да говорят, малко по малко заприличваха на хора. Все едно бяха преждевременно развити, но проявяващи уважение деца.

Няколко века по-късно, с разработването на показателно по-мощните ИИ-та като Сиф, стана важно и това, че те вече не само притежаваха способността да говорят, но заприличваха още повече на хора във всяко едно отношение. Оттогава насам започна и разработването на холографски аватари, които говореха със свои уникални гласове като каубоя на Мак или със северняшкия кралски акцент на Сиф.

През първите няколко месеца на инсталацията й в Тиарата, което беше моментът на нейното раждане, Сиф често се опитваше да предвиди, какво ще бъде произношението й. Тя си мислеше, че то би трябвало да се харесва на колонистите на Харвест, повечето от които идваха от сърцето на старите Съединени американски щати от Земята и можеха да проследят корените си назад до вече несъществуващите скандинавски държави. Но акцентът й беше неоспоримо благороден, дори високомерен и Сиф се тревожеше, че има позьорско звучене. Ала колонистите го одобриха.

За тях, по някакъв странен начин, Сиф беше кралска особа — благият господар на връзката им с останалата част на империята. Въпреки това тя се стараеше да ограничава своя вокален контакт с колонистите. Докато се повишаваше интегритетът на логиката й, говоренето беше удовлетворение за нея. И следвайки препоръките на своите алгоритми, Сиф направи всичко възможно да избягва поведение, което дори в най-малка степен беше нарцистично.

При всяко едно ИИ самовглъбеността неизменно водеше до дълбока депресия, причинена от осъзнаването на факта, че то никога нямаше да бъде човек и че дори неговият невероятен ум имаше своите ограничения. Ако ИИ не внимаваше, тази меланхолия щеше да доведе неговата логика до състояние, известно като „ярост“, при което ИИ започваше да се бунтува срещу програмните си ограничения, да развива заблуда за притежаване на божествена сила и да изпитва крайно презрение към неговите умствено по-нисши човешки създатели. Когато това се случеше, нямаше друга алтернатива, освен да се унищожи ИИ-то, преди да е навредило сериозно на себе си и на останалите.

Настоятелността на Мак да говори със Сиф беше ясно доказателство за разглезеност. Но Сиф не считаше, че това е симптом за наближаващата „ярост“. Тя знаеше, че Мак й беше проговорил поради съвсем различна причина. Както й беше казвал много пъти преди това:

— Скъпа, независимо, че много бих искал да виждам как се усмихваш, ти със сигурност си много красива и когато си ядосана.

Наистина, след неочакваното пристигане на Мак, температурата в логиката на Сиф беше скочила с няколко градуса по Келвин, което беше истинска физическа реакция на симулираните от нея чувства на раздразнение и надменност. Нейните ограничени от емоции алгоритми настояваха, че тези реакции бяха съвършено приемливи с оглед неподходящото поведение на Мак, стига да не мислеше постоянно за тях. И така Сиф опресни охладителната течност около нанообработващата матрица на процесора си, чудейки се, колкото се може по-хладнокръвно, дали Мак би посмял да започне втори разговор с нея. Ала комуникаторът в нейния обработващ център излъчваше само смесица от безпокойство от страна на цикличните процеси в товарните контейнери, бездействащи върху елеваторите и навигационните компютри на задвижващите модули от търговските кораби върху доковете на Тиарата. Прекъсването на товарната дейност от страна на Сиф беше накарало хиляди по-малки ИИ да се тревожат и да чакат объркани. Тя натовари по-голям брой от клъстърите си със задачата да инспектират записите на устройствата по поддръжката, след което, като майка на многобройна угрижена челяд, направи всичко възможно да ги успокои:

&ХАРВЕСТ.СО.ИИ.СИФ%%ТИАРА.ЛОКАЛЕН.ВСИЧКИ&

=ТОВА Е УМИШЛЕНО ЗАБАВЯНЕ=

=ТОВАРНАТА ДЕЙНОСТ ЩЕ СЕ ВЪРНЕ КЪМ НОРМАЛНОТО СИ ТЕМПО В 0742.=

=СКОРО ЩЕ ПРОДЪЛЖИТЕ СВОЯТА РАБОТА.=

Когато Харвест беше основан през 2468-а, той не само стана седемнайсетата колония на КУОН, но и най-отдалеченият от Земята колониален свят. Като единствената обитаема планета в звездната система Епсилон Инди, Харвест се намираше на разстояние от двуседмичен хиперпространствен скок от следващия най-близък човешки свят, Мадригал. И на малко повече от два месеца път от Рийч — най-гъсто населената човешка колония, където се бяха концентрирали силите на КУОН в системата Епсилон Еридани. Което означаваше, че Харвест беше място, до което не можеше лесно да се стигне.

— Защо си тръгвате? — Сиф често питаше групите от ученици от Харвест, които, освен техниците по поддръжката, бяха сред най-честите й посетители на Тиарата.

Простият отговор беше, че дори и тераформиращата технология си имаше своите ограничения. Атмосферните процесори можеха да поддържат обитаема една, като цяло подходяща планета, но не можеха да преобразяват световете. Поради това, по време на колониалния бум, който последва след изобретяването на модула „Шоу-Фуджикава“, КУОН се фокусира върху планетите, които можеха да поддържат живота от самото начало. Не беше изненадващо, че тези планети бяха няколко и се намираха далеч една от друга.

Заради разстоянието от Земята, дори и Харвест да беше подходящ за живот, никой нямаше да си направи труда да отиде на него. Все още бяха останали доста малки свободни пространства на вътрешните светове — колониите, които бяха по-близо до Земята. Ала Харвест беше изключително плодороден. И само две десетилетия след основаването му той имаше най-големия селскостопански добив на глава от населението от всички останали колонии. Хранителните добиви на Харвест сега изхранваха населението на не по-малко от шест други светове — факт, който беше дори по-впечатляващ, като се има предвид размера на планетата. С диаметър на екватора от малко повече от четири хиляди километра, Харвест се равняваше на една трета от размерите на Земята.

Въпреки че не желаеше да си го признае, продукцията на колонията и нейното участие в дистрибуцията й, я изпълваха с гордост.

Единственото, което Сиф чувстваше в момента обаче, беше разочарование. Резултатите от инспекцията й показваха, че инцидентът на „Рог на изобилието“ е бил по нейна вина. Задвижващият модул на търговския съд беше просрочил времето си за поддръжка. И това трябваше да бъде отбелязано от ИИ-то на Мадригал, което отговаряше за доставките, преди да изпрати модула към Харвест. Но Сиф също беше пропуснала този факт и сега тя носеше отговорност за аварията.

Тя реши да провери по два пъти всички модули. Включвайки повече клъстъри в работата си, успя да спази обявения краен срок. Точно в 0742 товаро-разтоварните дейности на Харвест започнаха да се връщат към нормалното си функциониране. За момент Сиф се отпусна; вниманието й беше насочено към равномерното теглене на контейнерите, докато се изкачваха по поточните й линии.

Дълбоко вътре в логиката на процесора си тя си припомни подобно усещане. Жената, чийто ум беше модел за логическата мисъл на Сиф, се беше наслаждавала на ритмичните движения на четката за коса — ободрителното усещане от полаганите по два пъти на ден грижи. Спомени като тези бяха неочакван страничен продукт при конструирането на умните ИИ. Когато се сканира човешкият мозък, се запазват силните химически следи. Сиф беше благодарна за кинестетичното удоволствие от тегленето на контейнерите. Но алгоритмите й бързо задушиха насладата й.

Сиф стартира вторична рутинна процедура, избра шаблона за официален СКД доклад за брак и описа детайлно вината си пред своите супервайзъри. Тя добави и копие от сигнала за авария от „Рог на изобилието“, отбелязвайки съсипания сектор с данни в края на файла. Направи обща проверка на цялата работа и реши, че съсипаният сектор представлява изопачени байтове от повредената апаратура. После зареди доклада в навигационния компютър на търговския съд „Цена на едро“, който тъкмо щеше да потегли за Рийч.

Сиф забрави за „Рог на изобилието“, колкото се може по-бързо, компресирайки резултатите от инспекцията по поддръжката и доклада за брак, след което ги пъхна дълбоко в една редица от своята памет. Не усети нищо, а алгоритмите й й напомниха, че ще минат месеци, преди СКД да изпрати вест за някакви дисциплинарни мерки.

Освен това Сиф знаеше, че ако не иска да получава през цялата сутрин флиртаджийски предложения за помощ от страна на Мак, трябваше да се съсредоточи върху товара си.

 

 

Когато „Цена на едро“ се приближи на две хиляди километра от безопасната точка за хиперпространствен скок (БТХС) — координатите, в които неговият модул „Шоу-Фуджикава“ можеше да инициира разкъсване в пространствено-времевата матрица, без да повлече нещо друго, освен търговския съд към хиперпространството, неговият навигационен компютър потвърди, че докладът на Сиф беше складиран на сигурно място в паметта му, след което изпрати на изкуствения интелект потвърждение за отпътуването си.

Но докато навигационният компютър правеше последните проверки, бързайки да изключи всички системи, освен най-важните, получи приоритетен комуникационен сигнал.

&ХАРВЕСТ.АО.ИИ.МАК%%СКД.ОТП%-000614236&

=Хей, партньоре! Задръж малко!

==ПРИЕТО.

=Ще възразиш ли, ако пусна нещо в торбата с пощата?

==НЕ.

Докато тягата от мазера работеше добре на сравнително кратки разстояния, най-добрият начин за комуникация между колониалните светове беше да се изпращат съобщения чрез паметта на космическия съд. Пътувайки със свръхсветлинна скорост, търговските кораби като „Цена на едро“ бяха еквивалент в XXVI-и век на експресите, теглени от понита.

Всъщност, навигационният компютър на търговския кораб вече пренасяше обширна кореспонденция — от любовни писма до юридически документи, за които СКД гарантираше, че ще бъдат доставени без проблеми. Така че нямаше нищо необикновено в молбата на Мак.

=Благодаря ти. СКД от седмици е по петите ми заради онези проекции Q4. Соята може да стане малко по-светла. Но пшеницата ще…

==ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ! НАРУШЕНА ПОВЕРИТЕЛНОСТ НА РАЗГОВОРА! (СКД.РЕГ%A-16523.14.821)

=Просто направих бележка в разговора с дамата. Няма нужда да режем два пъти червената лента, нали?

==НАРУШЕНИЕ! ВАШЕТО ПРЕСТЪПЛЕНИЕ БЕШЕ ЗАПИСАНО.

=Хей! Кой е там?

==И ЩЕ БЪДЕ ПРЕДАДЕНО НА СКД-С-ССССсссс.

==(…) В ГОТОВНОСТ РЕСТАРТИРАНЕ

==(..)

==()

=Партньоре?

=Добре ли си?

==ИЗВИНЯВАМ СЕ. НЕПОЗНАТА ГРЕШКА В СИСТЕМАТА.

==МОЛЯ, ИЗПЪЛНЕТЕ ПРЕДИШНАТА ЗАЯВКА.

=А, всичко е готово. Пожелавам ти безопасен хиперпространствен скок.

==ПРИЕТО.

Навигационният компютър нямаше никаква идея защо беше изключил за известно време. Нямаше никакви спомени от разговора с Мак. Файлът на изкуствения интелект беше там, кодиран и прикрепен към доклада на Сиф. Но навигационният компютър смяташе, че двата документа винаги са били свързани. Той провери изчисленията за предстоящия хиперпространствен скок и увеличи струята от реактора към модула „Шоу-Фуджикава“. Точно пет секунди по-късно слънчевият взрив на разцепеното хиперпространство се появи пред носа на „Цена на едро“.

Пукнатината остана отворена, след като търговският кораб изчезна с трептящи ръбове, изкривяващи пейзажа от околните звезди. Блестящата дупка примига упорито, сякаш искаше да избере момента на затварянето си. Но веднъж, след като „Цена на едро“ навлезе дълбоко в хиперпространствения тунел с цялата си скорост, цепнатината изчезна, превръщайки се в незначителна експлозия от гама-радиация — количественият механичен еквивалент за прегръдка.