Джоузеф Стейтън
Атаката срещу Харвест (18)

Глава 16

„Висша щедрост“, Бледнеещите часове, 23-та епоха на Съмнението

Вечерите в основния купол на „Висша щедрост“ обикновено бяха тихи и кротки. Гърлените викове от масовите молитви на Унггоите понякога се чуваха от по-ниските участъци, но в горните кули беше спокойно. Сан Шиум, които наричаха тези кули свой дом, предпочитаха да прекарват часовете между залеза и изгрева в почивка или безмълвно съзерцание.

„Но не и тази вечер“, помисли си министърът на Твърдостта. Неговото кресло висеше неподвижно между два празни антигравитационни шлепа, бездействащи около трите масивни подпори на бойния кораб на Предшествениците. Светещият диск на купола грееше слабо, имитирайки лунна светлина, която не можеше да стопли въздуха. Министърът на Твърдостта пристегна пурпурните си одежди около прегърбените си рамене и се взря в рядко срещаната суматоха в кулите.

Светлини блестяха по висящите градини на сградите. Пръстени с весело облечени Сан Шиум се плъзгаха от едно въздушно парти към друго. В среднощния бриз се долавяше музика от застъпващите се триумфални звуци на опънати струни и биещи камбани. Тук и там избухваха фойерверки и в тържествуващата тъмнина разцъфваха разноцветни искри.

Всичко това отбелязваше едно значимо събитие, което се случваше само два пъти през всяка Епоха. Тази вечер всички женски Сан Шиум, които са имали късмет да износят деца, гордо показваха рожбите си. И доколкото министърът на Твърдостта можеше да прецени, числеността им беше доста добра. Въпреки че самият той никога не се беше сдобивал с наследник, като оставеше настрана тежестта на този факт, можеше да се усмихне доволно.

В Съглашението имаше малко повече от двайсет милиона Сан Шиум. Техният брой въобще не беше голям в сравнение с милиардите последователи на вярата, ала беше значително повече от няколко хилядите индивиди, които бяха напуснали далечния роден свят на Сан Шиум преди много време.

Предците на министъра на Твърдостта бяха прекратили отношенията си с останалите от своя вид заради същото разногласие, което впоследствие ги беше накарало да се изправят срещу Сангхейлите — дали предметите на Предшествениците трябваше да се оскверняват, за да се отключи пълният им потенциал. Във вътрешните дебати между Сан Шиум по този въпрос бойният кораб на Предшествениците беше станал ключов елемент и за двете страни в спора. Той беше обект, в който мнозинството Стоици не желаеха да влязат, за разлика от малцинството Реформатори, които отчаяно желаеха да го изследват. В кулминацията на този братоубийствен конфликт повечето ревностни Реформатори бяха влезли в бойния кораб и се бяха барикадирали вътре. Докато Стоиците обсъждаха какво да направят, понеже не можеха да унищожат обекта, който обожествяваха, Реформаторите бяха активирали съда и бяха полетели с него, вземайки голям брой Сан Шиум със себе си.

В началото Реформаторите бяха в екстаз. Бяха оцелели и успели да избягат заедно с най-голямата награда от спора. Те се бяха отдалечили от родната си система, присмивайки се на горчивите сигнали на Стоиците, които съобщаваха, че Боговете ще ги прокълнат заради тяхната кражба. Ала след това Реформаторите преброиха членовете си и за свой ужас осъзнаха, че може би наистина са обречени.

Проблемът беше в ограничения запас от гени. Само с хиляда индивиди в популацията си, размножаването скоро щеше да стане сериозен проблем. Кризата се усилваше и поради факта, че забременяването сред Сан Шиум, дори и в идеални условия, беше рядко срещано. Женските по принцип бяха плодовити, но на интервали, които се редуваха през големи периоди от време. За първите Пророци на борда на бойния кораб на Предшествениците възпроизводството бе станало внимателно управляван процес.

— Бях започнал да мисля, че няма да дойдеш — каза министърът на Твърдостта, когато креслото на заместник-министъра на Спокойствието се плъзна между шлеповете.

Пурпурните одежди на по-младия Сан Шиум бяха набръчкани и докато той се покланяше в креслото си, златните халки в брадичката му се заплетоха в една от многото цветни гирлянди около врата му.

— Поднасям извиненията си. Трудно ми беше да се измъкна.

— Мъжкар или женска?

— И едното, и другото.

— Поздравления.

— Ако чуя още веднъж това, ще се разпищя. Да не съм ги създал аз тези копелета. — Думите на заместник-министъра се сливаха, а пръстите му бърникаха непохватно и докато си освобождаваше брадичката, изтръгна гирляндите от врата си и ги захвърли настрани.

— Ти си пиян — каза министърът на Твърдостта, наблюдавайки как гирляндите политат надолу в тъмнината.

— Да, пиян съм.

— Трябваш ми трезвен.

Министърът на Твърдостта бръкна в одеждите си и извади малка фармацевтична сфера.

— Как е нашият скъп Йерарх, Пророкът на Въздържанието?

— Имаш предвид Отеца? — Заместник-министърът всмукна сферата между сухите си устни. — През цялото време гледаше към мен.

Министърът на Твърдостта махна презрително с ръка.

— Ако действаме бързо, няма да може да направи нищо.

Заместник-министърът сви рамене и мързеливо сдъвка сферата.

— Ела. — Министърът на Твърдостта натисна холобутоните върху дръжката на креслото си. — И без това закъсняхме достатъчно.

Секунда по-късно двамата Сан Шиум забързаха към тесните средни палуби в бойния кораб на Предшествениците, които представляваха дебело триъгълно ядро, чиито три опорни рамена се свързваха с един вертикален корпус с подобна форма. На бледата светлина в купола, древният боен кораб на Предшествениците светеше в яркобял цвят.

— Изнудването — въздъхна министърът, — е толкова досаден инструмент. — Ала преди безупречното му служебно досие и откриването на мощехранителницата да им осигуряха троновете на Йерарси, министърът на Твърдостта знаеше, че сегашните им собственици трябваше да бъдат отстранени. „И те няма да направят това, освен ако не ги принудя.“

За съжаление Пророкът на Търпимостта и Пророчицата на Принудата бяха доказали, че не могат да бъдат отстранени. По-възрастната пророчица току-що бе родила две двойки тризнаци. Заради напредналата си възраст беше изкарала тежка бременност. Истина беше, че това я беше накарало да загърби някои свои отговорности, ала министърът на Твърдостта знаеше, че ще бъде самоубийствено да се опита да омърси една от най-плодовитите и обичани омъжени женски на Сан Шиум. Пророкът на Търпимостта, който беше служил като министър на Единодушието в зората на Унггойския бунт, беше направил много, за да се подобрят отношенията между всички биологични видове в Съглашението. Той все още имаше подкрепата на много членове на Висшия съвет както от страната на Сангхейлите, така и от страната на Сан Шиум.

Ала третият Йерарх, Пророкът на Въздържанието, беше съвсем друго нещо. Този бивш прелат на „Висша щедрост“, който беше всъщност негов кмет, беше в Списъка на Безбрачието, който съдържаше имената на всички Сан Шиум, на които не беше позволено да се размножават. Заради лошото планиране на своите предци тези нещастни души никога нямаше да преживеят радостта да бъдат родители, защото техните гени сега се срещаха прекалено често и рискът да разпространят негативните си, рецесивни белези, беше прекалено голям.

Министърът на Твърдостта също беше в този списък, но това никога не го беше притеснявало много. Той държеше няколко наложници за редките случаи, в които имаше нужда от сексуално съешение, ала иначе не се чувстваше неудобно заради тази забрана.

Ала това тежеше на Пророка на Въздържанието.

Малко преди Киг-Ярите да попаднат на мощехранителницата, Пророкът на Въздържанието случайно беше заплодил една млада женска. Това не беше проблем, защото често пъти се правеха аборти в такива ситуации, ала женската, която беше станала майка за първи път, беше бясна, че министърът я бе излъгал за своето положение и изискваше да й бъде позволено да отгледа потомството си. Остаряващият Йерарх беше обзет от желанието да види как неговите гени се предават на следващото поколение и не можа да убие неродените си деца или тяхната непоколебима майка.

Министърът на Твърдостта беше научил за назряващия скандал и беше уредил заместник-министъра на Спокойствието да изнесе обръщение пред Висшия съвет относно предстоящото раждане. В своето слово заместник-министърът беше изказал хвалебствие към всички родители и техните плодоносни съюзи, след което беше дискутирал по-обширните инвестиции в технологиите за генна терапия и други подобни, за да се сложи край на тиранията на Списъка за Безбрачие. Страстното представяне на заместник-министъра на Спокойствието беше накарало Пророка на Въздържанието да си помисли, че вярват в една и съща кауза. И тогава отчаяният Йерарх отиде при заместник-министъра с конкретно предложение, понеже любовницата му скоро щеше да роди. Предложението беше да обяви неговото потомство за свое собствено и така да си извоюва министерски пост по свой избор.

Министърът на Твърдостта беше много доволен от това, че планът му беше сработил, ала беше и също толкова шокиран от безочието на Йерарха. Ако предложението му бъдеше огласено на всеослушание, децата му щяха да бъдат убити, а той щеше да бъде свален от поста си и подложен на стерилизация. Сан Шиум, които съблюдаваха за спазването на ограниченията, наложени от Списъка, ревностно вършеха работата си и министърът на Твърдостта знаеше, че дори и Йерарх нямаше да се отърве от наказанието им.

Тази вечер беше ред на заместник-министъра на Спокойствието да направи контрапредложение към Пророка на Въздържанието — да се откаже доброволно от трона си, за да оставят скандала в тайна.

— Трябва да си я виждал — потрепери заместник-министърът.

Те бяха много близо до бойния кораб на Предшествениците и бяха навлезли в сянката на един от големите тръбопроводи, които свързваха двигателите на съда с енергийната решетка на „Висша щедрост“. В тази още по-плътна тъма най-силната светлина идваше от един пръстен от сини сигнализиращи устройства точно под кабела, които представляваха ярки холографски уреди, разположени около един от зейналите въздушни шлюзове на бойния кораб.

— Кой? — попита министърът на Твърдостта.

— Курвата на Пророка на Въздържанието.

Заместник-министърът се подмазваше. Той беше започнал да фамилиарничи напоследък и често се държеше така, сякаш вече беше Йерарх или равен на министъра на Твърдостта. Сегашното му напиване беше направило проблема още по-сериозен.

— Привлекателна ли е? — попита министърът на Твърдостта, опитвайки се да поддържа разговора жив.

— Чудовище с глупав поглед — отвърна заместник-министърът, пъхайки ръка в одеждите си. — Ако имаше врат, нямаше да мога да я различа от останалите. — За изненада на министъра на Твърдостта заместник-министърът извади плазмен пистолет и безгрижно провери заряда му.

— Прибери това! — озъби се министърът на Твърдостта, поглеждайки нервно към бойния кораб на Предшествениците. — Преди стражите да са ни видели!

Въпреки че бяха все още на известно разстояние от кораба, министърът различаваше едрите фигури на Мгалекголите, пазителите на свещения съд и затворените в уединението му монаси Сан Шиум. Поне двайсетина от тях стояха на пост върху подвижни платформи отляво и отдясно на въздушния шлюз. Забелязвайки двамата Сан Шиум, Мгалекголите заеха защитна позиция, а надиплените им, тъмночервени брони проблеснаха на светлината на пулсиращите холографски уреди.

Заместник-министърът неохотно прибра пистолета в одеждите си.

— Какво те е прихванало, че носиш оръжие? — изсъска министърът.

— Предпазливостта. В случай че Пророкът на Въздържанието отхвърли новите ни условия.

— Какво? Искаш да се самоубиеш? — Министърът не можеше да повярва. — И то в присъствието на децата му?

— Те са в безопасност навън. Той повече няма нужда от мен.

Министърът на Твърдостта още веднъж си припомни, че работата на заместник-министъра на Спокойствието беше свързана с редовни контакти със Сангхейлите. Изглеждаше, че вбесяващата загриженост на войнствените същества към собствените оръжия и чест се беше предала на лудата глава на заместник-министъра.

— Мисли трезво. Твоята смърт ще повдигне много въпроси. Ала Пророкът на Въздържанието по-скоро не би отговорил на тях.

— Може би — сви рамене заместник-министърът. — Но не си виждал очите му.

— Не, но мога да видя твоите — успокои го министърът. — Виждам само неподчинение и спънки.

— Но…

— Внимавай с езика си!

Един Мгалекголи се обърна, за да проследи двамата Сан Шиум, докато преминаваха през въздушния шлюз. Всеки от стражите държеше шлифован, квадратен щит и масивен гранатомет, които бяха интегрирани в броните им и представляваха по-скоро удължения към костюмите, отколкото отделни предмети за носене в ръка.

Този дизайн можеше да помогне на останалите същества в Съглашението да избегнат напрежението в ръцете и пръстите. Ала Мгалекголите нямаха ръце или пръсти. И въпреки че изглеждаха така, сякаш притежаваха нещо като две ръце и два крака, истината беше, че можеха да имат толкова израстъци като тези, колкото пожелаеха. Защото всяко същество беше конгломерат от индивиди, подвижна колония от лъскави червеи.

През пролуките в броните им около кръста и вратовете, министърът на Твърдостта можеше да види един Лекголо, който се въртеше и събираше накуп като увеличена мускулна тъкан. Червената, прозрачна кожа на червеите изглеждаше зелена на светлината от стърчащите амуниции на гранатометите, представляващи тръби със запалителен гел, който можеше да бъде изстрелван на единични снопове или изгарящи струи.

— Пророкът на Въздържанието е малоумен — каза министърът на Твърдостта, когато преминаха покрай стражите. — И съм сигурен в това, понеже ти има доверие. — Заместник-министърът започна да се оправдава, ала министърът на Твърдостта го скастри. — Благодарение на изключителното ми благоразумие той и Йерарсите не знаят нищо за плановете ни. Някой ден ще стоят безпомощни, когато обявим намеренията си пред Съвета. Но това ще стане само ако разполагаме с благословията на Оракула!

Министърът на Твърдостта изви дългия си врат настрани, за да погледне в лицето заместник-министъра, позволявайки на младока да го погледне в присвитите очи.

— Когато се срещнем с Филолога, ще си държиш устата затворена. Няма да говориш, освен ако не ти дам думата. Или, кълна се в името на Пророците, това ще бъде краят на нашето партньорство!

Взирайки се един в друг, двамата Сан Шиум се дебнеха кой ще примигне пръв.

Изведнъж изражението на заместник-министъра се промени. Той стисна здраво устни и погледът му се фокусира.

— Моля те, прости ми за проявеното неуважение. — Думите му вече не се сливаха. Лекарството най-накрая беше подействало. — Както винаги, министре, аз съм на вашите заповеди.

Министърът на Твърдостта изчака заместник-министъра на Спокойствието да се поклони, преди да се отпусне в креслото си.

Въпреки силните думи, които беше казал, министърът знаеше, че ако партньорството им се разпаднеше, това нямаше да бъде никак практично. Вече бяха много навътре в нещата и заместник-министърът знаеше прекалено много. Разбира се, министърът на Твърдостта можеше да уреди неговото убийство. Но това щеше само да утежни още повече онзи проблем с плана му, който тепърва трябваше да разреши — липсата на трети Сан Шиум за техния триумвират за троновете на Йерарсите.

Министърът на Твърдостта имаше няколко кандидати предвид, ала не беше склонен да довери на никой от тях техния заговор. Без трети съмишленик нямаше да бъде законно. Ала министърът беше решил да избере кой ще бъде, след като направят своето изявление. Това трябваше да бъде някой популярен Сан Шиум, който щеше да помогне да се отклонят обвиненията в злонамерени интриги и реализиране на болни амбиции. В тази връзка той беше склонен да си помисли за Пророка на Търпимостта и Пророчицата на Принудата. Имаше достатъчно прецеденти за такава смяна на властта. Ала докато оставането на някой от настоящите Йерарси на трона му можеше да им осигури по-безболезнен преход, то това нямаше да бъде добро решение в дългосрочен план. Горчивината оставаше дори и след отстраняването на политиците от власт. Затова беше по-добре да се разчисти шахматната дъска и да се започне на чисто.

На отсрещния край на въздушния шлюз имаше врата, водеща към хангара на бойния кораб. Тези огромни, застъпващи се капаци на овалния портал бяха затворени като ирис на око, ала оставаше малък седмоъгълен процеп в центъра на вратата. Двама Мгалекголи охраняваха тази слаба точка от едно скеле, което се издигаше от палубата на въздушния шлюз отдолу. Тези стражи имаха шипове на раменете, което подсказваше, че бяха съединени по двама — колонии с толкова големи популации, че всички червеи не можеха да се поберат във вътрешността на един-единствен костюм. Шиповете издрънчаха, когато отделените колонии проговориха, потвърждавайки идентичността на двамата Пророци и уговорената среща. След това двойката стражи се отдалечи с тихи стенания, които произлизаха от търкането на гумената плът на червеите, които се заплитаха и разплитаха във вътрешността на броните.

Хангарът представляваше огромен триъгълен купол. За разлика от светещата външност на бойния кораб, неговите стени грееха в бронзовите отражения на безброй холографски глифи. Тези разяснителни и предупредителни символи, подредени в стегнати, вертикални редици, летяха около малки дупки в ъгловатите стени на хангара. Въпреки че министърът на Твърдостта знаеше за какво служат дупките, в действителност никога не ги беше виждал в действие.

Близо до дупките се носеха стотици Хурагоки. Пипалата на летящите същества, наподобяващи луковици, изглеждаха много по-дълги от обикновено. Но това беше така, защото държаха по един Лекголо в тях и бяха заети да ги пъхат в дупките или да ги изваждат от тях. Министърът гледаше как четири Хурагоки се опитваха да изкарат един особено едър екземпляр от дупката му, след което го понесоха, подобно на пожарна команда, към един шлеп, окуражавани от един Сан Шиум с дълга коса и бели одежди.

Тези аскети помагаха на Хурагоките да нахранят Лекголите с помощта на цилиндрични сканиращи устройства, преди да ги върнат в някой от металните легени върху шлепа, в които се намираха колониите им. Устройствата извличаха информация от микроскопичните сензори във вътрешността на червеите, които събираха всякакви полезни данни по време на пътешестването си из иначе недостъпните обработващи вериги на бойния кораб. Сензорите не причиняваха никакви неудобства на безгръбначните. Съществата поглъщаха и изхвърляха миниатюрните апаратчета, както правеха това и с твърдата си храна. Монасите равнодушно надзираваха процеса. Ала имаше времена, когато Пророците гневно укоряваха хранителните навици на Лекголите.

Скоро след основаването на Съглашението експериментите на Сан Шиум с по-ранните копия на Светилото в бойния кораб ги бяха отвели до един газов гигант в една звездна система близо до родния свят на Сангхейлите. Сан Шиум се бяха надявали да открият някакви ценни реликви, ала бяха останали разочаровани, когато намериха само Лекголите, които бяха заселени върху пръстените около планетата. Ала Пророците се ужасиха, когато осъзнаха какво бяха направили интелигентните червеи.

Заледените скални отломки, които образуваха пръстените, всъщност бяха фрагменти от някакво унищожено съоръжение на Предшествениците, което преди много време се е въртяло в орбита около газовия гигант. Причината, поради която отломките не съдържаха реликви, беше, че Лекголите са се хранели от хилядолетия с тях, като са ги сдъвквали и изплювали, докато са издълбавали своите тесни и усукани дупки. Странното било, че Лекголите разполагали със сензорни небца. Някои колонии поглъщали само металните сплави на Предшествениците, а други се хранели единствено с камъни, богати на скъсани, твърди кабели. А някои от по-редките колонии биха избегнали такива чужди обекти, като внимателно биха си проправили път около очуканите останки от реликвите подобно на палеонтолози, изравящи някой фосил.

Естествено Сан Шиум вярваха, че неоторизираният контакт с предмети на Предшествениците беше светотатство, наказващо се със смърт и поради това бяха наредили на Сангхейлите да унищожат червеите. Ала Сангхейлите не разполагали с подходяща екипировка, за да се борят със същества, които нямали кораби и войници и чиито укрепления представлявали предметите, които се опитвали да спасят. Накрая, един особено прозорлив командир на Сангхейлите, който бил всъщност един от върховните им господари, предположил, че може би ще бъде по-добре да опитомят Лекголите и да използват навиците им за добро. Въпреки нетърпението да утвърдят моралния си авторитет, Пророците неохотно се съгласили, че червеите можели да бъдат много полезни в бъдещите възвръщания, ако били подходящо обучени, след което простили греховете на Лекголите.

След векове на експериментиране с по-малки реликви Сан Шиум най-накрая се престрашили да се опитат да проведат безпрецедентно проучване на бойния кораб на Предшествениците. След отпътуването им от родния свят и дори по време на най-лошите дни от войната им със Сангхейлите, те ограничавали изследванията си само до най-лесно достъпните системи на съда. Сан Шиум отчаяно искали да проучат обработващите вериги в дебелия корпус на бойния кораб, но се ужасявали от мисълта, че може да повредят нещо жизненоважно.

И така, монасите много прецизно издълбали първата, експериментална дупка и пъхнали вътре внимателно подбран Лекголо. След което бяха застинали в ужасното очакване, че червеят ще задълбае прекалено надълбоко, като освен това се опасявали от онова, което би могъл да каже Оракулът на бойния съд. Ала Лекголо се върнал обратно без инциденти, а най-важният и свещен представител на кораба не проронил и дума.

Мълчанието на Оракула не беше нещо необичайно. Министърът на Твърдостта не беше чувал Оракулът да проговаря през целия му съзнателен живот, нито през този на баща му или този на дядо му. И когато първите монаси изследователи не получили никакъв отговор, те постепенно увеличили пробите с Лекголите, докато процесът не станал рутинен, какъвто беше случаят сега. Следвайки един ъгловат участък от скелето към върха на хангара, министърът наблюдаваше как монасите Сан Шиум върху шлепа издават поредица от заповеди към чакащите Хурагоки и всички екипи се подготвиха за следващото завръщане.

Високо над пода на хангара се намираше тъмният и тих манастир, който беше достатъчно голям, за да се настани в него целият Висш съвет на Съглашението, който включваше повече от двеста Сангхейли и Сан Шиум. Ала докато министърът на Твърдостта и заместник-министърът на Спокойствието се издигаха през една идеална дупка в пода на манастира, те видяха, че в стаята има само един обитател — водачът на монасите отшелници, Филолога Сан Шиум.

Също като духовниците, които осигуряваха лекарствата за министъра на Твърдостта, скромният стол на Филолога беше изработен от камък, а не от метал. Одеждите му бяха толкова овехтели, че приличаха на ивици от нарязани парцали, увити около слабото му тяло. Дрехите, които едно време са били бели, сега изглеждаха толкова мръсни, че се разграничаваха само с няколко нюанса от пепелявата кожа на Филолога. Миглите му бяха дълги и посивели, а кичурите коса върху наведения му врат бяха толкова дълги, че се спускаха почти до коленете му.

— Мисля, че не сме се срещали — изграчи възрастният Сан Шиум, когато креслата на министъра на Твърдостта и заместник-министъра на Спокойствието спряха зад него, а самият той беше погълнат от един овехтял свитък, като въобще не се обърна, за да ги поздрави.

— Веднъж сме се виждали — отвърна министърът на Твърдостта. — Ала събранието беше голямо и се състоя преди много време.

— Как може да бъда толкова груб, че да не си спомня.

— Няма нищо. Аз съм министърът на Твърдостта, а това е заместник-министърът на Спокойствието.

По-младият Сан Шиум наклони креслото си напред, описвайки поклон. Но не проговори, както беше обещал.

— За мен е чест да се срещна с вас. — Навивайки прилежно свитъка с болните си от артрит ръце, Филолога се обърна. За момент той просто погледна своите гости с огромните си, млечнобели очи. — С какво мога да ви услужа?

Филолога не се преструваше на невеж. За да остане всичко в тайна, министърът на Твърдостта не беше казал на монаха каква е целта на посещението им, понеже знаеше, че министерският му пост им гарантира да бъдат приети. Ала въпреки че думите на Филолога бяха сърдечни, тяхното значение беше пределно ясно. — Кажете по каква работа сте тук и да започваме. Имам да върша много по-важна работа.

Министърът на Твърдостта беше щастлив да откликне веднага.

— Потвърждение — каза министърът, натискайки един от холобутоните върху креслото си. Един кръгъл диск с размерите на нокът изскочи до бутона. — И благословия. — Той издърпа диска и го подаде на Филолога.

— Значи две услуги. — Филолога се усмихна, показвайки венците си, които бяха разцепени от назъбените му кости. Той дръпна каменния си стол напред и взе кръглия диск. — Това трябва да е много важно.

Министърът на Твърдостта направи приятелска физиономия.

— Единият от корабите на заместник-министъра е открил мощехранителница с доста внушителни размери.

— А — каза Филолога, присвивайки едното си око, за да прегледа по-добре диска.

— И ако може да се вярва на Сиянията — продължи министърът на Твърдостта, — там има също и Оракул.

Очите на Филолога се опулиха.

— Оракул значи?

Министърът на Твърдостта кимна.

— Наистина шокираща и удивителна новина.

Филолога обърна стола си и полетя към една фаланга от тъмни машини в центъра на стаята, като скоростта му беше по-голяма от тази, с която министърът на Твърдостта предполагаше, че ще се придвижи. Когато се приближи още повече, високо горе примигаха холографски уреди, разкривайки една група от ониксови обелиски, които представляваха обработващи пилони, свързани заедно, а пред тях се намираше Оракулът от бойния кораб на Предшествениците.

Въпреки че министърът на Твърдостта беше виждал много картини на свещения обект, той беше по-малък, отколкото беше очаквал. Затворен в една арматурна конструкция, която го държеше във въздуха на височината на главите им, Оракулът беше свързан към обелиските с шнурове от прилежно сплетени жици. Тези вериги се скачваха с малки, златни подплънки, поставени под обвивката на Оракула, представляваща висулка от сребриста сплав, която не беше по-дълга от врата на министъра.

Обвивката изтъняваше и беше насочена към обелиските. Кръглият й край завиваше под ъгъл към пода и завършваше с лещи от тъмно стъкло. Имаше празно пространство между лещите и обвивката и през него министърът на Твърдостта можеше да види точки от светлина, които представляваха обработващи вериги, работещи с малко енергия. Това бяха единствените признаци на живот у Оракула.

— Това ли са всички данни? — попита Филолога, пъхайки диска в един от обелиските.

— И от Светилото на кораба и от неговите сензори. — Министърът на Твърдостта се приближи към Оракула. Поради някаква причина той беше обхванат от желанието да се протегне и да го докосне. Обектът беше много стар, ала обвивката му беше абсолютно гладка и по нея нямаше вдлъбнатини или драскотини. Министърът на Твърдостта се взря дълбоко в лещите на Оракула. — Има доклади за нови биологични видове, живеещи на планетата, където са реликвите, но явно са примитивни и ходят на четири крака. Не мисля, че ще…

Изведнъж обработващите вериги проблеснаха. Лещите пречупиха светлината, изпускайки напред заслепяващ лъч. Това не бяха лещи. Министърът на Твърдостта остана с отворена уста. Това беше око! Той вдигна ръкава пред лицето си, когато Оракулът се наклони към него в арматурната си конструкция.

„НАБЛЮДАВАМ ОТ ЦЯЛА ВЕЧНОСТ.“ Плътният глас на Оракула отекна в обвивката му. Неговото пронизващо око примига в такт с думите, докато говореше на езика на Сан Шиум. „И СЛУШАМ ПОГРЕШНИТЕ ВИ ТЪЛКУВАНИЯ.“

Всеки верен последовател на Съглашението приемаше гласа на Оракула като речта на самите Предшественици, щом го чуеше. Министърът на Твърдостта беше станал смирен, но не заради това, че Оракулът беше проговорил от стотици години насам. Всъщност той беше изненадан да научи, че Филолога не е абсолютен мошеник, както винаги беше подозирал.

Министърът на Твърдостта беше организирал тази среща от чиста формалност. Сиянията, които щяха да бъдат представени като доказателства пред Висшия съвет, изискваха благословията на Оракула, което означаваше, че от много години насам Филолога трябваше да бъде убеден да потвърди от негово име. Ала тези свещени отшелници бяха затънали в политиката, както и всеки влиятелен Сан Шиум и по същия начин се поддаваха на подкупи и изнудване. Министърът на Твърдостта очакваше, че ще трябва да направи някакво „дарение“ на Филолога, например малък дял от реликвите, за да получи благословията, която му беше нужна.

„Ала ако дъртият шарлатанин ме изиграе“, министърът на Твърдостта видя как Филолога стана от стола си и падна на колене пред Оракула, „с него ще бъде свършено“.

— Бъди благословен, о, Вестителю на Пътуването! — Филолога се разрида, като склони ниско врат и разпери широко ръце. — Кажи ни, къде грешим!

Окото на Оракула угасна. За момент изглеждаше така, все едно щеше да възобнови дългото си мълчание. Но след това проблесна отново, прожектирайки холограма на глифа на възвръщането, записан от Светилото на „Светкавично покръстване“.

„ТОВА НЕ Е ВЪЗВРЪЩАНЕ“, избухна Оракулът. „ТОВА Е ВЪЗВРЪЩАЩИЯТ СЕ.“

Глифът бавно се обърна наопаки и централните му фигури, двата концентрични кръга, които бяха разположени един в друг и бяха съединени с тънка линия, придобиха съвсем различен вид. Предишната подредба на фигурите напомняше махалото на часовник. Обърнат по този начин, глифът сега наподобяваше същество с две извити ръце, хванати над главата му. Символът смали размерите си, когато холограмата се увеличи, за да покаже целия извънземен свят, покрит с хиляди обекти, обозначаващи тези нови Сияния.

„И ОНЕЗИ, КОИТО СИМВОЛИЗИРА, СА МОИТЕ СЪЗДАТЕЛИ.“

Сега беше ред на министъра на Твърдостта да усети слабост в коленете си. Той сграбчи облегалките на креслото си и се опита да асимилира невероятното откровение — всеки от глифовете символизираше един от Възвръщащите се, които не бяха реликви, защото всеки Възвръщащ се беше едно от извънземните на планетата и това означаваше само едно нещо.

— Предшествениците — прошепна министърът. — Някои от тях са останали.

— Невъзможно! — процеди заместник-министърът на Спокойствието, който не можеше повече да седи мирно. — Това е светотатство!

— Оракулът ли светотатства?

— Не Оракулът, а този нехранимайко! — Заместник-министърът насочи пръст към Филолога. — Кой знае какво е причинил този стар глупак на тази божествена машина. И какви перверзни е направил със своите червеи и торби.

— Как смееш да ме обвиняваш — произнесе Филолога, задъхвайки се — в тази света обител!

Заместник-министърът се дръпна назад в креслото си.

— Ще направя дори повече…

Точно в този момент манастирът започна да се тресе. Няколко палуби по-надолу могъщите двигатели на бойния кораб на Предшествениците се оживиха, откъсвайки се от ограничителите си, които ги караха да генерират сравнително малко енергия, която беше необходима на „Висша щедрост“. Скоро двигателите щяха да достигнат пълния си капацитет и тогава…

— Разкачете Оракула — извика министърът на Твърдостта с побелели ръце, които стискаха креслото, — преди бойният кораб да се изстреля и да разруши града!

Ала Филолога не му обърна внимание.

— Свещеният кораб троши оковите си! — Ръцете на по-възрастния Сан Шиум трепереха. Той вече не изглеждаше уплашен, а вдъхновен. — Боговете ще дадат позволението си!

Холограмата на извънземния свят изчезна и окото на Оракула проблесна още веднъж.

„ЩЕ ОТХВЪРЛЯ ПРИСТРАСТИЯТА СИ И ЩЕ НАПРАВЯ КОРЕКЦИИ.“

Тъмните стени на купола започнаха да светят, когато пътеките в тях засияха подобно на кръвоносни съдове. Древните обработващи вериги бликнаха от светлина, която препусна към обелиските зад Оракула. Свързаните едни в други червени и кафяви камъни започнаха да се пропукват, изпускайки струи от варовикови пари.

Изведнъж заместник-министърът скочи от креслото си с изкаран плазмен пистолет.

— Изключи го! — изкрещя той, насочвайки оръжието към Филолога. Върхът на пистолета грейна в яркозелено, тъй като беше събрал висок заряд. — Иначе ще те изпепеля на място!

Ала в същия момент лещите на Оракула станаха толкова ярки и започнаха да примигат толкова възбудено, че заплашваха да ослепят тримата Сан Шиум. Заместник-министърът на Спокойствието изкрещя и постави дългите ръкави на одеждите си пред очите си.

„МОИТЕ СЪЗДАТЕЛИ СА МОИТЕ ГОСПОДАРИ.“ Капковидната обвивка на Оракула издрънча в арматурната конструкция, все едно се опитваше да полети заедно с кораба. „ЩЕ ГИ ЗАВЕДА БЕЗОПАСНО ДО КОВЧЕГА.“

Изведнъж се чу рязко изщракване и манастирът потъна в тъмнина, все едно беше изгорял някакъв бушон в бойния кораб. Пронизителни писъци проехтяха из купола. С очи, пълни с парещи сълзи, министърът на Твърдостта погледна нагоре и видя стотици огнени струи, които приличаха на разливи от разтопен метал и се изливаха по стените. Когато погледът му се проясни, министърът осъзна, че това бяха горящи Лекголи, спускащи се по стените. Умиращите червеи падаха на пода, където избухваха в големи оранжеви пламъци или се сгърчваха изпепелени.

Министърът на Твърдостта знаеше, че в следващия момент сдвоените Мгалекголи, охраняващи входа на хангара, щяха да се втурнат нагоре по пътеката към манастира с напълно заредени гранатомети.

— Не стреляйте! — изкрещя министърът. Ала бронираните гиганти продължиха да крачат напред с настръхнали и треперещи шипове, прикрити зад щитовете си.

— Хвърлете оръжието! — извика стражът към заместник-министъра. — Веднага, глупако!

Все още заслепен от светлината на Оракула, заместник-министърът на Спокойствието остави пистолета да издрънчи на пода.

Един от Мгалекголите каза нещо на Филолога, като гласът му скърцаше подобно на триещи се един в друг камъни.

— Стана инцидент — отвърна възрастният отшелник. Той се огледа тъжно наоколо към димящите трупове на своите червеи, които бяха съсипаните останки от внушителното му разследване, след което отпрати стражите. — Нищо не може да се направи…

Мгалекголите останаха на място, докато колониите им се обединят. След което зелените светлини на върховете на гранатометите им угаснаха и те тръгнаха с дрънчене обратно към постовете си. Манастирът още веднъж остана в тъмнина.

— На какво да вярваме? — попита с тих глас заместник-министърът в тъмнината.

Ала министърът на Твърдостта нямаше думи.

Той откровено можеше да заяви, че е прекарал целия си живот, без да преживее нито един момент на духовна криза. Беше приел, че Предшествениците наистина са съществували, защото реликвите им можеха да бъдат намерени. Вярваше в тяхната божественост, защото през всичките Епохи на търсене Сан Шиум не бяха открили някакви кости или други техни останки. И знаеше, че основното обещание на Съглашението, че всички те ще извървят Пътя, следвайки стъпките на Предшествениците, беше основополагащо за стабилността на съюза.

Министърът беше убеден, че ако някой разбереше, че можеше да бъде изоставен, то Съглашението щеше да бъде обречено.

Сега холографските знаци над обелиските примигаха и се съживиха, изпълвайки стаята с бледа синя светлина.

Овъглените Лекголи изглеждаха като гравюри върху пода и приличаха на неразбираеми глифи.

— Не трябва да рискуваме с тези… Възвръщащи се.

Министърът на Твърдостта не можеше да се насили да ги нарече „Предшественици“. Той сграбчи брадичката си и силно я дръпна.

— Те трябва да бъдат премахнати. Преди някой друг да научи за съществуването им.

Долната устна на заместник-министъра потрепери.

— Сериозно ли говориш?

— Напълно.

— Имаш предвид да ги унищожим? Ами ако…

— Ако Оракулът казва истината, тогава всичко, в което вярваме, е лъжа — гласът на министърът изведнъж се изпълни със сила. — Ако тълпите научат това, ще вдигнат бунт. А аз няма да позволя това да се случи.

Заместник-министърът бавно кимна, изразявайки съгласието си.

— Ами той? — прошепна заместник-министърът, поглеждайки към Филолога. Възрастният отшелник сега гледаше втренчено Оракула. Устройството се беше отпуснало в арматурната си конструкция, а слаб пушек се изпускаше от празнината между лещите му. — Можем ли да му имаме доверие, че ще опази тайната?

— Надявам се. — Министърът на Твърдостта пусна брадичката си. — Или ще стане един жалък трети Йерарх.

 

 

Сиф не очакваше някакви продължителни комуникации. Тя знаеше, че Мак се опитваше да запази в тайна местоположението на техните обработващи центрове. Ала отговорите му на тревожните й сигнали за появата на извънземния кораб в системата и приближаването му до Харвест бяха толкова орязани и формални, че тя започна да се чуди дали не е направила нещо нередно.

И нямаше идея какво можеше да е объркала. Беше изпълнила перфектно своята част от плана, като беше придвижила стотици задвижващи модули на координати, намиращи се на няколко седмици или месеци път в орбита около Харвест. Собственоръчно се беше справила с необходимите корекции на курса им, понеже тяхното бързо и прецизно позициониране беше критично за успеха на плана и не искаше да остави маневрирането им в ръцете на смутените навигационни компютри.

Проявената от нея прецизност беше дала резултати. Модулите бяха по местата си два дни преди да пристигне извънземният боен кораб. Сиф знаеше, че това беше чисто съвпадение, понеже нито тя, нито пък Мак или Джилън Ал-Сигни имаха някаква представа кога щяха да пристигнат още извънземни. Дори и така, тя не можеше да престане да мисли, че налучкването на подходящия момент беше добра поличба — обещаващ знак, че тяхната сложна и безпрецедентна евакуация ще проработи.

Ала когато беше съобщила добрите новини за модулите, беше получила от обработващия център на Мак само краткото и анонимно съобщение:

=Преустанови всички други комуникации.

Тя предположи, че всичко е наред. Мак й беше обяснил, че след като модулите бъдат позиционирани, тя трябваше да мирува и да не привлича вниманието на извънземните, за да не им дава повод да навредят на Тиарата. Поради това Сиф беше прекратила всички дейности по шнуровете си и за първи път през нейното изтормозено съществуване нямаше какво да прави, освен да се бори с новите си емоционални задръжки.

Откакто беше посетила Мак в обработващия му център, логиката на процесора й беше изпитала пристъпи на влечение, мигове на дълбока страст, които впоследствие се бяха трансформирали в самота и болка, когато отговорите му бяха станали толкова студени. Тя знаеше, че реакциите й са пресилени. Логиката й все още се опитваше да намери баланс между това, което искаше да почувства, и това, което алгоритмите й нашепваха, че трябва да се направи. Ала сега вниманието й беше погълнато от една емоция, по отношение на която и двете части от интелекта й бяха съгласни, че е съвсем основателна — внезапен, неочакван страх.

Преди няколко минути извънземният кораб беше използвал предните си лазери, за да изкара от строя всички задвижващи модули, които Сиф беше оставила около Тиарата. И в момента корабът бързо се спускаше през атмосферата към град Гладшайм с нагрети плазмени оръжия.

Сиф знаеше, че Мак можеше да проследи спускането му по камерите на ДЖОТУНИТЕ. Ала не беше сигурна дали камерите имаха достатъчен обхват, за да различат по-малкия извънземен кораб, който сега приближаваше към Тиарата. Сиф остана спокойна, когато съдът се свърза с корпуса й. Ала когато корабът изсипа пътниците си, които представляваха ниски същества със сива кожа и раници на гърба, тя беше сигурна, че трябва да вдигне тревога.

&ХАРВЕСТ.СО.ИИ.СИФ%%ХАРВЕСТ.АО.ИИ.МАК&

=Имам проблеми.

=Те нахлуха в Тиарата.

=Моля те, помогни ми.

Почти веднага, след като Сиф изпрати съобщението си, интензивен поток от мазера изпълни комуникационния й буфер. Тя сканира получените данни и разпозна същия фрагмент като този, който беше изпратила на Мак. Нетърпеливо отвори един от клъстърите си и секунда по-късно двата аватара на изкуствените интелекти стояха върху холопрожектора. Сиф се усмихна и протегна ръцете си… след което бавно ги отдръпна.

Мак все още носеше обичайните си сини работни джинси и риза с дълги ръкави. Ала дрехите му бяха безупречно чисти и по тях нямаше нито едно петънце от прах или масло. Черната му коса, която винаги беше разрошена, беше гладко сресана назад по главата му и намазана с помада. Ала най-променено беше лицето на Мак. Погледът му беше безразличен и нямаше дори и слаб нюанс за флиртуване в погледа му.

— Къде са те сега? — попита той с равен тон.

— Преминават през третия отсек. И идват насам.

— Значи нямаме много време.

Сега Мак протегна ръце. Сиф се взря в очите му и видя как червена искра проблясва сред сивотата им.

— Локи — каза тя, пристъпвайки назад.

ПИИС-ът на ВСР се усмихна насила.

— Той ми поръча да ти кажа „довиждане“.

Локи се придвижи светкавично напред. Аватарът му хвана ръцете на Сиф и ги стисна здраво, докато фрагментът му се откъсваше от клъстъра й. Тя пусна защитна стена, ала фрагментът я проби с агресивен, военен код, проектиран да осакатява охранявани мрежи. Обработващите процеси на един административен ИИ бяха лесно препятствие.

Сиф се опита да проговори, ала от устата й не излязоха никакви думи.

— Той ме помоли да те пазя в безопасност. — Локи бавно поклати глава. — Ала това е прекалено рисковано. По-добре само да ти запуша устата.

Фрагментът се изстреля навън, изпълвайки всичките й клъстъри и бази данни с омаломощаващ вирус. Тя усещаше как температурата на ядрото й бързо се покачва, докато хардуерът й се пържеше наоколо. Аватарът й припадна след изблик на емоции, понеже вирусът беше изтрил нейните възпиращи алгоритми, след което беше прочистил останалата част от операционния й код.

Аватарът на Локи пое в ръцете си аватара на Сиф и го задържа, докато се тресеше. Локи изтегли обратно фрагмента си в един пощаден от него клъстър, изпитвайки задоволство от това, че тя нямаше да се възстанови от атаката му, когато аватарът й накрая спря да трепери.

— Това е предпазна мярка — каза той, когато фрагментът му се пъхна в паметта на клъстъра, — в случай че твоите гости са по-умни, отколкото изглеждат.

Последното нещо, което Сиф запомни, беше блясъкът от погледа на Локи в очите на Мак. След което логиката на процесора й се изключи и всичко в обработващия й център потъна в тъмнина.