Джоузеф Стейтън
Атаката срещу Харвест (11)

Глава 9

Свещен град на Съглашението, „Висша щедрост“, 23-та епоха на Съмнението

Министърът на Твърдостта беше пушил прекалено много. Той никога не употребяваше стимуланти като наргилетата, които бяха толкова популярни сред по-старшия състав. Ала конклавът от предишната нощ се беше проточил много дълго и той беше изпитал нужда от нещо, което да го задържи буден по време на дискусията за огромните статистически данни. И сега главата на министъра беше обзета от ужасна, наказваща болка. Никога повече, обеща си той, присвивайки очи изпод натежалите си клепачи, като едновременно с това масажираше слепоочията си. Само да можеше духовникът да побърза и да приключи с неговото лечение…

Като по-голямата част от технологиите на Съглашението, билковият синтезатор на духовенството Сан Шиум беше скрит зад една естествена фасада, която в този случай беше изградена от полираните ониксови стени на килията. Петнистата каменна зидария грееше под светлината на една холограма високо във въздуха, представляваща навес от листа с форма на диамант, които шумоляха на изкуствено симулирания бриз. Един цинков плот, простиращ се през килията, беше монтиран достатъчно високо поради факта, че и двамата духовници Сан Шиум, подобно на всеки друг зрял член от своя вид, седяха в антигравитационни кресла високо над пода.

— Готов съм — каза духовникът, като същевременно извади една ахатовочервена сфера от захранващата тръба на синтезатора.

Обгръщайки сферата с дългите си, тънки пръсти, той обърна стола си към плота, постави я в черен хаван от мрамор и я строши с чукалото. Сферата се раздроби, изпускайки лютив аромат, разкривайки шепа листа и малки плодове. Когато духовникът започна да смила съдържанието, министърът на Твърдостта се изправи върху кръглите пурпурни възглавнички на сребърния си стол и вдиша лечебната миризма. Слабите ръце на по-възрастния Сан Шиум се въртяха в ръкавите на вълнената му риза, докато смилаше съставките на едрозърнест прах. Това беше усилие, което караше рядката му бяла коса, висяща от бледия му врат, да се тресе като грива на стар, раздърпан кон. Светлокафявата кожа на министъра беше напълно обезкосмена в сравнение с неговата. Единственото окосмяване по тялото му беше тъмната, къдрава брада, стърчаща под черните му устни. Ала дори и тя беше късо подстригана.

Този спретнат външен вид в комбинация с яркочервените одежди, спускащи се от коленете на министъра до възлестите му стъпала, беше доказателство, че не споделя аскетизма на духовниците и проповядва смирение само в присъствието на технология на Предшествениците като синтезатора.

И все пак, позабавлява се министърът, който вече беше започнал да усеща облекчение от току-що вдишаната лечебна миризма, когато Голямото пътуване започне, всички ние ще извървим Пътеката заедно.

Този цитат от светото писание на Съглашението представяше основния постулат на вярата — онези, които покажеха подобаваща почит към Предшествениците и техните свещени творения, неизбежно щяха да станат част от божественото пътуване отвъд границите на познатата вселена, както бяха направили те преди много време.

Обещанието за приемане на божествената същност беше послание с голяма притегателна сила и всички бяха добре дошли да се присъединят към Съглашението, ако приемат, че единствено Сан Шиум имат властта да разследват и разпространяват свещените реликви.

Въпреки че вниманието на Съглашението беше насочено към оня свят, биологичните видове, които членуваха в него, все още изпитваха простосмъртни стремежи към богатство, сила и престиж, които можеха да им бъдат осигурени от подходящата технология на Предшествениците. Балансирането на тези желания беше отговорност на министъра на Твърдостта и той решаваше кой какво ще получи. И последните негови усилия му бяха докарали това страховито главоболие.

Когато шумът на чукалото започна да стърже в слуховите мембрани в задната част на черепа на министъра, духовникът изпразни хаванчето върху едно квадратно, бяло платно, разгънато върху плота.

— Нека да се накисне толкова време, колкото желаете. Разбира се, колкото повече, толкова по-добре. — Духовникът завърза рецептата за една торбичка, която постави внимателно върху плота. — Да бъде благословен денят ви, министре — каза той със състрадателна усмивка.

— Ще пристъпя напред — направи гримаса министърът на Твърдостта, — въпреки че днес се чувствам малко по-неразположен от обичайното.

Когато министърът прибра рецептата в скута си, реши наум, че трябва да я сканира, преди да я приготви. Като се имаше предвид противоречивата природа на неговата работа, един атентат срещу него винаги беше възможен и офисът му постоянно проявяваше предпазливост в това отношение.

Министърът забарабани с пръсти по панелите на оранжево-сините холографски уреди, вградени в извитите облегалки на трона му, като зададе нова посока на устройството. Тронът се понесе настрани от плота и ускори ход, преминавайки през триъгълния вход на килията. Светлини примигаха върху тъмния, огледален камък, докато тронът заобикаляше поредица от ъгли и най-накрая навлезе във величествения интериор на „Висша щедрост“.

Погледната от разстояние, столицата на Съглашението наподобяваше медуза, плуваща в среднощно море. Нейният единствен огромен купол завършваше на върха с огромен скален къс, осеян с хангарни ниши и старателно укрепени оръжейни платформи. Дълги, гъвкави модули се простираха зад каменистата основа, където безброй кораби бяха акостирали като пасаж замаяни риби. Имаше основно търговски съдове, но присъстваха също и огромните крайцери и транспортьори от флота, защитаващ „Висша щедрост“. Въпреки техния размер, дузина от тях щяха да се поберат в купола, който беше толкова огромен, че беше трудно да се обхване с поглед от единия до другия край, особено в ранните часове от денонощния цикъл, когато въздухът беше наситен със синьо-зелени облаци мъгла.

Освен че служеше като космическа столица на Съглашението, „Висша щедрост“ беше дом на огромните популации от биологични видове, които членуваха в него. Всички живееха съвместно тук и тази концентрация на живи организми създаваше неповторима, космополитна атмосфера, за разлика от другите светове на Съглашението. Въздухът във вътрешността на купола беше наситен със същества, които отиваха на работа или вече се прибираха от смяна. Двата цикъла на денонощието се сменяха заради изсветляващата и помръкващата повърхност на искрящ диск, поставен на върха на купола. Това беше изкуствената звезда на града.

Министърът на Твърдостта примига, когато дискът бавно увеличи интензитета на светлината си, разкривайки пръстен от пилони, разположени около купола. Всяка от въртящите се колони се държеше във въздуха от антигравитационни модули, които бяха хиляди пъти по-мощни от този в креслото на министъра. Въпреки че някои пилони бяха по-ниско наклонени като този, в който се помещаваше килията на духовника, всички те стърчаха от една и съща структура — вулканична скала с шипове, които пронизваха металните опори и бяха покрити с плочи от декоративна сплав.

Сутринта беше настъпила и беше по-лесно да се разпознаят разни индивиди в пътуващата тълпа. Унггои се бяха скупчили върху тежки шлепове. Духовници Сан Шиум кръстосваха пространството в кресла като тези на министъра. А напред-назад се стрелкаха високи и мускулести Сангхейли, закопчани за лъскави антигравитационни раници. Тези бойци със синя кожа и очи, наподобяващи тези на акула, бяха охрана на духовниците Сан Шиум, въпреки че това невинаги е било така.

Расите на Сан Шиум и Сангхейли бяха еволюирали върху планети, съдържащи много реликви. И двата вида вярваха, че тези късчета напреднала технология бяха достойни за боготворене, понеже бяха очевидно доказателство за божествените сили на Предшествениците. Ала само Сан Шиум се бяха оказали достатъчно дръзки, за да разглобят някои от реликвите и да ги използват за производството на различни практични устройства по тяхно усмотрение.

За Сангхейлите това беше богохулство. Ала Сан Шиум вярваха, че търсенето на висша мъдрост не беше грях и даже бяха убедени, че такива проучвания бяха от особено голямо значение, ако искаха да последват боговете по стъпките им. Тази основна разлика в практическото приложение на религията разпали дълга и кървава война, която беше започнала скоро след като двата вида бяха установили контакт върху един спорен свят, наситен с реликви в една звездна система, окупирана от Сангхейлите.

По отношение на корабите и войниците Сангхейлите бяха започнали битката с очевидно предимство в числеността. Освен това бяха и по-добри войници — по-силни, по-бързи и по-дисциплинирани. В пряк сблъсък на пехотните корпуси един Сангхейли струваше колкото десетина Сан Шиум. Ала понеже повечето от битките се водеха в космоса и по корабите, Сан Шиум разполагаха с голямо преимущество — един-единствен, полуавтономен боен кораб на Предшествениците осакатяваше флотите на Сангхейлите, използвайки партизанската тактика.

В продължение на много време Сангхейлите бяха нанасяли ударите си, като не обръщаха внимание на очевидния факт, че победата изискваше от тях да извършат същите грехове като тези на враговете им — да осквернят собствените си реликви и да ги използват, за да подобрят бойните си кораби, оръжието и броните си. Така бяха измрели милиони Сангхейли преди гордите и тесногръди същества да решат, че саможертвата е за предпочитане пред унищожението. С натежали сърца техните воини жреци започнали своята работа, изграждайки флот, който щял да бъде в състояние да спре с едно сражение Сан Шиум и техния боен кораб.

Понеже това решение било смъртоносно за по-голямата част от Сангхейлите, най-мъдрите техни лидери осъзнали, че не са съгрешили чак толкова и могат да се примирят с желанието си за по-ясно разбиране на постулатите на своята вяра. От своя страна, Сан Шиум трябвало да признаят, че ако в галактиката имало други толкова опасни и злопаметни същества като Сангхейлите, техните шансове за оцеляване щели да бъдат много по-големи, ако се съюзят с врага си и по този начин Сангхейлите щели да им пазят гърба, докато те вършели свещените си дела.

Така се родило Съглашението. Съюз, пълен с взаимно подозрение, който обаче давал голям шанс за успех заради ясното разделение на труда, описано в светото му писание, маркирало официалното прекратяване на конфликта. Най-важният пасаж от него започваше така:

„От изпълнени с ненавист очи

никой от нас не виждаше добре.

Нашата война би довела до безброй жертви,

без никой да постигне победа.

Нека оставим оръжията и се отърсим от гнева.

Вярата ще ни пази, докато намерим Пътя.“

Договорът формализирал изкарването от употреба на бойния кораб на Предшествениците. Всички оръжия били демонтирани от древния съд, а самият той бил вграден в частично построения по онова време купол.

Министърът на Твърдостта не беше толкова набожен като останалите Пророци. За всеки случай той вярваше във Великото пътуване, ала по призвание беше повече технократ, отколкото теолог. И все пак, докато се издигаше през един не толкова претъпкан въздушен джоб, не можа да не изпита прилив на духовно ободрение, когато величествената триножна структура на бойния кораб на Предшествениците започна да мъждука на утринната светлина.

Този кораб символизираше господството на неговите създатели повече, от която и да било друга изоставена технология на Предшествениците. Двигателите му, например, бяха много ефективни и независимо от това, че Сан Шиум бяха успели само частично да ги активират, те генерираха достатъчно енергия, за да захранят „Висша щедрост“. Министърът на Твърдостта знаеше, че има още много скрити тайни в обработващите вериги, разпространяващи се по целия корпус на съда. И се надяваше, че свещениците Сан Шиум, отговарящи за изследването му, скоро ще ги разкрият всичките.

Тъй като министърът беше прекалено зает да управлява огромната бюрократична машина на министерството, част от неговия мозък все още разсъждаваше върху същите въпроси, които си задаваха всички останали членове на Съглашението. Как точно Предшествениците са се превърнали в богове? И как можеше един обикновен смъртен да направи същото?

Внезапен стон на антигравитационни генератори и последвалите го остри крясъци накараха министъра да погледне нагоре. Един от шлеповете с Унггои не беше успял да направи път на един от транспортните пръстени Сан Шиум и това беше довело до разпръскването на столовете му.

Подобни пръстени се движеха навсякъде около купола, като се издигаха и снишаваха по височината на кулите. По-младите Сан Шиум пътуваха с по-бавните столове, като образуваха пръстени от по двайсет такива или дори повече, събирайки се рамо до рамо един до друг, за да увеличат максимално силата на антигравитационните им полета. Старши служителите на министерството можеха да управляват пръстени с по седем стола, а най-усъвършенстваните столове на заместник-министрите им позволяваха да се движат по трима едновременно. Само министрите като този на Твърдостта имаха правото да управляват достатъчно мощни столове, за да се движат самостоятелно с тях навсякъде.

За момент министърът на Твърдостта си помисли, че също би могъл да се отклони от курса си, за да избегне тежкия шлеп. Ала звеното за въздушен контрол на трафика във „Висша щедрост“ вече беше коригирало грешката на товарния съд, понеже беше разпознало ранга на министъра и беше принудило шлепа да предприеме странични маневри. Превозното средство се спусна на една страна, принуждавайки Унггоите, които пътуваха върху него, да се притиснат здраво един към друг поради риска да намерят смъртта си, ако паднат от него.

Безшумно профучавайки покрай тях в своя стол, министърът на Твърдостта забеляза, че шлепът е толкова претъпкан, че някои от Унггоите бяха принудени да седнат почти на ръба на платформата му, а късите им крака висяха надолу, което беше нарушение на разпоредбите за товаровместимост. Докато шлепът продължаваше да се спуска надолу, като едва контролираше снишаването си към все още забулените в мъгла и богати на метан зони върху пода на купола, министърът на Твърдостта се зачуди дали претоварването му беше случаен проблем или пък индикатор за нарушаващото закона размножаване на Унггоите.

Пренаселването беше постоянен проблем за Съглашението, независимо, че много от биологичните видове живееха по корабите и космическите станции в орбита. Унггоите се възпроизвеждаха особено разточително и това беше добре за наемането на войници в армията на Съглашението, ала всъщност единственото събитие, редуциращо популацията им, беше войната. В мирно време и без необходимия контрол, склонността им към непрекъснато размножаване се беше оказала доста застрашителна.

Като младши служител в Министерството на Единодушието, институцията, отговаряща за решаването на споровете между отделните биологични видове, министърът на Твърдостта се беше справил с един въпрос, който беше директно свързан с този проблем. Беше разкрил скандал, който доведе до уволнението на ръководството на цялото министерство и този случай му даде ценен урок за крехкостта на Съглашенския съюз, като разбра също колко лесно беше да останеш безучастен към различните дребни дрязги между видовете, което обаче лесно можеше да доведе до катастрофа.

Случаят включваше оплакване от съюза на Унггойските дестилатори относно погрешно регулирани уреди за контрол на атмосферата на борда на търговските съдове на Киг-Ярите, което беше довело до замърсяване на множество партиди от газови смеси, които Унггоите използваха за ободряване заедно със запасите си от метан. На пръв поглед спорът изглеждаше тривиален и затова беше попаднал под юрисдикцията му по онова време. Ала когато се зарови по-дълбоко в него, откри, че замърсяването беше довело до стерилност сред голяма част от Унггоите.

Когато избухна тази афера, Съглашението дълги години наред беше живяло в мир и нарастващата популация на Унггоите беше предизвикала напрежение сред световете, в които живееха заедно с Киг-Ярите. Въпреки че през повечето време отношенията между двата вида бяха, най-общо казано, изострени, те се влошиха ужасно, когато женски Киг-Яри бяха преместени от гнездата им. Тези премествания смутиха инкубационните цикли и доведоха до внезапна смъртност сред бебетата. Министърът на Твърдостта беше уведомил висшестоящите, че замърсяването на газовите смеси си е дързък опит от страна на радикално настроените Киг-Яри, които бяха капитани на кораби, да въздадат справедливост, понеже вярваха, че повишената раждаемост на Унггоите води до смъртност сред събратята им.

Ала за изненада на министъра на Твърдостта, министърът на Единодушието реши да не налага препоръчаните от него строги наказания. Бяха начислени глоби и щетите бяха платени, но виновните капитани на кораби отърваха затвора. След като оправиха корабите си и доказаха, че вече са безопасни, министерството им позволи да се върнат отново на служба.

В сърцето на министъра на Твърдостта нямаше много място за Унггоите. Ала силното усещане, че не се въздава справедливост, го накара да подаде официално оплакване. Неговите висшестоящи го отблъснаха с аргументите, че заради няколко хиляди импотентни Унггои не си заслужаваше да се дава тласък на болестния стремеж на Киг-Ярите към автономия. Унггоите скоро щели да възстановят загубите си, бяха заключили началниците му, а междувременно всеки младши служител, загрижен за прогреса на своята кариера, щял да постъпи мъдро, ако си затварял устата.

Никой не знаеше, че инцидентът с газовите смеси, както стана известен, беше най-важният измежду много други, по-дребни недоволства, които доведоха до бунта на Унггоите. Това беше гражданска война, която избухна през 39-ата Ера на Конфликта и доведе до радикално преструктуриране на въоръжените сили на Съглашението.

В кратката, но ожесточена схватка, която беше довела до почти цялостното заличаване на родния свят на Унггоите, те доказаха, че чрез подходяща мотивация можеха да се превърнат в яростни бойци. Почитайки традицията да посрещат с добре дошли най-добрите от своите неприятели в своите редици, същите командири на Сангхейлите, които смазаха бунта, бързо простиха на оцелелите Унггойски войници. Те ги обучиха по-добре, дадоха им по-съвършени оръжия и ги интегрираха в подразделенията, които едно време бяха изградени изцяло от Сангхейли. Това бяха мерки, които издигнаха дишащите метан същества от пушечно месо до нивото на обучени пехотинци.

Някои Сан Шиум имаха съмнения относно лоялността на Унггоите. Ала свещеното писание на съюза беше кристално ясно — мерките по сигурността бяха отговорност на Сангхейлите. А Пророците се бяха научили как да правят щастливи своите горди защитници и знаеха, че най-важното беше да ги оставят да спазват своите стари традиции колкото се може повече. Още по време на своята младост министърът на Твърдостта беше разбрал, че за разлика от бунта на Унггоите, който временно беше дестабилизирал Съглашението, един бунт на Сангхейлите би го разрушил.

Една вертикална линия от триъгълни холографски символи запремигва над едната облегалка на креслото на министъра, прекъсвайки мислите му. Символите бяха букви от общия писмен език на Съглашението и той веднага разпозна името, което те сигнализираха.

— Каквото и да се налага да кажете, заместник-министре — министърът на Твърдостта натисна един бутон в креслото си, за да приеме входящия сигнал, — постарайте се да не повишавате тон.

Символите се разпръснаха и след минута на тяхно място се появи миниатюрната фигура на един Сан Шиум. Въпреки холограмата лесно можеше да се види, че заместник-министърът на Спокойствието дълги години е бил младши служител при министъра на Твърдостта. Неговата кожа беше по-тъмна, с по-наситен кафяв цвят, а месестата обица над носа му не беше още толкова тежка, че да хлътне надолу към брадичката му. Две месести топки висяха от ъгълчетата на устата му. Те бяха прободени от златни халки, които бяха моден аксесоар, популярен сред мъжките Сан Шиум, които още не бяха съчетани с един-единствен партньор.

— Да не е прекалено рано? — Заместник-министърът седна напред в креслото си без възглавници с пръсти, обвити здраво около матовите метални облегалки. — Щях да дойда снощи, ако не беше конклавът. — Той направи пауза, а големите му, стъклени очи, почти изскочиха от орбита. След което неконтролируемо избухна. — Чудя се дали тази сутрин, т.е. сега, би било възможно да се срещнем и обсъдим нещо от жизнено…

Министърът на Твърдостта отряза заместник-министъра с нетърпеливо движение на ръката.

— Проверих графика си. И той е абсолютно запълнен.

— Обещавам ви, че ще бъда кратък — настоя заместник-министърът на Спокойствието. — Всъщност нямам какво толкова да ви кажа, а по-скоро да ви покажа. — Пръстите му забарабаниха върху облегалките на креслото му и образът му изведнъж беше заменен от един-единствен глиф на Предшествениците. Министърът на Твърдостта веднага осъзна, че това беше Сияние и отпуснатите му рамене се свиха напрегнато.

За разлика от триъгълните символи, свещените глифи не се използваха във всекидневните разговори. Някои от тях бяха толкова святи, а концепциите, които представяха, бяха толкова могъщи, че употребата им беше стриктно забранена. А глифът, който този идиот прожектираше, за да го видят всички, изруга министърът на Твърдостта, беше най-свещеният и опасен от всички!

— В покоите ми! Веднага! — Министърът на Твърдостта стовари дланта си върху креслото си, като скри глифа и прекрати разговора.

Той устоя на порива да ускори креслото си до максимум, понеже знаеше, че това щеше да привлече още повече вниманието. Масажирайки пулсиращата си глава, продължи равномерното си спускане в посока обратна на часовниковата стрелка към кулата на министерството, където пристигна малко по-късно и влезе в един вестибюл на един от горните етажи.

Министърът на Твърдостта нямаше навика да се държи приятелски с подчинените си и сега дори им отдели по-малко внимание от обикновеното. Това обаче не ги възпрепятства да проявят уважението си и министърът трябваше да си пробие път през кланящите се до земята крехки кресла на младшите служители, изгубвайки и малкото търпение, което му се налагаше да прояви от учтивост.

Вестибюлът премина в голяма галерия, през която се кръстосваха коридори, водещи до работните помещения на младшите служители. Между входовете им, във въздуха висяха статуите на предшествениците на министъра, които бяха изработени почти в цял ръст. Те бяха изсечени от камъни, събрани от каменоломната на „Висша щедрост“ и „облечени“ в холографски одежди, върху които бяха написани със символи постиженията на техните носители.

В далечния край на галерията се намираше вертикална шахта, охранявана от двама Сангхейли в своята отличителна яркобяла броня, характерна за едни от най-елитните техни бойци — Светлините на Сангхелиос. Накратко бяха наричани Хелиос заради кълбовидната група звезди близо до родната им система. Министърът на Твърдостта можеше да долови дращенето на енергийните им жезли, докато приближаваше към шахтата. Съществата останаха неподвижни и само потрепнаха с четворните си мандибули, когато министърът се плъзна между тях. Надничайки през визьорите на издължените си назад шлемове, тъмните очи на Хелиосите останаха фиксирани върху вестибюла, който беше най-вероятната точка за нападение. Министърът не се обиди. Той не беше избрал Хелиосите заради маниерите им и въпреки каменните им изражения знаеше, че с радост ще жертват живота си за него.

Шахтата бързо изтъня дотолкова, че няколко нива над галерията имаше място само за креслото на министъра. Това даваше допълнителна сигурност, но представляваше и архитектурна метафора за статуса на министъра на Твърдостта — на върха имаше място само за един.

— Приемете заместник-министъра на Спокойствието, веднага щом пристигне — озъби се министърът на Твърдостта към една холограма на служител, който чакаше на върха на шахтата. — Не ме интересува как ще се нареди оттам нататък графикът ми.

Младши служителят си отиде и министърът на Твърдостта изведнъж спря креслото си в центъра на своята приемна. Сърцето му биеше лудо, а кожата му лепнеше под одеждите. „Успокой се, помисли си той, при никакви обстоятелства не трябва да позволиш на това парвеню да разбере, че те е обезпокоил!“

Когато заместник-министърът се появи от шахтата малко по-късно, той видя министъра на Твърдостта спокойно облегнат на креслото си, а едно димящо кълбо медицински чай се полюшваше в едно силово поле над скута му.

— Зает и болен — усмихна се престорено заместник-министърът на Спокойствието. — Извинявам се, министре, че допълнително натоварвам деня ви.

Министърът на Твърдостта се наведе напред, допря устни до силовото поле и отпи една глътка. Полето трепна и се сви, когато чаят се изля в гърлото на министъра.

— На кой друг си казал?

— Ваше Превъзходителство, вие сте единственият, на когото мислех да съобщя.

Дотук младокът беше показал изключително уважение. Ала колко щеше да продължи това, зачуди се министърът на Твърдостта, отпивайки още от чая между устните си.

Заместник-министърът беше пословично агресивен както с думите, така и с поведението си. В различни случаи се беше наложило да замества своя началник в заседанията на Висшия съвет на Съглашението, органът за вземане на решения, състоящ се от министрите Сан Шиум и висшите командири на Сангхейлите, където не беше показал желание да дискутира множество въпроси очи в очи със съветниците, които бяха много по-възрастни от него.

Министърът на Твърдостта подозираше, че това нехарактерно за Сан Шиум поведение се дължеше на работата на заместник-министъра. Министерството на Спокойствието управляваше огромната флота на Съглашението, която издирваше реликвите и поради това неговите членове прекарваха много време извън пределите на „Висша щедрост“, като взаимодействаха директно със Сангхейлите, които бяха капитани на корабите. Поради това заместник-министърът беше усвоил някои от по-агресивните им маниери.

— Колко са артефактите? — попита министърът на Твърдостта, почуквайки с пръст по своя трон. Въпросният глиф засвети между двете кресла на Сан Шиум, като представляваше най-светлия обект в оскъдно декорираните министерски покои.

За невъоръженото око едно Сияние представляваше двойка концентрични кръгове. По-малкият кръг висеше във вътрешността на по-големия, окачен върху права линия, в която се съединяваха извивките на околната решетка. Ала министърът на Твърдостта знаеше значението на глифа и думата на Предшествениците, която представяше — Възвръщане или откриване на непознати досега реликви.

— Светилото се е намирало на много отдалечен кораб. И данните от него са изопачени. — Заместник-министърът на Спокойствието се мъчеше да не се усмихне триумфално. — Ала все пак е засякло хиляди уникални артефакти.

Тръпки преминаха по гръбнака на министъра на Твърдостта. Ако можеше да се вярва на заместник-министъра, това представляваше безпрецедентна находка.

— Защо не съобщихте за това откритие на собствения си началник? — попита министърът, като успя да запази гласа си спокоен. — Ако той разбере за вашето предателство, най-малкото, за което ще трябва да се тревожите, е уволнението.

— Заслужава си риска. — Заместник-министърът се наклони напред в креслото си и добави, шептейки конспираторски: — И за двама ни.

Министърът на Твърдостта се подсмихна, отпивайки от чая си. Имаше нещо странно в безочието на младия Сан Шиум. Ала министърът реши, че прави прекалено много предположения и протегна пръст към бутона върху креслото си, който щеше да покаже Хелиос през шахтата…

— Висшият съвет става неспокоен! — измрънка заместник-министърът, след което продължи със светкавично темпо. — Йерарсите са безсилни. Споровете, благодарение на които се въздигнаха, вече са разрешени. Вече не сме в епохата на Съмнението, министре, и тези, които имат малко здрав разум, разбират, че това се дължи преди всичко на вас!

Министърът задържа ръката си. Младокът беше изразил важно становище. Епохите на Съмнението като настоящата имаха за цел преодоляването на упадъка от предишните хаотични периоди и в този случай това беше трийсет и деветата епоха на Конфликта, през която се беше разразил бунтът на Унггоите и министърът на Твърдостта беше получил повишението си. Неговите усилия за разпространяването на технологиите веднага след кризата наистина бяха допринесли за намаляване на новите недоволства. И въпреки че министърът на Твърдостта беше до голяма степен неподатлив на ласкателства, все пак беше впечатлен от хладнокръвието на заместник-министъра.

Младокът току-що беше поставил постиженията на министъра на Твърдостта над тези на Йерарсите — тримата Сан Шиум, които бяха избрани да ръководят Висшия съвет. Те бяха най-могъщите същества в Съглашението и да ги наречеш слаби и безполезни беше опасна прокламация. Министърът на Твърдостта дръпна пръстта си, понеже изведнъж беше удивен от последвалото предложение на заместник-министъра. Въпреки че би трябвало да се досети за това.

— Ние се намираме в зората на нова епоха на Възвръщането. — Заместник-министърът приближи креслото си около глифа. — Вие сте този, който трябва да ни преведе през нея и чрез своето настоящо благоразумие и обещание за непоклатима вярност от тук нататък аз скромно ви моля да застана до вас. — Заместник-министърът на Спокойствието спря креслото си точно пред министъра, поклони се ниско и широко разпери ръце. — И така да облека заедно с вас мантията на Йерарх.

Най-накрая стана ясно, помисли си министърът, напълно шокиран. Амбицията беше разкрита.

Нямаше да е лесно да свалят Йерарсите. За да запазят възвеличаваните си тронове, те щяха да се обявят против декларацията, обявяваща новата епоха, с цялото влияние, което можеха да упражнят. Щеше да се наложи министърът на Твърдостта да похарчи огромен политически капитал и да постави под съмнение всички услуги, които им дължеше, за да има поне някакъв шанс, а дори и тогава…

Министърът на Твърдостта се осъзна. Наистина ли обмисляше сериозно предложението на заместник-министъра? Да не би да беше полудял?

— Преди да направим каквото и да било — предупреди той, поемайки инициативата, — трябва да сме сигурни, че Сиянията са действителни.

— Разполагам с боен кораб в готовност, който изчаква за вашето одобрение…

Министърът на Твърдостта подскочи назад като ужилен.

— Въвлекли сте Сангхейлите в това?! — Главата му започна да трепери, пулсирайки от паническа болка.

Ако Сангхейлите се сдобиеха с реликвите, не се знаеше до какви промени в статуквото щеше да доведе това! Пръстът му отново се устреми към алармата на креслото.

Ала заместник-министърът се наведе напред в креслото си и отвърна с твърд тон.

— Не. Вербувал съм други свидетели. Същества, които са се доказали едновременно като лоялни и дискретни.

Министърът на Твърдостта намръщено погледна в очите заместник-министъра. Той търсеше искрица надежда и нещо, което можеше да му помогне да стъпи по-уверено върху новата и опасна пътека. Ала взорът на заместник-министъра изразяваше само алчност и коварство, които нямаха нищо общо с почтеността.

Министърът натисна друг бутон със своя кръжащ пръст. Силовото поле с чая се стопи със сребрист блясък, изпарявайки съдържащата се в него течност.

— Какво е станало с кораба, който е регистрирал Сиянието?

— Изчезнал е. Екипажът му е бил смесен. Киг-Яри и Унггои. — Заместник-министърът на Спокойствието сви устни в безразлична гримаса. — Предполагам, че е имало бунт.

— Кажи на онези, които си вербувал, че ако има оцелели и те са откраднали от реликвите, трябва да бъдат екзекутирани на място. — Министърът на Твърдостта се отдалечи с клатушкане. — В противен случай ще останат под защитата на властта. Реликвите са тяхно откритие. Заслужават някаква малка награда.

Заместник-министърът на Спокойствието положи ръка на гърдите си и склони глава.

— Ще бъде сторено.

В този момент рецептата на духовенството най-накрая потуши главоболието на министъра. Той затвори очи, наслаждавайки се на бързото отшумяване на болката. Усмихна се с облекчение и направи изражение, за което беше сигурен, че ще бъде погрешно изтълкувано от по-младия Сан Шиум като знак за едно голямо и многообещаващо приятелство.

— Никога през нашето съществуване не сме попадали на такова находище с реликви — каза заместник-министърът. — Всеки един свещен предмет в него е благословия за истинските вярващи!

Министърът на Твърдостта се сгуши в пурпурните възглавнички на креслото си. Благословия ли? Той не беше толкова сигурен. Като министър се ужасяваше от мисълта за кошмарните преговори, необходими за разпространението на хилядите нови реликви. Ала като Йерарх би могъл да разпредели реликвите така, както би било най-добре за Съглашението. Министърът облиза ментовия гланц от устните си, които още бяха изтръпнали от силовото поле. И никой не би имал властта да промени неговите решения.