Филипа Грегъри
Наследството на Болейн (90)

Джейн Болейн, Хамптън Корт, юли 1541

Херцогът дойде да посети племенницата си преди началото на лятната обиколка и много бързо си даде сметка, че едва ли би могъл да избере по-лош момент. Покоите на кралицата са в безпорядък. Дори най-опитните слуги, дори сестрата и мащехата на кралицата, не могат да проумеят заповедите, тъй като Катрин се кълне, че не може да замине без новите си рокли, а после си спомня, че е наредила да ги опаковат и да ги изпратят предварително, настоява да види ковчежето си за скъпоценности, обвинява една прислужница в кражба на сребърен пръстен, а след това го намира отново, почти избухва в сълзи, затруднена да реши дали да вземе самурените си кожи със себе си в Йорк, а после най-сетне се просва по очи на леглото си и се зарича, че изобщо няма да замине, тъй като и без друго кралят не й обръща почти никакво внимание, и пита какво удоволствие ще изпитва в Йорк, когато едва ли си струва да води такъв живот.

— Какво става, по дяволите? — изсъсква ми херцогът, сякаш аз съм виновна.

— Цял ден е така — казвам уморено. — Но вчера беше по-лошо.

— Защо слугите й не се погрижат за всичко това?

— Защото тя ги обърква и нарежда първо едно нещо, а после друго. Вече два пъти бяхме опаковали и завързали сандъка с роклите й и го бяхме приготвили да бъде натоварен на каруцата. Не можем да обвиняваме жената, която отговаря за гардероба й, именно Катрин измъква всичко заради чифт ръкавици, без които не може да мине.

— Невероятно е, че в покоите на кралицата може да цари такъв безпорядък — възкликва той, и виждам, че поне веднъж е истински разстроен. — Това са покоите на кралицата — повтаря той. — Редно е да бъдат приятни наглед. Тя би трябвало да се държи с достойнство. Кралица Катерина Арагонска никога не би…

— Тя беше родена и възпитана като кралица, а това са покои на момиче — казвам аз. — И при това разглезено, своенравно момиче. Тя не се държи като кралица, държи се като малко момиче. Ако поиска да обърне двореца надолу с главата заради една панделка, ще го стори, и никой не може да й каже да се държи прилично.

— Вие би трябвало да я наставлявате.

Повдигам вежди:

— Ваша милост, тя е кралицата. Вие направихте това дете кралица на Англия. Поради възпитанието, което е получила във владенията на вашия род и снизходителното отношение на краля, тя така и не е придобила какъвто и да било здрав разум. Ще изчакам, докато отиде на вечеря, а после ще се погрижа всичко да бъде оправено, утре всичко това ще е забравено и тя ще тръгне на обиколка с кралския двор и всичко, което й е нужно, ще бъде опаковано, а ако е забравила някои неща, ще си купи нови.

Херцогът свива рамене и се обръща да излезе от стаята:

— Както и да е, исках да се видя с вас — казва той. — Елате навън в коридора, не мога да понасям глъчката на тези жени.

Той ме хваща за ръката и ме извежда от стаята. Стражът е застанал от едната страна на вратата и ние се отдалечаваме, за да не може да ни подслуша.

— Поне е дискретна с Кълпепър — казва той без заобикалки. — Никой няма представа. Колко пъти е лягал с нея?

— Шест — казвам аз. — И се радвам, че в двора не се носят клюки за нея. Но тук, в покоите й, поне две от нейните дами знаят, че тя го обича. Тя го търси, лицето й грейва, когато го види. Изчезвала е поне два пъти през последната седмица. Но вечер кралят идва в покоите й, а денем около нея винаги има хора. Никой не може да докаже нищо срещу тях.

— Ще трябва да намерите начин те да се срещат, докато са на обиколка с двора — казва той. — Като пътуват от една къща до друга, сигурно ще има добри възможности. Не ни е от полза, ако могат да се срещат съвсем рядко. За нас е нужно това момиче да роди син, тя трябва да бъде обслужвана, докато надуе корема.

Повдигам вежди, когато чувам вулгарния израз, но кимам в знак на съгласие:

— Ще й помогна — казвам. — Разбира от планиране на тайни срещи не повече от невръстно коте.

— Нека планира и като разгорещена кучка, ако трябва — казва той. — Стига само той да си ляга с нея.

— А моят въпрос? — напомням му. — Казахте, че имате предвид съпруг за мен?

Херцогът се усмихва:

— Писах на френския граф. Дали ще ви хареса да бъдете мадам графинята?

— О! — възкликвам. — Значи е отговорил?

— Прояви интерес. Ще трябва да помислим за зестрата ви и за някакво устройване на децата ви. Но едно мога да ви обещая — ако до края на лятото успеете да направите така, че това момиче да забременее, тогава до зимата ще ви целуна ръка като на графиня.

Почти се задъхвам от нетърпение.

— А той млад ли е?

— Приблизително на вашата възраст е и притежава добро състояние. Но няма да настоява да живеете във Франция. Вече попитах. Той ще се радва да останете почетна дама на кралицата и би искал само да имате дом както в Англия, така и във Франция.

— Има ли замък?

— Почти като истински дворец.

— Срещала ли съм го? Познавам ли го? О, кой е той?

Той ме потупва по ръката.

— Бъдете търпелива, мое най-полезно от всичките момичета на Болейнови. Свършете си работата и ще си получите наградата. Споразумяхме се, нали?

— Да — казвам. — Аз ще спазя своята част от сделката — поглеждам го с очакване.

— И аз ще спазя своята, разбира се.