Филипа Грегъри
Наследството на Болейн (29)

Джейн Болейн, дворецът Уайтхол, януари 1540

Пренесохме се в двореца Уайтхол, където сватбата ще бъде отпразнувана с едноседмичен турнир, а след това последните гости ще се върнат в Клев и всички ще привикнем към новия си живот с новата кралица Ана. Тя никога преди не е виждала нещо толкова пищно или стилно като този турнир и вълнението й буди силно умиление.

— Лейди Джейн, аз къде сядам? — пита ме настойчиво тя. — И как? Как?

Усмихвам се на откритото й лице.

— Вие сядате тук — обяснявам, като й показвам ложата на кралицата. — И рицарите ще излизат на арената, а херолдите ще оповестяват появата им. Понякога те ще разказват история, понякога ще рецитират поема, която обяснява карнавалния им костюм. След това ще се бият или на кон, яздейки по тази арена, или ще водят близък бой с мечове тук, на земята. — Замислям се как да обясня.

Напоследък не знам колко разбира: тя много бързо се учи да говори английски.

— От много години насам това е най-големият турнир, замислен от краля — казвам. — Ще продължи една седмица. Ще има празници с красиви костюми и всички хора в Лондон ще идват да гледат поетичните драми и битките. Придворните ще бъдат на първите редове, разбира се, но зад тях ще бъдат дребните дворяни и важните и влиятелни граждани на Лондон, а зад тях пък ще има хиляди обикновени хора. Това е голям празник за цялата страна.

— Аз сядам тук? — пита тя, като сочи към трона.

Наблюдавам я как заема мястото си. Разбира се, за мен тази ложа е изпълнена с призраци. Сега мястото е нейно: но преди нея то беше на кралица Джейн, и на кралица Ана преди това, а когато бях млада жена, дори още неомъжена, просто едно момиче, изпълнено с надежди и амбиции и страстно влюбено, служех на кралица Катерина, която седеше в същия този стол под собствения си балдахин, на който кралят беше поръчал да избродират малки златни букви „К“ и „Х“ за „Катерина“ и „Хенри“, а самият той яздеше на турнирите под името Сър Вярно Сърце.

— Това ново е? — пита тя, докосвайки завесите, с които е оградена кралската ложа.

— Не — казвам, подтиквана от спомените си да кажа истината. — Това са завесите, които се използват винаги. Ето, можете да видите — преобръщам плата и тя може да види къде е имало други инициали. Изрязали са бродерията от предната част на завесите, но са оставили старите шевове отзад. Ясно се виждат буквите „К“ и „Х“, преплетени със завързани по специален начин възли. Над всяко „Х“ е извезано „Х&А“. Да видя отново инициалите й тук е като да призова дух. Тези завеси пазеха главата й от слънцето на онзи турнир по време на Майския празник, когато беше толкова горещо, и всички знаехме, че кралят е разгневен, и всички знаехме, че кралят е влюбен в Джейн Сиймор, но никой от нас не знаеше какво ще последва.

Помня как Ана се наведе през парапета на ложата и изпусна кърпичката си, за да я улови един от участниците в двубоя, като стрелна краля с коса усмивка, за да разбере дали ревнува. Помня студеното изражение на лицето му и си спомням, че тя пребледня и отново се облегна назад в стола си. Тогава, в същия този миг, заповедта за арестуването й беше в джоба на дрехата му; но той не каза нищо. Той възнамеряваше да я изпрати на смърт, но седя до нея през голяма част от деня. Тя се смееше и бъбреше и раздаваше щедро благоволението си. Усмихваше му се и флиртуваше и нямаше представа, че той е взел решение тя да умре. Как можа да постъпи така с нея? Как можа? Как е можел да седи до нея, докато новата му любовница стоеше усмихната зад тях двамата, и да знае, че след броени дни Ана ще бъде мъртва? Мъртва, а моят съпруг мъртъв заедно с нея; моят съпруг, умиращ заради нея, моят съпруг, умиращ от любов към нея. Бог да ми прости за ревността ми; Бог да прости на нея за греховете й.

Седнала на мястото й, където нейните инициали изпъкват като тъмно петно върху скритата долна част на нейните завеси, потръпвам, сякаш някой е докоснал със студени пръсти тила ми. Ако съществува място, в което витаят духове, то ще е тук. По тези завеси са бродирани отново и отново инициалите на три обречени, красиви момичета. Дали след няколко години дворцовите шивачки ще изтръгват от плата друга бродирана буква „А“? Дали тази ложа ще приюти нов призрак? Ще дойде ли друга кралица след тази нова Ана?

— Какво? — пита ме тя, новото момиче, което не знае нищо.

Посочвам към спретнатите бодове:

— „К“: Катерина Арагонска — казвам простичко. — „А“: Ана Болейн; „Дж“ Джейн Сиймор — извъртам завесата надясно, за да може тя да види собствените си инициали, които стоят горди и нови в светлия край на плата. — А сега — Ана Клев.

Тя ме поглежда с прямия си поглед и за първи път си помислям, че може би съм подценила това момиче. Може би тя не е глупачка. Може би зад това честно лице се крие бърз ум. Тъй като тя не говори моя език, аз й говорех като на дете и смятах, че тя притежава ума на дете. Но тези призраци не я плашат — те дори не я преследват в мислите й, както преследват мен.

Тя свива рамене:

— Кралици преди — казва тя. — Сега — Ана Клев.

Това е или невероятна смелост, или стоицизмът на изключително глупавите хора.

— Не се ли страхувате? — питам много тихо.

Тя разбира думите, сигурна съм в това. Виждам го в неподвижността й и в начина, по който внезапно накланя внимателно глава. Поглежда ме право в очите:

— Не се страхувам от нищо — твърдо казва тя. — Никога не се страхувам.

За миг изпитвам желание да я предупредя. Тя не е единственото смело момиче, седяло в тази ложа, обсипвано с почестите, които се полагат на кралица, а след това завършило живота си, лишено от титлата си, изправяйки се само срещу смъртта. Катерина Арагонска притежаваше смелостта на човек, отправил се на кръстоносен поход, Ана — нервите и издръжливостта на блудница. Кралят принизи и двете до нищото.

— Трябва да внимавате — казвам аз.

— Аз от нищо не страхувам се — повтаря тя. — Никога не страхувам се.