Филипа Грегъри
Наследството на Болейн (4)

Джейн Болейн, Бликлинг Хол, Норфолк, ноември 1539

То — писмото, което исках — най-сетне пристига, точно когато дните стават мрачни и аз започвам да се ужасявам от още една зима в провинцията. Имам чувството, че съм го чакала цял живот. Животът ми може да започне отново. Мога да се върна при светлината на хубавите свещи, при топлината на мангалите с каменни въглища, при обкръжението от приятели и съперници, при музиката, хубавата храна и танците. Повикана съм в двора, слава на Бога, повикана съм да се върна в двора и ще служа на новата кралица. Херцогът, моят покровител и наставник, отново ми е намерил място в покоите на кралицата. Ще служа на новата кралица на Англия. Ще служа на кралица Ана Английска.

Името отеква като предупредителен тревожен камбанен звън: кралица Ана, отново кралица Ана. Съветниците, дали одобрението си за този брак, със сигурност трябва да са се сепнали за миг, когато са чули думите „Кралица Ана“, и да са почувствали тръпка на ужас? Трябва да са си спомнили колко нещастия донесе първата Ана на всички ни? Позора, който донесе на краля, съсипването на собственото й семейство, и преживяната от самата мен загуба? Моята непоносима загуба? Но не, аз виждам, че една мъртва кралица бива бързо забравена. По времето, когато тази нова кралица Ана пристигне, другата кралица Ана, моята кралица Ана, моята сестра, моята обожавана приятелка, моята мъчителка, вече няма да бъде нищо повече от рядко пробуждащ се спомен — мой спомен. Понякога ми се струва, че единствена аз в цялата страна си спомням. Понякога ми се струва, че аз съм единствената на света, която наблюдава и се пита, единствената, прокълната с памет.

Все още често я сънувам. Сънувам, че отново е млада и се смее, без да се интересува от друго освен от собствените си забавления, отметнала шапчицата си назад, за да се вижда тъмната й коса, с дълги ръкави по модата, винаги с толкова преувеличен френски акцент. Перленото „Б“ на шията й, оповестяващо, че кралицата на Англия е Болейн, каквато съм и аз. Сънувам, че сме в обляна от слънце градина и Джордж е щастлив, аз съм го хванала под ръка, а Ана се усмихва на двама ни. Сънувам, че всички ние ще сме по-богати, отколкото някой изобщо би могъл да си представи, ще притежаваме къщи, замъци и земи. Абатства ще бъдат събаряни, за да се осигурят камъни за къщите ни, разпятия — претопявани, за да изработят от тях накити за нас. Ще взимаме риба от рибарниците на абатствата, нашите хрътки ще кръстосват нашир и надлъж принадлежащите на църквата земи. Абати и игумени на малки манастири ще ни отстъпват къщите си, самите параклиси ще изгубят светостта си и вместо това ще почитат нас. Страната ще бъде преобразена заради нашата слава, нашето обогатяване и забавление. Тогава винаги се събуждам, събуждам се и лежа будна и трепереща. Този сън е толкова прекрасен, но аз се събуждам смразена от ужас.

Стига толкова сънища! Отново ще бъда в двора. Отново ще бъда най-близката приятелка на кралицата, нейна постоянна компаньонка в покоите й. Ще виждам всичко, ще зная всичко. Отново ще бъда в самия център на живота, ще бъда почетна дама на новата кралица Ана, служейки й така вярно и добре, както съм служила на другите три кралици на крал Хенри. Щом той може да се съвземе и да се ожени отново, без да се бои от призраците, тогава аз също мога.

И ще служа и на моя сродник, моя чичо по сватовство, херцогът на Норфолк, Томас Хауърд, най-великият човек в Англия след самия крал. Войник, известен с бързината на походите си и рязката жестокост на атаките си. Придворен, който никога не се влияе от моментните настроения, а винаги неотклонно служи на своя крал, на собственото си семейство и на собствения си интерес. Благородник, в жилите на чието семейство тече толкова много кралска кръв, че има също толкова право да претендира за трона, колкото и всеки Тюдор. Той е мой сродник, мой покровител и мой господар. Той ме спаси веднъж от смъртта на предателка, каза ми какво трябва да правя и как да го правя. Той ме взе, когато направих погрешна стъпка, изведе ме от сянката на Тауър и ме отведе на сигурно място. Оттогава съм му длъжница до живот. Той знае, че му принадлежа. Той отново има работа за мен и аз ще изпълня с чест дълга си към него.