Филипа Грегъри
Наследството на Болейн (55)

Джейн Болейн, дворецът Ричмънд, 8 юли 1540

Кой би си помислил, че тя ще го приеме толкова тежко? Плаче като момиче, чието сърце е разбито, безполезният й посланик я милва по ръцете и й мърмори на немски подобно на стара кокошка с тъмна перушина; онзи мухльо Ричард Биърд се мъчи да се държи на положение, но прилича на обзет от мъчително смущение ученик. Започват на терасата, където Ричард Биърд й дава писмото, после, когато краката й се подкосяват, я завеждат в стаята й и изпращат да ме повикат, когато тя изпада в нервен пристъп с крясъци и плач.

Измивам лицето й с розова вода, а след това й давам да отпие от чаша бренди. Това я успокоява за миг и тя вдига поглед към мен, с очи, зачервени като на малко бяло зайче.

— Той отрича брака ни — изрича тя съкрушено. — О, Джейн, той ме отхвърля. Той поръча на самия маестро Холбайн да нарисува портрета ми, той ме избра, помоли ме да дойда, изпрати съветниците си да ме вземат, доведе ме в двора си. Опрости ми зестрата, ожени се за мен, сподели легло с мен, а сега ме отхвърля.

— Какво иска от вас? — питам настойчиво. Искам да разбера дали Ричард Биърд е следван от отряд войници, дали тази вечер ще я отведат.

— Той иска да се съглася с решението на съда — казва тя. — Обещава ми… — тя избухва в сълзи при думата „споразумение“. За една млада съпруга е тежко да чуе тези думи. — Обещава ми честни условия, ако не създавам неприятности.

Поглеждам посланика, който при тази обида се е наежил като петел, а след това поглеждам Ричард Биърд.

— Какво бихте посъветвали кралицата? — пита ме Биърд. Той не е глупак, знае кой ми плаща за службата. Ще припявам на тона, който Хенри ми диктува, на четири гласа, ако трябва: може да е сигурен в това.

— Ваша светлост — казвам внимателно. — Не можете да направите нищо, освен да приемете волята на краля и решението, постановено от неговия съвет.

Тя ме поглежда доверчиво.

— Как бих могла? — пита тя. — Той иска от мен да кажа, че съм била омъжена, преди да се омъжа за него, следователно не сме били женени. Това са лъжи.

— Ваша светлост — навеждам се много ниско към нея и шепна, така че само тя да може да ме чуе. — Доказателствата срещу кралица Ана Болейн, също като тези, я отведоха от разследване, също като това, до съдебната зала, а оттам — на ешафода. Доказателствата срещу кралица Катерина Арагонска бяха получени от също такова разследване, изслушването им отне шест години, накрая тя остана сама и без пукнат грош и умря в изгнание далече от приятелите си и дъщеря си. Кралят е жесток враг. Ако ви предложи някакви условия, каквито и да било условия, добре ще сторите да ги приемете.

— Но…

— Ако не го освободите, той така или иначе ще се отърве от вас.

— Как може да го направи? — настоява тя.

Поглеждам я.

— Знаете.

Тя ме предизвиква да го изрека:

— Какво ще направи той?

— Ще ви убие — казвам простичко.

Ричард Биърд се отдалечава, за да може да отрече, че е чул това. Посланикът ме гледа гневно, без да разбира думите ми.

— Знаете това — казвам аз.

Тя кимва безмълвно.

— Кой е ваш приятел в Англия? — питам я аз. — Кой ще ви защити?

Виждам как желанието за борба я напуска.

— Нямам си никого.

— Можете ли да изпратите съобщение на брат си? Той ще ви спаси ли?

Знам, че няма.

— Невинна съм — прошепва тя.

— Въпреки това.