Филипа Грегъри
Наследството на Болейн (66)

Ана, дворецът Ричмънд, октомври 1540

Получих писмо от брат си — напълно безумно писмо — и съм колкото ядосана, толкова и разстроена от него. Той се оплаква от краля с най-невъздържани думи, и ми нарежда или да се върна у дома и да настоявам, че бракът ми е законен, или вече никога да не се смятам за негова сестра. Не ми предлага никакъв съвет как трябва да отстоявам брака си — явно дори не знае, че кралят вече се е оженил отново, — нито помощ, ако искам да се върна у дома. Представям си — както и той много добре е знаел, че ще стане, когато ми е предоставял тези неизпълними възможности за избор, — че ми остава единственият вариант — той никога повече да не ме смята за своя сестра.

За мен това не е особена загуба! Когато ме остави тук, без да ми каже и дума, даде ми посланик, който не получаваше почти никаква заплата, и не успя да изпрати задоволително доказателство за отменянето на годежа в Лотарингия, той не се прояви като добър брат спрямо мен. Не е добър брат и сега. Най-малко от всичко се проявява като добър брат към мен, когато херцогът на Норфолк и половината Таен съвет пристигат разгневени в Ричмънд, разярени, тъй като те, разбира се, са заловили писмото му почти още в мига, в който то е било изпратено, преписали са го, превели са го и са го прочели още преди то изобщо да стигне до мен, а сега искат да знаят дали смятам, че брат ми ще насъска императора на Свещената Римска империя на война срещу Англия и Хенри заради мен?

Възможно най-спокойно им изтъквам, че няма вероятност императорът на Свещената Римска империя да тръгне на война по повеление на брат ми и че (изречено с натъртен тон) аз не моля брат си да предизвиква война заради мен.

— Предупреждавам краля, че не мога да заповядвам на брат си — казвам аз, като говоря бавно и се обръщам направо към херцога на Норфолк. — Уилям прави каквото пожелае. Не приема съвети от мен.

Херцогът не изглежда убеден. Обръщам се към Ричард Биърд и заговарям на немски:

— Моля, изтъкнете пред негова светлост, че ако можех да накарам брат си да ми се подчини, щях да му кажа да изпрати документа, който показваше, че годежът с Лотарингия е анулиран — казвам аз.

Той се обръща и превежда и тъмните очи на херцога проблясват при грешката ми.

— Само че не е бил отменен — напомня ми той. Кимвам:

— Забравих.

Той ми отправя смразяваща усмивка:

— Знам, че не можете да нареждате на брат си — признава той.

Отново се обръщам към Ричард Биърд:

— Моля, изтъкнете пред негова светлост, че това писмо от брат ми всъщност доказва, че съм проявила уважение и зачитане към краля, тъй като от него става ясно, че той има толкова малко вяра в мен, та ме заплашва, че ще бъда откъсната завинаги от семейството си.

Ричард Биърд превежда и студената усмивка на херцога става малко по-широка.

— Очевидно не аз решавам какво да мисли и да прави той, и как да ме обижда и заплашва — казвам в заключение.

Благодаря на Бога, те може и да са съветници на краля, но не споделят неоснователните му страхове, не виждат заговори там, където такива не съществуват — освен когато това им изнася, разбира се. Само когато им изнася да се отърват от враг като Томас Кромуел, или от съперник като клетия лорд Лайл, те преувеличават страховете на краля и го уверяват, че са истински. Кралят вечно се бои от един или друг заговор и членовете на съвета си играят със страховете му така умело, както музикант настройва лютня. При положение че аз не съм нито заплаха, нито съперница на никого от тях, те няма да събудят у краля никакви страхове относно мен. Затова невъздържаното изявление на брат ми не нарушава крехкия мир между краля и мен. Питам се дали брат ми е помислил дори за миг, че писмото му ще ме постави в такава опасност? И още по-лошо, питам се дали всъщност не е имал намерение да ме постави в такава опасност?

— Мислите ли, че брат ви ще ни създаде проблеми? — пита ме простичко Норфолк.

Отговарям му на немски:

— Не заради мен, сър. Той не би сторил нищо заради мен. Никога не е правил нещо в моя полза, освен да ме пусне да си отида. Може и да ме използва като оправдание, но не го прави заради мен. И дори и да е възнамерявал да създава проблеми, много се съмнявам, че императорът на Свещената Римска империя ще тръгне да воюва с краля на Англия заради една четвърта съпруга, когато кралят вече си е взел пета такава.

Ричард Биърд превежда това и двамата с Норфолк са принудени да скрият колко са развеселени.

— В такъв случай имам думата ви — кратко казва херцогът.

Кимвам.

— Имате я. А аз никога не престъпвам думата си. Няма да създавам проблеми на краля. Искам да живея тук сама, на спокойствие.

Той се оглежда наоколо: разбира от красиви сгради. Построил си е собствена голяма къща и е сринал със земята няколко прекрасни абатства.

— Значи сте щастлива тук?

— Да — отговарям, и казвам истината. — Щастлива съм тук.