Филипа Грегъри
Наследството на Болейн (102)

Ана, дворецът Ричмънд, декември 1541

Разпитваха вдовстващата херцогиня на Норфолк, която лежи болна, за поведението на внучката й. Срещу нея ще има съдебен процес, задето е позволила момичето да отиде при краля, без да го предупреди, че то не е девствено. Сега това се нарича държавна измяна. Тя ще бъде обвинена в държавна измяна, защото внучка й си е хванала любовник. Ако я признаят за виновна, това ще означава, че още една стара дама ще положи глава на дръвника на Хенри.

Деръм е обвинен заедно с Кълпепър в умисъл за измяна. Причината е, че и двамата са имали сношения с кралицата. Деръм е обвинен, макар че срещу него няма доказателства и повечето хора смятат, че той е лягал с нея много преди тя да стане кралица, преди дори аз да стана кралица. Въпреки всичко това ще бъде обявено за държавна измяна. Кралят заклейми Катрин Хауърд като „долна развратница“ — о, Кити, как може някой да говори така за теб! И двамата млади мъже се признават за виновни в умисъл за измяна с надеждата да бъдат помилвани. И двамата отричат да са лягали с кралицата. Техен съдник — макар и това да е невероятно за всекиго, освен за някой поданик на крал Хенри — е херцогът на Норфолк, който знае повече за тази история, отколкото който и да било друг. Негова светлост херцогът се върна от провинцията, за да изслуша доказателствата, че племенницата му Катрин е обещала да се омъжи за Деръм и го е допуснала в спалнята си и в леглото си. Изслушал е показанията за това, че Деръм е постъпил в свитата й, когато тя е била кралица, и това очевидно е достатъчно да докаже вината на младата двойка. Понеже защо — възмутено питат водещите разпита — Деръм ще идва да работи при кралицата, ако не за да я прелъсти? Идеята, че вероятно се е надявал да се облагодетелства от успеха й, както сториха всички останали, сред тях и чичо й, не се споменава.

Отначало Кълпепър отричаше всичко, но след като придворните дами на кралицата, сред които и лейди Рочфорд, дадоха показания, той проумя, че с него е свършено, и сега се признава за виновен. И двамата млади мъже ще бъдат полуобесени, а после коремите им ще бъдат разпорени, червата им — измъкнати, а след това ще бъдат съсечени, докато умрат от кръвозагуба, за престъплението, че са обичали хубавото момиче, омъжило се за краля.

Това предвещава и участта на Катрин. Знам го и се моля на колене за нея всеки ден. Ако мъжете, обвинени, че са я обичали, са осъдени да умрат по най-жестокия начин, който Англия може да измисли, то тогава шансовете тя да бъде помилвана и освободена наистина са нищожни. Боя се, че тя ще прекара остатъка от живота си в Тауър. Мили Боже, сега тя е едва на шестнайсет. Не смятат ли, че преди две години е била твърде млада да преценява? Нима собственият й чичо не си е помислил, че не е вероятно една четиринайсетгодишна девойка да устои на изкушението, когато постоянно я насърчават да задоволява всичките си прищевки? Дори не се опитвам да си представя какво си е мислил Хенри: Хенри е безумец. Той не е мислил за нищо, освен за удоволствието, което извлича от нея, и за собственото си убеждение, че тя го обожава. За това ще заплати тя: задето е разочаровала суетните мечти на един безумец. Като мен.

Когато се извърнах отвратено от него в Рочестър, той ме намрази за това и ме наказа за него веднага щом можа, наричайки ме грозна и тлъста, с провиснали гърди и шкембе, като заяви, че не съм девствена, че около мен се носят противни изпарения, всъщност — че воня. Когато Кити избира млад красив мъж, когото е предпочела пред неговото подпухнало, разлагащо се тяло, той я нарича жена със скандално поведение и развратница. Наказва мен с позор и прогонване от двора, а после се наслаждава да показва великодушието си. Не мисля, че тя ще се отърве толкова леко.

Коленичила съм пред молитвения стол в личния си кабинет, когато чувам вратата зад мен да се отваря тихо. В тези опасни дни толкова се боя дори от сянката си, че рязко се извъртам. Това е Лоте, моята преводачка и придружителка, и лицето й е побеляло.

— Какво има? — Веднага се изправям на крака. Препъвайки се, когато токът на обувката ми се закачва за подгъва на роклята ми, едва не падам и трябва да се хвана за малкия олтар, за да запазя равновесие. Кръстът се разклаща и рухва на пода.

— Арестували са вашата камериерка Франсес, отведоха също и вашия оръженосец Ричард Тавърнър.

Ахвам ужасено, а после чакам, докато отново успея да си поема дъх. Тя по погрешка взема безизразното ми лице за знак, че не съм я разбрала, и повтаря на немски ужасното нещо, което току-що е изрекла:

— Арестували са вашата почетна дама Франсес, отвели са и Ричард Тавърнър.

— По какви обвинения? — прошепвам.

— Не казват. Сега хората, които водят разследването, са в къщата. Всички ще бъдем разпитани.

— Трябва да са казали нещо.

— Само това, че всички ще бъдем разпитани. Дори вие.

Вледенена съм от страх.

— Бързо — казвам. — Вървете веднага в конюшните и кажете на някое момче да отиде с лодка надолу по реката при доктор Харст в Лондон. Кажете му, че съм в сериозна опасност. Вървете веднага. Минете по стълбите към градината и гледайте никой да не ви види.

Тя кимва и отива до малката тайна врата към градината, когато другата врата към залата ми за аудиенции се разтваря със замах и влизат петима мъже.

— Не мърдайте оттам — нарежда един от тях, като вижда отворената врата. Лоте спира, без дори да погледне към мен.

— Просто отивах в градината — казва тя на английски. — Имам нужда от въздух. Не съм добре.

— Арестувана сте — отвръща той.

Излизам напред.

— На какви основания? Какви са обвиненията срещу нея?

Предводителят, мъж, когото не познавам, пристъпва към мен и се покланя леко.

— Лейди Ана — казва той. — Из Лондон се носят слухове, че във вашето домакинство са били извършени тежки прегрешения. Кралят нареди да проведем разследване. Всеки, който се опита да скрие нещо или откаже да съдейства на разследването ни, ще бъде смятан за враг на краля и за виновен в държавна измяна.

— Всички ние сме добри поданици на нашия господар краля — казвам бързо. Долавям страха в собствения си глас. Той също ще го чуе. — Но в моето домакинство не са извършени никакви прегрешения, не съм виновна в никаква простъпка.

Той кимва. Предполага се, че същото е казала и Кити Хауърд, а също и Кълпепър и Деръм.

— Времената са тежки и ние трябва да изкореняваме греха — казва той простичко. — Ако обичате, бихте ли останали в тази стая, заедно с тази дама като придружителка, ако желаете, докато разпитаме слугите и хората от свитата ви? После ще дойдем да говорим с вас.

— Редно е моят посланик да бъде уведомен — казвам аз. — Няма да позволя да се отнасяте с мен като с обикновена жена. Моят посланик ще трябва да научи за провежданото от вас разследване.

Мъжът ми се усмихва:

— Точно в момента го разпитват в къщата му — казва той. — Или по-скоро, би трябвало да кажа, в хана, където е отседнал. Ако не знаех, че е посланик на велик херцог, щях да го помисля за неуспял търговец. Той не притежава голямо имущество, нали?

Пламвам от смущение. Това пак е дело на брат ми. Доктор Харст никога не е имал прилична заплата, никога не е имал дори прилично жилище. Сега се подиграват на мен заради подлостта на брат ми.

— Можете да разпитвате когото искате — казвам възможно най-дръзко. — Нямам какво да крия. Живея така, както ми нареди кралят, когато сключихме нашето споразумение. Живея сама, не приемам повече хора, отколкото е правилно и уместно, рентите ми се събират и сметките ми се плащат. Доколкото мога да преценя, слугите ми се подчиняват на добра и трезва дисциплина и ние ходим на църква и се молим, както постанови кралят.

— Тогава нямате от какво да се боите — казва той. Поглежда побелялото ми лице и се усмихва. — Моля ви, не се страхувайте. Само виновните би трябвало да показват страх.

Разтварям устни в лека усмивка, отивам до стола си и сядам. Погледът му се насочва към падналото разпятие и смъкналата се постелка от молитвения стол и той стреснато повдига вежда.

— Захвърлили сте на пода разпятието на нашия Господ? — прошепва ужасено той.

— Стана неволно — дори на мен това ми звучи неубедително. — Вдигни го, Лоте.

Той се споглежда с един от другите мъже, сякаш това е доказателство, което трябва да бъде отбелязано, после излиза от стаята.