Филипа Грегъри
Наследството на Болейн (39)

Джейн Болейн, Хамптън Корт, март 1540

Напълно сигурно е, че не е щастлива, но тя е дискретна млада жена, далеч по-мъдра, отколкото предполага възрастта й, и не може да бъде подведена да се довери на някого. Държах се с нея възможно най-вежливо и съчувствено, но не искам да я карам да си мисли, че опипвам почвата заради себе си, нито да я притеснявам допълнително. Със сигурност се чувства самотна и объркана в една страна, чийто език едва започва да овладява и в която съпругът й показва такова очевидно облекчение, когато може да я избегне, и такова явно внимание към друго момиче.

После на сутринта, след литургията, тя идва при мен, докато момичетата се гласят, преди да отидат на закуска.

— Лейди Рочфорд, кога принцесите ще дойдат в двора?

Поколебавам се.

— Принцеса Мери — напомням й. — Но само лейди Елизабет.

Тя ахва леко.

— Да. Така. Принцеса Мери и лейди Елизабет.

— Обикновено идват в двора за Великден — казвам услужливо. — И тогава могат да видят брат си и да ви поздравят. Бяхме изненадани, че не ви поздравиха при влизането ви в Лондон — заставям се да спра. Говоря твърде бързо за нея. Виждам я как се мръщи, докато се мъчи да следи думите ми. — Съжалявам — казвам по-бавно. — Принцесите би трябвало да дойдат в двора, за да се срещнат с вас. Редно е да поздравят мащехата си. Редно беше да ви приветстват в Лондон. Обикновено идват в двора за Великден.

Тя кимва:

— Значи мога да ги поканя?

Поколебавам се. Разбира се, че може, но на краля няма да му хареса, че тя си присвоява властта по този начин. Негова светлост херцогът обаче няма да има нищо против каквито и да било неразбирателства помежду им и не е моя работа да я предупреждавам.

— Можете да ги поканите — казвам.

Тя ми кимва.

— Моля, пишете.

Отивам до масата и придърпвам към себе си малката кутия с принадлежности за писане. Перата са готови и подострени, приготвени са и мастилото в малката мастилница, пясъкът в ситото, с който се посипва мокрото мастило, и има пръчка восък, с който да се запечата писмото. Обичам разкоша на двора, обичам да вдигам перото, да вземам лист хартия и да чакам заповедите на кралицата.

— Пишете на принцеса Мери, че ще се радвам да я видя в двора за Великден и че ще бъде добре дошла като гостенка в покоите ми — казва тя. — Това ли е правилният начин да го кажа?

— Да — казвам аз, докато пиша бързо.

— И пишете на гувернантката на лейди Елизабет, че ще се радвам да видя в двора и нея.

Сърцето ми започва да бие малко по-бързо, както по време на боевете с мечки. Тя неминуемо ще си навлече неприятности, ако изпрати тези писма. Те са безспорно и явно предизвикателство срещу абсолютната власт, представлявана от Хенри. В това домакинство покани изпраща единствено той.

— Можете ли да ги изпратите вместо мен? — пита тя.

Почти съм останала без дъх.

— Мога — казвам. — Ако желаете.

Тя протяга ръка.

— Аз ще ги взема — казва тя. — Ще ги покажа на краля.

— О!

Тя се обръща, за да скрие една лека усмивка.

— Лейди Рочфорд, никога няма да сторя нещо против желанията на краля.

— Имате право да приемате в двора си които дами пожелаете — напомням й. — Това е ваше право като кралица. Кралица Катерина винаги настояваше да определя и назначава сама хората в домакинството си. Ана Болейн също.

— Това са неговите дъщери — казва тя. — Затова ще го попитам, преди да ги поканя.

Покланям се: тя не ми оставя възможност да кажа нищо повече.

— Желаете ли още нещо? — питам я аз.

— Можете да си вървите — мило казва тя и аз излизам от стаята. Съвсем ясно си давам сметка, че тя ме подмами да й дам лош съвет и че през цялото време го знаеше. Не трябва да забравям, че тя е далеч по-проницателна, отколкото някой от нас би признал.

Един паж в ливреята на рода Норфолк се шляе безцелно пред покоите на кралицата. Той ми подава сгъната бележка и аз се вмъквам в една от прозоречните ниши. Отвън в градината се поклащат жълти нарциси, а в короната на един кестен, обсипан с наливащи се лепкави пъпки, пее кос. Най-сетне идва пролетта — първата пролет на кралицата в Англия. Летните дни, изпълнени с пикници, турнири, ловуване и пътувания за удоволствие, с разходки с лодка по реката, и лятната обиколка из големите дворци, отново ще започнат. Може би кралят ще се научи да я приема, може би тя ще намери начин да го удовлетвори. Аз ще видя всичко това. Аз ще бъда в покоите й, където е редно да бъда. Облягам се на полираната ламперия, за да си прочета бележката. Не е подписана, като всяка бележка от херцога:

Кралят ще остане с кралицата само до момента, в който Франция започне вражда с Испания. Вече е решено. Тя ще бъде с нас още съвсем кратко време, навярно броени дни. Наблюдавайте я. Събирайте доказателства срещу нея. Унищожете това.

Оглеждам се да открия младежа. Той се е облегнал на стената и лениво подхвърля монета. Правя му знак да дойде при мен.

— Кажи на господаря си, че тя иска принцесите да дойдат в двора — прошепвам в ухото му. — Това е всичко.