Филипа Грегъри
Наследството на Болейн (48)

Джейн Болейн, дворецът Уестминстър, юни 1540

В бележка, която един от слугите, сервиращи по време на вечерята, пуска в скута ми, докато се навежда да прибере блюдото с месото, ми се нарежда веднага да отида при негова светлост и щом вечерята приключва, изпълнявам нареждането. Напоследък кралицата се прибира в спалнята си веднага след вечеря, няма да й липсва присъствието ми сред онези, останали от нас, нервно скупчили се в доста опустелите й покои. Катрин Хауърд отсъства от двора, върнала се е в къщата на баба си в Ламбет. Лейди Лайл е под домашен арест заради тежките престъпления на съпруга си: казват, че е направо обезумяла от тревога и страх. Тя знае, че той ще умре. Лейди Рутланд е мълчалива и тиха и вечер се прибира в собствените си покои, сигурно тя също се страхува: но не знам в какво могат да я обвинят. Ан Басет замина при братовчедка си под фалшивия предлог, че е болна; Катерина Кери беше повикана от майка си, Мери. Тя помоли да разрешат на Катерина да си дойде у дома, тъй като не се чувствала добре. Идва ми да се изсмея на това неубедително оправдание. Мери Болейн винаги е умеела да предпазва себе си и близките си от неприятности. Жалко, че така и не се постара да направи същото за брат си. Мери Норис трябва да помага на майка си на село с някакви специални поръчения. Вдовицата на Хенри Норис видя ешафода последния път, когато кралят кроеше заговор срещу съпругата си. Тя не би искала да види дъщеря си да се изкачва по същите стъпала, които извървя съпругът й.

Всички сме предпазливи по отношение на думите си и сдържани в поведението си. В двора на крал Хенри отново настъпиха лоши времена и всеки се страхува, всеки е под подозрение. Сякаш живеем в кошмар, всеки мъж, всяка жена знае, че всяка изречена дума, всеки жест може да се използва като доказателство срещу тях. Някой враг би могъл да изопачи невинна постъпка и да я превърне в престъпление, някой приятел би могъл да изтъргува поверена тайна заради обещание за безопасност. Ние сме двор от страхливци и доносници. Никой вече не ходи нормално, всички пристъпваме на пръсти, никой дори не диша нормално, всички затаяваме дъх. Кралят е станал подозрителен към приятелите си и никой не може да бъде сигурен, че е в безопасност.

Промъквам се до покоите на негова светлост херцога, като вървя в сенките, отварям вратата и мълчаливо се шмугвам вътре. Негова светлост херцогът стои до прозореца: капаците са отворени, за да пропускат вътре топлия нощен въздух, пламъчетата на свещите върху писалището му се поклащат на течението. Когато влизам в стаята, той вдига очи и се усмихва: почти мога да си помисля, че е привързан към мен.

— А, моята племенница Джейн. Кралицата ще трябва да замине за Ричмънд с доста намаляла свита от придворни: искам да я придружите.

— Ричмънд? — Долавям потрепването от страх в гласа си и си поемам дъх. Това означава домашен арест, докато разследват твърденията срещу нея. Но защо ме изпращат с нея? И аз ли ще бъда обвинена?

— Да. Ще останете с нея и ще следите внимателно кой идва и си отива и всичко, което тя казва. Трябва да сте нащрек най-вече за посланик Харст. Според нас той не може да направи нищо, но ще ви бъда много признателен, ако се погрижите тя да не крои планове за бягство, да не изпраща съобщения и така нататък.

— Моля ви… — Спирам се, гласът ми е отпаднал. Знам, че не това е начинът да се справя с него.

— Какво? — Той още се усмихва, но тъмните му очи са напрегнати.

— Не мога да й попреча да избяга. Аз съм само една жена, и то сама.

Той поклаща глава:

— От тази вечер пристанищата са затворени. Нейният посланик установи, че в цяла Англия е невъзможно да се купи или да се наеме кон. Вратите на собствените й конюшни са залостени. Покоите й са затворени. Тя няма да има възможност да избяга или да изпрати някого за помощ. Всеки, който е на служба при нея, е неин тъмничар. Вие просто трябва да я наблюдавате.

— Моля ви, пуснете ме да отида на служба при Катрин — успявам да кажа. — Тя ще се нуждае от съвети, ако трябва да бъде добра кралица.

Херцогът спира и се замисля.

— Така е — казва той. — Това момиче е пълна глупачка. Но при баба й не може да й се случи нищо лошо.

Той замислено почуква с нокътя на палеца си по един зъб.

— Тя ще трябва да се научи как да бъде кралица — казвам аз.

Той се колебае. И двамата сме познавали кралици на Англия, които са били наистина такива. Малката Катрин не е достойна дори да им чисти обувките, какво остава пък да заеме тяхното място: дори години на обучение няма да я направят царствена.

— Не, няма — казва той. — Кралят вече не иска до себе си велика кралица. Иска момиче, което да глези и гали, малка кобилка, млада кобила за разплод, в която да посее семето си. От Катрин се изисква единствено да бъде покорна.

— Тогава позволете ми да кажа истината: не искам да отида в Ричмънд с кралица Ана. Не искам да свидетелствам срещу тази кралица.

Острите му, тъмни очи бързо се вдигат към мен.

— Да свидетелствате за какво? — настоява той.

Твърде уморена съм за словесни дуели.

— Да свидетелствам за онова, което искате да видя, каквото и да е то — казвам. — Каквото и да иска кралят да кажа, аз не искам да го казвам. Не искам да давам показания срещу нея.

— Защо не? — пита той, сякаш не знае.

— Омръзна ми от съдебни процеси — казвам напълно откровено. — Сега се страхувам от желанията на краля. Не знам какво иска той. Не знам колко далече е готов да стигне. Не искам да давам показания на процес срещу кралица — никога повече.

— Съжалявам — казва той без съжаление в гласа. — Но ние имаме нужда някой да се закълне, че е имал разговор с кралицата, в който кралицата е дала ясно да се разбере, че е недокосната девица, абсолютно недокосната, и нещо повече — в пълно неведение какво се случва между един мъж и една девойка.

— Тя е била с него в леглото нощ след нощ — казвам нетърпеливо. — Всички я сложихме в леглото първата нощ. Вие бяхте там, архиепископът на Кентърбъри беше там. Тя е отгледана и възпитана, за да зачене син и да роди наследник, омъжена е единствено с тази цел. Едва ли би могла да е невежа по отношение на нещата, които стават между един мъж и едно момиче. Никоя жена на света не е изтърпяла повече неуспешни опити.

— Затова ни е нужно някоя дама с безукорна репутация да се закълне в това — казва той гладко. — Подобна невероятна лъжа се нуждае от вдъхващ доверие свидетел — от вас.

— Всяка от останалите може да направи това за вас — възразявам. — Тъй като този разговор никога не се е състоял, тъй като подобен разговор е невъзможен, със сигурност няма значение кой твърди, че той се е провел!

— Бих искал името на рода ни да присъства сред свидетелите — казва херцогът. — Кралят ще е доволен да види, че сме му служили. Това ще ни се отрази добре.

— С цел да се докаже, че тя е вещица ли се прави това? — питам безцеремонно. Твърде уморена съм от работата си и твърде ми е омръзнало от самата мен, за да говоря със заобикалки с чичо си, херцога, тази вечер. — Това ли е в действителност целта — да докажете, че тя е вещица, и да я изпратите на смърт?

Той се изпъва в цял ръст и ме поглежда отвисоко:

— Не е наша работа да предричаме какво биха могли да открият пълномощниците на краля — казва той. — Те ще пресеят доказателствата и ще издадат присъда. Вие ще предоставите само показания под клетва, положена пред Библията.

— Не искам нейната смърт да ми тежи на съвестта — долавям отчаянието в гласа си. — Моля ви. Нека някой друг се закълне в това. Не искам да отида с нея в Ричмънд, а след това да изрека под клетва лъжа срещу нея. Не искам да гледам безучастно, докато я отвеждат в Тауър. Не искам тя да умре заради дадени под клетва от мен лъжливи показания срещу нея. Бях нейна приятелка, не искам да бъда нейна убийца.

Той мълчаливо изчаква пороят ми от откази да приключи, после ме поглежда и се усмихва отново, но сега в изражението му изобщо няма топлота.

— Разбира се — казва той. — Ще изречете под клетва единствено показанията, които ние сме ви подготвили, а по-високопоставените от вас ще решат как трябва да се постъпи с кралицата. Ще ме осведомявате по обичайния начин с кого се вижда тя и какво прави, моят човек ще отиде с вас в Ричмънд. Ще я наблюдавате внимателно. Тя не бива да избяга. А когато всичко свърши, ще бъдете почетна дама на Катрин, ще имате свое място в двора, ще бъдете почетна дама на новата кралица на Англия. Това ще бъде вашата награда. Вие ще бъдете първата дама в двора на новата кралица. Обещавам ви го. Ще оглавявате личните й покои.

Той смята, че ме е подкупил с това обещание, но на мен ми омръзна от този живот.

— Не мога да продължавам да правя това — казвам простичко. Мисля си за Ана Болейн, за съпруга си и как те двамата бяха изпратени в Тауър с всички онези показания срещу тях, а нито едно от показанията не беше истина. Мисля си как те отидоха на смърт, знаейки, че собственото им семейство е дало показания срещу тях, а чичо им е издал смъртната им присъда. Мисля си за тях, как ми се доверяваха, как чакаха да се явя да дам показания в тяхна защита, уверени в обичта ми към тях, убедени, че ще ги спася. — Не мога да продължавам да правя това.

— Надявам се, че не — казва той надуто. — Дано даде Бог да не го правите никога повече. В лицето на моята племенница Катрин кралят най-сетне намери вярна и почтена съпруга. Тя е роза без нито един трън.

— Каква?

— Роза без нито един трън — повтаря херцогът. Лицето му остава напълно сериозно. — Така ще я наричаме. Така иска той да я наричаме.