Филипа Грегъри
Наследството на Болейн (37)

Катрин, Хамптън Корт, март 1540

Томас Кълпепър, моят сродник, на служба при краля и ползващ се с висше благоволение единствено заради хубавото си лице и дълбоките сини очи, е мошеник и човек, който нарушава обещанията си, и аз няма да се виждам повече с него.

Видях го за първи път преди години, когато дойде на гости на баба ми в Хоршам, а тя се суетеше около него и се кълнеше, че той ще стигне далече. Смея да кажа, че тогава той дори не ме видя, макар сега да се кълне, че съм била най-хубавото момиче в Хоршам и винаги съм била негова любимка. Но аз го видях. Тогава бях влюбена в Хенри Манокс, нищожеството; но нямаше как да не забележа Томас Кълпепър. Мисля, че дори да бях сгодена за най-великия мъж в страната, пак бих забелязала Томас Кълпепър. Всеки би го забелязал. Половината дами в двора са полудели от любов по него.

Той има тъмна къдрава коса и наситено сини очи, а когато се смее, гласът му се накъсва и изтънява по такъв смешен начин, че ми идва да се засмея само за да го чуя. Несъмнено той е най-красивият мъж в двора. Кралят го обожава, защото е остроумен и весел и е чудесен танцьор и страхотен ловец и е смел като рицар, участващ в турнир. Кралят го държи денонощно близо до себе си и го нарича своето хубаво момче и своя малък рицар. Той спи в спалнята на краля, за да го обслужва нощем, и има толкова нежни ръце, че кралят предпочита раната на крака му да бъде превързвана от него, отколкото от който и да е лекар или болногледачка.

Всички момичета са забелязали колко много го харесвам и се кълнат, че трябва да се оженим, макар да сме братовчеди, но той няма собствени пари, а аз нямам зестра, следователно от каква полза ще ни бъде това? Но ако трябваше да избера един човек в целия свят, за когото да се омъжа, това щеше да е той. През живота си не съм виждала по-немирна усмивка, а когато ме погледне, имам чувството, че ме разсъблича, и после покрива цялото ми тяло с милувки.

Благодаря на Бога, че сега съм една от дамите на кралицата, а тази кралица е толкова строга и сдържана, че няма да има нищо подобно, макар че, кълна се, ако беше дошъл в спалното помещение в Ламбет, щеше да може да дойде в леглото ми и да намери топло посрещане там. Щях да подхвърля красивия Франсис обратно на Джоан Булмър, ако ми беше даден шанс с младеж като Том Кълпепър.

Той е отново в двора, след като си е отпочинал вкъщи от нараняването по време на турнира. Удари се зле, но казва, че е млад, а младите кости зарастват бързо. Вярно е: той е млад и толкова пълен с живот, сякаш е заек, подскачащ безцелно из пролетна нива. Трябва само да го погледнеш, за да видиш как радостта тече във вените му. Той е като живак, той е като полъх на пролетен вятър. Радвам се, че се върна в двора: дори по време на Великите пости развеселява това място. Но точно същата тази сутрин той ме накара да го чакам цял час в градината на кралицата, когато трябваше да съм в покоите й, а когато пристигна със закъснение, каза, че не можел да остане, а трябвало да бяга да прислужва на краля.

Това не е начинът, по който трябва да се отнася с мен, и аз ще му дам да го разбере. Няма да го чакам отново, дори няма да се съглася да се срещна с него следващия път, когато ме помоли. Кълна се, че ще трябва да ме помоли повече от веднъж. За Великите пости ще се откажа от флиртуването и това ще му бъде за урок. Всъщност може би ще стана вглъбена и сериозна и никога повече няма да флиртувам с никого.

Когато влизаме на вечеря, лейди Рочфорд ме пита защо съм в такова мрачно настроение, и аз й се кълна, че цял ден съм напълно щастлива.

— Тогава гледайте да сте усмихната — казва тя, сякаш не ми вярва дори за миг. — Защото негова светлост херцогът се върна от Франция и ще ви потърси.

Веднага повдигам брадичка и й се усмихвам направо ослепително, сякаш току-що е казала нещо много остроумно. Дори се засмивам леко, запазеният ми специално за двора смях, „ха, ха, ха“, много лек и елегантен, както съм чувала да правят другите дами. Тя кимва леко.

— Така е по-добре — казва тя.

— Какво е правил херцогът във Франция? — питам.

— Проявявате интерес към световните въпроси? — пита любопитно тя.

— Не съм пълна глупачка — казвам аз.

— Вашият чичо е велик човек, ползващ се с благоволението на краля. Замина за Франция, за да осигури приятелството на френския крал, така че нашата страна да не бъде изправена пред опасността Светият От… — искам да кажа, папата, — императорът и кралят на Франция да се съюзят срещу нас.

Усмихвам се, задето самата Джейн Болейн едва не изрече думите „Светият Отец“, които повече не можем да изричаме.

— О, знам за това — казвам досетливо. — Защото от чиста злоба те искат да сложат кардинал Поул на собствения ни престол.

Тя поклаща глава:

— Не говорете за това — предупреждава ме тя.

— Така е — настоявам. — И именно затова горката му стара майка и всички от семейство Поул са в Тауър. Защото кардиналът призова привържениците на папата в Англия да се надигнат срещу краля, точно както преди.

— Те няма повече да се изправят срещу краля — казва тя сухо.

— Защото сега знаят, че грешат?

— Защото повечето от тях са мъртви — кратко казва тя. — И това също беше дело на вашия чичо.