Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Тюдорите (5)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Boleyn Inheritance, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,4 (× 50 гласа)

Информация

Сканиране
Диан Жон (2012 г.)
Разпознаване и корекция
Dave (2012 г.)

Издание:

Филипа Грегъри. Наследството на Болейн

Английска, първо издание

Превод: Деница Райкова

Редактор: Елица Тодорова

Художник: Христо Хаджитанев

ИК „Еднорог“, 2008 г.

ISBN: 978-954-365-042-2

История

  1. — Добавяне

Джейн Болейн, дворецът Гринич, 6 януари 1540

Аз съм една от последните, които си тръгват, и тихо затварям вратата след още една кралска женитба, чието развитие съм проследила от ухажването чак до брачното ложе. Някои, като онази млада глупачка Катрин Хауърд, биха си помислили, че именно тук свършва историята, че това е завършекът на всичко. Аз знам по-добре. Оттук започва историята на една кралица.

Тази нощ бива предшествана от договори и обещания, а понякога от надежди и мечти; рядко — от любов. След тази нощ идва реалността на двама души, които градят живота си заедно. За някои това е непреодолимо препятствие: собственият ми чичо е женен за съпруга, която не може да търпи — сега те живеят разделени. Хенри Пърси се ожени за наследница, но така и не успя да се освободи от любовта си към Ана Болейн. Томас Уайът мрази люто жена си, защото се влюби в Ана, когато тя беше още момиче, и така и не се съвзе. Собственият ми съпруг… но сега няма да мисля за него. Нека помня, че го обичах, че бях готова да умра от любов към него — каквото и да си е мислил за мен, когато за първи път ни настаниха заедно в леглото. За когото и да си е мислил, когато трябваше да извършва акта на съвкуплението с мен. Нека Бог му прости, че държеше в прегръдките си мен, а мислеше за нея. Да ми прости Бог, задето знаех това и позволих тази мисъл да ме преследва. И най-сетне, да ми прости Господ, че главата и сърцето ми бяха объркани, затова нищо не ми харесваше повече от това да лежа в прегръдките му и да си го представям с друга жена — ревността и похотта ме накараха да падна толкова низко, че изпитвах наслада, порочна греховна наслада, да чувствам докосването му върху плътта си и да си го представям как докосва нея.

Нещата не опират само до четири боси крака в леглото и до съвкуплението. Тя ще трябва да се научи да му се подчинява. Не в големите и важните неща — всяка жена може да разиграва по малко театър. А в хилядите дребни компромиси, с които се сблъсква една съпруга всеки ден. Хилядите пъти дневно, когато жената трябва да прехапе устна, да сведе глава и да не възразява открито, нито насаме, нито дори в тихите потайни кътчета на собствения си ум. Ако съпругът ти е крал, това е дори още по-важно. Ако съпругът ти е крал Хенри, това е решение на живот и смърт.

Всеки се опитва да забрави, че Хенри е безмилостен човек. Самият Хенри се опитва да ни накара да забравим. Когато се старае да бъде обаятелен или си постави за цел да се държи приятно, за да ни достави удоволствие, ние обичаме да забравяме, че си играем със свирепа мечка. Нравът на този човек е такъв, че не може да бъде опитомен. Това не е човек, чието настроение е постоянно благо и дружелюбно. Това не е човек, който умее да контролира чувствата си: той не може да остане на едно и също мнение два поредни дни. Виждала съм този човек да обича три жени с безусловна страст. Виждала съм го да се кълне на всяка от тях във вечна, неизменна вярност. Виждала съм го да участва в турнирите под името „Сър Вярно Сърце“. И го видях как изпраща на смърт две от тях и изслушва вестта за смъртта на третата с мълчаливо самообладание.

По-добре ще е това момиче да го удовлетвори тази вечер, по-добре да му се подчинява утре и по-добре да му роди син, преди да изтече една година, или аз лично не бих заложила и пукнато пени за шансовете й.