Мария Барет
Любовно проклятие (7)

Глава седма

Филип скочи от автобуса на ъгъла на „Риц“ и Грийн Парк, без да обръща внимание на протеста на кондуктора, и мушна ръце в джобовете си. Беше в лошо настроение. Сузи бе заминала за Малага тази сутрин, той не разполагаше вече с кола и спешно трябваше да намери къде да отседне. Насочи се към Сейнт Джеймс Палас, зави наляво и тръгна по улицата, погледна нещастно към прозорците на „Лок и сие“, където не би могъл да си позволи да наеме стая, и бързо мина покрай „Бери Брос и Руд“. Без Сузана, която плащаше нуждите му, в това число и виното, скъпите му прищевки бяха немислими. Загледан право пред себе си, той продължи надолу по улицата и зави към Марлборо Роуд.

— Добър вечер, сър.

Филип извади ръце от джобовете си и кимна на дежурния полицай.

— Майор Филип Милс — представи се той.

— Милс… Милс? — полицаят придвижи пръст по списъка пред себе си, след това вдигна поглед и се усмихна: — А, ето! Благодаря ви, майоре. Продължавайте!

Филип премина бариерата, тръгна към сградата и влезе в третата врата отдясно. Имаше среща с Бертрам в офицерския стол, за да вземе ключовете от апартамента му и да доуточнят някои подробности. Надяваше се, че приятелят му няма котки, които трябваше да храни. — Добър вечер, сър.

— Здравейте, ефрейтор — Филип подаде дъждобрана си. — Донесете ми джин и тоник. Знаете ли дали Бертрам е вече тук?

— Не, сър. Повикаха го някъде. Но остави съобщение за вас, сър.

— Повикали са го? — Филип успя да прикрие раздразнението си. Ако Бертрам се беше измъкнал, без да уреди нещата за него, той щеше да се озове съвсем на улицата.

— Вие сте майор Филип Милс, нали?

— Да — изръмжа Филип. Не беше в настроение да бъде вежлив.

— Ъъъ… Майор Летъм е в столовата и ви очаква, сър.

— А кой, по дяволите, е майор Летъм? — Филип въздъхна раздразнено и приглади сакото си. Тръгна към столовата, чудейки се какво, за Бога, щеше да прави. Последното нещо, което желаеше, бе да се прибере у дома при майка си в Уейбридж.

— Филип?

Филип огледа помещението.

— Боже мой! Теди Летъм! — на лицето му се появи широка усмивка и той забърза към стария си приятел. — Но, разбира се, майор Летъм! Какво, по дяволите, правиш тук?

Двамата мъже се здрависаха топло.

— Не съм те виждал сто години, старо куче такова! — засия Филип. — Последния път беше…

— На срещата по крикет между старите приятели — завърши Теди вместо него. — Лятото преди петнадесет години. Ти се беше напил до смърт със съсекска бира и се строполи върху китайския килим на родителите на Смит точно преди вечерята!

Филип избухна в смях:

— И всички трябваше да минат през мен на път към трапезарията!

— Сър?

Филип се обърна, за да вземе джина и тоника си от подноса.

— Мога ли да те почерпя нещо, Теди?

— Не, Пип, благодаря ти, но след няколко минути трябва да тръгвам.

— О, я стига! Нали не всеки ден се срещаш със стар приятел от ученическите си години! — Филип отпи голяма глътка от джина си. — В интерес на истината, имам нужда малко да се поразвеселя.

— Добре тогава! — Теди се засмя силно и гърлено, точно както Филип си спомняше от училище. — Халба бира, моля!

— Да, сър.

Отправиха се към масите. Теди застана до камината, докато Филип се настаняваше удобно в старомодното кресло. Извади цигарите си и предложи на Теди.

— И така, какво правиш тук? — запита той, докато палеше.

— Обичайните задължения, съпътстващи шестмесечната служба в Уелската драгунска гвардия.

— Мили Боже! Съвсем бях забравил, че постъпи в Уелската гвардия. Когато ефрейторът ми спомена за теб, за нищо на света не можех да се сетя кой е майор Летъм.

Теди отново избухна в смях. Питието му пристигна и Филип напомни на сервитьора да им донесе пепелник.

— Къде живееш сега?

— Семейството на Клеър има апартамент в Кенсингтън. Ние… — Теди замълча и се засмя. — Женен съм от почти една година, Пип. Не знаеше ли?

— Не. Поздравления! — разбира се, че не знаеше. Откакто бе срещнал Сузи, Филип бе скъсал връзките си със старите си приятели. Дори не си беше правил труда да им изпраща картички за Коледа. Прикривайки неудобството си, той каза: — И коя е щастливката?

— Клеър Бенет, а сега мисис Клеър Летъм. По-малката дъщеря на генерал Джон Бенет.

— Е, е, е! — усмихна се Филип. — Радвам се за теб, Теди. Кариерата ти започва обещаващо.

Теди се засмя.

— Тя е невероятно момиче, Пип! Двадесет и една годишна, изключително красива и изцяло моя! Ще я харесаш! — допи остатъка от бирата си. — Ей, слушай! Току-що ми хрумна една идея. Сестрата на Клеър пристига от Съсекс тази вечер, за да прекара уикенда с нас. Защо да не отидем четиримата да хапнем някъде? — Теди млъкна, защото внезапно си припомни старите слухове за връзката на Филип с някаква омъжена жена. — Ъъъ… в случай че нямаш други планове, разбира се.

Филип хвърли цигарата си в камината и много точно улучи решетката.

— Не знам, Теди. Трябва да доуредя много неща, защото се местя в апартамента на Бертрам, докато той отсъства, и трябва да взема ключовете…

— Боже! Бертрам! — Теди внезапно бръкна в джоба си и извади връзка ключове. — Ето! Той ме помоли да ти ги предам и каза, че съжалява, но трябва да си тръгне рано, за да довърши някои неща по лодката си. Изглежда, че се е отдалечила от мястото, където е била закотвена — подхвърли ключовете и Филип ги улови с ръка. — Не разбирам как на някои им се ще да плават около британските острови през почивните си дни. На негово място бих отишъл в Мед или пък на някое друго горещо и слънчево място.

Филип погледна Теди.

— Няма ли някакво друго съобщение? Някакви котки, който трябва да храня?

Теди се засмя:

— Не, мисля, че не.

Филип неочаквано взе решение.

— Добре тогава! Печелиш за тази вечер! — мисълта за самотната петъчна вечер в апартамента на Бертрам не го въодушевяваше особено. — Едно-две питиета в „Риц“, след това вечеря в едно малко италианско ресторантче, което зная. Какво ще кажеш?

— Звучи чудесно! Клеър ще бъде възхитена!

Филип пресуши чашата си и я остави на пода. Погледна часовника си.

— Ще останеш ли още тук или?…

— Не. Да тръгваме — Теди Потупа джоба на шлифера си, за да се увери, че ключовете му са там. Филип приглади панталона си и погледна приятеля си от училище.

— Готов ли си?

— Аха, разбира се. Имаш ли кола?

Филип рязко се обърна. Толкова беше свикнал да кара мерцедес и да шокира хората с него, че сега се чувстваше като ограбен.

— Не! — каза той през рамо, без да се обръща. Господи, колко му беше нужна колата точно сега! Теди щеше да зяпне от учудване.

— Добре, тогава тръгваме с моята — Теди повика ефрейтора и поиска дъждобрана на Филип. Той беше донесен след секунди и двамата заслизаха по стълбите. Във фоайето спряха, за да телефонират в офиса на Клеър. — Паркирал съм отзад — каза Теди, когато излязоха. — Да я докарам ли тук?

— Да, чудесно — Филип наблюдаваше наперената му походка, докато се отдалечаваше, подсвирквайки. За миг завидя на Теди. „Какво съм постигнал аз, запита се той и мислите му се върнаха назад към ужасната сцена със Сузана. Какво точно съм постигнал?“ В този момент обаче Теди се появи иззад ъгъла, натисна клаксона на своя „Остин“ и Филип изхвърли мисълта от главата си. Седна на седалката, полицаят вдигна бариерата и двамата се отправиха към Кенсингтън.

 

 

Клеър издърпа морскосинята си вълнена рокля, която носеше за работа, презглава веднага щом вратата хлопна зад нея и срита обувките си. Изтича боса в спалнята, пусна радиото и започна да припява заедно с „Бийтълс“ познатата мелодия на „Обичай ме, обичай ме“. Избра от гардероба черна къса пола и червена туника, втурна се към килера за подходящо шалче и най-накрая измъкна ботушите си от купчината обувки. Отнесе дрехите в банята, пусна водата, в която изсипа щедро парфюм, и се зае да сваля грима си. Джейн щеше да пристигне в шест и половина, а Теди и Филип Милс вече бяха на път към къщи. Тази вечер й предлагаше възможност, която Клеър бе решила да използва най-рационално.

 

 

Джейн излезе от таксито, бръкна в чантата за портмонето си и отброи точната сума. Подаде парите, усмихна се любезно и взе багажа си. Като погледна към сградата, забеляза, че прозорците на апартамента светят и въздъхна облекчено. Клеър си беше вкъщи. Беше подранила, едва минаваше шест и умираше за чаша чай.

Изкачи предните стълби и натисна звънеца, за да й отворят вратата. Във входа повика асансьора, свали жакета си, загледана в проблясващите светлинки на отделните етажи, и цъкна с език, защото очевидно някой друг току-що се качваше. Разкопча горното копче на блузата си, събу обувките си и изстена при вида на подутите си глезени. Времето беше необичайно топло за пролетта и тя нямаше търпение да се отърве от вълнените си дълги чорапи и да разхлади краката си в студена вода.

Асансьорът най-после пристигна. Тя се изкачи на петия етаж и натисна звънеца. Облегна се на стената, разкопча жартиерите и нави чорапа на десния си крак с огромно облекчение. Когато вратата се отвори, без да вдига глава, тя каза:

— Не зная защо, Клеър, но еластичният колан, който си купих последния път, когато бях тук, непоносимо се впива в краката ми — повдигна пола и започна да разтрива червения отпечатък върху бедрото си. — Ох! Ето, виждаш ли?

— Господи, да! Наистина изглежда ужасно!

Джейн се стресна и погледна втрещено. Пусна полата си, притисна гръб към стената и се изчерви.

— Кой е, Филип?

Иззад рамото на Филип внезапно се появи лицето на Клеър. Тя се промъкна покрай него и се хвърли към сестра си.

— Джейн! О, не! Джени! Толкова се радвам, че те виждам! — погледна назад и се засмя нервно. — Влизай вътре, Филип! Теди ще ти приготви нещо за пиене. Ей сега ще дойдем и ние.

Прикри Джейн и избута Филип навътре с ръка. След това се обърна и каза с висок шепот:

— Боже мой, Джейн! Какво, за Бога?…

Хвана сестра си за лакътя и я натика вътре, а чантите, обувките и жакетът останаха на купчина пред вратата. Преведе я през коридора, отвори вратата на спалнята и я бутна вътре.

— Пфу! На косъм беше! — Клеър заключи спалнята, облегна се на вратата и обърна лице, по което потта вече бе размазала грима. — Мислиш ли, че успя да го шокираш?

Джейн се обърна към нея и я погледна.

— Кого да съм шокирала?

— Ами Филип! Мислиш ли, че успя да го извадиш от кожата му? — Клеър тръгна из стаята, като пощипваше носа си с пръсти. — Ако побързаме и намерим какво да облечеш, а след това поправим грим…

— Клеър! Стига! Спри веднага! — Джейн вдигна ръце, след това се отпусна върху леглото и свали двата си чорапа. Започна да разтрива глезените си. — Първо — кой е този Филип? Второ, няма да търсим нищо, което да облека, нито пък ще поправяме грима ми. Ясно ли ти е? — Клеър кимна глуповато. — И трето — какво става?

Клеър седна срещу сестра си и се наведе към нея:

— Филип е майор Филип Милс, адютант на дука на Камбърланд. На тридесет и пет години е, служи в Шотландската гвардия, бил е съученик на Теди и не е женен! — последните думи бяха изречени с толкова тържествен тон, че Джейн сви рамене. — О, Джейн! Той е точно за теб! Не мога да повярвам! Предполага се, че ние четиримата ще отидем заедно на вечеря тази вечер. Ще пием по едно-две питиета в „Риц“…

— Клеър… — Джейн поклати глава.

— Току-що е казал на Теди, че има нужда да се поразведри. Съвсем свободен е, докато дойде времето да замине… Работи в Индия засега — нещо в служба на махараджата, и каза…

— Клеър…

— Ужасно е красив, не мислиш ли? И е много по-близо по години до теб от всички останали мъже, с които сме те запознавали досега…

— Клеър! Достатъчно!

Джейн се изправи. Знаеше, че Клеър е изпълнена само с най-добри намерения, но идеята наистина не й харесваше. Беше уморена, започваше да усеща главоболие и се бе наситила до края на живота си от безполезните срещи, които й устройваше Клеър. Обърна се към сестра си колкото може по-любезно:

— Виж, защо не излезете с този приятел Филип и не ме оставите тук? Сигурна съм, че ще успееш да убедиш някоя от твоите очарователни приятелки да дойде с вас, за да станете четирима. Може би Аби? — Джейн се усмихна с една от своите разумни усмивки на по-възрастна, но щом забеляза посърналото лице на Клеър, каза несигурно: — Е, очевидно няма да е Аби.

Клеър стана и прекоси стаята.

— По-добре да им кажа, че няма да дойдеш с нас.

Джейн долови сълзите, които се надигаха в гласа й, и чу тихото изхълцване. В този момент се ненавиждаше.

— О, добре! — каза тя точно когато Клеър отваряше вратата. — Щом това означава толкова много за теб, тогава ще дойда.

Клеър се обърна:

— Наистина? Ще дойдеш ли?

— Да — Джейн се усмихна въпреки раздразнението си и закопня за един силен душ. — Дай ми няколко минути да се пооправя. Но те предупреждавам, че не си правя никакви илюзии!

— Не, разбира се, че не! — Клеър засия, напълно доволна от себе си. Бе уверена, че най-после е намерила подходящия мъж за Джейн. В нейните романи да останеш неомъжена на двадесет и шест години бе равностойно на грях. — В такъв случай, ще се видим след малко.

— Да, след няколко минути.

Клеър затвори вратата след себе си и Джейн въздъхна тежко.

— Не си правя никакви илюзии — повтори тя, докато се оглеждаше в огледалото и приглаждаше косите си. След това се обърна на глас към отражението си: — Но дори и да е така, това няма никакво значение.

 

 

Коктейлбарът в „Риц“ беше пълен, Филип седеше на масата срещу Джейн мълчаливо, а шумът от разговорите около тях го караше да се чувства още по-неловко. Цялата тази вечер беше грешка. Той беше в лошо настроение и му се искаше изобщо да не се бе съгласявал да дойде.

Погледна към Теди и Клеър, които случайно бяха срещнали един приятел и сега седяха до бара, разговаряха оживено и се смееха. Клеър често поглеждаше крадешком към тях, за да провери как се справя сестра й. Беше хубавичко момиче, реши той, докато наблюдаваше дългите й тънки крака, и бе направила разумен ход, като ги беше оставила насаме да си побъбрят и им бе осигурила достатъчно време да се опознаят. Насочи вниманието си отново към Джейн и се усмихна. Беше неудобно, но той беше наистина прекалено потиснат, за да се забавлява.

— Искате ли цигара? — попита той само за да започне някакъв разговор.

— Да, ако обичате.

Филип протегна кутията към Джейн. Тя изчака, докато й поднасяше огънче, след това каза:

— Много е неприятно, нали?

— Кое? — Филип се облегна назад.

— Цялата вечер. Клеър поглежда през пет секунди, за да разбере дали прекарваме добре, след като съвсем целенасочено ни остави сами — усмихна се, искрено развеселена от учудването на Филип. — Ооо, всичко е наред! Свикнала съм. Клеър с нейните опити да ми намери съпруг!

Той отвърна на усмивката й.

— И нямате нищо против?

— Всъщност не. Всеки път, когато го прави, аз се заричам да не й го позволявам никога повече, но след това… — вдигна рамене. — Опитвам се да не го приемам сериозно.

— Много сте търпелива.

— Да, сигурно е така наистина.

Двамата се усмихнаха.

Джейн забеляза, че Клеър криви врат, за да види какво правят, и се наведе напред:

— Вижте, струва ми се, че не съм в настроение да търпя повече. Утре сутринта трябва да ставам рано, за да рисувам и ще ми се отрази добре, ако си легна по-рано. Бихте ли имали нещо против, ако внезапно ме заболи главата и вие ме изпратите до вкъщи? — усмихна се. — Така Клеър няма да бъде разочарована.

Облекчението върху лицето на Филип беше очевидно. Джейн се наведе и вдигна чантата си от пода.

— Чудесно! — каза тя. — Значи — решено!

Филип допи питието си.

— Благодаря ви, Джейн. Оценявам…

Жената сви рамене и го прекъсна:

— Тръгваме ли? Можем да отидем при тях и да им кажем, че си отиваме.

— Добре.

Той се изправи, предложи й ръката си и тя я прие. Джейн притисна ръка върху челото си, а Филип придаде подходящо съчувствено изражение на лицето си, когато двамата се приближиха до Теди и Клеър, за да им кажат, че си тръгват.

Пред хотела Филип и Джейн изчакаха, докато портиерът им повика такси. Той погледна към спретнатия й син костюм, към обувките без пети и подходящата чанта и бързо помисли колко добре изглежда тя — сдържана и разумна. Колата пристигна и шофьорът й помогна да се качи.

— Надявам се, че се чувствате добре — каза Филип.

Джейн се усмихна:

— Да, благодаря. Радвам се, че се запознах с вас, Филип.

— Аз също. Благодаря ви!

Затвори вратата и махна на Джейн през прозореца, но тя вече се бе обърнала и гледаше право пред себе си. Не беше от жените, по които би се увлякъл красивият, очарователен и изтънчен майор Филип Милс. Никога не е била и никога нямаше да бъде.

— Прекалено си обикновена, Джейн — измърмори тя без горчивина или съжаление и се облегна назад, за да се наслади на пътуването до дома.