Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Научнопопулярен текст
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,5 (× 12 гласа)

Информация

Сканиране и разпознаване
MesserSchmidt (16.01.2007)

Издание:

БИЛКИТЕ ВЪВ ВСЕКИ ДОМ

проф. д-р ДУШКА СТАНЕВА СТОЙЧЕВА, к. м. н., доц. ДИАНА ИВАНОВА ПАНОВА, к. ф. н., н. с I ст. д-р ЛИЛЯНА ЛОЗАНОВА РАЙНОВА, ИВАН АСЕНОВ ИВАНОВ, к. ф. н.

Рецензенти ст.н. с I ст. Бистра Аврамова, доц. д-р Цветан Бояджиев Редактор д-р Мая Бъчварова

95335 Нац. бълг., I издание. Лит. група Ш-3; Код 06 4506-277-82

Изд. № 8489

Художник на корицата Димко Димчев

Худжникна вътрешните илюстрации Невена Карамалакова,

Стефка Пенчева, Ружа Евстатиева

Художник редактор Динко Димчев

Технически редактор Свобода Николова

Коректор Вера Димулска

Дадена за набор на 26. IV. 1982 г. Подписана за печат на 3. IX. 1982 г. Излязла от печат на 30. XII. 1982 г.

Печатни коли 21 Издателски коли 27,25 УИК 32,44 Формат 70х100/16

Тираж за 109,110 броя — цена 4,05 лв. за 1000 броя — цена 4,69 лв.

Държавно издателство „Медицина и физкултура“, пл. Славейков 11 — София

Държавна печатница „Димитър Благоев“ — Пловдив

История

  1. — Корекция

Бухалковиден плаун — Lycopodium clavatum L.

Сем. Плаунови — Lycopodiaceae

 

Описание. Многогодишно тревисто растение с 50–103 см дълго, пълзящо или възходящо вилужно разклонено и гъсто облистено стъбло. Листата са последователни, линейно ланцетни или линейни, целокрайни, на върха заострени и завършват с дълги бели власинки. Някои от клонките са изправени и на върха им се образуват най-често по 2, по-рядко единични или по 3–4 цилиндрични спороносни класчета, съставени от листчета, в пазвите на които са разположени бъбрековидни спорангии с многобройни спори.

 

Разпространение. Расте по тревисти и каменисти места из хвойновите храсти и смърчовите гори между 1600 и 2200 м надморска височина. Среща се ограничено в Западна и Средна Стара планина, Витоша, Рила и Западните Родопи.

Употребяема част. Използуват се спорите (Lycopodium) и клонките (Herba Lycopodii).

 

Химичен състав. Спорите съдържат около 50% неизсъхливо тлъсто масло (съставено от глицериди на палмитиновата, стеариновата, арахиновата, олеиновата и линоловата киселина), около 20% веществото спорнин (терпен, подобен на суберина и кутина), захари, минерални вещества, фитостероли и протеини. В клонките се съдържат алкалоиди — клаватин, клаватоксин, никотин и др.

 

Действие и приложение. Спорите на плауна се използуват външно като пудра за облекчаване на сърбежа и болката при някои кожни възпаления и екземи. Клонките, които съдържат алкалоиди и в големи дози са отровни, се използуват като болкоуспокояващо средство при различни видове болезнени състояния на вътрешните органи, на мускулите и ставите — най-често при ревматизъм, неврити, бъбречни и чревни колики и др. Понякога се прилагат и като пикочо-гонно и слабително средство и за предизвикване на повръщане.

Начин на употреба. Прилага се запарка от 1 чаена лъжичка клонки на 1/2 л вряща вода. Запарката се изпива за 1 ден.

Смрадлика (тетра) — Cotinus coggygria Scop. (Rhus cotinus L.)

Сем. Смрадликови — Anacardiaceae

 

Описание. Храст, висок до 2 м, или малка дърво, достигащо до 4 м (прил. 78). Листата са последователни, 3–8 см дълги, яйцевидни или широко яйцевидни до закръглени, с дълги дръжки, отдолу синкавозелени, отгоре тъмнозелени. Цветовете са зеленикави, двуполови, събрани в съцветие метлица. Чашката и венчето са пет-листни. Тичинките са 5, разположени между венчелистчетата. След прецъфтяване цветните дръжки се удължават и се покриват с дълги разперени розови, червено-виолетови или зеленикави власинки. Плодът е сух, едносеменен. Цъфти май—юни.

 

Разпространение. Расте из храсталаци и дъбови гори, по сухи и каменливи места почти из цялата страна до 800 м надморска височина.

Употребяема част. Използуват се листата (Folia Cotyni).

 

Химичен състав. Съдържат 15 до 25% галотанини, 3–5% свободна галова киселина, флавонолози гликозиди и етерично масло, в състава на което са установени мирцен, а-пинен, камфен, линалоол и а-терпинол.

 

Действие. Адстрингентно, противовъзпалително и кръвоспиращо.

Приложение. Препоръчва се при гнойни кожни обриви, рани, циреи, потене на краката, окапване на косата, кървящи, подути и гнойни венци, хемороиди, ставни отоци и др.

Начин на употреба. Прилага се само външно (запарка от 100 г листа в 1 л вряща вода) за промивки, гаргара, компреси, лапи и др.

Орех — Juglans regia L.

Сем. Орехови — Luglandaceae

 

Описание. Дърво, високо до 30 м, с широка, силно разклонена корона. Листата са едри, 20–60 см дълги, със 7–9 продълговати до яйцевидни или елипсовидни, целокрайни листчета, 5–15 см дълги и 2,5–8 см широки, в основата слабо сърцевидни; към върха заострени. Цветовете са еднополови. Мъжките цветове са събрани в многоцветни, 8–12 см дълги реси. Плодът е сферичен или яйцевиден, с месеста зелена външна обвивка и твърда дървениста, набръчкана вътрешна обвивка, разделен е непълно на 2–4 гнезда, в които е разположено семето. Цъфти април—май.

 

Разпространение. Културно растение, което се отглежда в цялата страна. По-рядко се среща и подивяло по чакълести и каменливи места в различни райони на страната.

Употребяема част. За лечебни цели се използуват листата (Folia Juglandis) и зелената обвивка на плодовете (Cortex Juglandis fructibus).

 

Химичен състав. Листата съдържат до 5% галотанини, производни на нафто-хинона юглон, флавоноиди (хиперин и 3-арабинозиди на кверцетина и кемпферола), фенолни киселини (кафена, р-кумарова), етерично масло, аскорбинова киселина, ка-ротен и др. В зелената плодна обвивка се съдържа до 3% аскорбннова киселина, до 25% танини, а- и в-хидроюглон и др.

 

Действие. Основните свойства на листата, корите и зелената обвивка на плодовете на ореха са противовъзпалително, запичащо, тонизиращо нервната и храносмилателната система. Придава им се и способността да понижават артериалното налягане и нивото на кръвната захар.

Приложение. Те се използуват при извънредно голям брой заболявания както за външна, така и за вътрешна употреба. Листата и корите най-често се прилагат за укрепващи бани при рахит, екземи, възпаления на кожата, на венците, на стомаха, на червата, при бяло течение у жените, хемороиди, кървене, нередовна менструация, опаразитяване с чревни глисти и др. Плодовете се прилагат при захарна болест и други смущения в обмяната на веществата.

Начин на употреба. За вътрешно приложение се приготвя запарка от 1 супена лъжица сухи листа с 250 см³ вряща вода, която се изпива за 1 ден. Външно листата се използуват под формата на от-зара, която се приготвя от 3–5 супени лъжици сухи листа, които се варят 15 мин в 1/2 л вода. Отварата се употребява за промивки и компреси. Пресните листа се прибавят във водата за баня на малки деца (десетина листа за едно къпане).

Летен дъб — Quercus robur L. (Q. pedunculata Ehrh.)
Обикновен дъб — Quercus petraea (Matt.) Liedl. (Q. sessiliflora Salisb.)

Сем. Букови — Fagaceae

 

Описание. Високи до 30 м дървета с разклонена корона и дебели стъбла, с едри, вълновидно нарязани листа. Кората на стъблата и на големите клони е дебела, с много пукнатини, кафявосива, а при младите клонки е тънка и гладка. Листата на летния дъб са приседнали или с къси дръжки. Листните петури са едри, обратно яйцевидни, равномерно и дълбоко нарязани, отгоре зелени и лъскави, отдолу матовозелени или с редки власинки. Плодовете са жълъди, разположени на къси дръжки или почти приседнали. Летният дъб цъфти в началото на пролетта.

Листата на обикновения дъб са с добре развити дръжки, неправилно нарязани, а жълъдите му са покрити от 1/2 до 1/3 от чашките. Цветовете на двата вида са еднополови. Тичинковите цветове са събрани в редки увиснали реси, а плодни-ковите са единични или групирани но няколко в съцветие. Растенията са еднодомни Жълъдите в основата си са обвити с чашка — паннчка, която е получена от разрастването на оста на съцветието. Обикновеният дъб цъфти в края на пролетта.

 

Разпространение. Летният дъб е разпространен у нас предимно в низините и покрай реките. Среща се по-рядко от обикновения дъб който пък е широко разпространен в предпланинскня и планинския пояс до около 1500 м надморска височина.

Употребяема част. За лечебни цели се използват от двата вида дъб кората (Cortex Quercus) и плодовете (Fructus Quercus), като кората се събира през ранна пролет — в периода на усилено сокодвижение, а жълъдите — през есента, след узряване, когато започнат да падат сами от дърветата.

Не се допуска смесването на кора от дъб с кора от ясен (Fraxinus excelsior L.). Външната повърхност на кората на ясена е матова, сива.

 

Химичен състав. Изсушените кори съдържат средно 7–12% галотанини и ка-техинови танини, свободна галова и елагова киселина, флавоноида кверцетин, кверцитрин, въглехидрати, смоли и др. Доказано е, че младата и ненапукана кора съдържа по-голямо количество дъбилни вещества в сравнение със старата, напукана и дебела кора. В плодовете (жълъдите) се съдържат 4–7% дъбилни вещества, до 40% нишесте, около 4% белтъчини, 3% мазнини, 1,5% минерални соли, захари и др.

 

Действие. Адстрингентно, кръвоспиращо, противовъзпалително.

Приложение. Съдържанието на галотанини и катехинови танини определя широкото приложение на корите от младите клонки на дъба. Те се използуват предимно за външна употреба при голям брой кожни болести, особено при гнойни рани и пъпки, екземи, напукана кожа, сърбежи и др. Прилагат се и при бяло течение у жените, при хемороиди, при възпаление на венците и сливиците, при лош дъх в устата и др. Много рядко и в малки дози (тъй като големите дози предизвикват повръщане) извлеци от кората ка дъба се използуват вътрешно при възпаления на стомаха и червата, на пикочния мехур и при обилна менструация.

Начин на употреба. За външно приложение се приготвя отвара от 500 г счукана кора с 3–4 л вода, която се вари 30 мин. Отварата се прибавя към водата за баня. С нея (в по-малки количества) се правят укрепващи бани и на малки деца против рахит. Използува се и за промивки и компреси, разредена наполовина с вода. За вътрешна употреба се прави студен извлек от 1 чаена лъжичка кора с 1/2 л вода, която кисне 8 часа. Не трябва да се дава на деца. Българската народна медицина препоръчва отвара с червено вино, която се използува вътрешно и външно при горепосочените заболявания.

Петнист змиярник (змийски лапад) — Arum macufatuin L.

Сем. Змиярникови — Araceae

 

Описание. Многогодишно тревисто растение, 20–40 см високо, с яйцевидна или цилиндрична грудка. Листата са стреловидна или кониевидни (често с тъмни петна, с дълги дръжки, тънки, в основата разширени във влагалища, с които обгръщат стъблото, Цветовете са дребни, еднополови, събрани в съцветие кочан; женските са разположени в долната част, а мъжките над тях; между женските и мъжките цветове и над последните се намират стерилни цветове под форма на нишковидни, в основата конично разширени придатъци. Съцветието на върха завършва с тясно линеен, до 3 мм широк и до 7 см дълъг жълт или виолетов при-датьк. Покривалото на съцветието е яйцевидно тръбесто, отвън зеленикаво, отвътре жълтозелено, в долната част червеникаво. Плодът е оранжевочервена сочна ягода. Цъфти май—юни.

 

Разпространение. Расте из влажни сенчести гори и храсталаци, най-често в планинския пояс до 1800 м надморска височина.

Употребяема част. Използуват се грудките (Tubcra Ari maculati, Tubera Aronis). Да не се смесва с източния змиярник (Аrum orientale М. В.), на който грудките са дисковидни, и с италианския змиярник (Arum italicum Mill.), на който бухалковидният придатък на съцветието е цилиндричен и по-широк от 5 мм.

 

Химичен състав. Съдържа до 70% скорбяла, сапонини, алкалоидоподобното вещество аронин и флавоноиди.

 

Действие. Противовъзпалително, откашлично.

Приложение. Грудките се използуват външно при ревматизъм, подагра и при възпалителни процеси на кожата. Прилагат се и при възпаления на лигавиците — бронхит, гастрит и др.

Начин на употреба. От грудките се приготвя извлек, като 1 чаена лъжица надробена билка се накисва за 8 часа в 250 см³ студена вода. Приема се по 1 супена лъжица 3 пъти дневно. За външна употреба се прави спиртен извлек от билката. В нашата народна медицина извлекът се получава от 20 г надробени грудки с 200 г ракия.

Растението съдържа отровни съставки и трябва да бъде прилагано много внимателно. При варене грудките загубват отровното си действие.