Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Научнопопулярен текст
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,5 (× 10 гласа)

Бухалковиден плаун — Lycopodium clavatum L.

Сем. Плаунови — Lycopodiaceae

 

Описание. Многогодишно тревисто растение с 50–103 см дълго, пълзящо или възходящо вилужно разклонено и гъсто облистено стъбло. Листата са последователни, линейно ланцетни или линейни, целокрайни, на върха заострени и завършват с дълги бели власинки. Някои от клонките са изправени и на върха им се образуват най-често по 2, по-рядко единични или по 3–4 цилиндрични спороносни класчета, съставени от листчета, в пазвите на които са разположени бъбрековидни спорангии с многобройни спори.

 

Разпространение. Расте по тревисти и каменисти места из хвойновите храсти и смърчовите гори между 1600 и 2200 м надморска височина. Среща се ограничено в Западна и Средна Стара планина, Витоша, Рила и Западните Родопи.

Употребяема част. Използуват се спорите (Lycopodium) и клонките (Herba Lycopodii).

 

Химичен състав. Спорите съдържат около 50% неизсъхливо тлъсто масло (съставено от глицериди на палмитиновата, стеариновата, арахиновата, олеиновата и линоловата киселина), около 20% веществото спорнин (терпен, подобен на суберина и кутина), захари, минерални вещества, фитостероли и протеини. В клонките се съдържат алкалоиди — клаватин, клаватоксин, никотин и др.

 

Действие и приложение. Спорите на плауна се използуват външно като пудра за облекчаване на сърбежа и болката при някои кожни възпаления и екземи. Клонките, които съдържат алкалоиди и в големи дози са отровни, се използуват като болкоуспокояващо средство при различни видове болезнени състояния на вътрешните органи, на мускулите и ставите — най-често при ревматизъм, неврити, бъбречни и чревни колики и др. Понякога се прилагат и като пикочо-гонно и слабително средство и за предизвикване на повръщане.

Начин на употреба. Прилага се запарка от 1 чаена лъжичка клонки на 1/2 л вряща вода. Запарката се изпива за 1 ден.

Смрадлика (тетра) — Cotinus coggygria Scop. (Rhus cotinus L.)

Сем. Смрадликови — Anacardiaceae

 

Описание. Храст, висок до 2 м, или малка дърво, достигащо до 4 м (прил. 78). Листата са последователни, 3–8 см дълги, яйцевидни или широко яйцевидни до закръглени, с дълги дръжки, отдолу синкавозелени, отгоре тъмнозелени. Цветовете са зеленикави, двуполови, събрани в съцветие метлица. Чашката и венчето са пет-листни. Тичинките са 5, разположени между венчелистчетата. След прецъфтяване цветните дръжки се удължават и се покриват с дълги разперени розови, червено-виолетови или зеленикави власинки. Плодът е сух, едносеменен. Цъфти май—юни.

 

Разпространение. Расте из храсталаци и дъбови гори, по сухи и каменливи места почти из цялата страна до 800 м надморска височина.

Употребяема част. Използуват се листата (Folia Cotyni).

 

Химичен състав. Съдържат 15 до 25% галотанини, 3–5% свободна галова киселина, флавонолози гликозиди и етерично масло, в състава на което са установени мирцен, а-пинен, камфен, линалоол и а-терпинол.

 

Действие. Адстрингентно, противовъзпалително и кръвоспиращо.

Приложение. Препоръчва се при гнойни кожни обриви, рани, циреи, потене на краката, окапване на косата, кървящи, подути и гнойни венци, хемороиди, ставни отоци и др.

Начин на употреба. Прилага се само външно (запарка от 100 г листа в 1 л вряща вода) за промивки, гаргара, компреси, лапи и др.

Орех — Juglans regia L.

Сем. Орехови — Luglandaceae

 

Описание. Дърво, високо до 30 м, с широка, силно разклонена корона. Листата са едри, 20–60 см дълги, със 7–9 продълговати до яйцевидни или елипсовидни, целокрайни листчета, 5–15 см дълги и 2,5–8 см широки, в основата слабо сърцевидни; към върха заострени. Цветовете са еднополови. Мъжките цветове са събрани в многоцветни, 8–12 см дълги реси. Плодът е сферичен или яйцевиден, с месеста зелена външна обвивка и твърда дървениста, набръчкана вътрешна обвивка, разделен е непълно на 2–4 гнезда, в които е разположено семето. Цъфти април—май.

 

Разпространение. Културно растение, което се отглежда в цялата страна. По-рядко се среща и подивяло по чакълести и каменливи места в различни райони на страната.

Употребяема част. За лечебни цели се използуват листата (Folia Juglandis) и зелената обвивка на плодовете (Cortex Juglandis fructibus).

 

Химичен състав. Листата съдържат до 5% галотанини, производни на нафто-хинона юглон, флавоноиди (хиперин и 3-арабинозиди на кверцетина и кемпферола), фенолни киселини (кафена, р-кумарова), етерично масло, аскорбинова киселина, ка-ротен и др. В зелената плодна обвивка се съдържа до 3% аскорбннова киселина, до 25% танини, а- и в-хидроюглон и др.

 

Действие. Основните свойства на листата, корите и зелената обвивка на плодовете на ореха са противовъзпалително, запичащо, тонизиращо нервната и храносмилателната система. Придава им се и способността да понижават артериалното налягане и нивото на кръвната захар.

Приложение. Те се използуват при извънредно голям брой заболявания както за външна, така и за вътрешна употреба. Листата и корите най-често се прилагат за укрепващи бани при рахит, екземи, възпаления на кожата, на венците, на стомаха, на червата, при бяло течение у жените, хемороиди, кървене, нередовна менструация, опаразитяване с чревни глисти и др. Плодовете се прилагат при захарна болест и други смущения в обмяната на веществата.

Начин на употреба. За вътрешно приложение се приготвя запарка от 1 супена лъжица сухи листа с 250 см³ вряща вода, която се изпива за 1 ден. Външно листата се използуват под формата на от-зара, която се приготвя от 3–5 супени лъжици сухи листа, които се варят 15 мин в 1/2 л вода. Отварата се употребява за промивки и компреси. Пресните листа се прибавят във водата за баня на малки деца (десетина листа за едно къпане).

Летен дъб — Quercus robur L. (Q. pedunculata Ehrh.)
Обикновен дъб — Quercus petraea (Matt.) Liedl. (Q. sessiliflora Salisb.)

Сем. Букови — Fagaceae

 

Описание. Високи до 30 м дървета с разклонена корона и дебели стъбла, с едри, вълновидно нарязани листа. Кората на стъблата и на големите клони е дебела, с много пукнатини, кафявосива, а при младите клонки е тънка и гладка. Листата на летния дъб са приседнали или с къси дръжки. Листните петури са едри, обратно яйцевидни, равномерно и дълбоко нарязани, отгоре зелени и лъскави, отдолу матовозелени или с редки власинки. Плодовете са жълъди, разположени на къси дръжки или почти приседнали. Летният дъб цъфти в началото на пролетта.

Листата на обикновения дъб са с добре развити дръжки, неправилно нарязани, а жълъдите му са покрити от 1/2 до 1/3 от чашките. Цветовете на двата вида са еднополови. Тичинковите цветове са събрани в редки увиснали реси, а плодни-ковите са единични или групирани но няколко в съцветие. Растенията са еднодомни Жълъдите в основата си са обвити с чашка — паннчка, която е получена от разрастването на оста на съцветието. Обикновеният дъб цъфти в края на пролетта.

 

Разпространение. Летният дъб е разпространен у нас предимно в низините и покрай реките. Среща се по-рядко от обикновения дъб който пък е широко разпространен в предпланинскня и планинския пояс до около 1500 м надморска височина.

Употребяема част. За лечебни цели се използват от двата вида дъб кората (Cortex Quercus) и плодовете (Fructus Quercus), като кората се събира през ранна пролет — в периода на усилено сокодвижение, а жълъдите — през есента, след узряване, когато започнат да падат сами от дърветата.

Не се допуска смесването на кора от дъб с кора от ясен (Fraxinus excelsior L.). Външната повърхност на кората на ясена е матова, сива.

 

Химичен състав. Изсушените кори съдържат средно 7–12% галотанини и ка-техинови танини, свободна галова и елагова киселина, флавоноида кверцетин, кверцитрин, въглехидрати, смоли и др. Доказано е, че младата и ненапукана кора съдържа по-голямо количество дъбилни вещества в сравнение със старата, напукана и дебела кора. В плодовете (жълъдите) се съдържат 4–7% дъбилни вещества, до 40% нишесте, около 4% белтъчини, 3% мазнини, 1,5% минерални соли, захари и др.

 

Действие. Адстрингентно, кръвоспиращо, противовъзпалително.

Приложение. Съдържанието на галотанини и катехинови танини определя широкото приложение на корите от младите клонки на дъба. Те се използуват предимно за външна употреба при голям брой кожни болести, особено при гнойни рани и пъпки, екземи, напукана кожа, сърбежи и др. Прилагат се и при бяло течение у жените, при хемороиди, при възпаление на венците и сливиците, при лош дъх в устата и др. Много рядко и в малки дози (тъй като големите дози предизвикват повръщане) извлеци от кората ка дъба се използуват вътрешно при възпаления на стомаха и червата, на пикочния мехур и при обилна менструация.

Начин на употреба. За външно приложение се приготвя отвара от 500 г счукана кора с 3–4 л вода, която се вари 30 мин. Отварата се прибавя към водата за баня. С нея (в по-малки количества) се правят укрепващи бани и на малки деца против рахит. Използува се и за промивки и компреси, разредена наполовина с вода. За вътрешна употреба се прави студен извлек от 1 чаена лъжичка кора с 1/2 л вода, която кисне 8 часа. Не трябва да се дава на деца. Българската народна медицина препоръчва отвара с червено вино, която се използува вътрешно и външно при горепосочените заболявания.

Петнист змиярник (змийски лапад) — Arum macufatuin L.

Сем. Змиярникови — Araceae

 

Описание. Многогодишно тревисто растение, 20–40 см високо, с яйцевидна или цилиндрична грудка. Листата са стреловидна или кониевидни (често с тъмни петна, с дълги дръжки, тънки, в основата разширени във влагалища, с които обгръщат стъблото, Цветовете са дребни, еднополови, събрани в съцветие кочан; женските са разположени в долната част, а мъжките над тях; между женските и мъжките цветове и над последните се намират стерилни цветове под форма на нишковидни, в основата конично разширени придатъци. Съцветието на върха завършва с тясно линеен, до 3 мм широк и до 7 см дълъг жълт или виолетов при-датьк. Покривалото на съцветието е яйцевидно тръбесто, отвън зеленикаво, отвътре жълтозелено, в долната част червеникаво. Плодът е оранжевочервена сочна ягода. Цъфти май—юни.

 

Разпространение. Расте из влажни сенчести гори и храсталаци, най-често в планинския пояс до 1800 м надморска височина.

Употребяема част. Използуват се грудките (Tubcra Ari maculati, Tubera Aronis). Да не се смесва с източния змиярник (Аrum orientale М. В.), на който грудките са дисковидни, и с италианския змиярник (Arum italicum Mill.), на който бухалковидният придатък на съцветието е цилиндричен и по-широк от 5 мм.

 

Химичен състав. Съдържа до 70% скорбяла, сапонини, алкалоидоподобното вещество аронин и флавоноиди.

 

Действие. Противовъзпалително, откашлично.

Приложение. Грудките се използуват външно при ревматизъм, подагра и при възпалителни процеси на кожата. Прилагат се и при възпаления на лигавиците — бронхит, гастрит и др.

Начин на употреба. От грудките се приготвя извлек, като 1 чаена лъжица надробена билка се накисва за 8 часа в 250 см³ студена вода. Приема се по 1 супена лъжица 3 пъти дневно. За външна употреба се прави спиртен извлек от билката. В нашата народна медицина извлекът се получава от 20 г надробени грудки с 200 г ракия.

Растението съдържа отровни съставки и трябва да бъде прилагано много внимателно. При варене грудките загубват отровното си действие.