Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Научнопопулярен текст
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,5 (× 10 гласа)

5.3.1. БИЛКИ, ИЗПОЛЗУВАНИ ПРИ ХИПЕРТОНИЯ

Голям е списъкът от лечебни растения, на които се приписва благоприятно действие при хипертоничната болест. Лечебните растения могат да доведат до снижаване на високото артериално налягане по различни пътища и механизми. Голям брой билки притежават изразено успокояващо действие върху централната нервна система и по този начин оказват благоприятен ефект, особено при леки, начални форми на хипертония, при хипертония, дължаща се на нервно напрежение, отрицателни емоции и др. Други хипотензивно действуващи растения съдържат активни вещества, които отпускат гладката мускулатура па кръвоносните съдове и действуват съдоразширяващо. Редица билки с диуретично (пикочогонно) действие имат способността да снижават повишеното артериално налягане. При много растения активно действуващите вещества все още не са установени.

Високото артериално налягане е сериозно заболяване и затова се препоръчва неговото лечение да става под лекарски надзор, като се имат пред вид стадият и тежестта на болестта. За лечение на постоянната хипертония, на напреднали и по-тежки форми съвременната медицина разполага с ефикасни средства. При тези случаи билките могат да имат само допълващо, помощно значение.

Глог — Crataegus raoiiogyna Jacq.

Сем. Розоцветни — Rosaceae

 

Описание. Разклонено дърво или храст (прил. 72), висок до 5 м, с после-дователни, най-често разсечени на 3–5 дяла листа; дяловете са неравномерно назъбени, в повечето случаи заоблени. Цветовете са бели, събрани в щитовидни съцветия. Цветът е правилен, с 5 чашелистчета и 5 венчелистчета. Тичинките са много. Плодът е червен, топчест, месест, с една костилка. Цъфти през пролетта.

 

Разпространение. Расте из горите и храсталаците на цялата страна до 1500 м надморска височина.

Не се допуска смесване с черния глог (Crataegus pentagyna W. et K.). Неговите листа са обикновено длановидно триделни, отдолу слабо влакнести. Листните дялове са отсечени под прав ъгъл. Плодът е черен.

Употребяема част. Използуват се листата с цветовете (Fiores Crataegi cum folio) или само цветовете (Fiores Crataegi), или плодовете (Frucitis Crataegi).

Химичен състав. По-рано действието на плодовете и цветовете с листата на глога се е приписвало на кратеговата киселина, която представлява смес от 3 тритерпенови киселини — олеанолова, кратеголова и урзолова. Днес вече е известно, че главните действуващи вещества са флавоноидите хиперозид, кверцетин, витексин и др. — общо над 15 на брой. От другите фенолни съединения се съдържат кафена и хлорегенова киселина, един левкоцианидин, както и катехини.

 

Действие. Глогът се ползува с голяма популярност в народната медицина за лечение на различни заболявания на сърдечносъдовата система. Той засилва енергията на сърдечните съкращения, а в същото време успокоява сърцето (намалява неговата възбуднмост, премахва неприятните усещания на „сърцебиене“). Върху кръвоносните съдове действува разширяващо, подобрява кръвоснабдяването па сърцето, на мозъка, умерено снижава повишеното артериално налягане. Благоприятно влияе при заболявания на сърдечно-съдовата система. Има и свойството да успокоява централната нервна система. Глогът понижава холестероловото съдържание в кръвта.

Приложение. Използува се за лечение на сърдечно-съдови заболявания — леки форми на хипертония, сърдечни неврози, гръдна жаба, атеросклероза, безсъние и нервна възбуда, повишена функция на щитовидната жлеза и др.

Начин на употреба. Прави се запарка от глогов цвят, като 1 супена лъжица дрога се залива с 250 см³ вряща вода и се оставя да кисне 2 часа. Пие се по 1 винена чаша 3 пъти дневно. В аптеките се приготвя и отпуска глогова тинктура (1:5), от която се взема по 20 капки 2–3 пъти дневно.

У нас е създаден препарат от глог, наречен кратемон, който се прилага за лечение на коронарна болест.

Бял имел — Viscum album L.

Сем. Имелови — Loranthaceae

 

Описание. Вечнозелено, полупаразитно, двудомно храстче (прил. 70). Прикрепва се най-често върху клоните на иглолистните дървета и по тополите, по-рядко върху дъб и някои овощни дървета с помощта на кореноподобни образувания, наречени хаустории, които проникват под кората на стъблото и дават разклонения в дървесината. Смята се, че бял имел, който паразитира върху глог, е с най-високо качество, но това е твърде рядко. Развива вилужно разклонено стъбло и срещуположни, седящи, целокрайни листа, продълговати, на върха затъпени, кожести, с тъмнозелен цвят и паралелно жилкуване. Цветовете са малки, жълтозелени, събрани на групички в пазвите на листата. Плодът е бяла, едносеменна, лепкава ягода, която се прилепва към краката на птиците и по този начин растението се разпространява от дърво на дърво.

 

Разпространение. Паразитира върху широколистни и иглолистни дървета главно в Източна България.

Употребяема част. Използуват се стръковете (Herba Visci) и листата (Folia Visci). Дрогата притежава слаба своеобразна миризма и горчив вкус.

 

Химичен състав. Съдържа витамин С, восъци, смолисти вещества, холин, ацетилхолин, флавоноиди, танини, олеанолоза киселина и токсин с белтъчна природа — вискотоксин.

 

Действие. Белият имел снижава повишеното артериално налягане, което се свързва със способността му да разширява кръвоносните съдове и да премахва съдовите спазми. Смята се, че този ефект се дължи на съдържащия се в белия имел вискотоксин.

Приложение. Използува се като хипотензивно средство в ранните стадии на хипертонична болест. Повлиява виенето на свят, главоболието. Прилага се и при атеросклероза. Освен това белият имел има кръвоспиращо действие, засилва маточните контракции. В древ-ността белият имел е намирал приложение за лечение на епилепсия, хистерия, както и при хемороидални и маточни кръвотечения.

В българската нарсдна медицина белият имел се прилага още при коклюш, отоци, хронични ставни заболявания, за увеличаване млякото на кърмещи жени, за забременяване.

Начин на употреба. Приготвя се отвара от 1 супена лъжица дрога в 500 см³ вода, като се вари 10–15 мин. Прецежда се. Употребява се по 1 винена чаша 3 пъти дневно. Може да се приготви воден извлек — 1 чаена лъжичка дрога се залива с 250 см³ вода и се оставя да кисне 8 часа. Приема се по 1 винена чаша 2–3 пъти на ден.

Да се има пред вид, че в големи дози дрогата е отровна и не трябва да се употребява дълго време.

Зимзелен — Vinca minor L.

Сем. Тойнови — Apocynaceae

 

Описание. Вечнозелено многогодишно тревисто растение (прил. 75), с изпра-вени цветоносни стъбла, високи 15–40 см и лежащи вегетативни, която се вкоре-няват. Листата са срещуположни, елипсовидни, кожести, блестящи, целокупни, дълги 3–5 см и широки 1–2 см, презимуващи. Цветовете са сини, петделни, единични и са разположени на дълга дръжка в пазвите на листата. Чашката е пет-листна, дребна, със сраснали в основата чашелистчета. Венчелистчетата са също сраснали и горната част образува петделен диск. Тичинките са 5. Плодът е про-дълговато вретеновиден, съставен от 2 удължени самостоятелни части, с по 6–8 кафяви семена. Цъфти от април до юни.

 

Разпространение. Расте като декоративно растение, отглеждана често в градините. Понякога се среща и подивяло. Расте на сенчеста места.

Употребяема част. Използува се надземната част — трева (Herba Vincae minor’s) и листата (Folia Viacae minoris).

Зимзеленът — Vinca minor L., не трябва да се смесва с Vinca major L., чиито листа, са със сърцевидна форма и към долния си край са стеснени изведнъж в дръжка, или с диворастящия у нас вид Vinca herbacca W. et К., който е с дъгообразно извити и вкореняваши се върхове на стъблата и с продълговато яйцевидни, по краищата ресничести, тънки, опадащи през зимата листа

 

Химичен състав. Листата съдържат от 0,30 до 0.50% алкалоиди, производни на индола. Изолирани са около 30 алкалоида, между които преобладаващо е количеството на алкалоида винкамин. Съдържат и флавоноидите рутин, робинин, и кемпферол; урзолова и хлорогенова киселина, дъбилни вещества и др.

 

Действие. Зимзеленът има способност да понижава артериалното налягане. Тоза се дължи на съдържащите се в него алкалоиди и по-специално на винкамина. По характера на своето действие тези алкалоиди се доближават до алкалоидите на индийския храст рауволфия серпентина, от който се получава известният резерпин. Притежава способността да успокоява нервната система. Разширява мозъчните кръвоносни съдове, премахва главоболието, дължащо се на спазми на тези съдове.

Приложение. Използува се за лечение на леки и умерени форми на хипертонична болест. Притежава още кръвоспиращо, затягащо и противовъзпалително действие.

Начин на употреба. Приготвя се отвара от листа (1 чаена лъжичка листа се варят с 250 см³ вода в продължение на 15–20 мин). Това е еднодневна доза, която се разделя на 3 приема.

Българската фармацевтична промишленост приготвя препаратите винкапан и винкадрекс, притежаващи хипотензивно действие при леки форми на хипертония.

Известно е и външно прилагане на дрогата. Отвара от зимзелен се използува при сърбеж и кожни обриви, както и за гаргара при възпаление на гърлото и устната лигавица.

Градинска чубрица — Satureja hortensls L.

Сем. Устноцветни — Lamiaceae (Labiatae)

 

Описание. Едногодишно градинско растение (прил. 24). Стъблата са 20–40 см високи, изправени, четириръбести, силно разклонени от основата. Листата са срещуположни, с къса дръжки, линейни или линейно ланцетни, 1–4 см дълги и 1–5 мм широки, целокрайни. Цветовете са дребни, събрани на групи по 2 до 5 в пазвите на листата. Чашката е с 5 нееднакви зъбчета. Венчето е бяло, розово или лилаво, 4–7 мм дълго, двуустно. Тичинките са 4. Плодът при узряване се разпада на 4 орехчета. Цъфти през лятото.

 

Разпространение. Отглежда се из градините в цялата страна. Употребяема част. Използуват се цъфтящите връхни части на растението (Herba Saturejae hortensis).

 

Химичен състав. Съдържа до 0,5–2% етерично масло с главни съставка карвакрол (до 40%) и р-цимол (до 30%) или тимол, а също дипентен и други терпени. Дрогата съдържа още танини и слузно вещество.

 

Действие. Чубрицата притежава спазмолитично, хипотензивно, антисептично, потогонно и слабо диуретично действие.

Приложение. Използува се при високо артериално налягане, сърцебиене, главоболие, виене на свят, като потогонно и диуретично средство, при хрема и кашлица и др.

В българската народна медицина чубрицата се употребява при повръщане, катари на лигавицата на стомаха и червата, летни диарии, глисти.

Начин на употреба. Две супени лъжици ситно нарязана дрога се залива с 500 см³ вряща вода и се оставя да кисне 1 час. Пие се по 1 винена чаша преди ядене 3 пъти дневно.

Обикновен здравец — Geranium macrorrhlzum L.

Сем. Здравецови — Geraniaceae

 

Описание. Многогодишно тревисто растение с характерна приятна миризма и силно развито хоризонтално коренище. Стъблата са 15–40 см високи, покрити с жлезисти власинки. Приосновните листа са с 4–28 см дълги дръжки и дълбоко дланевидно разделена на 5–7 дяла петура. Цветовете са виолетовочервени или розови, разположени по два във връхни съцветия с 1–5 см дълга, жлезисто влакнеста съцветна дръжка. Чашелистчетата са 5, елипсовидно яйцевидни, на върха вдлъбнати с 2–4 мм дълго осилче. Венчелистчетата са 5, обратно яйцевидни, към основата клиновидно стеснени, 1–2 см дълги. Тичинките са 10, стърчащи извън цвета. Плодът е разпадлива кутийка, разделяща се на 5 едносеменни дяла. Цъфти юни-юли.

 

Разпространение. Расте по влажни, сенчести, тревисти, каменисти и храсталачни места в предпланините и планините от 300 до 2500 м надморска височина.

Употребяема част. Използуват се стръкове (Herba Geranii niacrorrhizi), събрани по време на цъфтежа.

 

Химичен състав. Съдържа етерично масло, в състава на което влизат сескви-терпенови въглеводороди, кетони и алкохоли, особено гермакрол (до 67%), γ-терпинен, терпинолен, р-цимол, борнеол, куркумен и др. Освен етерично масло растението съдържа дъбилни вещества, флавоноиди.

 

Действие. Капиляроукрепващо, противовъзпалително, хипотен-зивно. Фармакологично и клинично е потвърдена способността на съдържащите се в листата флавоноиди да понижават артериалното на-лягане у хипертоници и да тонизират капилярите и вените.

Приложение. Листата намират приложение в нашата народна медицина като лечебно средство при хипертония. Приписва им се и способността да понижават нивото на кръвната захар при диабетици. Коренището се използува от народната медицина и като кръвоспи-ращо, противовъзпалително и запичащо средство при кръвоизливи от венците, хемороиди и др. и при кожни възпаления.

Начин на употреба. В народната медицина се използуват пресните листа (дъвче се по 1 лист дневно). Прилага се и студен извлек от 2 чаени лъжички листа, които се накиезат в 500 см³ студена вода за 8 часа. Извлекът се изпива за 1 ден. Може да бъде употребен и външно за компреси, гаргара и промивки.

Лютива тлъстига (жълто прозорче) — Sedam acre L.

Сем. Тлъстигови — Crassulaceae

 

Описание. Многогодишно тревисто растение (прил. 73) с тънко, пълзящо коренище и многобройни, възходящи, месесто сочни, голи, 5–15 см високи цветоносни стъбла. Листата са последователни, широко или продълговато яйцевидни, 2–5 мм дълги и 2–5 мм широки, без дръжки, прилегнали към стъблото, сочни, на вкус парливи. Цветовете са жълти, разположени по върховете на стъблата. Чашката и венчето са петлистни. Тичинките са 10, а плодниците 5. Плодът е сборен, съставен от 5 звездовидно разперени мехунки. Цъфти май—юли.

 

Разпространение. Расте по сухи каменливи и скалисти места, а понякога и по песъчливи места в планинските райони на страната докъм 2000 м надморска височина.

Употребяема част. Използува се надземната част (Herba Sedi acris), събрана по време на цъфтеж. Да не се смесва с другите разпространени у нас около 20 вида тлъстиги. От тях лютивата тлъстига се различава по следните белези:

а) листата са яйцевидни, в сечение елипсовидни, до 5 мм широки, а не са плоски и по-широки от 10 мм;

б) цветовете са с петлистна чашка и венче, а не 4–, 6- или 9-листни;

в) венчелистчетата са жълти, а не бели, розови или червени;

г) тичинките са 10, а не 4, 5 или 8;

д) растението е многогодишно, а не едно- или двегодишно.

 

Химичен състав. Съдържа алкалоиди (около 0,2%), от конто са изолирани: изопелетиерин, седамин, никотин, седридин, сединин и сединон. Установено е и наличието на дъбилни вещества, различни флавоноиди, между които флавоноловият гликозид рутин и производно на хербацетина, органични киселини, захар (седохеп-тулоза, глюкоза и фруктоза), слузни вещества и др.

 

Действие. Хипотензивно, пикочогонно и болкоуспокояващо.

Приложение. При високо артериално налягане, атеросклероза. В българската народна медицина билката се използува при епилепсия, скорбут, като средство, успокояващо болките и сърбежа при хемороиди и др. Запарка от дрогата се прилага за гаргара при възпалителни и язвени процеси в устата.

Начин на употреба. Прави се запарка от 1 чаена лъжичка ситно нарязана дрога и 250 см³ вряща вода. Изпива се за 1 ден.

Зайча сянка (аспарагус) — Asparagus officinalis L.

Сем. Кремови Liliaceae

 

Описание. Многогодишно тревисто растение (прил. 76). Стъблото е изправено, високо до 150 см, с клонки, които излизат под остър ъгъл. Листата са във вид на малки безцветни люспи. В техните пазви се развиват видоизменени клонки (филокладии), които са нишковидни, дълги до 3 см, събрани в снопче от 3 до 6. Филокладиите заместват листата. Цветовете са звънчевидни с шестделен околоцветник. Мъжките цветове са 2 пъти по-едри от женските. Плодът е червена, сферична, 6-семенна ягода (5–6 мм в диаметър). Коренището е дебело, хоризонтално, светлобежово, от което излизат много шнуровидни корени. От коренището се развиват вертикални издънки, които носят спирално разположени едри люсповидни листа. Тези издънки, събрани от култивирани вариетети, са използуват като деликатесен зеленчук. От диворастящото растение са горчиви и не се употребяват за ядене.

 

Разпространение. Среща се като диворастящо растение из влажните, тревисти места и храсталаци на страната. Култивирани варие-тети се използуват като зеленчук.

Употребяема част. За лечебни цели се използува коренището с корените (Rhizoma et radix Asparagi), събрани през септември—ноември.

 

Химичен състав. В подземните части се съдържат стероидни сапонини с аг-ликони — сарсасапогенин, диосгенин и ямогенин; флавоноиди, витамин А, В, С, полизахариди, аспарагин и др.

 

Действие. Зайчата сянка има диуретично действие, разширява кръвоносните съдове и снижава повишеното артериално налягане. Забавя сърдечната дейност, подтиска обмяната на веществата, засилва сърдечните съкращения.

Приложение. В народната медицина дрогата се прилага при отоци и задръжка на течности в организма, при хипертония и други заболявания на сърдечносъдовата система. Прилага се още при бъбречнокаменна болест, трудно уриниране, заболявания на простатата, заболявания на черния дроб. Препоръчва се като средство за увеличаване на млякото у кърмещи жени.

Начин на употреба. Приготвя се запарка от 2 чаени лъжички дрога и 250 см³ вряща вода. Пие се по 1 винена чаша 3 пъти дневно.

Орлови нокти (сграбиче, сладколистен клин) — Astragalus glycyphyllos L.

Сем. Бобови — Fabaceae (Leguminosae)

 

Описание. Многогодишно тревисто растение (прил. 92), от основата силно разклонено с приповдигащн се или полегнали, 30–100 см дълги ребресто набраздени клонки. Листата са с къси дръжки, нечифтоперести, 10 — 20 см дълги с 4–8 двойки широко елипсовидни до продълговато яйцевидни, 2–5 см дълги листчета, отгоре голи, отдолу разсеяно, прилегнало белезникаво влакнести. Цветовете са жълтозелени, събрани в 3–6 см дълги, многоцветни гроздовидни съцветия с дълги дръжки, които излизат от пазвите на листата. Плодът е 3–4 см дълъг, сърповидно извит боб с бъбрековидни, гладки, червенокафяви семена. Цъфти юни—август.

 

Разпространение. Расте из храсталаци и горски поляни предимно в предпланините и планините в цялата страна до 1800 м надморска височина.

Употребяема част. Използуват се цъфтящи връхни облистени клонки (Herba Astragali glycyphylli).

 

Химичен състав. Съдържа тритерпеновия сапонин глициризин, горчиви вещества, захари, манит, протеини, флавоноиди и др.

Действие и приложение. Опитно е доказано действието върху сърдечно-съдовата система (понижава артериалното налягане, забавя сърдечната дейност, разширява кръвоносните съдове на сърцето). Това наложи дрогата в научната медицина за лечение па хипертонията, коронарната болест, сърдечно-съдовата недостатъчност. Билката намира приложение и като диуретично, запичащо и противовъзпалително средство. Използува се при бяло течение у жените, при възпаление на стомаха и червата.

Начин на употреба. Използува се воден извлек, приготвен от 2 чаени лъжички билка на 250 см³ вода, който се изпива за 1 денонощие.

Горска ягода — Fragaria vesса L.

Сем. Розоцветни — Rosасае

 

Описание. Многогодишно тревисто растение, високо 30 см, с дълги пълзящи стъбла, леко окосмени, често вкореняващи се, с късо кафяво коренище. Листата са предимно приосновни, сложни, тройни, с дълги дръжки. Отделните листчета са яйцевидни и назъбени. Цветовете са бели, събрани в сьцветия, върху разклонени дръжки. Чашката е двойна, с по о листчета във всеки кръг. Венчето е петлистно, бяло. Плодчетата са многобройни, едносеменни орехчета, разположени по повърхността на изпъкналото и разраснало се, месесто, червено цветно легло; червеният лъжлив плод на ягодата е дребен и ароматен. Цъфти към края на пролетта и началото на лятото — от май до август.

 

Разпространение. Расте по поляните, из храсталаците и горите из цялата страна, дори на височина над 1000 м.

Употребяема част. Използуват се плодовете (Fructus Fragariae) и листата (Folia Fragariae).

 

Химичен състав. Плодовете съдържат органични киселини (лимонена, ябъл-чена), дъбилни вещества, етерично масло, 5–50 мг°/о витамин С, каротен, до 15% захари, антоциани, пектини. Листата съдържат дъбилни вещества, флавоноиди, до 300 мг% витамин С.

Допуска се събирането на листа и от градинската ягода — Fragaria ananassa Duch., но те се берат без дръжките и след събирането на плодовете. Берат се, сушат се и се опаковат отделно от листата на горската ягода.

 

Действие. Воден извлек от листата на ягодата предизвиква разширяване на кръвоносните съдове, снижава артериалното налягане, забавя сърдечния ритъм и усилва съкратителната способност на сърцето. Маточните съкращения също се усилват.

Приложение. С превъзходните си вкусови качества плодовете на горската ягода са ценен диетичен продукт. Пресните плодове се препоръчват като лечебно средство при високо артериално налягане, при атеросклероза, а също така при язвена болест на стомаха и дванадесетопръстника, при анемия, авитаминоза, неврастения, при запек, подагра, маточни кръвотечения и др. Използуват се още като леко диуретично средство при бъбречни камъни, при подагра, при диарии, чернодробни възпаления и др.

Начин на употреба. Приготвя се запарка от плодовете — 2 чаени лъжици се заливат с 250 см³ вряща вода. От листата се приготвя запарка, като 1 супена лъжица ситно нарязана дрога се залива с 250 см³ вряща вода и се оставя да кисне 2 часа. Пие се по 1 винена чаша преди ядене 3 пъти дневно.