Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Научнопопулярен текст
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,6 (× 9 гласа)

5.3.4. БИЛКИ С КАПИЛЯРОУКРЕПВАЩО И ВЕНОУКРЕПВАЩО ДЕЙСТВИЕ

Нарушенията на тонуса на венозните кръвоносни съдове и повишената пропускливост и чупливост на капилярите могат да станат причина за сериозни заболявания като разширени вени (варици), хемороиди, флебити и тромбофлебити, капилярни кръвоизливи, недостатъчно снабдяване с кръв на крайниците и др.

При такива състояния с голяма популярност се ползуват растения, съдържащи флавонови гликозиди с близка до витамин Р структура, като див кестен, японска акация и др. Тези вещества „уплътняват“ стените на най-малките кръвоносни съдове — капилярите, намаляват тяхната пропускливост, подобряват еластичността им. От друга страна, те повишават тонуса на венозните кръвоносни съдове, премахват оточни състояния, дължащи се на венозен застой, подобряват кръвооросяването на периферните органи.

Конски кестен — Aesculus hippocastanum L.

Сем. Конскокестенови — Hippocastanaceae

 

Описание. Високо до 30 м дърво с конусовидна корона. Стъблото е покрито със сивокафява кора. Листата са срещуположни, сложни, съставени от 5 до 9 длановидно разположени приседнали листчета, които са продълговати, обратно яйцевидни, в основата клиновидни, а на върха късо заострени с неравномерно напилен ръб. Цветовете са събрани в едри, изправени нагоре гроздовидни съцветия. В съцветията има голям брой мъжки цветове, а само по няколко са женски или двуполови. Чашката е звънчевидна, петделна. Венчелистчетата са бели с жълто или червено петно в основата, на брой най-често са 4 или 5. Цветовете са с несиметричен строеж. Тичинките са от 5 до 7, по-дълги от венчето. Плодът е сферична, зелена, покрита с бодли кутийка, съдържаща по 1–2 едри, кафяви, лъскави семена, 2–3 см в диаметър. Цъфти през април-май. Плодовете узряват през сеп-тември-октомври.

 

Разпространение. Среща се като диворастящ вид у нас само в Преславския Балкан, на 380–500 м надморска височина. Това място е обявено за резерват под името „Дервиша“, а дървото за защитен растителен вид. През последното столетие конският кестен е засаден като декоративно дърво в паркове и градини навсякъде в нашата страна.

Употребяема част. Използуват се кората на по-млади стъбла и клони (Cortex Hippocastani) и семената (Semen Hippocastani).

Кората се събира рано напролет, преди да се разлистят дърветата, по време на сокодвижението в растението. Семената се берат през септември-октомври.

Химичен състав. В кората се съдържат кумариновите гликозиди ескулин с агликон ескулетин и фраксин с англикон фраксетин, тритерпеновият сапонин есцин, дъбилни вещества, тлъсто масло, алантоин и др. Семената съдържат освен хид-роксикумарини и метоксикумарините ескулин и фраксин; флавоноидни биозиди и триозди на кверцетина и кемпферола; тритерпеновият сапонин есцин се съдържа от 8 до 10% (негов агликон е есцигенинът); фитостероли; до 45% нишесте; до 8% тлъсто масло; около 2% дъбилни вещества; до 10% белтъчни вещества. В листата се съдържат флавоноидите рутин, спиреозид, астрагалин. кверцитрин изо-кверцитрин, кверцетин и др.

 

Действие. Дивият кестен притежава венотоничмо, противовъзпалително, капиляроукрепващо и обезболяващо действие. Освен това той намалява увеличената склонност към кръвосъсирване и образуване на съсиреци (тромби), намаляла вискозитета на кръвта.

Приложение. За лечение на хемороиди, разширени вени (варици), тромбофлебита и др. Доказано е, че екстракт от конски кестен понижава холестероловото съдържание в кръвта и оказва благоприятно влияние при атеросклероза. В народната медицина се препоръчва още за лечение на смилателни нарушения, дизентерия, бронхит, магарешка кашлица, маточни кръвотечния, подагра, ревматизъм, ишиас и др.

Екстрактът влиза в състава на кремове против слънчево изгаряне. Счуканите и накиснати в ракия плодове (2:10) се прилагат за разтриване при ревматизъм, ишиас. Екстрактът се прилага външно за бани при невралгии, мускулни болки и др. Добри резултати се съобщават за употребата му при хипертрофия на простатата и варикоцеле. Клинично е доказан благоприятният ефект на гъстия екстракт от дрогата при синуити.

Начин на употреба. Дивият кестен влиза в състава на много фармацевтични препарати с противоварикозно и противохемороидно действие. От семената (ситно нарязани) се приготвя запарка от 1 кафена лъжичка дрога и 300 см³ вряща вода. След киснене 2 часа запарката се прецежда и се пие по 1 винена чаша 3 пъти на ден. От листата и корите се приготвя отвара — 1 супена лъжица листа или 1 чаена лъжица кори се варят 10 мин с 300 см³ вода. Пие се по 1 винена чаша 3 пъти дневно.

Японска акация (японска софора) — Sophora japonica L.

Сем. Бобови — Fabaceae (Leguminosae)

 

Описание. Листопадно дърво, високо до 25 м (прил. 84). Листата са нечиф-топерести с 11–15 двойки яйцевидни или овално ланцетни, заострени листчета. Цветовете са светложълти, разположени във връхни многоцветни метлици. Плодът — боб с цилиндрична форма, броеницовидно прищъпнат, до 10 см дълъг и 1 см широк. Цъфти през лятото.

 

Разпространение. У нас се отглежда като декоративно дърво из паркове, градини и по улиците почти в цялата страна. Спонтанно расте в Япония и Китай.

Употребяема част. Използуват се неразтворените цветни пъпки (Flores Sophorae) и плодовете (Fructus Sophorae).

Химичен състав. В цветните пъпки се съдържа флавоноловият гликозид ру-тин (около 20 %). В плодовете се съдържат редица флавоноидни гликозиди, между които изофлавонът генистеин.

 

Действие. Благодарение на богатото съдържание на рутин дро-гата притежава капиляроукрепващо действие, намалява чупливостта и пропускливостта на капилярните кръвоносни съдове, предпазва от кръвоизливи, има противовъзпалително действие.

Приложение. За лечение и предпазване от кръвоизливи на мозъка, ретината, при хипертония, атеросклероза, при бъбречни заболявалия, при повишена склонност към чупливост на съдовете и кървене, при капилярни увреждания от токсични вещества, инфекциозни процеси и др. Желателно е дрогата да се използува заедно с витамин С.

Начин на употреба. Приложение намират цветните пъпки, изсушени и стрити на прах, по 0,2–0,5 г дневно на 3–4 приема. Може да се приготви и спиртен извлек (20 г цветове се наставят със 100 см³ спирт 70% в течение на 7 дни). Приема се по 20–40 капки 3 пъти дневно.