Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Научнопопулярен текст
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,5 (× 10 гласа)

5.2. БИЛКИ, ИЗПОЛЗУВАНИ ПРИ ЗАБОЛЯВАНИЯ НА ДИХАТЕЛНАТА СИСТЕМА

От древността до наши дни лечебните растения се ползуват може би с най-голяма популярност при заболяванията на дихателната система. Много от тези болести като остри възпаления (катари) на горните дихателни пътища, остри и хронични бронхити, емфиземи, бронхиектазии, бронхиална астма и др. могат да бъдат повлияни благоприятно от приготвени в домашни условия лекарства (чаеве, отвари, запарки) от лечебни растения. В едни случаи само тези народни средства могат да бъдат достатъчни, в други те успешно се съчетават с температуропонижаващи, противоинфекциозни и др. лекарствени средства. Особено подходящи са лечебните билки при хронични заболявания на дихателната система, изискващи продължително лечение, при стари хора.

Нарушенията във функциите на дихателната система най-често се изразяват в затруднено дишане, бронхоспазъм, кашлица с различен характер: суха, дразнеща, без отделяне на храчки или с по-лесно или по-трудно изхвърляне на бронхиални секрети. Всяко заболяване на дихателната система изисква компетентно и точно диагностициране и своевременно лечение. В комплекса от лечебни мероприятия на лечебните растения се пада важна роля.

При остри възпалителни заболявания много полезни са топли чаеве, лапи и др., приготвени от различни дроги. Те упражняват потогонно действие, разширяват кожните кръвоносни съдове и увеличават излъчването на топлина, снижавайки по този начни повишената температура. Към това се прибавя и противовъзпалителното и противо-микробното действие на редица дрогн. Един от най-обезпокоителните симптоми на заболяванията на дихателната система е кашлицата. Често тя се поражда от дразнене на чувствителни нервни окончания, разположени в лигавицата на горните дихателни пътища поради възпалителен оток, натрупване на секрети и други причини. В такива случаи особено полезно е използуването на някои слузни вещества, съдържащи се в различни растения. Във вода тези вещества образуват желатиноподобна слузеста маса, която „покрива“ като лапа възпалените лигавици и намалява кашличния рефлекс. Такива слузни вещества се намират в лененото семе, в корените на ружата, в семките на дюлята и др. Поради липсата на токсичност това са истински „домашни средства.“ За успокояване на безцелната, суха кашлица могат да се използуват някои вещества (главно алкалоиди) които подтискат, успокояват центъра на кашлицата в продълговатия мозък. Такова действие има опият, кодеинът, наркотинът и др., съдържащи се в сънотворния мак, но те не са „домашни средства“. Напротив, тяхното използуване силно се ограничава поради голямата им токсичност, способността им да подтискат центъра на дишането и да предизвикват привикване и пристрастяване.

Много лечебни растения съдържат активни вещества, които повлияват рефлекса на отхрачването (отхранващи, експекториращи средства). Едни от тях допринасят за втечняването на бронхиалните секрети, усилват движенията на ресничките на постилащите дихателните пътища клетки и по този начин улесняват изхвърлянето на секрета. На сапонините, конто се съдържат в някои растения, като иглика, подбел, трицветна теменуга и др., се дължи отхранващият ефект на тези растения. Приложени в малки дози, те дразнят умерено лигавицата на стомаха и червата, предизвикват леко гадене (повдигане) и по този начин увеличават бронхиалната секреция и улесняват нейното изхвърляне.

Растения, съдържащи етерични масла (мащерка, бор, анасон и др.), имат способността в малки дози да втечняват бронхиалния секрет и да улесняват неговото отделяне, а в големи дози да подсушават дихателните пътища. Освен това излъчвайки се през белите дробове, етеричните масла упражняват и местен противовъзпалнтелен ефект, отбъбват бронхиалната лигавица. Те притежават и умерен ан-тисептичен, противомикробен и противогнилостен ефект, което ги прави популярни помощни средства при хронични бронхити с гнойни храчки, при белодробни абсцеси, гангрени.

Много растения, съдържащи етерични масла (мащерка, роза), упражняват и известно бронхоразширяващо действие и с успех се използват при някои спазми — спазстичен бронхит, коклюш, бронхиална астма.