Душка Станева, Диана Панова, Лиляна Райнова, Иван Асенов
Билките във всеки дом (24)

Малина — Rubus idaeus L.

Сем. Розоцветни — Rosaceae

Описание. Полухраст, достигащ на височина 1 — 1,5 м. През първата година стъблата са тревисти, безплодни, със синкавозелен налеп и къси тънки шипчета. Втората година тези стъбла вдървеняват, дават цветоносни клонки и след узряване на плодовете загиват. Листата са тройни или перести с 5–7 листчета, отгоре зелени, голи, отдолу сребристосиво напластени. Цветовете са бели, около 10 мм в диаметър, с дълги дръжки. Чашката и венчето са петлистни. Тичинките и плодниците са многобройни. Плодът е сборен, съставен от многобройни червени костилкови плод-чета; лесно се отделят от изпъкналото, леко влакнесто цветно легло. Цъфти май—юли, а плодовете узряват юли—август.

Разпространение. Малината е разпространена из гори и храсталаци от равнините до високите части на планините в цялата страна.

Употребяема част. Използуват се листата (Folia Rudi idaei-) и плодовете (Fructiis Rubi idaei).

Химичен състав. Листата съдържат флавоноиди, танини, витамин С, каротен, органични киселини и др. Плодовете съдържат около 10% захари (глюкоза, фрук-тоза и захароза), органични киселини — предимно лимонена и ябълчна, но също и салицилова киселина, танини, пектини, антоцианови пигменти, витамин С, каротен и др.

Действие. В прясно състояние или под форма на сок или сироп плодовете на малината са приятно витаминозно, общоукрепващо, по-тогонно и тонизиращо средство.

Приложение. Изсушени, плодовете на малината се употребяват като потогонно средство самостоятелно или в състава на комбинирани потогонни чаеве при висока температура, възпалителни заболявания на горните дихателни пътища.

В народната медицина се препоръчва използуването на листата и корените на малината при някои стомашно-чревни заболявания (катари, диарии, стомашни и чревни колики, повишена киселинност). Външно запарка от малинови листа се прилага за плакнене на устата и за гаргара при възпалителни процеси в устната кухина и при гърлобол.

Начин на употреба. Приготвя се запарка от 1 супена лъжица сушени плодове и 250 см³ вряща вода или от 1 супена лъжица листа или корени и 250 см³ вряща вода. Изпива се след прецеждане като топъл чай.

Дюля — Cydonia oblonga Mill.

Сем. Розоцветни — Rosaceae

Описание. Дърво, високо 3–5 м, или храст. Стволът е покрит с тънка, лю-щеща се на люспи, тъмносива кора. Листата са последователни, с къси дръжки, широко яйцевидни или широко елипсовидни, целокрайни, в основата закръглени или сърцевидни, отгоре голи, тъмнозелени, отдолу сивовлакнесто наплъстени. Цветовете са единични, 4–5 см в диаметър, бледорозови. Чашката и венчето са петлистни. Тичинките са многобройни. Плодът е с крушовидна или ябълковидна форма, 3–15 см в диаметър, петгнезден. Семената са клиновидни или обратно яйцевидни, ръбести, почти тристенни, до 10 мм дълги, червепокафяви, по 4–8 във всяко гнездо. Цъфти април—май.

Разпространение. Отглежда се из дворове и градини в цялата страна, предимно в предпланински и планински райони до 1400 м надморска височина, понякога и подивява.

Употребяема част. За лечебни цели се използуват семената (Semen Cydoniae).

Химичен състав. В семенната обвивка се съдържа около 20% слузно вещество. Семената съдържат цианогенния гликозид амигдалин, малко дъбилни вещества и около 15% тлъсто масло. От семената чрез накисване във вода се получава слузен разтвор (Muciiago Cydoniae). Той се приготвя от цели семена със студена вода, за да се избегне извличането на амигдалина.

Действие. Слузното вещество оказва омекчаващо, противовъзпалително и покриващо действие върху възпалените лигавици на дихателните пътища и храносмилателния тракт.

Приложение. Семената на дюлята се използуват при остри възпаления на дихателните органи (ларингита, фарингита, трахеоброн-хити) и на стомашно-чревния канал (гастроентерити и др.). Използува се още при напукана кожа, при изгаряния.

Начни на употреба. Накисват се семена от дюля (1 чаена лъжичка на 100 см³ вода) и се оставят да престоят няколко часа, след което се прецеждат. Пие се по 50 см³ 3 пъти дневно.

Бял оман — Inula helenium L.

Сем. Сложноцветни — Asteraceae (Compositae)

Прилож. 45

Описание. Многогодишно тревисто растение (прил. 45) с дебело, късо, ме-сесто коренище и дълги кафяви корени. Стъблата са 100–150 см високи, набраздени, на върха разклонени. Листата са последователни, отгоре с редки власинки, отдолу гъсто мъхесто влакнести. Приосновните листа са до 50 см дълги, елипсовидни или продълговато яйцевидни, заострени, към основата постепенно стеснени в дръжка, дълга почти колкото петурата. Стъбловите листа са по-дребни, 10–30 см дълги, продълговато яйцевидни; долните с къси дръжки, горните приседнали. Съцвстията са кошнички с диаметър 6–7 см, разположени единично на върха на стъблото и клонките. Обвивните листчета на кошничката са керемидообразно наредени. Цветовете са жълти; крайните са езичести плодникови, около 30 мм дълги, средните са двуполови, тръбести, с 5 зъбчета. Цъфти от юни до септември.

Разпространение. Расте по влажни сенчести места в горите, из крайречни храсталаци и покрай планински потоци, по-често над 1000 м надморска височина, предимно в източните части на страната.

Употребяема част. Използуват се корените с коренището (Radix Iruiiae, Rhizoma Iniilae cum radicibus), събрани късно през есента или през ранна пролет.

Химичен състав. Дрогата съдържа 1–3% етерично масло, кристалната част на което, наречена хеленин, представлява смес от три сесквитерпенови лактони от селинанов, тип — алантолактон, изоалантолактон и дихидроалантолактон. Освен хеленин в етеричното масло се съдържат алантова киселина, алантол и проазулен. Наред с етеричното масло в корените се съдържат полизахарпдът инулин (около 40%), незначително количество алкалоиди, тритерпени от типа на фриделина, стигмастерол и др. В листата е установено горчиво вещество — алантопикрин.

Действие. Коренището и корените на белия оман са популярни в народната медицина на много страни. Притежават отхрачващо, се-кретолитично и противовъзпалително действие.

Приложение. Корените и коренището се използуват при различни възпалителни заболявания на дихателната система (бронхити, белодробни възпаления и др.), особено при такива с гъсти бронхиални секрети и кашлица. Прилагат се още при възпалителни заболявания на стомашно-чревния канал (диарии, язва, гастрит и др.), стимулират апетита и подобряват храносмилането. Имат и жлъчегонно действие и могат да се използуват при някои заболявания на жлъчните пътища.

В българската народна медицина белият оман се препоръчва още при болезнена менструация, хемороиди, при кожни заболявания, при чревни паразити и др.

Начин на употреба. За вътрешна употреба се приготвя отвара (1 супена лъжица ситно нарязани корени на 1/2 л сода), като варенето продължава 10 мин. От прецедената и изстинала отвара се взема по 1 супена лъжица 3–4 пъти дневно. Противовъзпалителното действие на дрогата в съчетание с известно противомикробно действие прави оправдано външното прилагане на отвара и воден извлек от бял оман за лечение на кожни заболявания (екземи, рани, язви. сърбеж, копривна треска и др.), възпаления на венците, зъбобол (гаргара). Препоръчват се мехлеми (напр. 1 част прах от корени в 10 части свинска мас или маслиново масло).

Известно е „омановото вино“ (100 г корени се накисват в 1 л червено вино при често разклащане. След 7–8 дни виното се прецежда и от него се пие по 1 кафена чашка преди ядене). В българската народна медицина омановото вино се употребява като укрепващо и апетитостимулиращо средство.

Лечебна ружа — Althaea officinalis L.

Сем. Слезови — Malvaceae

Прилож. 46

Описание. Многогодишно сивозелено тревисто растение (прил. 46) с късо де-бело коренище и дълги до 50 см белезникави корени. Стъблата са 60 — 150 см високи, цилиндрични, в долната част вдървенели. Листата са последователни, 5–15 смдълги, с дръжки, кадифено мъхести; долните и средните недълбоко три- или петделни, най-горните цели. Цветовете са бледорозови до почти бели, 2–3 см в диаметър, с къси дръжки, събрани в пазвите на листата. Чашката е с 5 триъгълни остри дяла и подчашка от 8–12 линейни листчета, сраснали в основата. Тичинките са многобройни, сраснали почти до прашниците в обща тръбица. Плодът е плосък, дисковиден, при узряване се разпада на 15–25 плодчета, гъсто покрити по тръбната страна със звездовидни власинки. Цъфти юли—август.

Разпространение. Растението се среща по влажни крайречни и мочурливи места в цялата страна.

Употребяема част. Използуват се корените (Radix Althaeae), листата (Folia Alltiaeae) и цветовете (Fiores Althaeae). Корените се изваждат през есента. Предпочитат се корените от двегодишни растения, тъй като имат най-високо съдържание на слузни вещества. Още докато са свежи, се обелва външната кора и се нарязват на късове. Листата се берат през лятото, преди да са почнали да жълтеят, а цветовете в началото на цъфтежа.

В България освен лечебната ружа се срещат още 7 вида, които се различават главно с по-дългите си от 2 см венчелистчета и с наличие на не повече от 6–7 листчета на подчашката. Само два вида: А. hirsuta L. (четинесто влакнесто едногодишно растение) и А. cannabina L. ( с дълбоко три или петделни листа) имат по-къси от 2 см венчелистчета, но от тях лечебната ружа се различава с по-късите от листата дръжки на съцветията и с кадифено мъхестите си листа.

Химичен състав. Корените съдържат 25 до 35% слузно вещество със слабо кисела реакция и добра разтворимост в студена вода. В състава на слузното ве-щество влизат 22% галакуронова киселина, 48% хексози (главно — D-глюкоза). 8% пентози и и др. Освен това в корените се съдържат скорбяла (до 37%), захари (до 10%), пектин (до 11%), тлъсто масло (1–2%), аспарагин, бетани, малко та-нини и др.

Листата и цветовете също съдържат слузни вещества, но в по-малки количества.

Действие. Препаратите от ружа отдавна намират приложение в медицинската практика. Включени са във фармакопеите на много страни. Притежават смекчаващо, противовъзпалително и отхрачващо действие.

Приложение.Корените се употребяват за лечение на възпаления на дихателните пътища: ларингит с пресипнал глас, фарингит, трахеобронхит с дразнеща мъчителна кашлица, задух. Прилагат се още поради покривното и омекчаващото им действие при остри възпаления на стомашно-чревния тракт. Приети заедно с други лекарства, те забавят тяхната резорбация.

В нашата народна медицина корените на ружата се използуват още при възпаления на пикочните пътища, болезнено уриниране и др.

Външно се препоръчва воден извлек от корени на ружа за гаргара при ларингит с пресипнал глас, както и за лечение на циреи, рани и други кожни заболявания под формата на компреси.

Начин на употреба. Приготвя се извлек, като 1 супена лъжица ситно нарязана дрога се залива с 500 см³ студена вода и се оставя да престои 1 час, след което се прецежда. Подсладен със захар, мед или небет-шекер, извлекът се пие по 1 супена лъжица 5–6 пъти дневно.

Фармацевтичната промишленост у нас приготвя от корените на ружата сух и течен екстракт, сироп и дисперг. Корените на ружата влизат в състава на гръдния чай.

Слез — Malva sylvestris L.

Сем. Слезови — Malvaceae

Прилож. 47

Описание. Едногодишно до многогодишно тревисто растение (прил. 47), с 25–150 см дълги, изправени, възходящи или лежащи, разклонени стъбла. Листата са последователни, с 10–15 см дълги дръжки и закръглено сърцевидни до бъбрековидни петури, почти цели или до 1/3 3–7-делни с кръгло назъбени дялове. Цветовете са едри, 3–4 см в диаметър, с 1–4 см дълги дръжки, разположени по 2–5 в пазвите на листата. Чашката е петделна, а подчашката е от 3 продълговато лан-цетни до елипсовидни листчета. Венчелистчетата са розовочервепн, 15–30 мм дълги, обратно яйцевидни, на върха дълбоко врязани. Тичинките са многобройни, сраснали в тръбица. Плодът е дисковиден, 5–10 мм в диаметър, разпадащ се па 9–12 странично сплескани, тъмнокафяви, бъбрековндпи плодчета. Цъфти от май до септември.

Разпространение. Расте по тревисти места, край пътища и огради като рудерално растение в равнините и предпланините, но по-рядко в планините докъм 1400 м надморска височина из цялата страна.

Употребяема част. Използуват се листата (Folia Maivac) и цветовете (Florcs Malvae), събрани по време на цъфтеж. Листата се откъсват с къси дръжки, а цветовете без дръжки.

Химичен състав. Цялото растение съдържа слузни вещества: в цветовете от 0,5 до 6%, даващи при хидролиза D-глюкоза, L-арабиноза, L-рамноза, D-галактоза и глюкуронова киселина; в листата около 8% с подобен състав, но с най-значително количество D-галактоза. Освен слузни вещества в цветовете се съдържат антоциановите гликозиди малвин (3,5-дигликозид на малвидина), малвидин-З-глюкозид и делфинидин-3-глюкозид. В цветовете са установени също танини, витамин С, каротен, минерални соли и др.

Действие. Със съдържанието на слузни вещества се свързва про-тивовъзпалителното и омекчаващото действие на цветовете и листата, както и слабителното им действие.

Приложение. Под формата на запарка или отвара те се употребяват за лечение на възпалителни заболявания на дихателните пътища (пресипнал глас, ангина, трахеобронхит, кашлица).

В българската народна медицина чай от слез се употребява още при възпалителни заболявания на стомаха, червата, черния дроб, при възпалителни процеси на пикочните пътища, при липса на апетит, за стимулиране отделянето на млякото у кърмачки.

Външно отвари и запарки от слез се употребяват за гаргари и плакнене на устата при пресипнал глас, възпаления на устната лигавица, а също под формата на лапи или компреси при кожни заболявания (циреи, фурункули), изгаряния, хемороиди.

Начин на употреба. Приготвя се запарка от 1 супена лъжица дрога и 250 см³ вряща вода. Пие се по 1 винена чаша 3 пъти дневно.

Градински чай — Salvia officinalis L.

Сем. Устноцветки — Lamiaceae (Labiatae)

Прилож. 48

Описание. Полухраст със силно разклонени, гъсто облистени, четириръбести, сивозелени стъбла (прил. 48), високи 20–50 см. Листата са срещуположни, с дръжки, най-горните приседнали, продълговати или ланцетни, 3–8 см дълги, с грапава повърхност, отдолу със силно изпъкнали жилки. Цветовете са събрани по 6–12 в прешлени на върха на клонките и образуват рехави класовидни съцветия. Венчето е синьовиолетово, двуустно, 20–25 мм дълго, Тичинките са 2, скрити под горната устна. Плодът е съставен от 4 тъмнокафяви или черни, почти кълбовидни орехчета. Цьфти юни—юли.

Разпространение. Отглежда се доста често из градините като декоративно и лечебно растение. Много рядко подивява. Произхожда от Средиземноморската област.

Употребяема част. Използуват се листата (Folia Salviae) и цялата надземна част (Herba Salviae) за получаване на етерично масло (Oleum Salviae).

Химичен състав. Съдържа 1–2,5% етерично масло с главни компоненти туйон (около 50%), цинеол — 15%, други терпени (борнеол, камфора, пинен, цедрен) — 15%, и около 15% сесквитерпени. В листата освен това се съдържат горчивият дву-терпенов лактон карназол, тритерпеновите урзолова и олеанолова киселина, около 8% катехинови дъбилни вещества, флавоноиди (производни на лутеолина и апигенина), в-ситостерол, витамини (B1 и С), каротен, фумарова и никотинова киселина .

Действие. Поради съдържанието на етерично масло градинският чай притежава противовъзпалително, дезинфекционно и противокаш-лично действие.

Приложение. Употребява се при гърлобол, ларингит, трахеобронхит, кашлица от различен произход. Успокоява стомашни болки и действува благоприятно при възпаление на стомаха и червата, при стомашна язва, диария, чернодробни и жлъчни заболявания.

Външно като запарка за компреси се прилага за лечение на гнойни рани, а за бани — при кожни обриви. Под формата на гаргара се препоръчва при ангина, зъбобол, възпаления на устната лигавица. Етеричното масло от градинския чай се изполузва за инхалации.

Начин на употреба. Запарка от 1 супена лъжица билка на 1/2 л вряща вода се използува за гаргара и за лечение на гнойни рани. За вътрешна употреба се приготвя запарка от 1 супена лъжица дрога и 250 см³ вряща вода.

Очанка — Euphrasia officinalis L. (Е. rosikoviana Hayne)

Сем. Живеничеви — Scrophularfaceae

Прилож. 49

Описание. Едногодишно тревисто растение (прил. 49) с изправено, разклонено стъбло, високо 10–20 см, с яйцевидни, назъбени, приседнали листа, покрити с власинки. Цветовете са бели или бледорозови, с лилави жилки, дребни, приседнали в пазвите на листата. Чашката е звънчевидна, четириделна, венчето е с тръбица, по-дълга от чашката и двуустен отвор. Тичинките са 4. Плодът е многосеменна кутийка. Цъфти през юли—август.

Разпространение. Расте по ливадите, храстите и горите из цялата страна и в планините до 2000 м надморска височина.

Употребяема част. Събират се стръковете (Herba Euphrasia) в период на цъфтеж.

Химичен състав. Съдържа дъбилни вещества, етерично масло, горчиви и слузни вещества, антоциани, гликозиди с неизучен състав.

Действие. Противовъзпалително, омекчително, затягащо.

Приложение. При възпаление на ларинкса, заболявания на стомаха и червата, жълтеница и като добро средство за засилване на зрението.

В народната медицина се препоръчва освен при споменатите вече заболявания и като средство против кашлица, при липса на апетит, диария и др.

Начин на употреба. Приготвя се запарка от 2 супени лъжици от билката и 500 см³ вода. След прецеждане се пие по 100 см³ преди ядене 4 пъти дневно.

Салеп — Orchis sp. div.

Сем. Салепови — Orchidaceae

Описание. Многогодишни тревисти растения с прави неразклонени стъбла и две подземни грудки, които в същност са грудковидно задебелени корени. Листата са с успоредно жилкуване. Цветовете са неправилни, събрани на върха на стъблото в съцветие грозд или клас. Околоцветните листчета са събрани в шлем или са раз-перени. Устната в основата е видоизменена в шпора. Тичинката с само една. Плодът е разпуклива кутийка.

Употребяема част. Използуват се грудките (Tubcra Saicp) от следните видове:

1. Петнист салеп — Orchis maculala L. Грудките са дълбоко три- или четириделни. Листата са продълговато обратно яйцевидни, тъпи, с тъмни петна. Прицветниците са малко по-къси или по-дълги от яйчника. Двете външни листчета на околоцветника са разперени. Шпората е цилиндрична, насочена надолу. Цъфти май—август.

Разпространен е из горите, горските поляни, край планински потоци и влажни ливади предимно в планините.

2. Мъжки салеп — Orchis mascuia L. Грудките са цели, кълбовидни до яйцевидни. Листата са продълговато ланцетни с дребни червени петна. Прицветнците са ланцетни, червени, дълги почти колкото яйчника. Двете външни листчета на околоцветника са разперени или завити назад. Шпората е по-къса от яйчника, разположена хори-зонтално или е дъговидно извита нагоре. Цъфти април—май.

Разпространен е из храсталаците по слънчеви склонове, край горите и по горските поляни в предпланините и планините из цялата страна.

3. Шлемовиден салеп — Orchis militaris L. Грудките са цели, сферични до елипсовидни. Листата са продълговато елипсовидни. Прицветниците са много дребни, най-малко 3 пъти по-къси от яйчника-Всички околоцветни листчета са събрани в шлем. Шпората е бухалковидно цилиндрична. Цъфти април—юни.

Разпространен е по тревисти места, из ливади, в храсталаци и гори най-често в предпланините и планините.

4. Обикновен салеп — Orchis tnorio L. Грудките са цели кълбовидни. Листата са широко ланцетни. Прицветниците са по-къси от яйчника. Всички околоцветни листчета са събрани в шлем. Шпората е хоризонтална или към върха леко извита нагоре и бухаловидно разширена. Цъфти април—май.

Разпространен е по поляни, из ливадите и в редките храсталаци почти из цялата страна, най-вече в равнините и предпланините.

Химичен състав. Грудките съдържат около 50% добре разтворимо във вода слузно вещество, съставено от глюкоманан, който при хидролиза дава маноза и глюкоза. Освен това драгата съдържа около 30% нишесте, декстрин, захроза и белтьчни вещества.

Действие. Поради богатото си съдържание на слузни вещества грудките на салепа имат покривно, смекчаващо и протизовъзпали-телно действие.

Приложение. Използуват се в народната медицина при остри и хронични заболявания на дихателната система (дразнеща кашлица, трахеит, остри и хронични бронхити), както и при възпалителни заболявания на стомашно-чревния тракт (гастрити, ентероколити, язва на стомаха) с болки, диария.

Начин на употреба. Една чаена лъжичка от счуканата на ситно дрога се поставя в 250–300 см³ вряща вода и се оставя да ври 5–10 мин, след което се оставя малко да изстине и се прецежда. Запарката се пие гореща при заболявания на дихателната система и студена при болести на храносмилателната система. Приема се по 1 кафена чашка 3–4 пъти на ден.

Бял бор — Pinus sylvestris L.

Сем. Борови — Pinaceae

Прилож. 50

Описание. Вечнозелено иглолистно дърво (прил. 50), с право, високо до 40 м стъбло и с прешленовидно разположени клони. Листата са иглести, сивозелени, до 7 см дълги, по две заедно. Шишарките са удължено яйцевидни, събрани на групи, със завити надолу дръжки. Мъжките шишарки са разположени гроздовидно в основата, а женските шишарки на върха на младите клонки.

Разпространение. Расте в планините от 1000 до 2200 м надморска височина, особено по склонове с южно изложение.

Употребяема част. За лечебна цел се използуват боровите връхчета (Turiones Pini), събрани преди разпукването им. Представля-ват цилиндрични клонкови пъпки, дълги до 5 см и дебели около 4 мм. Притежават балсамична миризма и смолисто горчив вкус.

Химичен състав. Съдържат около 0,5% етерично масло, което се състои от а-пинен, в-пинен, в-феландрен, лимонен, мирцен, кадинен, силвестрен, борнеал, бор-нилацетат, борнилестер и др.; смолисти вещества, витамин С, танини и др.

Действие. Поради богатото съдържание на етерично масло боровите връхчета упражняват противовъзпалително, пресушаващо бронхиалните секреции, слабо противомикробно, антисептично, както и противогнилостно действие. Имат още известно спазмолитично, жлъ-чегонно и диуретично действие.

Приложение. Използуват се при възпаления на горните дихателни пътища, при хроничен бронхит и бронхиална астма, бронхиектазии и гннлостни бронхити с обилна гнойна секреция. В българската народна медицина боровите връхчета намират приложение още при заболявания на пикочните пътища (пясък и камъни в легенчето и мехура), при скорбут, скрофулоза, водянка, при възпаление на жлъчния мехур, при ревматизъм.

Начин на употреба. Съществуват различни начини на приготвяне и употреба на дрогата. При остри катари на горните дихателни пътища се правят инхалации, като 20 г дрога се поставя в 250 см³ вряща вода. За вътрешна употреба се приготвя отвара от 100 г борови връхчета и 2 1/2 л вода, която се вари, докато течността остане 1/2 л. Изстиналата и прецедена отвара се подслажда със захар, мед или небет-шекер и се пие по 1 кафена чашка 3 пъти дневно.

При ревматизъм и кожни заболявания се правят бани с отвара от 500 г дрога, варена в продължение на 30 мин с 5 л вода и прибавена към водата за вана.

Поради богатото съдържание на витамин С от листата на бора се приготвя витаминозна напитка (50 г борови иглички се варят с 250 см³ вода в продължение на 20 мин и след изстиване се прецеждат). За подобряване на вкуса може да се прибави сок от лимон и захар.

Сладка папрат — Polypodium vulgare L.

Сем. Папратови — Polypodiaceae

Прилож. 51

Описание. Многогодишно тревисто растение (прил. 51) с хоризонтално, пълзящо коренище, често разположено и пад земята, покрито с кафяви, ланцетни, за-острени на върха люспи. Листата са 10–40 см дълги, разположени почти вертикално в две редици по горната повърхност на коренището. Листната дръжка с жълта или зеленикава, обикновено no-къса от петурата, при основата съчленена. Листната петури е кожеста, удължено триъгълна, до продълговато ланцетна, дълбоко пересто изрязана почти до средната жилка, от всяка страна с до 20 дяла. Листните дялове са линейни, заострени или тъпи. Сорите са кръгли, разположени в две редици по долната страна на листните дялове, без ципесто покривало (индузий). Образуват се през юли—август.

Разпространение. Расте по влажни сенчести скали и каменливи места в горите из цялата страна.

Употребяема част. Използува се коренището (Rhizoma Polypodii, Rhizoma Filicis dulcis), събрано през есента.

Химичен състав. Съдържа дъбилни, слузни и горчим вещества, смоли, белтъчини, сапонини, захари, манит, тлъсто масло, ябълчна, глициризинова и стеаринова киселина.

Действие. Коренището на сладката папрат действува смекчаващо и протнвокашлично. Притежава още жлъчегонно, лаксативно (очисти-телно) и пикочогонно действие.

Приложение. Употребява се при остри възпалителни заболявания ка горните дихателни пътища, при чернодробно-жлъчни заболявания, при запек. В народната медицина се използува и при глисти.

Начин на употреба. Приготвя се най-напред студен извлек (3 чаени лъжички стрита на прах дрога се залива с 250 см³ студена вода и се оставя да кисне 8 ч, след което се прецежда) и след това запарка (останалата след прецеждането дрога се залива с 250 см³ вряща вода и след 15 мин се прецежда). Смесват се студеният извлек и запарката и от получената течност се пие няколко пъти дневно.

Великденче — Veronica officinalis L.

Сем. Живеничеви — Scrophulariaceae

Прилож. 54

Описание. Многогодишно влакнесто тревисто растение (прил. 54) с пълзящо или приповдигащо се стъбло и изправени цветоносна клонки. Листата са срещупо-ложни, широко яйцевидни или елипсовидни, 1,5–4 см дълги и 1–2 см широки, с къси дръжки. Цветовете са светлосини, 6–7 мм в диаметър, събрани в многоцветни гроздовидни съцветия, излизащи от пазвите на стъбловите листа. Чашката и венчето са четириделни. Тичинките са 2. Плодът е двугнездна многосеменна кутийка. Цьфти от май до август.

Разпространение. Расте из гори и храсталаци доста често в цялата страна до 2000 м надморска височина.

Употребяема част. Използува се надземната част (Herba Veronicae), събрана в началото на цъфтежа. Да не се смесва с многобройните други видове от род Veronica, разпространени у нас, на които съцветието е връхно или чашката е петделна, или стъблото и листата не са влакнести, или цветните дръжки са по-дълги от чашката.

Химичен състав. Съдържа иридоидни гликозиди, главно аукубин, а също и вероникозид и ладрозид. Освен това са установени дъбилни и горчиви вещества, сапонини, малко етерично масло, манитол, в-ситостерол, фенолни киселини, флаво-ноиди, захари, витамин С, каротен, органични киселини (ябълчна, лимонена, млечна), смолисти вещества и минерални соли.

Действие. Дрогата има противовъзпалително, антисептично и отхрачващо действие.

Приложение. Прилага се при заболявания на дихателната система (бронхити, бронхиална астма и др.) Проявава се още като диуретично и дезинфекциращо пикочните пътища средство, заради което се използува от народната медицина при бъбречнокаменна болест и възпаление на пикочните пътища. В народната медицина се прилага още при някои чернодробно-жлъчни заболявания, при умствена умора, запек и др., а външно (настойка в растително масло) — при някои заболявания на кожата (циреи, изгаряния, гнойни рани).

Начин на употреба. Дрогата се употребява под формата на запарка — 1 супена лъжица ситно нарязана дрога на 250 см³ вряща вода.

След изстиване и прецеждане се пие по 1 кафена чашка 3–4 пъти дневно.

За външна употреба се приготвя настойка в отношение 1 част дрога на 10 части маслинено масло.

Миризлива теменуга — Viola odorata L.

Сем. Теменугови — violaceae

Прилож. 52

Описание. Многогодишно тревисто растение (прил. 52) със силно разклонено коренище, без надземно стъбло, с розетка от листа и 10–25 см дълги, вкореня-ващи се надземни издънки. Листата са с дълги дръжки, закръглено бъбрековидни до яйцевидно бъбрековидни, в основата дълбоко и тясно, сърцевидни, плитко, ситно и тъпо назъбени. Цветовете са разположени по един в пазвите на розетковите листа, 1,5–2,5 см високи, виолетови или сини, рядко бели, с приятна миризма. Плодът е многосеменна широко яйцевидна до сферична кутийка, разпукваща се при узрязане на 3 дяла. Цъфти март—април.

Разпространение. Расте из просветлени листопадни гори и храсталаци в цялата страна докъм 1000 м надморска височина.

Употребяема част. Използуват се коренището с корените (Rhizorna et radix Violae, Rhizoma Violae cum radicibus) и цветовете (Flores Violac).

Химичен състав. Коренището и корените съдържат сапонини, флавоноиди, гор-чиви вещества, незначително количество етерично масло, гликозида виолутозад (метилов естер на салициловата киселина, гликозидно свързан с вицианоза).

Цветовете съдържат етерично масло, антоциановия гликозид цианин (циани-дин-3,5-диглокозид), захари, органични киселини, слузни вещества и др.

Действие. Цветовете на миризливата теменуга имат секретолитично (втечняващо бронхиалните секрети), отхрачващо и дезинфекционно действие. Имат още потогонно действие и успокояват нервната система.

Приложение. Използуват се при бронхити, суха кашлица, бронхиална астма, коклюш. В народната медицина се прилагат още при нервно безпокойство, безсъние, нервно сърцебиене, хистерия.

Начин на употреба. Две чаени лъжички ситно нарязана дрога се залива с 250 см³ вода (студена) и се оставя 1 ден. Това е еднодневната доза. Може да се приготви и сироп: 50 г ситно нарязана дрога се залива с 200 см³ вряща вода и се оставя 24 часа, след което се прецежда п се смесва с 200 г захар. Приема се по 1 чаена лъжичка няколко пъти дневно.

Да се има предвид, че при по-големи дози може да се предизвика повръщане.

Трицветна теменуга — Viola tricolor L.

Сем. Теменугови — Violaceae

Прилож. 53

Описание. Едногодишно или двегодишно тревисто растение (прил. 53) с 10–40 см високо стъбло. Листата са тъпо назъбени. Долните са широко яйцевидни до яйцевидно ланцетни, изведнъж стеснени в дръжка, до два пъти по-дълга от петурата; средните са елипсовидни до лапцетни, в основата клиновидно стеснени с много къса дръжка до почти приседнали. Цветовете са единични, 2–3 см дълги, зигоморфни, разположени в пазвите на горните и средните листа, с 3–12 см дълга дръжка. Чашката и венчето са петлистни. Горните венчелистчета са тъмновиолетови, широко обратно яйцевидни, страничните са по-светловиолетови, извити встрани, долното е почти триъгълно, на върха врязано, с 15–20 мм дълга шпора, бледовиолетово, рядко жълто или бяло, с 5–7 по-тъмни жилки, в основата оранжево. Цъфти от май до септември.

Разпространение. Расте по тревисти места, из ливади и пасища, в храсталаци и като плевел в обработваеми площи до 1800 м надморска височина.

Употребяема част. Използува се надземната част (Herba Violае tricoloris), събрани по време на цъфтеж. Да не се смесва с останалите около 30 вида от род Viola, разпространени у нас!

Химичен състав. Съдържа флавоноловия гликозид рутин, незначително количество етерично масло, сапонини, слузни вещества и танини. Трицветната теменуга е много богата на каротеноиди: в-каротен (до 40 мг%), специфичен каротеноид е виолоксантинът. В цветовете се съдържат антоцианови гликозиди: виоланин (про-изводно на делфинидина с глюкоза, рамноза и хидрооксиканелена киселина), делфинидин-3-глюкозид и пеоинидин-3-глюкозид.

Действие. Трицветната теменуга се ползува с името на добро отхрачващо средство. Отхрачващото и действие се отдава на сапонините. Притежава също противовъзпалително и диуретично действие.

Приложение. Употребява се при възпалителни заболявания на дихателната система (бронхити, кашлица с гъсти секрети). В народната медицина се използува още като диуретично средство, при подагра, ревматизъм, като потогонно и „кръвоочистително“ средство, при различни кожни заболявания.

Начин на употреба. Приготвя се запарка от 2 чаени лъжички дрога с 250 см³ вряща вода и след изстиване и прецеждане се пие по 1 супена лъжица 3–4 пъти дневно. При необходимост от по-силно отхрачващо действие се взема в по-голямо количество — по 1 кафена чашка 3–4 пъти дневно.

Да се има пред вид обаче, че в големи дози отварата от теменуга може да предизвика дразнене на стомашно-чревния тракт с гадене, повръщане и диария.

Иглика — Primula veris L. (Primula officinalis (L.) Hill)

Сем. Игликови — Primulaceae

Прилож. 55

Описание. Многогодишно тревисто растение (прил. 55) с тъпо, едро назъбени листа с продълговато яйцевидна форма и широка крилата дръжка, събрани в при-основна розетка. Повърхността на листата е набръчкана, тъй като жилките от горната страна са силно вдлъбнати, а от долната — силно изпъкнали. Цветоносният стрък е цилиндричен, безлистен, на върха завършва с няколко едри цвята, събрани в сенниковидно съцветие. Чашката е тръбесто звънчевидна, неопадлива, с 5 зъбчета. Венчето е яркожълто, фуниевидно в основата, в горната част разперено, петделно. Плодът е яйцевидна, разпуклива, многосеменна кутийка. Коренището е право или извито, сивокафяво, дълго около 10 см и дебело около 5 мм. От всичките му страни излизат многобройни, дълги до 12 см и дебели около 1 мм белезникави коренчета. Цъфти рано през пролетта — от март до юни.

Разпространение. Расте из храсталаците, горите и ливадите по всички предпланински и планински райони на страната.

Употребяема част. Използуват се коренището и корените (Radix ct Rhizoma Primulae), цветовете (Florcs Primulae ) и листата (Folia Primulae). Коренищата с корените се събират преди цъфтеж — през април, и след узряване на семената, когато листата са започнали да жълтеят — през юни, а цветовете през март—юни, листата — през март—май, по време на цъфтеж.

Химичен състав. Коренището и корените съдържат тритерпенови сапонини, от които главният е примулова киселина А (от 5 до 10%), гликозидите примверин и примулаверин, чийто агликони са производни на салициловата киселина. Съдържат се още кетехинови дъбилни вещества и около 0,25% етерично масло. Листата съдържат до 2% сапонини, дъбилни вещества и 5% аскорбинова киселина; цвето-вете — сапонини и флавоноиди.

Действие. Корените на игликата поради богатото съдържание на сапонини притежават отхрачващо действие. Те предизвикват втечняване на бронхиалните секрети и улесняват тяхното изхвърляне. Имат известно потогонно и днуретично действие. Засилват стомашната секреция. Върху нервната система действуват успокоително.

Приложение. Най-широка е употребата на корените на игликата при катари на горните дихателни пътища, бронхити, бронхиална астма, грип. Използуват се още при възпалителни заболявания на пикочните пътища, трудно уриниране, подагра, шипове и др. Поради голямото съдържание на витамин С и на провитамин А листата на игликата се използуват в много страни като пролетна салата против отпадналост, главоболие, при скорбут (недоимък на витамин С), не-доимък на витамин А и др. Цветовете на игликата се прилагат в народната медицина при нервна слабост, безсъние, главоболие.

Начин на употреба. Приготвя се запарка от 1 супена лъжица ситно счукани сухи корени и 250 см³ вода. Вари се 10 мин, след което запарката се прецежда и се подслажда със захар или с мед. Взема се по 1 супена лъжица 3–4 пъти дневно. От цветовете или листата се приготвя запарка, като 8–10 г дрога се зализа с 250 см³ вряща вода и се прецежда след 15 мин. Пие се по 1 кафена чашка 3 пъти дневно.

Подбел — Tussllago farfara L.

Сем. Сложноцветни — Asteraceae (Compositae)

Прилож. 56

Описание. Многогодишно тревисто растение (прил. 56) с тънко, дълго, разклонено коренище. През ранна пролет от коренището израстват 4–15 см високи, неразклонени стъбла, покрити с дребни, яйцевидно ланцетни, кафявочервени листчета. На върха на всяко стъбло се образува по една цветна кошничка, до 2 см в диаметър, с обливка от един ред листчета. Съцветиото легло е голо, без люспи и почти плоско. Цветовете са златистожълти крайните са езичести, а средните — тръбести. Плодовете са тясно цилиндрични, ръбести, на върха с хвърчилка от многобройни власинки. След прецъфтяване стъблата загиват и едва тогава са появяват листата, разположени в розетка. Листата са с дълги дръжки, почти кръгли, 10–20 см в диаметър, в основата сърцевидни, неравномерно, вълнообразно, едро назъбени с червенокафяви зъбчета, отгоре зелени, голи, отдолу — бяло напластени. Цъфти от февруари до април.

Разпространение. Расте по влажни места, най-често по изкопи и насипи, край брегове на реки и потоци, а също из влажни ниви из цялата страна.

Употребяема част. Използуват се листата (Folia Farfarac) и цветните кошнички (Flores Farfarae). Да не се смесва с видовете чобанка от род Petasites, листата на конто отгоре са влакнести.

Химичен състав. Листата съдържат 5–10% слузно вещество, при хидролиза на което се образуват D-галактуронова киселина, галактоза, глюкоза, арабиноза, ксилоза, рибоза и рамноза. Освен това съдържат горчиво гликозидно вещество — тусилагин, на което се дължи успокоителното действие при кашлица. В листата се съдържат също така сапонини, танини, полизахаридите инулин и декстрин, галова, ябълчна и винена киселина, каротеноиди (около 5 мг%) и аскорбннова киселина.

В съцветията са установени стероидните съединения фитостерол, стигмастерол, фарадиол и тараксантин; флавоноловите гликозиди рутин и хиперин.

Действие. Листата на подбела са отдавна известно средство против кашлица и задух. Притежават омекчаващо, противовъзпалително и отхрачващо действие.

Приложение. Използуват се за лечение на ларингит с пресипнал глас, остри катари на горните дихателни пътища, бронхити, бронхиална астма, възпалителни процеси на белия дроб.

Дрогата се употребява още за лечение на възпалителни заболявания на стомашно-чревния тракт, като апетитостимулиращо и подобряващо храносмилането средство. Използува се и при възпалителни заболявания на пикочните пътища. В народната медицина е популярно налагането на пресни листа от подбел върху рани, язви, циреи, а под формата на лапи от счукани пресни или сухи листа — за лечение на кожни заболявания, възпалени разширени вени на краката, мазоли и др. Сухите листа се използуват още за пушене при задух (бронхиална астма).

Начин на употреба. Две супени лъжици дрога се залива с 500 см³ вряща вода и след изстиване запарката се прецежда. Изпива се за 1 ден.

Анасон — Pimpinella anisum L.

Сем. Сенникоцветни — Apiaceae (Umbelliferae)

Прилож. 57

Описание. Едногодишно растение с 30–60 см високо стъбло (прил. 57). При-основните листа са с дълги дръжки и цели бъбрековидни до яйцевидни петури, в основата сърцевидни, по края назъбени или нарязани. Стъбловите листа са просто перести с 3–5 яйцевидни или обратно яйцевидни назъбени дялове или са 2 до 3 пъти перести с линейно ланцетни дялове. Съцветието е сложен сенник със 7–15 главни лъча, в основата — без обвивка или само с едно листче. Цветовете са бели. Плодовете са 3–5 мм дълги, яйцевидни до яйцевидно продълговати. Цъфти юни—юли.

Разпространение. Отглежда се у нас като етеричномаслена култура и за медицински цели главно в Първомайско, Хасковско, Бургаско и Чирпанско.

Употребяема част. За лечебни цели се използуват плодовете (Frtictus Anisi) и полученото от тях етерично масло (Oleum Anisi).

Химичен състав. Плодовете съдържат 2–3% (в някои сортове достига до 6%) етерично масло с главна съставка анетол (80–90%). Освен анетол се съдържат и малки количества метилхавикол, анизалдехид, анизкетон и анизова киселина. Плодовете съдържат 6–28% тлъсто масло, белтъчни вещества, захари, слузни вещества, около 10% минерални соли и др.

Действие. Плодовете на анасона поради богатото съдържание на етерично масло притежават отхрачвашо, антисептпчно и спазмо-литично действие. Освен тона те действуват потогонно и температуропонижаващо.

Приложение. Плодовете на анасона се ползуват с голяма популярност като средство за лекуване на кашлица от различен произход. Способствуват за разреждане и изхвърляне на бронхиалните секрети (секретолитично действие). Прилагат се при ангини, ларингити с пресипнал глас, фарингити, хронични бронхити, бронхиална астма. В народната медицина се използуват още при различни заболявания на стомашно-чревния тракт — гастрити, ентероколити с болезнена колики, пр.; метеоризъм (газове) и др. Прилагат се още при заболявания на отделителната система — възпалителни заболявания на пикочните пътища, бъбречнокаменна болест и др.

В народната медицина анасонът се употребява за стимулиране па млечната секреция у кърмачките.

Начин на употреба. Прави се запарка от 1 чаена лъжичка счу-кани плодчета с 1/2 л вряща вода. След 1 час запарката се прецежда, Пие се по 1/2 чаена чаша преди ядене.

Бедреница (каменоломков анасон) — Pimpinella saxifraga L.

Сем. Сенникоцветни — Apiaceae (Umbelliferae)

Прилож. 58

Описание. Многогодишно тревисто растение с 15–60 см високо стъбло (прил. 58). Приосновните листа са разположени в розетка, с дълги дръжки, перести, с 3–7 двойки странични дялове; дяловете са яйцевидни, назъбени до дълбоко нарязани, в основата закръглени или нишковидни. Средните стъблови листа са почти два пъти перести с тесни, клиновидно стеснени дялове или с напълно редуцирана петура. Съцветието е сложен сенник с 6–25 главни лъча, в основата без обвивка или с 1–4 нишковидни листчета. Цветовете са бели, жълтеникаво-бели или по-рядко розови. Плодовете са 2–2,5 мм дълги, широко яйцевидни. Цъфти юни—август.

Разпространение. Растението се среща по тревисти и каменливи места, из храсталаци и окрайнини на гори в предпланините и планините от 400 до 1800 м надморска височина.

Употребяема част. Използува се коренът (Radix Pimpineliae).

Химичен състав. Съдържа кумариновия дериват умбелиферон п фуранокума-риниите пимпенелин, изопимпинелин, бергаптен, изобергаптен и др. От корена е получено и етерично масло (0,70%) със син цвят, съдържащо около 10% азулени. Освен топа са установени дъбилни и смолисти вещества, сапонини, нишесте, захари, белтъчни вещества и др. Плодовете съдържат 1–6% етерично масло, а ендо-спермът е богат на тлъсто масло (30%).

Действие. На растението се приписват разнообразни действия. Наличието на етерично масло и сапонини обуславя неговия отхрачващ, секретолитичен ефект. Притежава още съдоразширяващо, спазмолитично, диуретично, потогонно действие.

Приложение. Корените се използуват при катар на горните дихателни пътища, при ларингит с пресипнал глас, при бронхит и бронхиална астма. В народната медицина се използуват още при заболявания на пикочните пътища, при различни нарушения на храносмилателната система — за стимулиране на апетита, при болезнени спазми на стомаха и червата, газове в червата, при подагра, ревматизъм и др. Външно отварата от сварения на каша корен под формата на лапа се прилага при някои кожни заболявания.

Начин на употреба. Прави се най-напред студен извлек; 1 чаена лъжичка ситно стрит корен се залива с 250 см³ студена вода и след 8 ч се прецежда; същата дрога се залива с 250 см³ вряща вода и след 10 мин се прецежда. Двете течности се смесват и полученият екстракт се изпива за 1 ден.

Исландски лишей — Cetraria islandica (L.) Ach.

Сем. Пармелиеви — Parmeliaceae

Прилож. 59

Описание. В исландския лишей са обединени два растителни организма — гъба и водорасло, които се намират в симбиоза (съжителство) (прил. 59). Та-лусът му е плосък, неправилно вилужно разклонен, понякога с тръбовидни завити дялове. Горната повърхност е кафявозелена, а долната — сивобелезникава. Ръбът на разклоненията има дребни зъбчета, характерни за този вид. По повърхността на талуса се намират плоски, овални, наподобяващи щит спороносни плодни тела — апотеции, които отначало са светли, а впоследствие стават кафяви.

Разпространение. Среща се из гористите и скалистите области на по-високите планини у нас.

Употребяема част е талусът на растението, събран в сухо време.

Химичен състав. Съдържа 50–60% полизахаридно вещество, което се състои от лихенин, разтворим в гореща вода, и изолихенин, който се разтваря в студена вода. Високото съдържание на полизахариди прави исландския лишей една от най-добрите слузни дроги. Горчивият вкус на дрогата се дължи на фураропрото-цетраровата киселина (до 3%), а увеличаващото резорбцията действие — на протолихестериновата киселина (1,5%). В състава на дрогата влиза и усниновата киселина, която има антибиотично действие.

Действие. Исландският лишей упражнява покривно, защитно и смекчаващо действие върху лигавицата на дихателните пътища и стомашно-чревния канал.

Приложение. Използува се за успокояване на кашлицата при катари на горните дихателни пътища, при бронхит, бронхиална астма, коклюш, туберкулозна кашлица.

Използува се широко в народната медицина още за възбуждане на апетита и за лекуване на редица стомашно-чревни заболявания — гастрит, ентероколит, атония на стомаха, язва на стомаха и дванадесетопръстника, диария, хроничен запек и др.

Начин на употреба. Една супена лъжица счукана дрога се за-парва с 250 см³ вода и се вари 5 мин. След изстиване се прецежда и се пие по 1–2 супени лъжици 4–6 пъти дневно, за предпочитане преди ядене.

Бударица — Gaieopsis tetrahit L.

Сем. Устноцветни — Lamiaceae (Labiatae)

Прилож. 60

Описание. Едногодишно растение с 15–40 см високо, четириръбесто стъбло с власники (прил. 60). Листата са срещуположни, долните са яйцевидни, а горните — ланцетни, назъбени. Цветовете са розовочервени или почти бели. Венечната тръбица е не по-дълга от чашката; горната устна е шлемовидна, а долната триделна с обратно сърцевиден среден дял, в основата от горната страна с два кухи роговидна израстъка. Тичинките са 4, разположени под горната устна. Плодът се разпада на 4 орехчета. Цъфти през юни—август.

Разпространение. Расте по сухи тревисти и каменливи места и като плевел из посевите.

Употребяема част. Използува се цъфтящата надземна част (Herba Galeopsidis).

Химичен състав. Съдържа около 1% силикати (от тях около 0,25% разтворими във сода), малко етерично масло, 5–10% танини, флавоноиди, иридоидния гликозид галиридознд, смоли, мазнини, восъци и др.

Действие. Дрогата оказва отхрачващо действие.

Приложение. Използува се за лечение на бронхити с гъсти секрети, бронхиална астма, кашлица при белодробна туберкулоза и други заболявания (като помощно средство). В народната медицина бударицата е била използувана и при анемии.

Начин на употреба. Приготвя се запарка от 1 супена лъжица дрога и 250 см³ вряща вода. Вари се 5 мин. Пие се по 1 кафена чашка 3 пъти дневно.

Сапунче — Saponaria officinalis L.

Сем. Карамфилови — Caryophyliaceae

Прилож. 61

Описание. Многогодишно тревисто растение (прил. 61) с дълго, пълзящо, разклонено коренище и цилиндрични, отвън червенокафяви, надлъжно набраздени корени. Стъблата са 30–70 см а понякога и до 1 м високи, приповдигащи се или изправени, в горната част слабо разклонени. Листата са срещуположни, ланцетни, елипсовидни или продълговати, целокрайни, заострени, 5–12 см дълги, с 3 надлъжни жилки, в основата стеснени в много къса дръжка или приседнали. Цветовете са бели или бледорозови, разположени по 3–7 в пазвите на горните листа и образуващи на върха на стъблото метличести съцветия. Чашката е тръ-беста, до 2 см дълга. Венчелистчетата са 5. Тичинките са 10. Плодът е продълговато яйцевидна многосеменна кутийка. Цъфти от юни до септември.

Разпространение. Расте по влажни песъчливи и чакълести места край реки и потоци, из храсталаци и горски поляни в низините и предпланините докъм 1000 м надморска височина.

Употребяема част. Използуват се корените (Radix Saponariae) и цъфтящата надземна част (Herbs Saponariae).

Химичен състав. Корените съдържат около 5% сапонини, главно сапорубин и сапорубинова киселина. Сапорубинът е трнтерпенов сапонин с агликон гипсогенин. В листата е установен флавоноловият гликозид сапонарин (7-0-глюкозилизови-тексин), който при хидролиза дава изовитексин (сапонаретин) и витексин, които са апигенинови С-гликозиди. Освен това в листата се съдържа и до 1 % аскорбинова киселина.

Действие. Широката популярност на сапунчето като отхрачващо средство е свързана с действието на съдържащите се в неговите корени сапонини. Те предизвикват втечняваме на гъстите бронхиални секрети и улесняват тяхното изхвърляне.

Приложение. Корените се използуват за лечение на бронхити, бронхиална астма и други заболявания на дихателната система, съпровождащи се с гъсти, трудно отделящи се храчки и мъчителна кашлица. Дрогата има още слабително, потогонно и диуретично действие.

В народната медицина се използува още като жлъчегонно средство при чернодробно-жлъчни заболявания, при ревматизъм, ставни болки; подагра, при метеоризъм, кожни обриви.

Начин на употреба. Приготвя се воден извлек, като 1 чаена лъжичка стрити на прах корени се заливат с 250 см³ студена прева-рена вода и се оставят да киснат в продължение на 8 ч. От прецедения извлек се пие по 1 кафена чашка няколко пъти дневно (за предпочитане след нахранване). Може да се приготви и отвара от 1 чаена лъжичка стрити корени и 250 см³ вряща вода. След като ври 5 мин, се оставя да изстине и се прецежда. Взема се по 1 супена лъжица 3–4 пъти дневно. Отхрачващото действие може да се засили, ако към нея се прибавят 5 г анасоново-спиртни капки и 1 чаена лъжичка сода бикарбонат. За подобряване на вкуса може да се прибави сироп.

Забележка. Препоръчваните дози трябва да се спазват стриктно, тъй като съдържащите се в дрогата сапонини са токсични и при предозиране могат да предизвикат гадене, повръщане, болки в корема, диарии.

Риган — Origanum vulgarе L.

Сем. Устоцветни — Lamiacea (Labiatae)

Прилож. 62

Описание. Многогодишно тревисто растение (прил. 62) с късо, пълзящо коренище. Стъблата са 30–80 см високи, изправени, четириръбести, в горната част разклонени. Листата са срещуположни, с дръжки, продълговато яйцевидни, 1–4 см дълги, целокрайни или неясно назъбени, на върха заострени, отгоре тъмнозелени, отдолу сивозелени. Цветовете са много дребни, светлочервени или розововиоле-тови, разположени в пазвите на керемидообразно припокриващи се виолетови прицветници. Събрани са по 5–25 в класовидни групи, които образуват щитчета, а от тях се формира сложно метличесто съцветие. Чашката е тръбеста с 5 зъбчета. Венчето е двуустно. Тичинките са 4. Плодът е съставен от 4 тъмнокафяви закръглено яйцевидни орехчета. Цъфти от юли до септември.

Разпространение. Расте из храсталаци, по каменливи места и в редки гори предимно в предпланините и планините из цялата страна докъм 1600 м надморска височина.

Употребяема част. Използуват се цветоносните връхни части (Herba Origani), събрани по време на цъфтеж, като се отрязват на около 20 см от върха.

Химичен състав. Съдържа 0,5–1,5% етерично масло, в състава на което влизат главно тимол и карвакрол (до 50%), сесквитерпени (12,5%), геранилацетат (2–5%) и др. Освен това в дрогата се съдържат дъбилни вещества, флавоноиди — производни на лутеолина, диосметина и апигенина.

Действие. Поради съдържанието на етерично масло риганът притежава антисептично, отхрачващо, антиспастично и успокояващо нервната система действие. Стимулира секрецията на потните, храносмилателните и бронхиалните жлези, засилва перисталтиката на червата, възбужда апетита.

Приложение. Билката се употребява като потогонно, успокояващо кашлицата и отхрачващо средство при остри катари на горните дихателни пътища, при бронхит, трахеит, бронхиална астма, коклюш. Влиза в състава на различни гръдни чаеве. Използува се още при атония и газове в червата, спазми на стомаха и червата, чернодробни и жлъчни заболявания. Поради успокояващото му действие върху централната нервна система намира приложение в народната медицина при нервна възбуда, безсъние, главоболие, полова възбуда. Външно се прилага под формата на бани при кожни заболявания — екземи и др.

Начин на употреба. Приготвя се чай от 1 кафена лъжичка дрога и 200 см³ вода, който се вари 5 минути и се пие топъл. За еднодневна доза се приготвя запарка от 2 чаени лъжички дрога и 50 см³ вряща вода, която кисне 2 ч, след което се прецежда. Пие се по 1 винена чаша 3–4 пъти дневно преди ядене.

За външна употреба се вари 100–200 г дрога с 2–3 л вода в продължение на 10 мин. Прецежда се и се прибавя към водата за къпане.

Мащерка (бабина душица, овчарски босилек) — Thymus sp. div.

Сем. Устноцветни — Lamiaceae (Labiatae)

Прилож. 66

Описание. Многогодишни тревисти растения или малки полухрастчета с пълзящи или полегнали стъбла и възходящи цветоносни клонки, високи до 20 см (прил. 66). Листата са срещуположни, приседнали или с къси дръжки, линейно ланцетни, яйцевидни или елипсовидни, с точковати жлези и жлезисти власинки. Цветовете са розови, лилави или бели, събрани по много в пазвите на най-горните листа, като образуват сбити или прекъснати класовидни или метличести съ-цветия. Чашката и венчето са двуустни. Тичинките са 4. Плодът се разпада на 4 едносеменни орехчета.

Разпространение. Полиморфен род с много голям брой видове и форми, които трудно се разграничават. У нас са разпространени около 15 вида. Срещат се по сухи тревисти и скалисти припечни места из горските поляни и пасища, а по-рядко в ливадите из цялата страна от морския бряг до планинските върхове. Най-широко са разпространени в предпланинските и средно високите части на планината.

Употребяема част. Използуват се цъфтящите надземни части (Herba Serpylli).

Химичен състав. Съдържат 0,5–1% етерично масло с твърде различен състав в зависимост не само от таксономичната принадлежност, но и от екологичните условия. В състава на етеричното масло влизат главно тимол, карвакрол и р-ци-мол, но също терпинен, терпинеол, борнеол и др. В дрогата се съдържат още около 5% дъбилни вещества, смоли, флавоноиди, урзолова и олеанолова киселина, горчиво вещество и др.

Действие. Поради богатото съдържание на етерично масло мащерката притежава антисептично, противовъзпалително, отхрачващо, спазмолитично и газогонно действие. Има и известно болкоуспокоя-ващо действие, успокоява нервната система.

Приложение. Мащерката се използува като отхрачващо, брон-хоразширяващо и дезинфекциращо средство при остри катари на горните дихателни пътища, при хроничен бронхит, коклюш, бронхиална астма, при суха и еластична кашлица, белодробни възпаления.

Широко приложение намира и за лечение на различни заболявания на храносмилателната система — хронични гастрити и язва на стомаха, колики на стомаха и червата, метеоризъм (газове в червата), диарии, гнилостни процеси, чревни паразити.

В българската народа медицина дрогата се прилага още при нервна възбуда, безсъние, главоболие, малокръвие. Външно се използува за гаргара и плакнене на устата при зъбобол и възпаление на устната лигавица и под формата на бани — при ставни и нервно-мускулни заболявания (радикулити, неврити, миозити и др.). Под формата на лапи се препоръчва като антисептично и дезинфекционно средство при различни гнойни възпаления на кожата — циреи, гнойни рани и пр.

Начин на употреба. Приготвя се запарка от 2 супени лъжици ситно нарязана дрога и 1/2 л вряща вода. След изстиване запарката се прецежда и се пие студена по 1 кафена чашка 3–4 пъти на ден. Прилага се още под формата на чай, приготвен от 1 чаена лъжичка мащерка и 250 см³ вряща вода, подсладен със захар или мед.

За външна употреба (бани, гаргара) се използува запарка от 100 г дрога и 2 л вряща вода, която след изстиване се прецежда.

Червена детелина — Trifolium pratense L.

Сем. Бобови — Fabaceae

Прилож. 65

Описание. Многогодишно тревисто растение (прил. 65) с изправени или възходящи 10–50 см високи стъбла и тройни последователни листа. Листчетата са 1–3 см дълги и 0,5–1,5 см широки, елипсовидни или обратно яйцевидни, целокрайни или плитко назъбени. Съцветията са сферични главички, 2–3 см в диаметър. Цветовете са червени или розови. Цъфти май—юли.

Разпространение. Расте по тревисти места и в ливадите, равнините и планините до 2200 м надморска височина.

Употребяема част. Използуват се цъфтящите надземни части (Herba Trifolii pratensae).

Химичен състав. Съдържа флавоноиди от различен тип: флавона пратол; флавонолите изорамнетин, трифолин и пратолетин; изофлавоните формонетин, генистеин и биоханин А; освен това съдържа фурфурол, органични киселини (р-кумарова, кетоглутарова и салицилова), алантоин и алантоинова киселина; различни ферменти и др.

Действие. Омекчително, кръвоспиращо, ранозаздравяващо. Приложение. Съцветията се използуват като омекчаващо средство при кашлица, бронхит и прегракналост на гласа. Освен това във вид на чай се прилага при маточни кръвоизливи. Външно — при рани, изгаряния и пъпки.

В народната медицина листата и съцветията се препоръчват като диуретично средство и за повръщане при отравяния.

Начин на употреба. Под формата на отвара от 5 г дрога на 100 см³ вода, която се изпива за един ден. Правят се компреси и лапи за външна употреба.

Полски мак (кадънка) — Papaver rhoeas L.

Сем. Макови — Papaveraceae

Прилож. 63

Описание. Едногодишно растение с бял млечен сок (прил. 63). Стъблото е 20–90 см високо, надлъжно наребрено, най-често разперено влакнесто, с твърда четинести власинки. Листата са един или два пъти перести, приосновните с дръжки, стъбловите приседнали. Цветовете са яркочервени, по-рядко розови или бели, с 10–20 см дълги дръжки, разположени по върховете на стъблото и разклоненията. Чашката е двулистна, опадваща при разцъфтяването. Венчето е четирилистно. Тичинките са многобройни. Плодът е продълговато обратно яйцевидна кутийка с непълни прегради и кръгли отвори под дисковидно близалце, през които се разсейват многобройни дребни черни семена. Цъфти от май до август.

Разпространение. Полският мак е разпространен най-често като плевел, особено в житните култури, но също по сухи тревисти места, из синури, край пътища и жп линии в равнините и предпланините докъм 1000 м надморска височина.

Употребяема част. Използуват се венечните листа (Flores Rhoeados).

Химичен състав. Съдържа алкалоидите реадин и реаденин, близки до изохинолиновите алкалоиди на сънотворния мак, но също така незначителни количества папаверин, тебаин, глауцин и др. Цветът на венечните листа се дължи на антоциановите гликозиди мекоцианин и мекопеларгонин. Освен това са установени слузни и смолисти вещества, пектин, минерални соли, органични киселини и други.

Действие. Цветовете на полския мак притежават омекчаващо и противокашлично действие.

Приложение. Използуват се за успокояване на мъчителна кашлица. В българската народна медицина отвара от цветовете на полския мак се препоръчва още при диария, дизентерия, нощно напикаване. Отвара от плодовите кутийки е използувана при коремни болки, кашлица, нередовна менструация, при сърцебиене и др.

При малки деца употребата му е опасна поради обстоятелството, че има действие, подобно на това на опия, макар и много по-слабо.

Начин на употреба. Приготвя се запарка от 2 супени лъжици дрога и 250 см³ вряща вода. Взема се по 1 супена лъжица на 2 ч. Препоръчва се още под формата на сироп, приготвен от 50 г цветове, залети с 400 см³ вряща вода, в която е разтворена 1 г винена или лимонена киселина. След престояване 4 ч се филтрира и течността се сварява с 500 г захар.

Пирински чай — Sideritis scardica Griseb.

Сем. Устноцветни — Lamiaceae (Labiatae)

Описание. Многогодишно сивовлакнесто тревисто растение с прави или при-повдигащи се 15–30 см високи цветоносни стъбла. Листата са срещуположни, целокрайни, долните са продълговато ланцетни, с къси дръжки, а горните — сърцевидни, приседнали. Прицветниците са лимоненожълти, широко сърцевидни. Цве-товете са жълти, с тръбесто звънчевидна чатка, двуустно венче и 4 тичинки. Цъфти юни—август.

Разпространение. Расте по сухи варовити скали и каменливи места в Южен Пирин, Славянка и Средните Родопи от 1400 до 2200 надморска височина.

Употребяема част. Използуват се цъфтящите връхни части на стъблото заедно с листата (Herba Sideritis scardicae).

Химичен състав. Съдържа етерично масло, горчиви вещества и танини.

Действие. Билката има смекчаващо, потогонно и противокашлично действие.

Приложение. Употребява се под формата на топъл чай с приятен мирис на лимон при бронхит и кашлица.

Начин на употреба. Нарязват се на ситно 3–4 стръка от билката и се заливат с 500 см³ вряща вода. Запарката се пие топла по 1 чаена чаша.

Лечебна медуница (меча пита) — Pulmonaria officinalis L.

Сем. Грапаволистни — Boraginaceae

Описание. Многогодишно тревисто растение (прпл. 64) с право, 15–30 см високо стъбло, покрито с разперени четинести власинки. Приосновните листа, които се развиват едва през лятото, са с дълги до 15 см дръжки и сърцевидно яйцевидни, целокрайни петури — до 15 см дълги и до 10 см широки, грапаво четинесто влакнести, с характерни белезникави петна. Стъбловите листа са последователни, приседнали и много по-дребни. Цветовете са с дълги дръжки, увиснали, разположени на върха на стъблото, отначало розовочервени, а след това синьо-виолетови. Чашката е петделна. Венчето е тръбесто, на върха петделно. Тичинките са 5. Цъфти от март до май.

Разпространение. Расте из сенчести храсталаци и влажни широколистни гори в предпланинския и планинския пояс на цялата страна. Отглежда се понякога и като декоративно растение.

Употребяема част. Използуват се листа (Folia Pulmonariae) и цъфтящите надземни части (Herba Pulmonariae). Да не се смесва с другите 3 вида медуници, разпространени у нас, на които листата са винаги без петна!

Химичен състав. Съдържа до 15% минерални вещества, от които около 1% разтворими и около 4% неразтворими силикати, редица микроелементи и особено манган; слузни вещества, сапопини, 6–10% дъбилни вещества, около 1% алантоин, витамин С, каротен, фитостерол и др.

Действие. Медуницата има противовъзпалително, омекчаващо и диуретично действие поради наличието на слузни вещества.

Приложение. Използува се за лечение на възпалителни процеси на дихателните пътища (трахеити и трахеобронхити, хронични бронхити), при бронхиална астма. Прилага се още при диарии, хемороиди, нощно напикаване. Външно поради противовъзпалителното и омекчаващото действие се прилага за лечение на някои екземи, за промивка на рани.

Начин на употреба. Запарва се 2 супени лъжици ситно нарязана дрога с 400 см³ вряща вода. Прецежда се след 15 мин. Пие се след подслаждане със захар или мед по 1 винена чаша 3 — 4 пъти дневно.

Телчарка — Polygala major Jacq.

Сем. Телчаркови — Poiygalaceae

Описание. Многогодишно тревисто растение с приповдигащи се стъбла, високи 15–40 см. Листата са последователни, приосновните са обратно ланцетни, а стъбловите — ланцетни до линейни. Съцветието е грозд с 20–50 цвята. Цветовете са пурпурночервени, синьовиолетови или бели. Чашката е петлистна е 2 по-едри венчевидно обагрени листчета (крилца). Крилцата са с 1/4 по-къси от тръбовидната част на венчето, Венчелистчетата са 3, а тичинките 8. Цъфти юни—юли.

Разпространение. Расте по тревисти места и в ливадите, предимно в предпланинския и планинския пояс из цялата страна.

Употребяема част. Използуват се коренищата и корените (Rhizoma et Radix Polygalae inajoris).

Химичен състав. Съдържа тритерпенови сапонини, фитостероли, амониеви бази, етерично масло, тлъсто масло, свободни захари, слузни вещества.

Действие. Корените на телчарката поради съдържанието на сапонини имат секретолитично и отхрачващо действие — усилват секрецията на бронхиалните жлези и съдействуват за по-лесното изхвърляне на гъсти бронхиални секрети.

Приложение. При остри и хронични бронхити и други заболявания на дихателните пътища. Използуват се още при катари на стомашно-чревния тракт. За външна употреба се препоръчват водните извлеци при лечение на фурункули, гнойници и др.

Начин на употреба. Приготвя се запарка от 2 чаени лъжички дрога и 400 см³ гореща вода. След изстиване се прецежда и се пие по 1 кафена чашка 3–4 пъти на ден.

Копитник — Asarum europaeum L.

Сем. Копитникови — Aristolochiaceae

Описание. Многогодишно тревисто растение с пълзящо разклонено коренище. Стъблата са 2–5 см дълги, полегнали или приповдигащи се. Листата са 5–10 см широки, бъбрековидни до закръглени, целокрайни, кожести, с дълги до 10 см дръжки. Цветовете са единични, връхни, с прост звънчевиден, триделен околоцветник, около 1,5 см дълъг, виолетовокафяв. Тичинките са 12, Плодът е шестгнездна кутийка. Цъфти от март до юни.

Разпространение. Расте из влажни, сенчести, най-често букови гори в предпланините и долния планински пояс до 1200 м надморска височина.

Употребяема част. Използува се цялото растение заедно с корена (Herba et Radix Asari). Употребява се прясно и изсушено.

Химичен състав. Съдържа 1% етерично масло с главни съставки азарон (фе-нилпропаново производно), и диазарон. Тези две съединения в етеричното масло са около 30%. Те са летливи отровни вещества. Освен това в етеричното масло се съдържат азарилов алдехид, пинен, евгенол, метилевгенол и борнилацетат. Коренището съдържа още дъбилни и слузни вещества, въглехидрати. От растението е изолиран алантоин и два флавонови гликозида. Смята се, че азаронът има наркотично действие.

Действие. Копитникът притежава отхрачващо, диуретично и успокояващо нервната система действие.

Приложение. Дрогата се използува в народната медицина при кашлица, воднянка, при нервна възбуда, главоболие, мигрена. Народната медицина я препоръчва още като средство против пиянство.

Начин на употреба. Приготвя се запарка от 1 чаена лъжичка дрога и 250 см³ вряща вода. Прецежда се и се пие по 1 кафена чашка 2–3 пъти на ден. За отвикване от пиене към виното се прибавя 1 чаена лъжичка от билката и 1 чаена лъжичка счукани зелени обвивки от плод на орех.

Забележка. Да се внимава с употребата на дрогата поради силната й токсичност!

Бръшлян — Hedera helix L.

Сем. Бръшлянови — Araliaceae

Прилож. 67

Описание. Вечнозелен храст с пълзящи или катерливи стъбла (прил. 67), по които се развиват адвентивни въздушни корени, служещи за закрепване. Листата са 3–10 см дълги, кожести, лъскави, по цветоносните клонки яйцевидни или елипсовидни, а по вегетативните стъбла 3–5-делни с триъгълни целокрайни дялове. Съцветията са сенниковидни, разположени по върховете на клопките. Цветовете са жълтозелени с петделна чашка и венче. Плодовете са кълбовидни, при узря-ване тъмновиолетови или черни, сочни, лъскави, с по 3–5 закръглени тристенни семена. Цъфти август—септември, а плодовете узряват на следващата пролет.

Разпространение. Расте из широколистните и смесените гори, по-рядко и по скали из цялата страна докъм 1800 м надморска височина.

Употребяема част. Използуват се листата (Folia Hederae).

Химичен състав. Съдържа до 5% хедерасапонин С, агликон на който е три-терпенът хедерагенин. Освен това съдържа флавоноловия гликозид рутин, хлорогенова и кафена киселина, скополин, дъбилни вещества, смоли, пектин, каротен и др.

Действие. Бръшлянът има противокашлично действие, втечнява бронхиалния секрет. Има изразено противовъзпалително действие.

Приложение. Използува се при бронхит, кашлица от различен произход, при чернодробно-жлъчни заболявания, при ревматизъм и подагра. С широка популярност се ползува външното прилагане на дрогата — при мазоли, гнойни рани, брадавици, изгаряния, при косопад, бяло течение.

Начин на употреба. Прави се студен извлек, като 1/2 чаена лъжичка ситно нарязани листа се заливат с 250 см³ студена вода и се оставят да киснат 8 часа. Тази доза се употребява за 1 ден.

Лечебна пищялка (ангелика) — Angelica archangelica L. (Archangelica officinalis Hoffm.)

Сем. Сенникоцветни — Apiaceae (Umbelliferae)

Описание. Многогодишно тревисто растение с късо месесто коренище. Стъблото е до 1,5 м високо, право, цилиндрично, кухо, в горната част разклонено. Листата са двойно или тройно пересто разделени, с големи, силно издути влагалища. Съцветието е сложен сенник с 20–40 главни лъча. Цветовете са жълтозеленикави. Цьфти юли—август.

Разпространение. Расте по влажни и сенчести места, много на-рядко в Източна и Средна Стара планина и в Родопите. У нас много по-широко е разпространена горската пищялка Angelica sylvestris L.

Употребяема част. Използуват се коренището с корените (Rhizoma et Radix Angelicae) и плодовете (Fructus Angelicae)

Химичен състав. В коренището се съдържа около 1% етерично масло с главна съставка р-феландрен, а също а-пинен, р-цимол и др. С фармакологично-действие са и съдържащите се кумарини — ангелицин, остол, остенол, императорин, ксантотоксин, бергаптен, умбелиферон, умбелипренин, и някои други съединения, като ангеликовата киселина, флавоноиди — производни на нарингенина, β-ситостерол и др.

Плодовете съдържат етерично масло (около 1 %) с основна съставка Р-феландрен; до 17% тлъсто масло; кумариновите производни ксантоксол, ксантотоксин, бергаптен, императорин; фурокумарина фелоптерин и др.

Действие. Дрогата има откашлично, потогонно, диуретично и обезболяващо действие, успокоява спазмите на гладкомускулните органи. Възбужда жлъчната секреция.

Приложение. Използува се при ангина, грип, кашлица, при бо-лезнени колики, при газове в червата. Външно под формата на гар-гара се прилага при ангина, а като бани — при хистерия и други нервни заболявания.

Начин на употреба. Прави се „студена запарка“ — 1/2–1 чаена лъжичка дрога се залива с 250 см³ студена вода и след 1/2 ч се въз-варява няколко минути. Изпива се за 1 ден.

Волски език — Phyllitis scolopendrlum (L.), Newman (Scolopendrium vulgare Sm.)

Сем. Папратови — Poiypodiaceae

Прилож. 68

Описание. Многогодишно тревисто растение с късо коренище (прил. 68). Листата са 15–50 см дълги и 3–6 см широки, кожести, широко линейни, целокрайни, по края леко вълновидни, в основата сърцевидни, с дръжки. Спорите са линейни, 8 до 18 мм дълги, наредени от долната страна на листата в две редици, косо спрямо средната жилка и успоредно помежду си. Спорите се образуват през юли—август.

Разпространение. Расте из сенчести и влажни скалисти места в горите, най-често в дъбовия пояс.

Употребяема част. Използуват се листата без дръжките (Folia Scolopendrii).

Химичен състав. Установени са дъбилни и слузни вещества, свободни ами-нокиселини — аспарагинова, глутаминова и др.

Действие. Листата на волския език имат омекчаващо действие, успокояват кашлицата, болката. Имат известно кръвоспиращо и про-тивовъзпалително действие.

Приложение. При кашлица, дължаща се на различни причини, при жлъчни и бъбречни възпалителни заболявания, при гръдна жаба.

Начин на употреба. Прави се запарка — 1 супена лъжица дрога се залива с 250 см³ вряща вода. След изстиване се прецежда. Изпива се на 3 части за 1 ден.

Лопен — Verbascum phlomoides L., Verbascum thapsiforme Schrad.

Сем. Живеничеви Scrophulariaceae

Описание. Двегодишни мъхесто влакнести тревисти растения (прил 69). През първата година образуват само листната розетка, а през втората право, неразклонено, до 1,5 м високо стъбло с последователни листа. При V. phlomoides стъбловите листа са приседнали, полустъблообхващащи, а при V. thapsiforme низбягват почти по пялата дължина на междувъзлията, т. е. листната петура продължава надолу по стъблото и под мястото на прикрепване, като е сраснала с него и затова стъблото изглежда крилато. Цветовете са жълти, събрани на върха на стъблото в многоцветни силно удължени класовидно гроздовидни съцветия. Прицветниците при V. phlomoides са 1–1,5 см дълги, а при V. thapsiforme от 1,5 до 4 см. Чашката и венчето са дълбоко петделни. При V. phlomoides дяловете на чашката са ланцетни и на върха изведнъж стеснени в осил, а при V. thapsiforme са яйцевидни, на върха заострени, но без осил. Тичинките са 5, сраснали за венчето. Дръжките на горните 3 по-къси тичинки са покрити с белезникави власинки. Плодът е многосеменна кутийка. Цъфтят юни—август.

Разпространение. Срещат се по сухи тревисти места, песъчливи и каменливи склонове, из редки храсталаци, по необработваеми площи, край пътища и огради в цялата страна.

Употребяема част. Използува се венчето с прикрепените към него тичинки без чашката (Flores Verbasci). Дрогата се получава от двата описани вида. Освен тях у нас са разпространени още около 30 вида лопен, от които V. phlomoides и V. thapsiforme могат да се отличат със следните характерни белези:

а) съцветието е покрито само с прости или звездовидни власинки, а не с жлезисти;

б) цветовете са разположени в пазвите на прицветниците на групи по няколко, а не са единични;

в) тичинковите дръжки на горните три по-къси тичинки са по-крити с бели или жълтеникави власинки, а не с виолетови;

г) тичинковите дръжки на долните две по-дълги тичинки са изцяло голи, а не влакнести;

д) прашниците на долните две по-дълги тичинки низбягват по ти-чинковите дръжки, а не са бъбрековидно закръглени.

Химичен състав. Съдържа до 2% слузни вещества, около 20% захари, сапонини, иродоида аукубин, флаваноновия гликозид хесперидин (хесперитин-7-рутинозид), каротеноидните багрила Р-каротен и х-кроцетин, следи от етерично масло и кумарини.

Действие. Лопенът има омекчаващо, противовъзпалително и от-храчващо действие, дължащо се на съдържащите се в него сапонини и слузно вещество.

Приложение. В народната медицина се употребява при заболявания на дихателната система: бронхит с обилна бронхиална секреция, бронхиална астма, коклюш, остър катар на горните дихателни пътища с пресипнал глас и др. Използува се още при възпалителни заболявания на стомашно-чревния тракт, диария, чернодробно-жлъчни заболявания. Под формата на запарка понякога се прилага като външно омекчаващо и противовъзпалително средство за гаргара и плакнене на устата и гърлото и за бани при скрофулоза. Дрогата от лопен влиза в състава на гръдни чаеве.

Начин на употреба. Приготвя се запарка от 1 супена лъжица ситно нарязан цвят от лопен и 250 см³ вряща вода. Пие се по 1 винена чаша 2–3 пъти на ден.

Росянка — Drosera rotundifolia L.

Сем. Росянкови — Droseraceae

Описание. Дребно многогодишно насекомоядно растение с приземна листна розетка и 5–15 см високо, тънко, безлистно, червеникаво, цветоносно стъбло. Листата са почти кръгли, 0,5–1 см в диаметър, изведнъж стеснени в 1,5–3 см дълга дръжка. Горната повърхност на листата е покрита с червеникави жлезисти власинки с различна дължина, като най-дългите (4–5 мм) са разположени в периферията. Когато насекомото кацне на листа, власинките се извиват към него, обливат го с лепкав секрет, а след това отделят и ферменти, с които го смилат. Съцветието е ци-мозно — едностранен, в началото охлювидно завит монохазий, съставен от 6–10 цвята. Цветовете са бели, с петделна чашка и петлистно венче. Цъфти юни—август.

Разпространение. Среща се рядко из мочурливите торфени ливади и торфищата в планините между 1200 и 2000 м надморска височина.

Употребяема част. Използува се цялата надземна част (Herba Droscrae).

Химичен състав. Съдържа нафтохиноните дрозерон и плумбагон, антоцианови пигменти, органични киселини (ябълчна, лимонена и бензоена), флавоноидите кверцетин и кемпферол, флавоноловия гликозид хиперин, елагова киселина, един протеолитнчен фермент, малко танини (1,5%) и др.

Действие. Росянката има отхрачващо, потогонно, антиспастично действие.

Приложение. В народната медицина дрогата се използува при спастични бронхити, бронхиална астма, коклюш и др. Да се има пред вид, че в големи дози билката е токсична.

Начин на употреба. Приготвя се запарка (чай) от 1 супена лъжица дрога и 500 см³ вряща вода. Оставя се да изстине и след 2 часа се прецежда. Пие се по 1 винена чаша 3 пъти дневно. Подслажда се със захар или мед.

Лечебен исоп — Hyssopus officinalis L.

Сем. Устноцветни — Lamiaceae (Labiatae)

Описание. Ароматично многогодишно тревисто растение с многобройни изправени, четириръбести стъбла, високи 20–60 см. Листата са срещуположни, почти приседнали, целокрайни, ланцетни или линейно ланцетни, по края леко завити към долната страна, 1–5 см дълги и 1–10 мм широки. Цветовете са синьовиолетови, по-рядко бели, събрани по 3–7 в пазвите на листата и образуват по върха на стъблото и клонките продълговати класовидни съцветия. Чашката е петделна, венчето е двуустно, около 1 см дълго. Тичинките са 4, забележимо стърчащи навън от венчето. Цъфти от юли до септември.

Разпространение. Расте по варовити скали в Югозападна България и в Белоградчишко.

Употребяема част. Използува се надземната част (Herba Hysso-pii), събрана по време на цъфтене.

Химичен състав. Съдържа около 1 % етерично масло, в състава на което като главни компоненти влизат пинен и пинокамфон (около 50%), а също цинеол, кам-фен и сесквитерпени. Освен това в дрогата се съдържат дъбилни вещества, олеа-нолова и урзолова киселина, р-ситостерол, дитерпеновото горчиво вещество марубин, розмаринова киселина, флавоновият гликозид диосмин и хизопин, смоли, захари, минерални соли, органични киселини и др.

Действие. Отхрачващо, противовъзпалително.

Приложение. Като отхрачващо средство при кашлица, при хроничен бронхит, бронхиална астма. Използува се още при хронични възпалителни заболявания на стомашно-чревния тракт, диспепсия, запек.

Начин на употреба. Приготвя се запарка от 1 чаена лъжичка ситно нарязана дрога и 250 см³ вряща вода. Пие се топла, по 1/2 чаша 3–4 пъти дневно. Може да се използува и външно за промивка на язви, рани и за плакнене на устата при възпалителни процеси в устната кухина и гърлото.

Евкалипт — Eucalyptus globulus Labiil.

Сем. Миртови — Myrtaceafi

Описание. Вечнозелено дърво, високо 50–70 м. Младите клонки са четириръбести, със срещуположни, приседнали, яйцевидни листа, отгоре зелени, а отдолу сребристобели, с дебел восъчен налеп. Листата на по-старите клонки са последователни, тясно ланцетни и сърповидно извити.

Разпространение. Отглежда се в области със субтропичен топъл климат из Средиземноморието, по Кавказкото черноморско крайбрежие, даже в Южна Украйна и Молдавия. Родината на евкалипта е Австралия.

Употребяема част. Използуват се листата (Folia Eucalypti) и полученото от тях етерично масло (Oleum Eucalypti).

Химичен състав. В листата се съдържа 1,5–3% етерично масло с главна съставка 1,8-цинеол (евкалиптол) — до 80% Освен това евкалиптовото масло съдържа пинен, камфен, терпинеол и малко количество сесквитерпенови алкохоли и алдехиди от кадиненов тип, В листата се съдържат и дъбилни вещества.

Действие. Поради съдържанието на етерично масло дрогата има антисептично, анестетично, противовъзпалително и съдосвиващо действие.

Приложение. Под формата на настойка или отвара, или като евкалиптово етерично масло евкалиптът се употребява за инхалации при възпалителни заболявания на гърлото, при трахеити, бронхити, абсцес и гангрена на белия дроб. Вътрешно се използува отвара от листата като отхрачващо и дезинфекциращо средство при хронични бронхити. Отварата от листата на евкалипта се употребява външно под формата на лапи или за промиване на гнойни рани, абсцеси, флегмони и за промивки в гинекологичната практика. Евкалиптовото масло се използува за намазване на носната лигавица (в слънчогледово масло 2:100) при хрема, грип и др., както и за лечение на различни гнойни заболявания на кожата.

Начин на употреба. Прави се запарка от листата на евкалипта — 5 г листа на 250 см³ вряща вода. Взема се от изстудената запарка по 1 супена лъжица 3–4 пъти дневно. За инхалации и гаргара се поставя 1 –2 супени лъжици извлек в 1 чаша вода.

Драка — Paliurus spina-christi Mill. (Paliurus aculeatus Lam.)

Сем. Зърникови — Rhamnaceae

Описание. Бодлив храст със силно разклонено от основата стъбло, високо 2–3 м. Листата еа последователни, яйцевидни или елипсовидни до закръглени, леко неравностранни, 2–4 см дълги и 1,5–3 см широки, неясно назъбени или целокрайни, кожести, голи, лъскави. Листните дръжки са до 1 см дълги, 2–4 пъти по-къси от петурата. Прилистниците са видоизменени в 2 твърди, къси, кафяви бодила, от които единият е по-дълъг, косо изправен, а другият е по-къс и извит назад. Цветовете са дребни, 3–4 мм широки, жълтозелени, събрани в пазвен грозд, съставен от дихазии. Плодът е суха, полусферична неразпуклива костилка, която по средата е обкръжена с дисковидно, по края вълновидно, ципесто крило. Цъфти от юни до септември, а плодовете узряват от юли до октомври.

Разпространение. Расте по скални и каменисти склонове предимно на варовит терен, по-рядко и по морските дюни, навлиза и в разредени дъбови гори. Среща се почти в цяла България докъм 600 м надморска височина.

Употребяема част. Използуват се плодовете (Fructus Paliuri).

Химичен състав. Съдържат дъбилни вещества и флавоноловия гликозид рутин.

Действие. Отхрачващо, спазмолитично, противовъзпалително.

Приложение. В народната медицина се използува като отхрачващо средство, за успокояване на спастична кашлица. Прилага се при магарешка кашлица и хронични бронхити. Препоръчва се за лечение на хипертонията и някои кожни заболявания (екземи и др.).

Начин на употреба. Приготвя се отвара от 1 супена лъжица плодове с 1/2 л вода, която се пие по 1/2 чаена чаша преди ядене.