Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Година
- 1982 (Пълни авторски права)
- Форма
- Научнопопулярен текст
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5,5 (× 12 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране и разпознаване
- MesserSchmidt (16.01.2007)
Издание:
БИЛКИТЕ ВЪВ ВСЕКИ ДОМ
проф. д-р ДУШКА СТАНЕВА СТОЙЧЕВА, к. м. н., доц. ДИАНА ИВАНОВА ПАНОВА, к. ф. н., н. с I ст. д-р ЛИЛЯНА ЛОЗАНОВА РАЙНОВА, ИВАН АСЕНОВ ИВАНОВ, к. ф. н.
Рецензенти ст.н. с I ст. Бистра Аврамова, доц. д-р Цветан Бояджиев Редактор д-р Мая Бъчварова
95335 Нац. бълг., I издание. Лит. група Ш-3; Код 06 4506-277-82
Изд. № 8489
Художник на корицата Димко Димчев
Худжникна вътрешните илюстрации Невена Карамалакова,
Стефка Пенчева, Ружа Евстатиева
Художник редактор Динко Димчев
Технически редактор Свобода Николова
Коректор Вера Димулска
Дадена за набор на 26. IV. 1982 г. Подписана за печат на 3. IX. 1982 г. Излязла от печат на 30. XII. 1982 г.
Печатни коли 21 Издателски коли 27,25 УИК 32,44 Формат 70х100/16
Тираж за 109,110 броя — цена 4,05 лв. за 1000 броя — цена 4,69 лв.
Държавно издателство „Медицина и физкултура“, пл. Славейков 11 — София
Държавна печатница „Димитър Благоев“ — Пловдив
История
- — Корекция
4.5. ПОЛИЗАХАРИДИ
Полизахаридите са високомолекулни полимери, в състава на които влизат разнообразии монозахаридни компоненти в различни съчетания и количества. Те се съдържат във всички растителни части, но в най-голямо количество като резервна вещества се натрупват в подземните органи.
Разделят се на две основни групп: хомополизахариди и хетерополизахариди.
Хомополизахариди. Те са изградени от едни и същи захарни единици. Към тази група се отнасят амплопектинът — главна съставка на повечето нишестета, инули-нът — водно разтворим полизахарид, характерен за представителите на сем. Сложноцветни, целулозата — главен структурен материал на клетъчните обвивки, лихенинът — характерен за лишеите, и др.
Хетерополизахариди. Те се образуват от две или повече разнородни захарни единици. Към тях се отнасят пектините, гумите и слузните вещества, а също агарът и алгиновата киселина, които се съдържат във водораслите. Тук спадат и различните видове хемицелулоза.
От групата па хетерополизахаридите с най-изразено лечебно действие са слузните вещества. Те са основна съставка на редица билки, като напр. лененото семе, грудките от салеп, корените на ружата, листата на подбела и др. Намират приложение при стомашни и чревни възпаления (гастрити и ентероколити), а също като смекчаващо средство при възпаление на дихателните пътища. Върху възпалената лигавица те образуват защитна покривка, предпазваща сетивните нервни окончания от дразнещите вещества, с което подпомагат оздравителния процес. Слузните естества имат свойството да набъбват във вода и да образуват вискозни разтвори. Приети през устата, те са едно от най-добрите средства за активиране перисталтиката на червата при хроничен запек. Трябва да се знае обаче, че приети в малки дози могат да покажат и обратен ефект — като затягащо средство, поради свойството им да поглъщат течности.
Слузните вещества на видовете от род Жиловлек притежават антибактериално и антивирусно действие. Някои слузни вещества и гуми намират приложение и като добри емулгатори и свързващи средства във фармацевтичната технология.