Душка Станева, Диана Панова, Лиляна Райнова, Иван Асенов
Билките във всеки дом (42)

Лечебен жаблек (конски ребра) — Galega officinalis L.

Сем. Бобови — Fabaceae (Leguminosae)

Прилож. 102

Описание. Многогодишно тревисто растение (прил. 102) с голо, гладко, 0,5 до 1,5 м високо стъбло. Листата са последователни, нечифтоперести, с продълговато елипсовидни, обратно яйцевидни или ланцетни листчета. Цветовете са синкавовиолетови, събрани в 5–25 см дълги, многоцветни, гроздовидни съцветия, разположени в пазвите на листата. Чашката е звънчевидна, с 5 щитовидни зъбци. Венчето е 1–1.5 см дълго. Плодът е линейно цилиндричен боб, 2–5 см дълъг и 2–3 мм широк Цъфти от май до август.

Разпространение. Расте из влажни сенчести места в изкопи, край канали, нарядко из цялата страна докъм 1300 м надморска височина.

Употребяема част. Използуват се цъфтящите надземни части (Herba Galegae).

Химичен състав. Съдържа гванидиновото производно галегинин с хипоглике-мично действие. Освен това са установени флавоноиди, танини, сапонини и горчиви вещества.

Действие. Дрогата снижава съдържанието на захар в кръвта, т. с има подобно на инсулина действие. Освен това дрогата има диуретично, потогонно действие, увеличава млечната секреция.

Приложение. Жаблекът намира приложение за лечение на леки форми на диабет и като помощно средство при лечение на диабета с инсулин и други протнводиабетни средства. В българската народна медицина жаблекът намира приложение още като потогонно средство, като диуретично средство и за увеличаване млякото у кърмачките.

Употребата на билката трябва да става внимателно и под лекарски контрол, тъй като може да доведе до покачване на артериалното налягане и до стомашно-чревни нарушения.

Начин на употреба. Една супена лъжица дрога се залива с 250 см³ вряща вода. Чака се да изстине и се прецежда. Изпива се за 1 ден на 3 части, 1/2 час преди ядене.

Обикновен фасул (боб) — Phaseolus vulgaris L.

Сем. Бобови — Fabaceae (Leguminosae)

Описание. Едногодишно увивно растение. Листата са сложни, тройни, с 5–10 см дълги и 4–6 см широки, ромбовидни или яйцевидни, целокрайни, късо заострени листчета. Цветовете, са бели или розови, събрани по 3–6 в пазвени съцветия. Плодът е до 20 см дълъг боб с бъбрековидни или елипсоидни семена. Цъфти юни—юли.

Разпространение. Отглежда се в цялата страна. Произхожда от Южна Америка.

Употребяема част. За лечебни цели се използуват напълно узрелите сухи обвивки на плодовете (Pericarpium Phaseoli, Lcgumina Phaseoli).

Химичен състав. Съдържат а-аминокиселини, пипеколинова киселина, холин, тригонелин, трауматинова киселина, алантоин и др.

Действие. Бобовите шушулки понижават нивото на кръвната захар (имат инсулиноподобно действие при диабет, доказано експериментално и клинично). Притежават още диуретично действие.

Приложение. Шушулките на боба намират приложение при леки форми на диабет и по-скоро като помощно средство в лечението на диабета (под строг лекарски контрол). Диуретичното им действие се използува при лечението на възпалителни процеси на пикочните пътища, при отоци, задържане на течности, при леки форми на хипертония и др.

Начин на употреба. Приготви се отвара от 3 супени, лъжици оситнена дрога и 1/2 л вода — вари се 10–15 мин. Употребява се по 1 винена чаша преди ядене 4 пъти дневно.

Сминдух — Trigonella foenum-graecum L.

Сем. Бобови — Fabaceae (Leguminosae)

Описание. Едногодишно растение с възходящи или изправени 10–40 см високи, кухи стъбла. Листата са сложни, тройни, с 2–5 см дълги и 1–1,5 см широки, обратно яйцевидни до продълговато ланцетни листчета. Цветовете са единични или на групи по два, жълтеникави, в основата виолетови, приседнали в пазвите на горните листа. Плодът е широко линеен, 6–10 см дълъг боб. Цъфти май—юни.

Разпространение. Отглежда се в градините като подправка и декоративно растение. Произхожда от Югозападна Азия.

Употребяема част. Използуват се семената (Semen Foenu-gracci).

Химичен състав. Съдържат до 20–30 % слузни вещества, в състава на които влизат галактоманани и стахиоза. Други важни съставки са стероидните сапонини, производни на агликоните диосгенин, ямогенин, тигогенин, гитогенин и др. Установени са също тригонелин (производно на никотиновата киселина), холин, лецитин, фитин. Внимание заслужават изолираните С-флапоноиди (витексин, изовитексин и др.). В дрогата се съдържат и 6–10% тлъсто масло, белтъчини до 30% и др.

Действие. Семената на сминдуха стимулират обмяната на веществата, снижават нивото на кръвната захар, подобряват апетита, водят до наддаване на тегло, възстановяват силите на организма. Това действие се отдава на съдържанието на лецитин, фосфор, стероли.

Приложение. Семена от сминдух се препоръчват при пелагра (недоимък на витамин РР), при захарна болест (като помощно средство), при белодробни заболявания. Външно дрогата се използува за лечение на някои кожни заболявалия — циреи, гнойни рани.

Начин на употреба. За вътрешна употреба се прави запарка, като 1 чаена лъжичка счуканн семена се заливат с 200 см³ вряща вода. След прецеждане се пие по 1 винена чаша 3 пъти дневно.

За външна употреба се прави отвара от 1 супена лъжица счукани семена и 259 см³ вода, вари се 10 мин до получаване на каша. Разстила се върху плат и под формата на лапа се поставя върху болното място.

Поточарка (мокреш, кресон) — Nasturtium officinale R. Br. (Rorippa nasturtium-aquaticum (L.) Науек)

Сем. Кръстоцветни — Brassicaceae (Cruciferae)

Описание. Многогодишно тревисто растение, в основата с полегнало и вкоре-няващо се във възлите стъбло, нагоре възходящо до изправено, 10–60 см високо. Листата са нечифтоперести, с почти целокрайни, закръглени или широко елипсовидни листчета; долните листа са с 1–3, а горните — с 5–9 и повече листчета. Цветовете са бели, разположени на върха на стъблото в гроздовидни съцветия, удължаващи се след прецъфтяването. Чашката и венчето са четирилистни. Тичинките са 6, с виолетови дръжки и жълти прашници. Плодът е тясно елипсоидна, сърповидно извита, странично сплесната шушулка с яйцевидно лещовидни, червенокафяви семена. Цъфти май—юли.

Разпространение. Расте край извори, планински потоци, реки, езера и други водоеми из цялата страна докъм 1500 м надморска височина.

Употребяема част. Използува се цъфтящата надземна част (Неrba Nasturtii-aquatici) в свежо състояние.

Химичен състав. Съдържа серния гликозид гликонастурцин, който отделя етерично масло, подобно на синапеното. Освен това съдържа витамин С, каротен и минерални соли.

Действие. Има данни, че дрогата води до снижаване нивото на кръвната захар. Притежава още отхрачващо и противоскорбутно действие.

Приложение. Листата на поточарката намират приложение като пролетна салата поради богатото съдържание на витамин С. От стари времена е известно използуването на растението като отхрачващо средство при хронични бронхити, за лечение на скорбут (авитаминоза С). Пресните листа се използуват още при лечение на скрофулоза, анемия, на заболявания на щитовидната жлеза, при възпалителни заболявания на пикочния мехур, на жлъчните пътища, при кожни обриви.

Начин на употреба. Листата на растението се прилагат под формата на салата — по 1–2 шепи дневно в продължение на 2–3 седмици.

Горуха — Lepidium ruderale L.

Сем. Кръстоцветни — Brassicaceae (Cruciferae)

Описание. Едногодишно и двегодишно тревисто растение с неприятна миризма. Стъблата са изправени или приповдигащи се, 10–30 см високи, най-често още от основата разклонени. Приосновните листа са 5–7 см дълги, един до два пъти пересто нарязани; средните листа са просто перести, а горните — цели, линейни, със стеснена или закръглена основа. Цветовете са много дребни, най-често без венче. Плодът е закръглено яйцевидна или широко елипсовидна шушулка, 2–8 мм дълга и около 1,5 мм широка. Цъфти май—юли.

Разпространение. Расте по буренливи места, край сгради и пътища из цялата страна до 1500 м надморска височина. Употребяема част. Стръкове (Herba Lepidiiruderalis).

Химичен състав. Съдържа тиогликозиди, при ензимното разпадане на които както при синапа се отделят летливи съставки, съдържащи сяра. Химичният състав все още не е достатъчно изучен.

Действие. Научно е потвърдено противодиабетичното действие на растението, известно и използувано от народната медицина в някои области у нас.

Репей — Arctium lappa L.

Сем. Сложноцветни — Asteraceae (Compositae)

Прилож. 103

Описание. Двегодишно тревисто растение (прил. 103) с вретеновиден месест корен, сивокафяв отвън в бял и сочен отвътре. Стъблото е високо до 1,5 м, силно разклонено. Долните листа са едри, целокрайни, яйцевидно заоблени, с нарядко разположени власинки и с дълги плътни дръжки. Листата по стъблото са последователни, по-дребни. Цветните кошнички са по-едри, топчести, червеновиолетови, разположени на върха на стъблото в щитовидно съцветие. Цветовете са двуполови с тръбесто венче. Обвивките листчета на кошничките са зелени, на върха си кукесто завити. Плодовете са леко сплеснати. Цъфти през лятото.

Разпространение. Расте по влажни, необработени и буренливи места, около и в селищата, из гори и храсталаци в цялата страна.

Употребяема част. За лечебна цел се използува коренът (Radix Bardanae).

Химичен състав. Съдържа до 40% инулин, 0,17% етерично масло, слузни вещества, фитостероли, тлъсто масло и др.

Действие. Билката действува стимулиращо върху обмяната на веществата, усилва клетъчния растеж. Има диуретично, потогонно и дезинфекционно действие.

Приложение. Използува се при бъбречни камъни, при подагра, ревматизъм, гастрит и язва на стомаха. Външно намира приложение като средство, стимулиращо заздравяването на рани, язви, изгаряния, при хемороиди и др. Много популярно е използуването на отвара от репей като средство за укрепване на косата при косопад.

Начин на употреба. За вътрешна употреба се прави запарка, като 1 супена лъжица ситно нарязан корен се залива с 1/2 л вряща вода. Оставя се да престои една нощ. Прецежда се и се пие по 1 винена чаша 3–4 пъти дневно. За външна употреба се прави отвара, като 1 супена лъжица корен се залива с 1/2 л вода и се вари в течение на 30 мин, след което се прецежда. Използува се за гаргара, за лапи, измиване на косата и т.н.

Листа от черница (Morus nigra L.)

Отдавна е известно, че отвара от листа на черница снижава нивото на кръвната захар при диабет.

Листа от черна боровинка (Vaccinium myrtillus L.).

Доказано е, че екстракт от листа на черна боровинка намалява значително отделянето на захар с урината у диабетно болни със или без едновременно снижаване нивото на кръвната захар.

Изброените растения заедно с други често влизат в състава на билкови чаеве с противодиабетно действие.