Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Научнопопулярен текст
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,5 (× 10 гласа)

5.1.3. БИЛКИ С ПРОТИВОВЪЗПАЛИТЕЛНО, БОЛКОУСПОКОЯВАЩО И ПРОТИВОСПАСТИЧНО ДЕЙСТВИЕ

Няколко представителя на голямата група етерично-маслени растения се прилагат за лечение на стомашно-чревни възпаления, придружени от колики и болка. В състава на етеричното масло на тези растения влизат терпенови или фенилпропанови съединения, които определят лечебното им действие.

Така например ментата, чубрицата, риганът, градинският чай, кимионът съдържат пръстения монотерпени с много добро противовъзпалително действие при възпаление на устната кухина, стомаха, червата, белите дробове и др. Лайката, която съдържа сесквитерпени, се използува освен в горепосочените случаи и при възпаление и на други лигавици, при язвена болест, главоболие, подтиснатост и др.

Съдържащите етерични масла части от растенията се използуват като извлеци със студена вода, като запарки за инхалации, промивки, гаргара или като чай. Използуват се и изолираните от тях етерични масла и твърдият преципитат, получен при охлаждане на етеричните масла. Например от ментата се употребяват листата на растението, ментовото масло и ментолът, които имат различно приложение: чай от листа — при смущения в храносмилането, ментово масло — при гадене, ментол — при мигрена, хрема, простуда.

Лайка — Matricaria chamornilla L. (Chamomilla recutita (L.) Rausch.)

Сем. Сложноцветни — Asteraceae (Compositae)

 

Описание. Едногодишно тревисто растение (прил. 11) с изправено, високо до 50 см стъбло, силно разклонено в горната си част, с последователни, двойно до тройно пересто нарязани листа с тесни заострени дялове. Цветните кошнички са разположени на върховете на стъблените разклонения. Състоят се от 12–18 периферни бели езичести цветчета и многобройни вътрешни жълти тръбести цветчета. Обвивката на кошничките е от керемидообразно наредени, продълговато яйцевидни, тъпи, с широк ципест ръб, жълтеникавозелени листчета. Съцветното легло е голо, с малки ямички, кухо. В току-що разцъфналите кошнички то е полусферично, а към края на цъфтенето се удължава до конусовидно. Цялото растение и особено цветните кошничкн имат характерна приятна миризма и остър, възгорчив вкус. Цъфти от май до август.

 

Разпространение. Расте по ливадите, поляните и пасищата, около населените места, покрай пътищата. Разпространено е из цялата страна.

Най-често срещаните непозволени примеси от съцвстия на други растения са полското подрумиче — Antheinis arvcns L., което се различава по листчетата на обвивката на кошничките, които са тъпи, широко ципести, докато у лайката са меки, и по плътното цветно легло; кучешката лайка — Anthemis colula L., която има твърди, линейно шиловидни листчета на обвивката на кошничките. Полското подрумиче и кучешката лайка имат неприятно тежка ми-ризма, докато миризмата на лайката е приятна.

Употребяема част. За лечебна цел се използуват цветните кош-нички (Mores Chamonnllac) от диворастящи или култивирани paсте-ния. Цветните кошнички се берат, когато езичетата на периферните бели цветчета са в хоризонтално положение. Брането се извършва ръчно или със специални гребени. Цветовете се откъсват с дръжка, не по-дълга от 3 см.

 

Химичен състав. В цветните кошнички се съдържа 0,5-1,5% етерично масло с характерен син или синьозелен цвят. Цветът му зависи от съдържанието на азулени, което е различно и е в зависимост от биологичния вид на растението, както и от географския му произход. Азуленът на лайката се нарича хамазулен, образуващ се по време на получаването на маслото от нелетливи, безцветни съставки — матрицин, и не се съдържа в свободно състояние в растението. Водни или алкохолни извлеци, които съдържат хамазулен, са нетрайни. В цветовете от лайка се съдържат и флавоноидни гликозиди с агликони апигенин, лутеолин, кверцетин, патулетин, които имат спазмолитично действие. Същото действие имат и кумарините умбелиферон и херниарин. Съдържат се още и слузни вещества, стероли, горчиви вещества и мастни киселини.

 

Действие. Лайката има противовъзпалително, антисептично, бол-коуспокояващо, спазмолитично, ранозаздравяващо, успокояващо, по-тогонно и други действия. Отдавна използувана от народната медицина, лайката навлезе широко в научната медицина. Проучени са нейният състав и действие. Най-важната действуваща съставка на етеричното масло е хамазуленът. Доказано е неговото противовъзпа-лително, спазмолитично и газогонно действие.

Приложение. Като противовъзпалително и болкоуспокояващо средство лайката се използува вътрешно и външно при голям брой заболявания: възпаления на храносмилателната система — на лигавицата на устата, венците, гърлото, при зъбобол, гастрити, ентерити, колити (с болки и колики), при язва на стомаха и дванадесетопръстника. Външно се прилага под формата на промивки при възпаления на конюнктивите, при хемороиди, болезнени и трудно заздравяващи рани, мокрещи екземи, при потене на краката и др. Под формата на инхалации се предписва при грип, фарингити, ларингити и др. Като успокояващо средство лайката намира приложение при болезнена менструация и при смущения на съня (в Италия чаят от лайка се продава в пликчета с надпис Sogni d’oro — „Златни сънища“). Лайката се използува в козметиката за освежаване на кожата и за поддържане цвета на русите коси.

Начин на употреба. Най-добре е да се използува извлек, получен на студено (10 чаени лъжички билка се залива с 500 см³ студена вода. След 8 часа се прецежда и се изпива за 1 — 2 дни ). Може да се използува и запарка за вътрешно и външно приложение — 2–3 супени лъжици билка се залива с 250 см³ вряща вода и престоява в затворен съд 1 час. Чаят се изпива на два пъти.

Лютива мента — Mentha х piperita L. (Mentha aquatica x spicata)

Сем. Устноцветни — Lamiaceae (Labiatae)

 

Описание. Култивирано многогодишно хибридно тревисто растение (прил. 12) с разклонено от основата, често тъмновиолетово стъбло, високо 30–90 см. Листата са с къси дръжки, срещуположни, яйцевидно ланцетни или ланцетни, 4–8 см дълги и 1,5–4 см широки, в основата сърцевидни, на върха заострени, по края напилено назъбени, от двете страни покрити с етеричномаслени жлези. Цветовете са розови или бледовиолетови, събрани във връхни класовидни съцветия. Чашката е с 5 зъбчета. Венчето е фуниевидно, почти правилно, четириделно, с малко по-широк и леко изрязан горен дял. Тичинките са 4. Плодът е съставен от 4 орехчета. Цъфти през юни—юли.

ОТГЛЕЖДАТ СЕ РАЗЛИЧНИ СОРТОВЕ

 

Разпространение. В България са разпространени 6 диворястящи вида от род Mentha, някои от които се използуват в народната медицина, като например бласкунът (Mentha pulegium L.), дивият джоджен (Mentha spicata L.), водният джоджен (Mentha aquatica L.), дълголистният джоджен (Mentha longifolia (L.) Hudson) и др.

Употребяема част. Използуват се листата (Folia Menthae pipe-ritae) и стръковете (Herba Menthae piperitae).

 

Химичен състав. Лютивата мента съдържа 1–3% етерично масло (Oleum Menthae) с твърде различен състав в зависимост от сорта и климатичните условия, при които се отглежда. Доброкачествените ментови масла съдържат 50–60% ментол, като част от него (до 20%) е в естерна форма. За качеството на маслото има значение и наличието на други съставки като кетона жасмон. В ментовото масло се съдържа кетонът ментон (10–15%), който има приятна миризма. Други съставки са ментофуран, изоментол, неоментол, пулегон, пиперитон, пинен, лимонен, цинеол и др. В листата се съдържат 6–12% танини, горчиви вещества, флаво-ноиди, никотинова киселина и др.

 

Действие. Листата, етеричното масло и ментолът възбуждат секреторната функция на стомаха и червата и секрецията на жлъчката, с което стимулират апетита. Едновременно с това действуват болкоуспокояващо, противовъзпалително и спазмолитично.

Приложение. Листата и стръковете се прилагат предимно при храносмилателни разстройства с болки, гадене, повръщане и смущения в храносмилането, при жълтеница и камъни в жлъчния мехур. Листата се прнлигат при маточни кръвоизливи, за бани при нервна възбуда, за гаргара при възпаление на венците и др. Маслото (външно, в спиртен разтвор) се прилага за втриване при главоболие, мигрена, кожни възпаления и за инхалиране при възпаления на дихателните пътища.

Начин на употреба. Запарката от 2 чаени лъжички листа на 250 см³ вряща вода се изпива неподсладена на глътки за 1 ден.

Босилек — Ocimum basilicum L.

Сем. Устноцветни — Lamiaceae (Labiatae)

 

Описание. Едногодишно тревисто растение (прил. 22) с характерен аромат. Стъблото е 20–60 см високо, четириръбесто, разклонено от основата. Листата са срещуположни, с дълги дръжки, яйцевидни, 3–5 см дълги и 2–2,5 см широки, почти целокрайни или с редки зъбчета. Съцветието е прекъснато класовидно, образувано от малкоцветни прешлени. Цветовете са бели, по-рядко розови. Тичинките стърчат навън от венчето. Плодът след узряване се разпада на 4 чернокафяви орехчета. Цъфти през юли и август.

 

Разпространение. Отглежда се из градините като декоративно растение и подправка. Отечеството му е Азия.

Употребяема част. Използува се цъфтящата надземна част (Herba Basilici), отрязана на около 20 см от върха, без долните одървенели части на стъблото.

 

Химичен състав. Съдържа около 1,5% етерично масло с твърде разнообразен състав. Познати са няколко типа етерично масло — със съдържание главно на ли-налоол и метилхавикол или камфора и а-пинен или евгенол и др. В дрогата са установени сапонини, танини, органични киселини, флавоноиди и др.

 

Действие. Противовъзпалително, спазмолитично, апетитовъзбуж-дащо и други действия, които се дължат на етеричното масло.

Приложение. Билката се употребява за възбуждане на апетита, за лечение на хронични колити, гастрити и ентерити (особено придружени от колики). Намира приложение и при кашлица и бронхиална астма. Препоръчва се при възпаление на пикочните пътища, при зъбобол, хрема, ангина. Дрогата влиза в състава на препарати за лечение на кашлица, чревни колики и др. В големи количества може да предизвика отравяне.

Начин на употреба. Прилага се под формата на отвара от 1–2 чаени лъжички билка на 250 см³ вода, която се изпива за 1 ден.

Гледичия — Gleditsia triacanthos L.

Сем Бобови — Fabaceae (Leguminosae)

 

Описание. Дърво, достигащо у нас до 20 м, с дълги до 10 см прости или разклонени, остри, червенокафяви шипове (прил. 13). Листата са перести или двойно перести, 20–30 см дълги. Цветовете са жълтозелени, събрани в сбити гроздовидни съцветия, разположени в пазвите на листата. Плодът е сърповидно извит или надлъжно усукан боб, 30–45 см дълъг и 3–4 см широк, кафяв, лъскав, многосеме-нен. Цъфти през юни — юли, а плодовете узряват септември — октомври.

 

Разпространение. Култивира се често като декоративно и противоерозийно дърво из цялата страна. Произхожда от Северна Америка.

Употребяема част. Използуват се младите листа (Folia Gleditsiae) и плодовете (Fructus Gleditsiae).

 

Химичен състав. Листата съдържат алкалоида триакантин (до 1%) с изра-зено спазмолитично действие, аскорбинова киселина (до 400 мг°/о) и др.

В плодовете са установени флавонови съединения, сапонини, антрахинонови гликозиди (около 2,6%), дъбилни вещества, витамин К и др.

 

Действие. Установено е, че алкалоидът триакантин действува спазмолитично, съдоразширяващо, понижава артериалното налягане и възбужда дишането.

Приложение. Листата са употребяват за лечение на спастични състояния и колики, при язвена болест, колит, бронхиална астма, спазми на жлъчните и пикочните пътища и др. Плодовете с обвивката оказват слабително действие при хроничен запек.

Начин на употреба. Използува се запарка от младите листа при дневна доза 1 чаена лъжичка листа на 250 см³ вода.

Маточина (Melissa officinalis L.). Действието на листата е болкоуспокояващо, спазмолитично върху гладката мускулатура и нервно тонизиращо и ободряващо.

Използува се за стимулиране на апетита и подобряване на храносмилането, за отстраняване задръжката на газове и за облекчаване на болки и спазми предимно при заболявания иа храносмилателната и дихателната система. Намира приложение и при нервни и кожни заболявания.

Начин на употреба. Приготвя се запарка от 8 чаени лъжички билка с 1/2 литър вряща вода. След като престои 30 минути в затворен съд, запарката се изпива за един ден. За външно приложение се прави два пъти по-концентрирана запарка.

Лавровишня (Primus laurocerasus L.). Листата се препоръчват предимно за лечение на кашлица, но намират приложение и при колики на стомаха и червата, при язвена болест, повръщане, безсъние и др. Използува се воден извлек, който се дозира на капки, тъй като съдържа токсичната циановодородна киселина. Да не се прилага при деца!