Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Научнопопулярен текст
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,5 (× 10 гласа)

5.3.2. БИЛКИ, ИЗПОЛЗУВАНИ ПРИ АТЕРОСКЛЕРОЗА И КОРОНАРОСКЛЕРОЗА

Много от лечебните растения, които понижават артериалното налягане, се използуват и за лечение на атеросклерозата поради съществуващата тясна връзка между двете заболявания. Тъй като основното и най-важно нарушение при атеросклерозата е нарушението на липидната обмяна с повишаване нивото на холестерола в кръвта, то истинските противосклерозни средства обикновено действуват върху тези нарушения.

Има растения, за които съществуват експериментални и клинични доказателства, че снижават нивото на холестерола в кръвта, намаляват отлагането на атеросклеротични плаки в кръвоносните съдове и отслабват атеросклеротичния процес. Такова действие притежават чесънът, левурдата и други съдържащи серни съединения растения. Подобно действие имат някои растения, съдържащи йод (напр. черупки от орехи) и някои морски водорасли (напр. морско зеле). Антиатеросклерозно действие се приписва на глога, на горската ягода, на лененото семе (лененото масло е богато на ненаситени мастни киселини — линолова, олеинова, линоленова и др.). Семената на моркова съдържат активни вещества, които разширяват коронарните кръвоносни съдове на сърцето и намаляват оплакванията при гръдна жаба. Подобно действие има глогът. От него у нас е създаден препаратът кратемон, предназначен за лечение на коронарна болест.

Способност да разширяват коронарните съдове имат още редица растения: майска латинка (Tropaeolum majus L), гледичия (Gle-ditsia triacanthos L.), растението Ammi visnaga (L.) Lam. (от което се получава препаратът келин), пащърнак (Pastinaca sativa L.), мента (Mentha х piperita L.) и др. Много билки с успокояващо действие върху централната нервна система могат да бъдат полезни при лечението на коронаросклерозата. Трябва обаче да се има пред вид, че коронарната болест на сърцето е сериозно заболяване, което изисква точна диагноза и провеждано под лекарски контрол лечение. Билките могат да играят полезна роля като помощни средства при лечението на това заболяване.

Чесън — Allium sativum L.

Сем. Кремови — Liliaceae

 

Описание. Многогодишно културно луковично растение със сложна, широко яйцевидна луковица, съставена от 7–30 малки луковички (скилидки), обвити в обща белезникава ципеста обвивка. Стъблото е до 50 см високо. Листата са линейни, около 1 см широки, жлебовиднн. Цветовете са бледорозови, почти безплодни.

В съцветието освен цветове се образуват многобройни малки луковички. Плодове и семена обикновено не се образуват. Размножава се вегетативно.

 

Разпространение. Отглежда се из цялата страна.

Употребяема част. За лечебни цели се използуват луковиците (Bulbus Aliii sativi).

 

Химичен състав. В свежите цели луковици се съдържа алиин — вещество, което е без мирис, но при разкъсване на тъканите под действието на ферменти алаинът се разпада до алицин, който е с много силна характерна миризма. На това ве-щество се дължи бактерицидното и хипогликемичното действие. Освен алиин се съдържат и някои негови производни — метилалиин, пропилалиин, пептиди, съдържащи L-цистеин и глутаминова киселина, алкилови производни на L-цистеина и 5-алкилсулфоокиси на цистеина, конто понижават нивото на холестерола в кръвта, и 0,1–0,25% етерично масло. В състава на етеричното масло, получено чрез дестилация с водна пара, влизат разпадни продукти с неприятна миризма — диалилдисулфид, диалилтрисулфид, алилпропилсулфид и др. В луковиците са установени освен това тлъсто масло, фитостероли, витамини (A, Bi, Вг, С), никотиова киселина, флавоноиди (с най-вероятно значение за хипотензивното действие на чесъна), сапонини и др.

 

Действие. Чесънът намира разнообразно и широко приложение в народната медицина. С методите на експерименталната фармакология е доказано неговото благоприятно влияние върху сърдечно-съдовата система. Той предизвиква разширяване на кръвоносните съдове (включително тези на сърцето), снижава артериалното налягане, намалява нивото на холестерола в кръвта и отлагането му в стените на кръвоносните съдове, усилва сърдечните съкращения и забавя сърдечния ритъм. В чесъна се съдържат летливи вещества, притежаващи силно фитонцидно действие — убиват причинителите на различни инфекциозни заболявания (стрептококи, стафилококи, тифни бактерии, причинителите на грипа, на дизентерията и др.).

Приложение. Чесънът е ценно средство при лечение на високото артериално налягане, атеросклерозата, коронарната болест на сърцето. Тези ефекти се дължат на съдържащите се в чесъна органични серни съединения. С наличието на фитонциди се обяснява широката популярност на чесъна в народната медицина на много страни и неговото използуване от древни времена като средство за профилактика на грипа, коремния тиф, холерата, дизентерията и др. Клинично е потвърдено благоприятното действие на чесъна при катари на дихателните пътища, гнойни процеси в белия дроб, ангини, коклюш, кожни заболявания и др.

Чесънът подобрява апетита, стимулира отделянето на стомашен сок, на жлъчка, на смилателни фермента и с това подобрява храносмилането. Приложен локално върху кожата (счукан под формата на кашица), чесънът дразни кожата и оказва благоприятно действие при някои кожни заболявания — лишеи, брадавици, екземи, краста, косопад. Под формата на клизми народната медицина го препоръчва за лечение на глисти (острици), а като промивки — за лечение на бяло течение.

Левурда (мечи лук) — Allium ursinum L.

Сем. Кремови — Liliaceae

 

Описание. Многогодишно луковично растение (прил. 71) с продълговата, около 1 см дебела, единична луковица, покрита с разнищваща се на успоредни влакна ципеста обвивка. Стъблото е 15–40 см високо, тристенно, обхванато в основата от листните влагалища. Листата са 2, елипсовидно ланцетни, на върха заострени, към основата стеснени в 5–20 см дълга дръжка. Съцветието е полукълбест сенник. Цветовете са бели, с 6 линейно ланцентни околоцветни листчета. Тичинките са 6. Плодът е тристенна тригнездна кутийка, с по 1 семе във всяко гнездо. Цъфти април—юни.

 

Разпространение. Расте из сенчестите широколистни гори докъм 1200 м надморска височина из цялата страна.

Употребяема част. Използуват се стръковете (Herba Allii ursini) и луковиците (Bulbus Allii ursini).

 

Химичен състав. Цялото растение съдържа етерично масло, в състава на което влизат винилсулфид, дивинилсулфид, алиин пипеколинова киселина, следи от меркаптан и др. Освен това се съдържа значително количество витамин С (особено в листата) и високоактивни фитонциди със силни бактерицидни и фунгицидни свойства, превъзхождащи тези на чесъна и хряна.

Притежава близки до чесъна състав и лечебно действие.

Морков — Daucus carota L. subsp. sativus (Hoifm.) Arcang.

Сем. Сенникоцветни — Apiaceae (Umbelliferae)

 

Описание. Двегодишно културно растение. През първата година образува листна розетка и месест кореноплод, а през втората — цветоносно стъбло. Корено-плодът е оранжев, с различна форма и големина в зависимост от сорта. Стъблото е сложен сенник с перести прицветници в основата на главните лъчи. Цветовете са бели. Плодът при узрязане се разпада на две половини, покрити по ребрата с шипчета. Цъфти юли—септември.

 

Разпространение. Отглежда се като зеленчуково растение с различни сортове в цялата страна. Повсеместно разпространен у нас по-сухи тревисти места е дивият морков, който е с тънък, белезникав корен.

Употребяема част. Използуват се плодовете (Fructus Carotae) и свежият кореноплод (Radix Carotae recens).

 

Химичен състав. Плодовете съдържат етерично масло до 1,6%, в състава на което влизат а-пинен, лимонен, цинеол, геранилацетат, гераниол, каротал, р-цимол, азарон, бизаболен и др. Освен това в плодовете се съдържат флавонолови съединения, тлъсто масло, стероли и др.

В кореноплода се съдържат каротеноиди: а-, в-, л-каротени, фитоен и лико-пин; витамини: B1, В2, пантотенова и аскорбинова киселина; флавоноиди, анто-цианидини, кумарини, захари, тлъсто масло, етерично масло и др.

 

Действие. От плодовете на моркова е получен сумарен препарат, притежаващ спазмолитично действие.

Морковът има диуретично действие. В народната медицина е известен и като средство против глисти (острици).

Приложение. Използува се при коронарна недостатъчност.

Като източник на витамин А той е широко използуван под формата на салата, сок, морковено брашно и др.

Приложен локално под формата на каша, пресният морков действува благоприятно при слънчеви изгаряния.