Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Научнопопулярен текст
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,5 (× 10 гласа)

Бял равнец — Achillea millefolium L.

Сем. Сложноцветни — Asteraceae (Compositae)

 

Описание. Многогодишно тревисто растение (прил. 80) с пълзящи подземни издънки, с право, неразклонено стъбло, с последователни, ланцетни, двойно или тройно пересто нарязани листа. Приосновните листа са с дълга дръжка, стъблените — седящи. На върха на стъблото цветните кошнички са събрани в гъст щит. Всяка кошничка се състои от 5 периферни, бели, езичести цветове и от 3 до 10 жълтокафяви, тръбести. Обвивните листчета на кошничките са керемидоподобно наредени, по ръба си са люспести, червеникавокафяви, а в средата — зелени. Цъфти от юни до септември.

 

Разпространение. Расте по тревистите места, край пътищата, по ливадите, между храстите в цялата страна и над 1000 м надморска височина.

Употребяема част. За лечебна цел се използуват цветните кошнички (Flores Millefolii) и надземната част (Herba Millefolii), отрязана 15–20 см от върха.

 

Химичен състав. В надземната част се съдържа от 0,20 до 0,50% етерично масло, чиято главна съставка е хамазуленът (50%), образуващ се от горчивия сесквитерпенов лактон матрицин (0,05–0,10%) при дестилация на растението с водни пари. Освен хамазулен етеричното масло съдържа сесквитерпена а-ка-риофилен и други моно- и бициклични терпени: а- и в-пииен, цинеол, туйои, камфора, борнеол, сложни естери. Билката съдържа още горчивото вещество ахилени, дъбилни вещества, алкалоиди, флавоноида лутеолин-7-гликозид, органични киселини, витамин С и К, аспарагин, нитрати и др.

 

Действие. Кръвоспиращото действие на съдържащите се в дрогата вещества е доказало експериментално. Растението има известно болкоуспокояващо и ободряващо действие. То нормализира двигателната и секреторната функция на стомаха. Притежава противозъзпалително действие, свързано със съдържащия се в етеричното масло хамазулен.

Приложение. Цветните кошнички и надземната част на растението се прилагат много често като кръвоспиращо средство при кръ-вотечения от матката, венците, носа, стомаха, хемороидите и др. Те намират приложение и за възбуждане на апетита, при стомашни възпаления с болки (язва, гастрит), при колит, газове, бъбречни заболявания, сърцебиене, главоболие, виене на свят и др.

Начин на употреба. Приготвя се запарка, като 15 г оситнена билка се залива с 200 см³ вряща вода. След като изстине, запарката се пие по 1 супена лъжица преди ядене 3 пъти дневно. С нея може да се прави гаргара при кървящи венци, възпаление на устната лигавица и др. Запарката трябва да се прилага в продължение на 1–2 седмици, за да се получи добро лечебно действие.

Коприва — Urtica dioica L.

Сем. Копривови — Urticaceae

 

Описание. Многогодишно тревисто растение (прил. 88), високо до 150 см, с дълго, пълзящо коренище. Стъблото е четириръбесто, изправено, вдървенено в основата. Листата са срещуположни, продълговато сърцевидни, към върха заострени, с напилен ръб. Цялото растение е покрито с парливи власинки. Цветовете са еднополови, дребни, жълтозелени, групирани в увиснали съцветия — сложни реси. Растението е двудомно. Плодът е едносеменно орехче. Цъфти от май до септември. Да не се смесва с гръцката коприва (Urtica urens L.), чието стъбло е ниско, а листата са с дълбоко нарязан ръб и са по-дребни от тези на обикновената коприва. Имат малки прилистници.

 

Разпространение. Рудерално растение, широко разпространено из цялата страна.

Употребяема част. С лечебна цел се използуват листата (Folia Urticae) и коренищата (Rhizoma Urticae). Листата се събират от май до септември, а коренищата — от септември до ноември. Стъблата се окосяват и листата се обират, докато растението е още свежо. Коренищата се изкопават, изчистват се от пръст и тънки коренчета и се измиват веднага.

 

Химичен състав. Листата съдържат дъбилни вещества, витамин С, К, кароте-ноиди, пантотенова киселина, ситостерол, виолаксантин, хистамин и др., а корени-шятя — дъбилни вещества, нишесте и др.

 

Действие. Кръвоспиращо, диуретично, омекчаващо, антианемично.

Приложение. Пресният сок от растението и стритите пресни листа са използувани още от древната медицина като кръвоспиращо средство при кръвоизливи от носа, червата, при маточни и други кръвотечения.

Билката се препоръчва при анемии, при храносмилателни смущения с диария, кръвотечение от носа, обилна менструация, хемороиди. Прилага се и при бъбречни заболявания като диуретично средство, при захарна болест, хроничен бронхит, ревматизъм и др. Употребява се и външно като улесняващо епителизирането на раните средство, при отоци, при натъртвания, косопад и др.

Експериментално не е потвърдена способността на копривата да ускорява съсирваемостта на кръвта, но е доказано съдосвиващото й действие и тонизиращото й действие върху матката. Този факт подкрепя целесъобразността на употребата на растението при маточни кръвотечения.

Сходно действие има гръцката коприва (Urtica urens L.), която се прилага широко в нашата народна медицина като кръвоспиращо, маточно и диуретично средство.

Начин на употреба. Сухите листа от коприва се използуват под формата на запарка при дневна доза 4 чаени лъжички листа на 250 см³ вряща вода. Запарката се използува и външно. При косопад се приготвя отвара от 100 г листа, които се варят 30 мин в 1/2 л вода и 1/2 л оцет. С отварата се намокрят корените на космите или се измива косата вечер преди лягане.

Кръвен здравец (кървавочервен здравец) — Geranium sanguineum L.

Сем. Здравецови — Geraniaceae

 

Описание. Многогодишно тревисто растение с хоризонтално коренище. Стъблата са 15–60 см високи, прави или възходящи. Листата са с дръжки, срещуположни, в очертание закръглени, 1–3,5 см дълги и 2–4 см широки, дълбоко, почти до основата разделени на 5–7 дяла. Цветовете са кървавочервени, единични, разположени на 5–15 см дълги, съчленени дръжки, излизащи от пазвите на листата. Чашката и венчето са петлистни. Тичинките са 10. Плодът се разпада на 5 едносеменни дяла. Цъфти през май—август.

 

Разпространение. Расте по тревисти и каменливи места, из храсталаци и редки гори в равнините и планините от морското равнище докъм 1700 м надморска височина в цялата страна.

 

Употребяема част. Използува се коренището (Rhizoma Geranii sanguinei).

 

Химичен състав. Съдържа около 15% дъбилни вещества, главно от групата на катехините.

 

Действие. Капиляроукрепващо, адстрингентно, противовъзпалително.

Приложение. Дрогата се препоръчва при стомашно-чревни възпаления — гастрити, колити, диария.

Външно се използува при кръвотечение от носа, сърбежи, фистули, рани и други кожни възпаления.

Начин на употреба. Прилага се студен извлек от 2 чаени лъжици билка, накисната в 1/2 л вода за 8 часа, който се изпива в продължение па 1 ден. Същият извлек се използува и външно за компреси и лапи.

Водно пипериче — Persicaria hydropiper (L.), Opiz (Polygonum hydropiper L.)

Сем. Лападови — Polygonaceae

 

Описание. Едногодишно тревисто растение (прил. 82), което достига до 60 см височина, със зелено или червеникаво цилиндрично стъбло със слабо разширени възли. Листата са последователни, продълговато ланцетни, целокрайни, с ципести кафяви прилистници, които обхващат стъблото и образуват цилиндрично влагалище (охреа). Приосновните листа са с къси дръжки, горните — почти седящи. Цветовете са дребни, зеленикаворозови, събрани във връхни редкоцветни, увиснали, класовидни съцветия. Околоцветникът е прост с 4 (рядко 5) зелени дяла или бели ръбове и с кафеникави жлезисти точки (вместилища), забележими под лупа. Тичинките са 6–8. Плодът е яйцевидно, тъмнокафяво орехче. Вкусът е парлив, изчезващ при сушене. Цъфти през юли—август.

 

Възможни са примеси от други видове пипериче:

Средно пипериче — Persicaria mitis (Schrank) Opiz (Polygonum mite Schrank), което по класчетата твърде много прилича на водното пипериче, но при него липсват кафеникавите точици на околоцветника, а охреата е покрита с грапави власинки.

Дребно пипериче — Persicaria minor (Huds.) Opiz (Polygonum minus Huds.) Листата му са линейни или тясно ланцетни, често разширени при основата си. Липсват сивокафявите точки по околоцветника.

Прасковолистно пипериче — Persicaria maculata (Raf.) S. F. Gray (Polygonum persicaria L.). Неговите листа са с тъмни петна, понякога изчезващи при сушене. Класчетата са изправени, дебели, а цветчетата са розови, без точки (вместилища) на околоцветника.

Нито един от тези видове в свежо състояние не притежава парливо лютив вкус и при събирането лесно се отличават. В сушена дрога това е по-трудно.

Разпространение. Водното пипериче е разпространено навсякъде покрай реките, влажните и мочурливи места в страната.

Употребяема част. За лечебни цели се използува трева от водно пипериче (Herba Polygoni hydropiperis), състояща се от цветоносни и плодоносни облистени стъбла, дълги около 40 см, събрани през периода на цъфтеж.

 

Химичен състав. Съдържа флавоноиди (около 2,5%), между които преобладават рутин, изорамнетин, кверцитрин, хиперозид и кемпферол; дъбилни вещества (около 3,5%), кетоалдехидът тадеонал, витамин К, С и Е, гликозидът полигопиперин, който има тонизиращо действие върху матката.

 

Действие. Кръвоспиращо, капиляроукрепващо, тонизиращо маточната мускулатура.

Приложение. Клиничната му употреба има нужда от по-подробно проучване. Билката се препоръчва при вътрешни и външни кръвотечения — чревни, маточни (при обилна менструация), кървящи хемороиди. Препоръчва се също при гастрит, язва, диария, бъбречнокаменна болест. При възпаление на бъбреците и пикочния мехур не трябва да се прилага.

Начин на употреба. Приготвя се чай от 3 чаени лъжички нарязани стръкове с 1/2 л вода. След като ври 15 мин, се прецежда и се изпива на 3 пъти за 1 ден. Прясното растение може да се приложи и за лапи при лечение на гнойни рани.

Кървавиче — Bistorta major S. F. Gray (Polygonum bistorta L.)

Сем. Лападови — Polygonaceae

 

Описание. Многогодишно тревисто растение с високо до 1 м, право, нераз-клонено стъбло. Развива дебело, змиевидно извито коренище (като буквата S). Приземните листа са големи, с дълги дръжки, а стъблените са малки, обхващащи стъблото, приседнали. И едните, и другите са продълговато ланцетни, заострени и целокрайни. Цветовете са дребни, розови, петлистни, със сраснал в основата си околоцветник. Цветовете са групирани в класовидно съцветие. Тичинките са 8. Плодът е тристенно орехче. Цъфти от май до август.

 

Разпространение. Расте по влажни и мочурливи ливади предимно в планинския пояс на почти всички наши планини до 2200 м надморска височина.

Употребяема част. Коренищата (Rhizoma Bistortae), събрани след узряване на семената или рано през пролетта.

 

Химичен състав. В коренищата се съдържат 15–25% дъбилни вещества., предимно галотанини, галова и свободна елагова киселина, окислени танинн (флобафени)и много нишесте (над 25%).

 

Действие. Кръвоспиращо, затягащо и противовъзпалително.

Дрогата може да замени вносната билка Radix Ratanhiae.

Приложение. Коренището се използува при вътрешни и външни кръвотечения особено от стомаха и червата, при обилна менструация и кървава диария. Препоръчва се при възпаление на стомаха и червата, диария, дизентерия. обилна менструация, както и при възпаление на устната кухина и сливиците, при гнойни, бавно заздравяващи рани и при бяло течение у жените.

Начин на употреба. Запарка от 2 чаени лъжички билка с 250 см³ зряща вода, след като престои 20 мин, се изпива за 1 ден от възрастни и за 2 дни от деца. Може да се използува и външно.

Лечебна динка — Sanguisorba officinalis L.

Сем. Розоцветни — Rosaceae

 

Описание. Многогодишно тревисто растение (прил. 81) с дебело, хоризонтално, тъмнокафяво коренище. Стъблата са 20–100 см високи, прави, ръбести, кухи, в горната част разклонени. Приосновните и долните стъблови листа са 20 до 40 см дълги, сложни, нечифтоперести, с 4 до 12 двойки продълговато яйцевидни или елипсовидни, напилено назъбени листчета. Цветовете са дребни, събрани във връхни, 1–3 см дълги, елипсовидни до почти кълбовидни кафявочервени класо-видни съцветия. Чашелистчетата са 4, червени до тъмночервени. Венче липсва. Тичинките са 4, с червени дръжки и тъмночервени прашници. Плодът е орехче. Цъфти юни—септември.

 

Разпространение. Расте из влажни планински ливади и пасища в Средна и Западна Стара планина, Средните и Западните Родопи, Рила, Витоша и западните гранични планини от 800 до 2200 м надморска височина.

Употребяема част. Използуват се коренището и корените (Rhizoma de Radix Sanguisorbae).

 

Химичен състав. Съдържа 12–20% дъбилни вещества, предимно галотанини, а също свободна галова и елагова киселина. Освен това са установени тритерпеновите сапонини сангвисорбин и потерин, стероли и до 30% нишесте.

Действие. Кръвоспирщо, адстрингентно, противовъзпалително и болкоуспокояващо.

Приложение. Билката се използува при кръвотечения, кървава диария, дизентерия, възпаление на венците, флебит и някои кожни заболявания.

Начин на употреба. Прилага се извлек, получен от 1/2 чаена лъжичка коренище, накиснато в 300 см³ вода за 8 часа. Пие се по 2–3 супени лъжици на ден след ядене.

Влиза в състава на готови билкови чаеве.

Царевица — Zea mays L.

Сем. Житни — Poaceae (Gramineae)

 

Описание. Едногодишно културно растение с право, неразклонено, до 3–4 м високо стъбло. Листата са линейни, с успоредно жилкуване. Цветовете са едно-полови; мъжките са събрани във връхни метличести съцветия, а женските — в кочани, разположени ио стъблото. Цъфти през лятото.

 

Употребяема част. За лечебни цели се използуват дългите нишковидни близалца на женските цветове (Stigmata Maydis) — т. нар. царевична коса или свила.

 

Химичен състав. Съдържа витамин К, аскорбинова и пантотенова киселина, каротеноиди, стероли (ситостерол и стигмастерол), сапонини, смолисти и горчиви вещества, тлъсто масло, етерично масло, инозит и др.

 

Действие. Диуретично, кръвоспиращо, жлъчегонно, успокояващо.

Приложение. Царевичната коса се употребява като кръвоспиращо средство. Действието се свързва със съдържащите се в нея вещества, подобни на витамин К3 Много често билката се използува и като пикочогонно средство, при камъни и пясък в бъбреците и пикочния мехур, при хронично възпаление на бъбреците и при отоци. Намира приложение и при застой на жлъчка, и при други чернодробни и жлъчни заболявания. Предписва се при диабет и като подтискащо апетита средство за отслабване. Много често се прилага като успокояващо средство.

Начин на употреба. Прилага се запарка от 10 г билка с 1/2 л вряща вода, която се изпива за 1 или 2 дни.

Калина — Viburnum opulus L.

Сем. Бъзови — Caprifoliaceae

 

Описание. Разклонен храст или дърво (прил. 83), високо 1,5–4 м. Кората на старите стъбла и клони е напукана, а на младите е гладка, сивокафява с червеникав оттенък. Листата са срещуположни, длановидно нарязани, три до петделни, отдолу влакнести. Цветовете са бели, събрани в щитовидни съцветия на върха на клоните. Плодовете са овални, лъскави, червени, сочни, със силно горчив вкус. Цъфти през май-юни.

 

Разпространение. Расте из храсталаците и горите, край потоците в предпланински и планинския пояс на страната.

Употребяема част. Използува се кората (Cortex Viburni opili) на стъблата и клоните, събрана през ранна пролет. При брането се правят пръстеновидни нарези върху кората на разстояние 25–30 см, след което се съединяват с два надлъжни нареза и кората се отделя лесно.

При брането да не се смесва с черната калина — Viburnum lantana L., чиито листа са цели, елипсовидни, набръчкани, а плодовете първоначално са червеникави, а впоследствие — черни.

 

Химичен състав. Съдържа дъбилни вещества, гликозида вибурнин (вибурно-зид), смолисти вещества, фитостероли. Качествената кора трябва да съдържа не по-малко от 4% дъбилни вещества.

 

Действие. Кръвоспиращо, успокояващо, хипотензивно.

Приложение. С добър резултат се прилага при различни кръво-течения. Фармакологичното проучване потвърждава кръвоспиращото действие на билката. Гликозидът вибурнин скъсява времето на кървене, понижава артериалното налягане, действува успокояващо. Дрогата се прилага и при белодробни възпаления с кашлица, при болки и спазми на стомаха и червата, при сърдечни и бъбречни заболявания като цротивооточно средство.

Начин на употреба. Запарка от 1 чаена лъжичка надробена кора на 250 см³ вряща вода се изпива за 1 ден.

Момкова сълза — Polygonatum odoratum (Mill.), Druce (Polygonatum officinale All.)

Сем. Лилиецветни — Liliaceae

 

Описание. Многогодишно тревисто растение (прил. 93) с дебело, месесто, хоризонтално коренище. Стъблото е ръбесто, извито, високо 30–70 см, с последователни, елипсовидни листа с успоредно жилкуване. Цветовете са единични, рядко събрани по два. Околоцветникът е цилиндричен, бял, с 6 зъбчета и зелен ръб. Тичинките са 6. Плодът е черна ягода. Цъфти през май-юни.

 

Разпространение. Разпространено е из горите и храсталаците на цялата страна.

Употребяема част. Използува се коренището (Rhizoma Polygonati) в пресен или изсушен вид.

 

Химичен състав. Съдържа недостатъчно проучени гликозиди, дъбилни вещества и сапонини.

 

Действие. Ранозаздравяващо, кръвоспиращо, болкоуспокояващо.

Приложение. При ревматизъм, подагра и диабет. Употребява се и при маточни кръвотечения. Външно се прилага при подкожни кръвоизливи след контузии.

Начин на употреба. Приготвя се отвара от 50 г смляно коренище с 1/2 л вода, с която след изстиване се правят компреси при контузии и подкожни кръвоизливи.

Като кръвоспиращи средства се използуват и много други билки, особено съдържащите танин растения, описани в раздела „Билки с антидиарично и адстрингентно действие“.