Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Научнопопулярен текст
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,5 (× 10 гласа)

5.1.5. БИЛКИ С КАРМИНАТИВНО (ГАЗОГОННО) ДЕЙСТВИЕ

Растенията, използувани като карминативни (газогонни) средства, съдържат етерични масла, чиито съставки имат способността да възбуждат перисталтиката на червата. Едновременно с това те стимулират стомашната секреция и се доближават по действие до апетитовъзбуждащите средства. Най-често използуваните растения са от сем. Сенникоцветни. Наред с газогонното си действие понякога те повлияват и функцията на централната нервна система, като я възбуждат или потискат. Това позволява да се подбере най-подходящото растение за всеки болен, страдащ от задръжка на газове (метеоризъм).

Някои карминативни растения притежават и други ефекти — бол-коуспокояващи и местно обезболяващи, спазмолитични, слабителни, пикочогонни. Приписва им се и способността да увеличават млечната секреция у кърмачки. Най-често се използуват плодчетата на растенията, които са почти безвредни в предписваните количества. Трябва да се знае обаче, че някои части на растенията могат да бъдат силно отровни.

Ким — Carum carvi L.

Сем. Сенникоцветни — Apiaceae (Umbelliferae)

 

Описание. Двегодишно до многогодишно голо тревисто растение (прил. 19). Стъблото е 30–80 см високо, кухо, в горната част разклонено. Листата са два до-почти три пъти пересто разделени с ланцетно линейни или линейни, остри, 3–25 мм дьлги и 1–1,5 мм широки крайни дялове. Съцветието е сложен сенник, 4–8 см в диаметър с 8–16 нееднакво дълги главни лъча. Цветовете са бели или розови. Плодовете са 4–5 мм дълги, жълтокафяви, продълговато елипсозидни, към върха стеснени, с добре очертани жълтеникави главни ребра и широки бразди между тях. При узряваме плодовете се разделят на две сърповидно извити полуплодчета. Цъфти от май до юли.

 

Разпространение. Разпространено е из ливади, горски поляни и пасища, по стръмни тревисти склонове в предпланините и планините. У нас се среща в Централна и Западна Стара планина, Предбалкана, западните гранични планини, Витоша, Рила, Западни и Средни Родопи от 700 до 1600 м надморска височина.

Употребяема част. Използуват се плодовете (Fructus Carvi) и полученото от тях етерично масло (Oleum Carvi).

 

Химичен състав. Плодовете съдържат 3–7% етерично масло с главни компоненти кетона карвон (50–60%) и около 30–40 % лимонен: в по-малки количества се съдържат дихидрокарвон и карвеол. Освен етерично масло плодовете съдържат 15–20% тлъсто масло и около 20% белтъчини.

 

Действие. Карминативно, антисептично, спазмолитично, болкоуспокояващо и стимулиращо секрецията и моториката на стомаха и червата.

Приложение. Газогонното действие на дрогата е познато още на старите римляни. Освен при задръжка на газове тя се прилага при стомашно-чревни колики и възпаление, при лошо храносмилане и други смущения на храносмилането. Използува се и за увеличаване на млечната секреция у кърмачки, като отхрачващо средство при трахеити, бронхити и други възпаления на дихателната система. Билката може да се прилага и при деца.

Начин на употреба. Най-добре е плодчетата да се приемат чрез дъвкане или като подправка на храната. Може да се прилагат като отвара. Счукани плодчета (3 чаени лъжички) се заливат с 250 см³ . вряща вода, кипват се 15 мин и се оставят в закрит съд 10 мин. Извлекът се прецежда и се изпива на части за 1 ден.

Кориандър — Coriandrum sativum L.

Сем. Сенникоцветни — Apiaceae (Umbelliferae)

 

Описание. Едногодишно растение (прил. 20) с 30–70 см високо, фино набраздено, голо, кухо стъбло, разклонено в горната част. Листата са последователни, приосновните с дълги дръжки, цели и триделни до напълно трилистни, по-рядко и пересто наделени; долните стъблови с къси дръжки, два пъти пересто насечени; средните и горните 2 до 3 пъти пересто насечени с линейни или почти нишковидни крайни дялове. Съцветието е сложен сенник с 3–5 почти еднакво дълги главни лъча, в основата без обвивка или само с едно листче. Цветовете са бели или розови. Плодовете, са кълбовидни или елипсовидни, 2–5 мм в диаметър, светлокафяви или жълти, неразпадливи, с 10 слабо изпъкнали, змиевидно извити главни ребра и 12 ясно изпъкнали, прави вторични ребра. Цъфти през юни и юли.

 

Разпространение. Отглежда се главно в Първомайско и Асеновградско. Много рядко се среща и подивяло като плевел из посеви и градини.

Употребяема част. Използуват се плодовете (Fructus Coriandri) и полученото от тях етерично масло (Oleum Coriandri).

 

Химичен състав. Плодовете съдьржат 1–3% етерично масло с главна съставка алкохола линалоол (кориандрол) — 60 до 80%, на който се дължи приятният аромат. В плодовете се съдържа също 10–20% тлъсто масло, до 17% белтъчини и незначително количество алкалоиди. Установени са флавоноиди и кумарини — умбелиферон и скополетин.

 

Действие. Както другите ароматни растения от сем. Сенникоцветни плодчетата на кориандъра стимулират секрецията и моториката на храносмилателната система, като действуват карминативно, апетитовъзбуждащо, спазмолитично и болкоуспокояващо. Притежават известно откашлично действие.

Приложение. Плодчетата се използуват най-често като газогонно и стимулиращо храносмилането средство, при лениви черва, безапетитие и запек. По-рядко се прилагат при бронхит и други белодробни възпалителни заболявавия. Плодчетата не са отровни, но пресният сок от растението потиска централната нерва система и може да предизвика смърт от спиране на дишането.

Начин на употреба. Използуват се плодчетата по 5–10 броя, приети 1–2 пъти дневно, или приготвените от тях спиртен извлек и запарка. Последната се приготвя с 1 чаена лъжичка счукани плодчета на 250 см³ вода (доза за 1 ден). Поради неприятния им вкус добре е те да се приемат едновременно с други газогонни билки.

Резене (морач) — Foeniculum vulgare Mill.

Сем. Сенникоцветни — Apiaceae (Umbelliferae)

 

Описание. Многогодишно или двегодишно растение (прил. 23) с 1 до 2,5 м високо, силно разклонено стъбло. Листата са последователни, 3–4 пъти пересто насечени е линейно нишковидни до нишковидни крайни дялове. Съцветието е сложен сенник с диаметър 8–20 м, с 10–12 главни лъча, без обвивка в основата. Цветовете са жълти. Плодовете са 5–10 мм дълги и 2–3 мм широки, продълговато цилиндрични, към краищата леко стеснени, зеленикавокафяви, двусеменни, при узря-ване разпадащи се на две полуплодчета с по 5 светли, ясно изпъкнали ребра. Цъфти от юли до септември.

 

Разпространение. Културно растение, но в някои части на страната се среща и подивяло.

Употребяема част. Използуват се плодовете (Fructus Focniculi) и етерично масло (Oleum Foeniciili).

 

Химичен състав. Плодовете съдържат 2–6% етерично масло с главна съставка анетол (около 50–80%) и бицикличния кетон фенхон (10–20%), на който се дължи камфороподобната му миризма. В сладката форма var. dulce фенхон почти не се съдържа. В етеричното масло освен това се съдържат метилхавикол, анисалдехид, анискетон, анисоза киселина и др. В плодовете са установени и флавоноиди — производни на кверцетина и кемпферола. В плодовете се съдържат и до 18% тлъсто масло, белтъчини и захари.

 

Действие. Газогонно, апетитовъзбуждащо, слабително, откашлично, диуретично.

Приложение. Плодчетата се прилагат особено често при деца с ленив стомах, безапетитие, запек с колики, задръжка на газове и др. Те стимулират храносмилането — подобряват апетита, премахват коликите, действуват газогонно и слабително. Действието им се засилва, когато се комбинират със слабителни билки. Използуват се и като отхрачващо средство при бронхите и коклюш. Прилагат се понякога и за увеличаване на млечната секреция у кърмачки, както и за регулиране на нередовната менструация. Дрогата има общостимулиращо действие и увеличава работоспособността (за разлика от плодчетата на анасона и кориандъра, които успокояват и довеждат до сънливост). Корените се използуват при бъбречни болести и отоци като пикочогонно средство. Плодчетата влизат в състава ка готови билкови чаеве.

Начин на употреба. При стомашно-чревни колики у кърмачета се прилага запарка от I чаена лъжичка (2–3 г) счукани плодчета, които се заливат с 250 см³ вряща вода и престояват 10 мин в нея. Извлекът се прецежда и подслажда. Дават се по 1–2 чаени лъжички след кърмене. За възрастни се прави три пъти по-концентрирана запарка, която се приготвя по същия начин и се приема по 1 супена лъжица след хранене.

Копър — Anethum graveelens L.

Сем. Сенникоцветни — Apiaceae (Umbelliferae)

 

Описание. Едногодишно растение с набраздено, кухо, 40 до 120 см високо стъбло. Листата са последователни, 3 до 4 пъти пересто нарязани, с линейно ниш-ковидни или нишковидни крайни дялове. Съцветието е сложен сенник с диаметър около 15 см, с 30–50 главни лъча, в основата без обвивка. Цветовете са жълти. Плодовете са 3–5 мм дълги, яйцевидни, сивокафяви, двусеменни. Цъфти юли—август.

 

Разпространение. Разпространено е като диворастящо само в южната част на Черноморското крайбрежие и край Дунава. Отглежда се из цялата страна.

Употребяема част. За лечебни цели се използуват зрелите плодове (Fructus Anethi) и цялата цъфтяща надземна част (Herda Anethi) в свежо състояние.

 

Химичен състав. В плодовете се съдържат 3–4% етерично масло с главна съставка d-карзон (50–60%), а също така диллапиол, феландрен и d-лимонен. Освен етерично масло в плодовете се съдържа до 20% тлъсто масло. Надземната част съдържа до 1,5% етерично масло, витамин С (135 мг%) каротен (6,5 мг%), витамин В1, и В2, флавоноиди (кверцетин, кемпферол и изорамнетин) и др.

 

Действие. Газогонно, подтискащо централната нервна система.

Приложение. Плодчетата на копъра имат същото приложение както плодчетата па резенето (Foeniculum vulgare Mill.). Различно е само действието им върху централната нервна система. Докато резенето я възбужда, копърът действува успокояващо до сънотворно. Затова той се смята за едно от най-добрите народни средства при колики у неспокойни, изнервени кърмачета и за лечение на хълцането.

Начин на употреба. Плодчетата се прилагат под формата на запарка в същата доза както плодчетата на резенето.

Челебитка — Nigella sativa L.

Сем. Лютикови — Ranunculaceae

 

Описание. Едногодишно културно растение с 30–50 см високо стъбло (прил. 21). Листата са последователни, 2 до 3 пъти пересто наделени, с линейни или тясно ланцетни крайни дялове. Цветовете са единични, връхни, с 5 белезникави, а към върха синкавозелени околоцветни листчета. Тичинките са многобройни. Плодът е кутийка, образувана от 5 сраснали почти по цялата си дължина плодолисти. Семената са многобройни, триръбести, набръчкани, черни. Цъфти от май до юли.

 

Разпространение. Отглежда се нарядко из градините в Североизточна България, а също в Старозагорски и Хасковски окръг.

Употребяема част. Използуват се семената (Semen Nigcllae sativae).

 

Химичен състав. Семената съдържат около 1 % етерично масло, в което е установено бензохиноновото производно тимохинон с антибактериално и холере-тично действие. В семената се съдържа и тритерпеновият сапогенин хедерагенин (мелантигенин). Освен етерично масло в семената се съдържа и до 34% жълто-оранжево тлъсто масло, дъбилни вещества, минерални соли и др.

 

Действие. Газогонно, слабително.

Приложение. Семената се използуват при задръжка на газове, при запек, при някои хронични бъбречни заболявания и отоци (увеличават отделянето на урината) и при някои глистни заболявания. Прилагат се и за засилване на млечната секреция при кърмачки.

Начин на употреба. Семената в доза 1/2 до 1 г в 250 см³ вода се прилагат под формата на чай, който се изпива на 2–3 пъти през деня.

В народната медицина се използуват и други билки с газогонно действие:

Анасон (Pirnpinella anisum L.). Въпреки че анасонът в научната медицина се използува главно при заболявания на дихателната система, в народната медицина билката се прилага и при стомашно-чревни и бъбречни заболявания като газогонно, болкоуспокояващо, спазмолитично, апетитовъзбуждащо, слабително и противовъзпалително средство. Прилага се под различна форма — водни и спиртни извлеци, напитки, етерични масла и запарка, приготвена по същия начин както тази от плодчетата на резенето.

Кимион (Cuminum cyminum L.). Това е едно от най-ефикасните газогонни средства. Освен това има способността да увеличава млечната секреция у кърмачки. Плодчетата се прилагат както плодчетата на резенето.

Хрян — Armoracia rusticana P. Gaertn. (Cochlearia armoracia L.). Освен другите си полезни действия върху храносмилателната система корените на хряна имат и газогонно действие. В големи дози ефектът отслабва. Тъй като действието се дължи на етеричното масло, най-благоприятна е употребата на прясно настъргани корени.