Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Научнопопулярен текст
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,5 (× 10 гласа)

5.8.1. БИЛКИ С УСПОКОЯВАЩО ДЕЙСТВИЕ ВЪРХУ ЦЕНТРАЛНАТА НЕРВНА СИСТЕМА

Дилянка (валериана) — Valeriana officinalis L.

Сем. Дилянкови — Valerianaceae

 

Описание. Многогодишно тревисто растение с късо коренище и многобройни светлокафяви сочни корени (прил. 104), излъчващи силна характерна миризма. През първата година се развива розетка от приземни листа, а през следващите години от коренището израства 1 — 1,5 м високо, голо надлъжно набраздено, кухо, в горната част разклонено стъбло. Листата са нечифтопересто нарязани, с 3 до 12 двойки яйцевидно ланцентни, едро назъбени дялове; приосновните са с дръжки, а стъбловите — приседнали. Цветовете са бледорозови, бели или лилави и са събрани в сложни щитовидни или метличести съцветия, разположени по връхните разклонения на стъблото. Венчето е фуниевидно, асиметрично, петделно. Тичинките са 3. Плодът е светлокафяв, едносеменен, с хвърчилка от 5–10 перести четинки. Цъфти май—юли.

 

Разпространение. Расте по влажни сенчести места из горите и храсталаците в цялата страна докъм 1500 м надморска височина.

Употребяема част. Използват се корените заедно с коренищата (Radix Valerianae; Rhizoma cum radicibus Valerianae).

 

Химичен състав. Съдържа около 0,5–2% етерично масло с главна съставка борнилизовалерианат, на който се дължи специфичната миризма, а също борнеол, лимонен, камфен, изовалерианова киселина, сесквитерпените кариофилен, кадинен и др. Най-голямо значение за седативното действие на дрогата имат т. нар, валепотриати (триестерни производни на ирндоиди). Установени са три главни групи валепотриати: валтрати, ацетовалтрати и дихидровалтрати. Тези съединения са твърде нетрайни и при температура над 35°С бързо се разпадат до биологично неактивни съединения. Наред с валепотриатите и някои от съставките на етеричното масло за седативното действие значение имат и съдържащите се монотерпенови алкалоиди: актинидии, валерннин и др.

 

Действие. Корените на дилянката се ползуват с широка популярност от древни времена като успокояващо средство. С методите на научния експеримент е установено, че валерианата подтиска възбудимостта на централната нервна система, отслабва предизвикана ярост у животните, намалява гърчовите пристъпи, засилва действието на сънотворните средства. Валерианата отслабва спазмите на гладкомускулните органи, регулира дейността на сърцето.

Приложение. Поради тези си свойства валерианата се употребява като успокояващо средство при неврози, при повишена възбудимост па нервната система, при Базедова болест (като помощно средство), при климактеричнн нервни нарушения, хистерия, при безсъние, мигрена, сърдечна невроза с учестена сърдечна дейност, екстрасистоли и др. Използува се още при начални стадии на хипертоничната болест, при спазми на стомашно-чревния тракт, на жлъчните пътища и др.

Начин на употреба. От корените на валерианата съществуват готови фармацевтични препарати — тинктури, таблетки, гъст екстракт и пр., които се назначават от лекар.

В домашни условия от корените на валерианата се приготвя студен извлек: 2 чаени лъжички ситно нарязана дрога се залива с 250 см³ вода и се оставя да кисне в течние на 24 часа. Приема се по 1 супена лъ-жица 3–4 пъти дневно При повишена възбуда и безсъние се пие чай от корени на валериана по 1/3-1/2 чаша 2–3 пъти дневно.

Дяволска уста — Leonurus cardiaca L.

Сем. Устноцветни — Lamiaceae (Labiatae)

 

Описание. Двегодишно тревисто растение (прил. 105), високо до 150 см, с че-тириръбесто надлъжно набраздено кухо стъбло, покрито с власинкн. Листата са длановидно нарязани, срещуположни, с дълги дръжки, долните са петделни, а горните — триделни, към върха заострени. От горната страна те са тъмнозелени, а отдолу — светлозелени. Цветовете са разположени по няколко в пазвите на горните листа и образуват прешлени. Съцветието е класовидно. Венчето е светло-червено и е около два пъти по-дълго от чашката. Горната устна на венчето е продълговата, извита, а долната е триделна, с къси, тъпи дялове. Плодът е сух, разпада се на четири тристенни орехчета. Цъфти от юли до септември. Не се допуска примес с вида Leonurus marrubiastrum L. чийто листа са цели и венчето не е по-дълго от чашката (включително зъбците).

 

Разпространение. Среща се из цялата страна по тревисти и буренливи места до 1000 м надморска височина.

Употребяема част. Използува се цъфтящата надземна част заедно с листата (Herba Leonuri).

 

Химичен състав. Основни биологично активни вещества са флавоноловите гликозиди, 3% дъбилни вешества, сапонини, следи от етерично масло, смоли, горчиви вещества, стахидрин до 0,4% и др.

 

Действие. Билката притежава свойства, близки до тези на валерианата. Успокоява централната нервна система, има противогърчово действие, понижава артериалното налягане, забавя сърдечния ритъм и увеличава силата на сърдечните съкращения.

Приложение. При повишена нервна възбудимост, безсъние, хистерия, сърдечни неврози, начални стадии на хипертония, кардиосклероза, леки форми на Базедова болест, климактерични нервни смущения. В българската народна медицина дяволската уста се употребява още като диуретично и противокашлично средство, при главоболие, нередовна менструация, анемия и др.

Начин на употреба. Съществуват готови лекарствени препарати от дяволска уста, които се продават в аптеките (леонурин). В домашни условия се приготвя запарка от 2 супени лъжици дрога и 500 см³ вряща вода. Пие се по 1 винена чаша 3–4 пъти дневно.

Маточина (лимонче) — Melissa officinalis L.

Сем. Устноцветни — Lamiaceae (Labiatae)

 

Описание. Многогодишно тревисто растение (прил. 107) с приятна лимонена миризма. Стъблото е четириръбесто, разклонено, 30–80 см високо, покрито с жлезисти и прости власинки. Листата са срещуположни, с дръжки, широко яйцевидно ромбични или продълговати, тъпо назъбени, 2–8 см дълги и 1,5–6 см широки, отдолу жлезисто влакнести. Цветовете са бледожълти, бели или розови, събрани по 4–12 в лъжливи прешлени, разположени в пазвите на горните листа. Чашката и венчето са двуустни, а тичинките са 4. Плодът е съставен от 4 едносеменни, яйцевидни орехчета. Цъфти юни—септември.

 

Разпространение. Расте из храсталаци и редки гори по тревисти и каменисти места близо до селища, край огради, из дворове и градини в цялата страна.

Употребяема част. Използуват се листата (Folia Melissae) и цъфтящите връхни части на стъблото (Herba Melissae).

 

Химичен състав. Съдържа етерично масло, в състава на което влизат цитрал, цитронелол, гераниол, линалол и др. Седативното действие се дължи на цитрала. Освен това в дрогата се съдържат тритерпеновите урзолова и олеанолова киселина, 5% дъбилни вещества и захарта стахиоза.

 

Действие. Маточината успокоява нервната система, има спазмо-литично (антиспастично), болкоуспокоязащо и противогърчово действие. Стимулира апетита и процесите на храносмилане, подтиска гаденето и повръщането.

Приложение. Дрогата се използува широко и влиза в състава на много билкови чаеве за лечение на различни нервни нарушения — неврози, неврастении, сърдечни неврози, мигрена, полова възбуда, смилателни нарушения от неврогенен произход и др. Използува се още за лечение на високо артериално налягане, виене на свят, нередовна менструация.

Външно намира приложение за гаргара при възпаления на венците и устната лигавица и под формата на компреси и лапи при циреи, ревматизъм и др.

Начин на употреба. Прави се запарка от 2 супени лъжици дрога и 500 см³ вряща вода (оставя се да кисне 2 часа). Пие се по една винена чаша 3 пъти на ден.

Хмел — Humuliis lupulus L.

Сем. Конопови — Cannabaceae

 

Описание. Многогодишно, увивно, двудомно тревисто растение (прил. 108). Стъблото е 3–6 м дълго, ръбесто, кухо, покрито с къси извити шипчета. Листата са срещуположни, длановидно нарязани на 3–5 дяла, със сърцевидна основа, по края едро напилени. Мъжките цветове са жълтозелени, дребни, около 5 мм в диаметър, с петделен околоцветник, събрани в съцветие метлица. Женските цветове са разположени в пазвите на жълтозелени, люсповидни прицветници, които образуват 2–3 см дълги, увиснали шишарковидни съцветия, достигащи при узряване до 5 см. По вътрешната страна на прицветните люспи се намират жълти, етерично-маслени жлези. Плодът е сивкаво, яйцевидно, около 3 мм дълго, сплеснато орехче. Цъфти май—август.

 

Разпространение. Расте по влажни места из храсталаци и широколистни гори, предимно край реките из цялата страна докъм 1000 м надморска височина. Отглежда се и като културно растение в различните райони на страната.

Употребяема част. За лечебни цели се използуват шишарковидните съцветия (Strobili Lupuli) и жлезите (Glandulae lupuli, Lupulinum).

 

Химичен състав. Жлезите съдържат 1–3% етерично масло с твърде различен състав. Най-високо е съдържанието на алифатния терпен мирцен и сесквитерпените фарнезен и хумулен. В състава на етеричното масло са установени над 100 съединения от най-различен тип. От смолистото вещество на дрогата са изолирани редица флороглуцинови производни, между които хумулон и лупулон със силно горчив вкус. На тези съединения се дължи седативното действие, но те се окисляват твърде лесно, изомеризират и полимеризират, с което губят биологичната си активност. Освен това в дрогата се съдържат и флавоноиди, между които халконът ксантохумол, както и производни на кверцетина и кемпферола. Установени са и тритерпени.

 

Действие. Шишарките на хмела имат успокояващо, болкоуспо-кояващо и противоспастично действие. Влизат в състава на различни сборове с успокояващо действие. Притежават още диуретично и про-тивовъзпалително действие, възбуждат апетита и подобряват храносмилането.

Доказано е, че екстракти от шишарките на хмела имат естроге-нен ефект (подобен на естрогенните хормони на яйчника).

Приложение. При нервна възбуда, при безсъние, при полова възбуда, климактерични нервни оплаквания. Като спазмолитично, диуретично и противовъзпалително средство те се употребяват още при възпаление на жлъчния мехур и жлъчните пътища, за повишаване на апетита.

Външно шишарките на хмела се прилагат под формата на лапи и компреси при кожни рани, при ревматични и подагрозни болки. Използуват се още при ранно опадане на косата.

Начин на употреба. От шишарките се приготвя запарка, като 1 чаена лъжичка ситно нарязани шишарки се заливат с 250 см³ вряща вода (доза за 1 ден). Жлезите (лупулин) се вземат в доза 0,1–0,2 г 2–3 пъти дневно.

Забележка. Трябва да се има пред вид, че растението е отровно. При предозиране на лупулина (вземане на доза 1–2 г) се наблюдава гадене, повръщане, главоболие, стомашни болки.

Жълта комунига — Melilotus officinalis (L.) Pallas

Сем. Бобови — Fabaceae (Leguminosae)

 

Описание. Двегодишно тревисто растение (прил. 109) с разклонено, високо до 1,5 м стъбло. Листата са сложни, тройни, последователни. Средното листче е с по-дълга дръжка. Листчетата са продълговато елипсовидни, по ръба остро напи-лени. Цветовете са жълти, по-дълги от 3 мм, с характерното за пеперудоцветни устройство, събрани в изправени гроздовидни съцветия. Плодът е дребен, заострен към върха боб. Цъфти от юни до септември.

 

Разпространение. Расте навсякъде край пътищата, из ливадите и посевите като плевел. При брането да не се смесва с бялата комунига (Melilotus alba Medic), чиито цветове са бели.

Употребяема част. За лечебна цел се изполузва надземната част (Herba Meliloti officinalis) или листата и цветовете (Folia et flores Meliloti officinalis), събрани в началото на цъфтеж.

 

Химичен състав. В прясното растение се съдържат кумаринови гликозиди, които при сушенето се разпадат и отделят кумарин. Сухата дрога съдържа около 1 % кумарин и по-нисък процент дихидрокумарин (мелилотин) и дикумарол. Гликозидът, от разпадането на който се получава известно количество кумарин, се нарича мелилотозид, който е гликозид на кумаровата киселина. Последната под действието на ултравиолетовата светлина преминава в по-малко стабилната кумаринова киселина, която спонтанно се превръща в кумарин. Дрогата съдържа още флавоноиди, дъбилни вещества и смоли.

 

Действие. Комунигата успокоява централната нервна система, има сънотворно и болкоуспокояващо действие. Освен това тя има спазмолитично и противосъсирващо действие.

Приложение. При повишена възбуда на нервната система, при неврастения, хистерия, нервни припадъци, безсъние, главоболие, климактерични нервни оплаквания. Използува се от народната медицина още при високо артериално налягане, нередовна менструация, за увеличаване млякото на кърмачки, при диарии, газове в червата.

Широко приложение намира външното прилагане на запарки от комунига като противовъзпалително и смекчително средство при ревматични ставни отоци, при циреи, гнойни рани, при оток и втвърдяване на гърдите у кърмещи жени, възпалени зърна на гърдите и др.

Начин на употреба. За вътрешна употреба се приготвя запарка от 2 чаени лъжички ситно нарязана дрога и 1/2 л вряща вода (оставя се да престои 2–3 часа). Пие се по 1 винена чаша 3 пъти на ден.

Да се има пред вид, че големи дози комунига могат да предизвикат сериозни токсични прояви: главоболие, сънливост, повръщане, чернодробни увреждания и тежки кръвоизливи!

За външна употреба се прави запарка от 2 супени лъжици дрога и 1/2 л вряща вода.

Лавандула — Lavandula angustifolia Mill. (L. spica L., L. officinalis Chaix, L. vera DC.)

Сем. Устноцветни — Lamiaceae (Labiatae)

 

Описание. Силно разклонен, 30–80 см висок полухраст (прил. 106) с многобройни възходящи или изправени стъбла. Цветоносните клонки са четириръбести, в основата гъсто облистени, нагоре с дълго безлистно междувъзлие и на върха с класовидио съцветие. Листата са срещуположни, приседнали, продълговато линейни, 2–6 см дълги и 2–6 мм широки, целокрайни, сивозелени, с подвити ръбове. Цветовете са синьовиолетови, събрани по 6–10 в лъжливи прешлени, образуващи прекъснати класовидни съцветия. Чашката е тръбеста, петделна, синьо оцветена. Венчето е двуустно, с горна двуделна и долна триделна устна. Тичинките са 4. Плодът при узряване се разпада на 4 орехчета. Цъфти юли—август.

 

Разпространение. Отглежда се главно в Карловско и Казанлъшко, а също и в други райони на страната с надморска височина до 100 м.

Употребяема част. Използуват се цветовете (Flores Lavandulae) и полученото от тях етерично масло (Oleum Lavandulae).

 

Химичен състав. Съдържа около 3% етерично масло, основни съставки на което са естери на алкохола линалоол и главно линалилацетат (30–60%) придаващ характерната приятна миризма. Освен това в маслото се съдържат борнеол, цинеол, гераниол и други терпени. Наред с етеричното масло в дрогата се съдържат до 12% танини, захари, антоциани, органични киселини, минерални соли и др.

 

Действие. Лавандулата има успокояващо нервната система действие, премахва спазмите на гладката мускулатура, има и болкоуспокояващо и дезинфекционно действие.

Приложение. При нервна възбуда, неврастения, безсъние, сърдечна невроза, мигренозно главоболие. Прилага се още в народната медицина при стомашно-чревни колики, при газове в червата. Външно под формата на бани лавандулата действува успокояващо. Етеричното масло, приложено върху кожата, има дразнещо (ревулзивно) действие, зачервява кожата и успокоява ревматични и незралгични болки. Цветовете на лавандулата са добро средство за предпазване на дрехите от молци.

Начин на употреба. За вътрешна употреба лавандулата се използува под формата на запарка, като 1 супена лъжица дрога се залива с 250 см³ вряща вода и се оставя да кисне 2 часа. Пие се по 1 винена чаша 3 пъти дневно.

Седефче — Ruta graveoleris L.

Сем. Седефчеви — Rutaceae

 

Описание. Многогодишно тревисто растение (прил. 115) с характерна неприятна миризма. Стъблата са прави, а основата вдървеняващи, голи, разклонени, 15–60 см високи, а при отглеждане достигат и 1 м. Листата са последователни, двойно или почти тройно перести, с тъмни точковидни жлези; долните и средните са с дълги дръжки и с обратно яйцевидни до линейно ланцетни крайни странични дялове; горните са приседнали, перести, с по-тесни дялове. Цветовете са жълти, събрани в рехави щитовидни съцветия. Чашката и венчето са четирилистни, по-рядко и петлистни. Тичинките са 8–10. Плодът е 4–5-гнездна разпуклива кутийка. Цъфти-май—август.

 

Разпространение. Расте по сухи, каменливи и скалисти места, из храсталаци и редки гори по Черноморското крайбрежие, Североизточна България, Дунавската равнина, Предбалкана, Източните и Средните Родопи и в Тракийската низина докъм 400 м надморска височина. Култивира се често и като декоративно растение из градините в цялата страна.

Употребяема част. Използуват се цъфтящи връхни клонки (Herba Rube).

 

Химичен състав. Седефчето е с твърде разнообразен химичен състав. Фармакологично действие имат три основни групи съединения: алкалоиди, фурокума-рини и етерично масло. Алкалоидите са хинолинови, фурохинолинови и акридинови производни. В състава на етеричното масло влизат много съставки, между които различни кетони, лимонен, а- и б-пинен, цинеол, ванилин и др. От фурокумарините са установени бергаптен, ксантотоксин, псорален, изопимпинелин, рутамарин и др. В дрогата се съдържат освен това флавоноиди (рутин), лигнанови съединения и др.

 

Действие. Седефчето притежава нервноуспокояващо и болкоуспо-кояващо действие.

Приложение. При лечението на някои нервни заболявания — неврастения, епилепсия (като помощно средство), хистерия, нервно сърцебиене, виене на свят. Използува се в народната медицина и при някои очни заболявания, при стомашно-чревни заболявания, при хемороиди, кожни обриви.

Външно се употребява при ревматични болки, подагра, ишиас, лумбаго и др.

Начин на употреба. Приготвя се воден извлек от 1 чаена лъжичка ситно нарязана дрога и 500 см³ студена вода. Оставя се да кисне 8 часа. Пие се по 1 винена чаша 3–4 пъти на ден.

Забележка. Да се има пред вид, че растението е отровно и не трябва да се приема продължително и без лекарски контрол! Употребата му при бременност е забранена! Контактът с листа на седефче може да доведе до явления на дразнене — зачервяване, сърбеж, оток.

Червен божур — Paeonla peregrina Mill. (P. decora G. Anders.)

Сем. Божурови — Paеоniaceae

 

Описание. Многогодишно тревисто растение с късо коренище и вретеновидно надебелени, грудковидни корени. Стъблата са 50–90 см високи, набраздени, гладки, неразклонени. Листата са последователни, 2 пъти пересто или тройно наделени с тясно елипсовидни или яйцевидни до широко триъгълни крайни дялове, на върха дълбоко врязани или едро назъбени. Цветовете са тъмно- или светлочервени, по-рядко розови 7–13 см в диаметър, разположени единично на върха на стъблото. Чашката е петлистна, а венчелистчетата са 8–12. Тичинките са многобройни, с червени дръжки. Плодът е сборен, съставен от 2–3 кадифено мъхести мехунки, всяка с по няколко черни, лъскави семена. Цъфти май—юни.

 

Разпространение. Расте из храсталаци и редки гори по каменисти и тревисти места на Черноморското крайбрежие, Североизточна България, Дунавската равнина, Предбалкана и Средна Стара планина, Средните и Източните Родопи, Тунджанската равнина, западните гранични планини и Струмската долина докъм 1000 м надморска височина.

Употребяема част. Използуват се корените (Radix Paeoniae), венчелистчетата (Flores Paeoniae) и семената (Semen Paeoniae).

 

Химичен състав. Корените и семената съдържат алкалоидоподобно вещество перегринин, резорциново производно пеонол, скорбяла, органични киселини и др. Венчелистчетата съдържат антоциановия гликозид пеонин и други пигменти.

 

Действие. Корените на божура имат противогърчово и болкоуспокояващо действие. Засилват тонуса на матката, засилват перисталтиката и тонуса на червата. Стимулират процеса на кръвосъсирване.

Приложение. Корените на божура се използуват в народната медицина като помощно средство при епилепсия, за лечение на хемороиди, за улесняване изхвърлянето на бъбречни камъни. Имат болкоуспокоявашо действие при ревматизъм, подагра. Да се има пред вид че дрогата е токсична. В големи дози божурът може да предизвика аборт, да доведе до обилна менструация.

Начин на употреба. От корените се приготвя отвара, като 1 чаена лъжичка от тях се заливат с 500 см³ вода и се варят 5 мин. Взема се по 1 винена чаша 3 пъти дневно. От венечните листчета се прави запарка, като 1 супена лъжица дрога се залива с 250 см³ вряща вода и се оставя да кисне 1 час (доза за 1 ден).

Освен разгледаните растения с успокояващо нервноукрепващо действие се характеризират още розмаринът (Rosmarinus officinalis L.), полският мак (Papaver rhoeas L.) и др.