В нашата епоха на все по-голямо обездвижване, напрежение, нередовно и нерационално хранене запекът е твърде често срещащо се страдание. Той не е безобидно състояние. Със смущенията в храносмилането и задръжката на токсични вещества може да стане причина за увреждане в различна степен на целия организъм, включително на сърцето, черния дроб, нервната система и др.

Всичко това е предпоставка за твърде честата употреба на слабителни средства, по-голямата част от които са от растителен произход. Използувани само при нужда и внимателно, те могат да бъдат полезни. Когато се вземат продължително и в големи количества, стават опасни и могат да предизвикат сериозни смущения. Честата им употреба става причина за привикване към тях. Слабителното действие се загубва и ако болният в желанието си да получи лече-бен ефект увеличи количеството, може да се получи отравяне. Особено опасни в това отношение са растенията, които съдържат антра-хинонови гликозиди (алое, ревен, зърнастец, зърника и др.). В големи количества тези растения могат да предизвикат изменения в дебелото черво (в напреднали случаи отстраними само оперативно), придружени от диария, обезводняване на организма, мускулна слабост, апатия. Същите растения, както и рициновото масло, в някои случаи могат да предизвикат аборт. Антрахиноновите гликозиди и билките, използувани от кърмачки, се излъчват с млякото в количества, конто са вредни за кърмачето.

Растенията със слабителен ефект, както всички слабителни препарати, не трябва да се прилагат при запек, който се дължи на органични промени в червата с продължителен спазъм, както и при коремни болки с неизяснена причина.

Употребата на тези растения трябва да бъде внимателна и след предварително съветване с лекар.

Растителните продукти със слабителен ефект действуват по различен начин:

1. Голяма част от тях са дразнещи вещества (рациново масло, антрахинонови гликозиди и др.). Те възбуждат рецепторите, предизвикват засилена перисталтика на червата и дефекация. Ефектът на антрахиноновнте гликозиди настъпва късно, тъй като дразнещото вещество се получава след ферментативното разпадане от чревните бактерии.

2. Друга голяма част растителни продукти (нишестета, гуми, пектинови вещества и др.) имат способността да поемат вода, при което набъбват, увеличават многократно масата си, разпъват чревната стена и предизвикват дефекация.

3. Растителните масла облекчават изпразването на червата, като „смазват“ чревната стена и изпражненията и улесняват придвижването на последните. Те затрудняват и всмукването на водата.

В зависимост от силата на своето действие улесняващите изпразването на червата средства се наричат аперитивни (когато леко стимулират чревната перисталтика), слабителни (когато предизвикват безболезнена дефекация) или очистителни (когато предизвикват дефекация, придружена с колики).

Броят на растенията със слабителен и очистителен ефект е много голям. Тук ще бъдат разгледани само най-често използуваните.

Зърнастец — Frangula alnus Mill. (Rhamnus frangula L.)

Сем. Зърникови — Rhamnaceae

Прилож. 15

Описание. Храст или дърво с височина до б м, с гладка сивокафява лъскава кора, с хоризонтални сивобели лещанки (прил. 15). По-старите клони имат по-тъмна кора и разширени лещанки. Листата са целокрайни, елипсовидни, към върха заострени, блестящи, с 6–9 двойки успоредни, слабо дъговидно извити странични жилки. Цветовете са дребни, бледозелени, разположени в пазвите на листата. Плодовете са костилковндни, отначало са зелени, след това червени, а когато са напълно узрели, стават черни. Цъфти през май—август, а плодовете узряват юли-октомври.

Разпространение. Разпространено е из широколистните и иглолистните гори и храсталаци, край реките и потоците, до 1700 м надморска височина.

Понякога се смесва с кори от други дървета: елша — Alnus giutinosa (L.) Gaertri., зърника — Rliamnus cathartieus L, гроздовидна череша — Padus racemosa (Lam.) C. Sclmieder, и разни видове върби — Salix L. Тези примеси са недопустими и се разпознават лесно от зърнастеца по следния начин: при леко остъргване на горния слой на кората се вижда зелен или кафяв слой, но не и червен (характерен за зърнастеца).

Не трябва да се събира и планински зърнастец — Frangula rupestris (Scop.) Schur (Rhamuus rupestris Scop.), тъй като съдържа много малко действуващи вещества. При загряване на неговата кора с вода се получава керемиденооранжево оцветяване, а при зърнастеца — вишневочервено оцветяване.

Употребяема част. Кората (Cortex Frangulae) се събира рано през пролетта (март—април), преди появяване на листата, като върху стъблата и клоните се правят пръстеновидни нарези с остър нож на около 30 см разстояние един от друг, след което се прави един надлъжен нарез и тогава кората се отделя във вид на тръбичка. Кората може да е с дебелина от 0,5 до 2 мм. Употребява се само кора, отлежала (лагерувала) една година или изсушена при 100°С в продължение на 1 час.

Химичен състав. Прясната кора съдържа предимно димерни, редуцирани производни на антрона и антранола, които дразнят стомашната лигавица и предизвикват гадене и повръщане. След изсушаване и отлежаване те претърпяват редица промени, като окисление, ензимна хидролиза и др. Престоялата кора съдържа мономерния антрахинонов гликозид глюкофранулин — до 7%, който е главната действуваща съставка на кората, гликозида франгулин и малки количества свободен франгулаемодин, хризофанол, рамноцерин, фитостероловия алкохол рамнол и горчиви вещества. Освен тези съединения се съдържат около 10% дъбилни вещества, органични киселини, етерично масло (следи).

Действие. Билката притежава слабително или очистително действие в зависимост от дозата. Има и жлъчегонно действие.

Приложение. За лечение на запека се използува кората на растението след едногодишно престояване. Пресните кори имат слабителен ефект, но употребата им може да предизвиква повръщане. Лечебното действие се проявява 8–10 часа след приемането на дрогата. Билката не променя функциите на тънките черва. Най-добър ефект се получава при атоничен хроничен запек. Слабителното действие отслабва при продължителна употреба на билката едновременно с настъпване на токсични прояви — безсилие, мускулна слабост, обезводняване на организма, диарии. Може да се предизвика аборт.

Начин на употреба. Корите се прилагат в отвара, получена от 1–3 супени лъжици надробена билка в съотношение 1:10. Пие се по 1 винена чаша преди ядене 3 пъти дневно. Корите на зърнастеца влизат в състава на много слабителни смеси и слабителни препарати.

Слабителна зърника — Rhamnus catharticus L.

Сем. Зърникови — Rhamnaceae

Прилож. 14

Описание. Храст или ниско дърво, 3–5 м високо, с грапава сивочерна кора (прил. 14). Клонките са повече или по-малко срещуположни и често завършват с тръни. Листата са срещуположни, елипсовидни или закръглено яйцевидни до почти кръгли, 2–5 см дълги и 2–3 см широки, на върха тъпи, късо заострени, по края дребно назъбено напилени. Цветовете са зеленикави, еднополови, събрани в снопчета по 10–15 в пазвите на листата. Чашката и венчето са четирилистни. Тичинките са 4. Плодовете са сочни, костилковидни, кълбовидни, черни, блестящи, 6–8 мм в диаметър, с 3–4 костилки. Цъфти май—юни, а плодовете узряват август — септември.

Разпространение. Разпространено е из разсветлени широколистни гори от низините до планинския пояс, нарядко в цялата страна, докъм 1200 м надморска височина.

Употребяема част. Използуват се узрелите плодове (Frustus Rhamni caihrtici), листата (Folia Rhamnis cathartici) и кората (cortex Rhamni cathartici).

Химичен състав. Плодовете съдържат оксиметил-антрахинони — емодин и неговите гликозиди франгулин и глюкофрангулин, а също и други антрахинонови съе-динения, на които се дължи слабителното действие. Освен това в плодовете се съдържат и флавоноли — кемпферол, кверцетин, рамноцитрин и рамнетин. В кората на ствола и клонките се съдържа първичният анграгликозид рамнокатартикозид (до 7%). В листата се съдържа до 3% аскорбинова киселина.

Действие. Подобно на слабителния ефект от кората на зърнастеца, но по-меко.

Приложение. Прилага се при страдащи от запек хипертоници, парализирани болни и др. Поносимостта към плодовете на зърниката е по-добра от тази към кората на зърнастеца, тъй като съдържанието на антрахинон в тях е по-малко. В народната медицина растението се използува и външно при гнойни рани, при краста и др. Прилага се и за спиране на млечната секреция у кърмачки.

Начин на употреба. Плодчетата на зърниката могат да се консумират пресни сутрин на гладно (10–20 плодчета) или сварени в сутрешната супа. Изсушени, те се счукват и се заливат с 250 см³ студена вода и след като престоят в нея 8 часа, извлекът се прецежда и се изпива на 2 пъти (може и подсладен).

Сиротица — Graiiola officinalis L.

Сем. Живеничеви –Scrophulariaceae

Прилож. 16

Описание. Многогодишно тревисто растение с пълзящо, членесто коренище и 20–60 см високо стъбло (прил. 16). Листата са срещуположни, полустъблообхва-щащи, ланцетни, в горната част назъбени. Цветовете са единични, разположени в пазвите на листата на дълги дръжки. Чашката до основата е петделна с линейно ланцетни дялове. Венчето е тръбесто, около 2 см дълго, на върха с почти двуустиа коронка, бяло или жълтеникаво, с редки надлъжни виолетови жилки. Тичинките с добре развити прашници са само 2. Плодът е широко яйцевидна, заострена кутийка, около 5–6 мм дълга, Цъфти от юни до септември.

Разпространение. Разпространено е из влажни ливади, край мочурища и по брегове на водоеми в цялата страна.

Употребяема част. Използува се надземната част (Herba Gratiolae), събрана по време на цъфтеж.

Химичен състав. В растението се съдържа тритерпеновият гликозид грациозид (грациолин), който при хидролиза се разпада на глюкоза и грациогенин. Освен това са установени алкалоиди, смолисти и дъбилни вещества, тлъсто масло, следи от етерично масло, бетулинова киселина и др. От надземната част са изолирани четири С-моногликозида иа апигеинна и други флавонови О-гликозиди.

Действие. Има очистителен ефект, придружен от силна болка и колики, затова трябва да се прилага само при хора със здрави черва и стомах. Действува диуретично, противоглистно, блювателно (предизвиква повръщане).

Приложение. Стръковете се прилагат при атоничеп запек, при лошо храносмилане и лениви черва, при задръжка на вода в организма (различни видове отоци), при чернодробни страдания (предимно свързани с отоци), против чревни паразити, при сърбеж и др. Билката съдържа силно действуващи отровни съставки и нейното действие е силно и драстично, затова трябва да се приляга много внимателно, само при предписание от лекар и под негово наблюдение.

Начин на употреба. Дневната доза е запарка, получена от 1–2 чаени лъжички оситнена билка, залята с 250 см³ вряща вода. След като изстине, запарката се прецежда и се изпива на два пъти. В по-големи дози билката предизвиква повръщане.

Луличка — Linaria vulgaris Mill.

Сем. Живеничеви — Scrophulariaceae

Прилож. 17

Описание. Многогодишно тревисто растение с право, гъсто облистено стъбло, високо 30–100 см (прил. 17). Листата са последователни, приседнали, ланцетно линейни, заострени, 2–6 см дълги и 2–10 мм широки. Цветовете са събрани във връхни дълги гроздовидни съцветия. Венчето е жълто, двуустно, с оранжево петно на изпъкналата част на долната устна и с дълга заострена шпора. Тичинките са 4, от които две са по-дълги. Плодът е яйцевидна до продълговата кутийка. Семената са дисковидни с широко ципесто крило. Цъфти от юни до септември.

Разпространение. Разпространено е по тревисти места, край пътищата и като плевел в орниците из цялата страна.

Употребяема част. Използуват се цъфтящите облистени надземни части (Herba Linariae), отрязани на около 30 см от върха.

Химичен състав. Съдържа алкалоида пеганин с възбуждащо действие върху гладката мускулатура и жлъчегонно действие. изолирани са и флавоновите гликозиди линарин (гликозид на акацетина), неолинарин и пектолинарин. Установени са освен това фитостерол, аскорбинова киселина и други органични киселини.

Действие. Има очистително, диуретично, жлъчегонно и болкоуспокояващо действие.

Приложение. Билката се прилага при лениви черва като очистително, при нощно напикаване у децата, болезнено уриниране, възпаление на простатата жлеза, главоболие, жълтеница и др. Външно се използува при циреи, хемороиди, възпаление на конюнктивите, ухапване от насекоми и др. Дрогата е отровна. Тя дразни стомаха, предизвиква диария, затруднява дишането, отслабва сърдечната дейност и др. Затова трябва да се прилага внимателно под лекарски контрол.

Начин на употреба. Използува се запарка от растението. Дневната доза се получава, като се залее 1 чаена лъжичка от оситнената билка с 250 см³ вряща вода. След изстиване запарката се прецежда и се изпива на 2–3 пъти.

От дрогата в СССР е получен препарат с очистително действие.

Сена (касия) — Cassia senna L. (Cassia aeutifolia Del.) и Cassia angustirolia vahl

Сем. Бобови — Fаbасеае , (Leguminesae)

Описание. Малки храсти, високи до 1 м. Листата са сложни члфтоперести с 4–5 двойки почти приседнали ланцетни целокрайни листчета, 2--3 см дълги и 5–10 мм широки. Цветовете са жълти, събрани в пазвени гроздовидни съцветия. Плодът е плосък, кожест, слабо извит, кафяв боб, 3–5 см дълъг и 1,5–2,5 см широк.

Разпространение. Култивира се в Африка и Индия.

Употребяема част. Използуват се листчетата на сложния лист (Folia Sennae) и плодовете (Fructus Sennae, Folliculis, Serinae), известни с народното название майчин лист.

Химичен състав. В листата се съдържат около 6% антрахинонови гликозиди — сенозид А и сенозид В, реин и алоеемодин, а също флавонолите кемпферол и из-oрамнетин. Очистителното действие на дрогата се засилва от наличието на около 10% слузни вещества, захарния алкохол пинит и смолисти вещества. Плодовете съдържат антрахинонови гликозиди, но в по-малко количество (около 2%) в сравнение с листата.

Действие. Слабително, диуретично.

Приложение. Листата и плодът на растението се използуват при запек. Както другите съдържащи антрахинонови гликозиди растения и сената дава късен ефект (10–12 часа след приемането на билката). Действието с меко, безболезнено и не се последва от запек. Това позволява да се прилага при запек у тежко болни, чернодробно болни и при хемороиди. При продължителна употреба слабителният ефект отслабна. Прилага се и като диуретично средство. Някои народи ги използуват при очни и кожни възпалителни заболявания.

Дрогата е много по-слабо токсична от другите съдържащи антрахинонови гликозиди растения.

Начин на употреба. Използува се отвара от плодовете или листата на сената. Една супена лъжица от билката се вари 5 минути с 250 см³ вода. Цялото количество се изпива наведнъж, най-добре вечер преди лягане.

Ревен — Rheum palmatum L. var. tanguticum Maxim.

Сем. Лападови — Polygonaceae

Описание. Многогодишно тревисто растение е късо многоглавесто коренище и дълги до 1 м месести корени. Стъблото е право, до 2 м високо Приосновните листа са с дълги до 30 см дръжки, стъбловите са с по-къси дръжки, а най-горните са почти приседнали. Листната петура на приосновните листа достига до 75 см в диаметьр, в очертание с широко яйцевидна, дланевидно разделена на 5–7 дяла. Цветовете са бели, розови или червени, събрани в многоцветни метличести съцве-тия. Околоцветникът е прост, венчевиден, шестделен. Тичинките са 9. Плодът е триръбесто широко крилато орехче. Цъфти юли—август.

Разпространение. Родината на тангутския ревен е Централен Китай. Отглежда се в промишлени плантации в някои райони на СССР. У нас се отглежда само като декоративно растение.

Употребяема част. Използуват се коренищата и корените (Radix et Rhizorna Rhei).

Химичен състав. Съдържа свободни и гликозидно свързани антрахинони (около 3–7%), както и малко количество редуцирани антрахинони. Установени са 5 антрахинонови гликозида — реохризин, хризофанеин, глюко-емодин, глюкореин и глюко-алоеемодин. Дрогата съдържа и танини — глюкогалин, голямо количество минерални вещества, нишесте, пектин и др.

Действие. В малки дози ревенът подобрява храносмилането, като увеличава стомашната секреция и тонизира мускулатурата на храносмилателните органи. В по-големи дози действува слабително или очистително.

Приложение. Корените, коренището и листата се използуват при хроничен запек предимно като слабително средство поради съдържанието на антрахинони. Действието настъпва 8–10 часа след приемане, без да се повлиява функцията на стомаха и тънките черва. Този факт е много благоприятен при лечение на запека у децата, тъй като не се подтиска апетитът и не се разстройва храносмилането. Дрогата може да бъде приложена едновременно с горчиви средства. Единственото неудобство е, че след прекъсване на лечението може да се получи запек, тъй като билката е богата на дъбилни вещества.

Начин на употреба. Корените на ревена, стрити на прах, се прилагат като тонизиращо храносмилателната мускулатура средство в доза 0,05–0,10 г, като слабително средство по 0,25–0,50 г и като очистително средство по 1–3 г. Те са включени в състава на препарати със слабително действие.

Лен — Linum usitatissimum L.

Сем. Ленови — Linaceae

Прилож. 18

Описание. Едногодишно тревисто растение (прил. 18), отглеждано предимно като влакнодайна култура. Стъблото е тънко, цилиндрично, 30–120 см високо. Листата са последователни, линейно ланцетни, приседнали, целокрайни, на върха заострени, 2–4 см дълги. Цветовете са с петлистно небесносиньо венче, 1,5–3 см в диаметър. Тичинките са 5. Плодникът е с петгнезден завръз и 5 стълбчета. Плодът е почти кълбовидна, обикновено десетсеменна кутийка. Семената са продълговато яйцевидни, сплескани, в единия край заострени, в другия — закръглени, 4–6 мм дълги, кафяви, гладки, лъскави. Цъфти през юни и началото на юли, а плодовете узряват през юли—август.

Употребяема част. Използува се лененото семе (Semen Lini), събрано в пълна зрелост. За лечебни цели се предпочита едросеменният маслодаен лен. Приложение намират освен целите ленени семена също лененото брашно (Farina Lini) и ленено масло (Oleum Lini).

Химичен състав. Лененото семе съдържа 5–12% слузно вещество, на което се дължи омекчаващото, противовъзпалителното и леко слабителното действие. Извличането на слузното вещество от епидермалните клетки се осъществява чрез накисване в студена вода, без загряване! Съдържа се тлъсто масло (30–45%), в състава на което влизат предимно глицериди на ненаситени висши мастни киселини — линоленова, линолова и олеинова. Лененото масло действува добре приизгаряния. То е ценен източник за получаване на препарати, съдържащи витамин F (условно така е наречена групата полиненаситени мастни киселини), който е изходно вещество за биосинтеза на простагландините в човека.

За терапевтичния ефект на лененото семе има значение и съдържащият се в него цианогенен гликозид линамарин (около 1,5%), разпадащ се под действието на фермента линамараза на циановодород, глюкоза и ацетон. В стероловата фракция са установени ситостерол, кампестерол, циклоартенол и холестерол. В лененото семе се съдържат около 20–30% белтъчини, 10–25% въглехидрати, органични киселини, ферменти, витамин А и др.

Действие. Лененото семе има слабително и омекчаващо действие.

Приложение. Гликозидът линамарин активира секрецията и двигателната функция на храносмилателната система и предизвиква мек слабителен ефект без болки и колики. Действието му е особено благоприятно при еластичен запек. Слузните състазки определят проти-вовъзпалителното действие на лененото семе както вътрешно (при възпаление на стомаха, червата, бронхите, пикочните пътища и др.), така и външно (при изгаряне, циреи и др.).

Лененото семе е полезно при болни с нарушена обмяна на мазнините. Може да се прилага в диетата на болни с атеросклероза и при затлъстяване. Съдържащото се в семената ленено масло пречи за всмукването на животинския холестерол.

Начин на употреба. Вътрешно се приема извлек, получен от 1 супена лъжица семена, залети с 400 см³ студена вода. След като кисне 2 часа, се изпива по 1 винена чаша 3 пъти дневно.

Външно се правят компреси от счукано ленено семе или ленено масло. Последното е много подходящо средство при изгаряне, приложено самостоятелно или смесено с варна вода.

Дива тиква — Bryonia alba L.

Сем. Тиквови — Cucurbitaceae

Описание. Многогодишно тревисто растение, с месест реповиден корен, отвън жълтеникав, а вътре бял. Стъблата са катерливи, до 3–4 м дълги, прикрепващи се с мустачки за други растения. Листата са последователни, с дръжки, в очертание широко яйцевидни, петделни, в основата дълбоко сърцевидни, по края назъбени, от двете страни четинесто грапави. Цветовете са разделнополови; мъжките са жълтеникави, събрани по 5–7 в щитовидни гроздчета с 5–20 см дълги съцветни дръжки; женските цветове са зеленикави, събрани по 5–12 в щитовидни гроздчета с по-къси дръжки. Плодникът е с долен тригнезден завръз и едно стълбче с три близалца. Плодът е черна, кълбовидна ягода, 6–8 мм в диаметър с 4–6 семена. Цъфти от май до юли.

Разпространение. Разпространено е по влажни места, из храсталаците, край реките и като бурен из цялата страна.

Употребяема част. Използуват се корените (Radix Bryonlae albae), събрани преди цъфтежа. Предпочитат се за употреба свежите корени. Да не се смесва с близкия вид Bryonia dioica Jacq., на който плодовете са червени и растението е двудомно!

Химичен състав. Цялото растение е отровно! Корените съдържат тритерпеноидните горчиви гликозиди брионин и брионидин. Брионинът при хидролиза се разпада на тритерпеновия сапогенин бриогеннн със структура, подобна на кукурбитацините, за които е установено, че имат антитуморно действие. Освен сапонини в корените се съдържат смолисти вещества със силно пургативно действие, много скорбяла, дъбилни вещества, органични киселини и др.

Действие. Очистително, жлъчегонно, диуретично.

Приложение. Дрогата, която съдържа силно действуващи (отровни!) съставки, се прилага при хроничен атоничен запек. Ефектът се придружава от силни болки и колики. Използува се също като диуретично средство при отоци и като жлъчегонно за стимулиране тонуса на жлъчните пътища. В нашата народна медицина се прилага и при болести на опорния апарат, при ревматизъм и подагра, като успокояващо средство срещу повръщане и др. Билката трябва да бъде прилагана в много малки количества. По-големите количества предизвикват повръщане, кръвоизливи в стомаха и червата, кървава диария и др.

Начин на употреба. Външно се прилагат счукани корени на каша с растително масло или настойка в съотношение 1:1 при ревматизъм, натъртване, подагра и други мускулни и ставни болки. Използуват се и счукани пресни корени, без да се разтварят в растително масло. Вътрешно трябва да се прилага много внимателно отвара от счуканите корени, като 1 чаена лъжичка от тях се варят с 1/2 л вода. Изпива се по 1 супена лъжица до 1/2 кафена чашка преди ядене.

Алпийски лапад — Rumex alpinus L.

Сем. Лападови — Polygonaceae

Описание. Многогодишно тревисто растение с пълзящо хоризонтално много--главесто коренище и дълги жълтеникави корени. Стъблото е 1–2 м високо, изправено, разклонено. Приосновните листа са с дълги жлебовидни дръжки и широко яйцевидна петура, в основата дълбоко сърцевидна, на върха закръглена, а по края леко накъдрена. Цветовете са зеленикави, събрани в силно разклонени метличести съцветия. Околоцветникът е шестделен. Тичинките са 6. Плодът е светлокафяво лъскаво орехче. Цъфти юни—август.

Разпространение. Разпространено е из планинските поляни, край потоци и реки, около хижи и кошари върху богати на азот почви в планините между 1200 и 2400 м надморска височина.

Употребяема част. Използуват се корените (Radix Rumici alpini).

Химичен състав. Съдържа антрахиноновпте съединения хризофанова киселина, хризофанеин, емодин, глюко-емодин, реохрилин и фисцион, а също и дъбилни вещества.

Действие. Билката действува запичащо в малки дози и слабително в по-големи дози. Ефектът прилича на действието на ревена. В малки дози се получава жлъчегонно действие и понижаване на артериалното налягане.

Приложение. Корените на алпийския (R. alpinus L.) и конския (R. confertуs Willd.) лапад се прилагат в малки дози при разстройство, а в по-големи дози — при запек. Действието настъпва около 10–12 часа след приемане на билката. Малките дози предизвикват жлъчегонно и общотонизиращо действие и се използуват при безапетитие, жълтеница и други стомашно-чревни и чернодробни заболявания. При продължителна употреба на билките настъпва привикване. Слабителното действие отслабва, но може да се получи нарушение на солевата обмяна, да се увреди сърдечната дейност, да се получат неврити и парализи. Те могат да влошат състоянието на болни от бъбречнокаменна-болест, затова трябва да се избягва употребата им. В народната медицина корените се използуват и външно при кожни болести — обриви, циреи, краста и др.

Начин на употреба. Приготвя се отвара от 1 супена лъжица билка, която се вари 2 мин в 1/2 л вода. Пие се по 1 кафена чашка преди ядене. Външно се прилага сок от прясно растение.

Полска поветица — Convolvulus arvensis L.

Сем. Поветицови — CorcvolvuSaeeae

Описание. Многогодишно тревисто растение с увивно или полегнало стъбло. Листата са цели, целокрайни, продълговато яйцевидни, триъгълни или ланцетни, в основата най-често копиевидни или стреловидно копиевидни, с дьлги дръжки. Цветовете са разположени по 1–2, по-рядко по 3 в пазвите на листата. Венчето е фунневидно, розово или бяло. Тичинките са 5, прикрепени за основата на венчето. Плодникът е горен с едно стълбче и две нишковидни близалца. Плодът е двугнездна, четирисеменна сферично яйцевидна кутийка. Цъфти от май до август.

Разпространение. Разпространено е като плевел най-често из окопните култури, но също и в посевите. Среща се и като бурен по тревисти и каменливи места край пътища и огради, из дворове п градини.

Употребяема част. Използуват се стръковете (Herba Convoivulae arvensis), събрани по време на цъфтеж.

Химичен състав. Съдържа гликозидно смолисто вещество със силно слабително действие, дъбилни вещества, витамин С и др. В хидролизат от листата са установени флавоновите агликони кверцетин, кемпферол и кафена киселина.

Действие. Очистително и жлъчегонно.

Приложение. При хроничен атоничен запек предизвиква бърз и силен ефект, придружен от болки и колики. Използува се при застойна жълтеница, при затруднено уриниране и възпаление на простатната жлеза. Билката е отровна в по-големи количества. Предизвиква диария, увреждания на сърцето, бъбреците, черния дроб и др. Причинява и кръвоизливи. Трябва да се прилага много внимателно. Да не се прилага при деца.

Начин на употреба. Запарка от 1 чаена лъжичка билка, накисната за 1 час в 250 см³ вряща вода, се изпива за 2 дни по 3 пъти дневно.

Всички народи имат предпочитани средства, които използуват за предотвратяване на запека и за редовно изпразване на червата.

Общоизвестно е лекото слабително действие на сладкото, приготвено от цветовете на розата (Rosa damascena Mill.). У нас има и препарати, получени от цветовете на розата и от съдържащите се в тях гликозиди. Те влизат и в състава на комбинирани препарати със слабително действие.

Друго народно средство у нас са сините сливи (Prunus domestica L.). Пресни, сушени или като компот те оказват слабително действие.

В някои страни като леко слабително средство при деца използуват цветовете от праскова — Primus persica (L.) Batsch (Persica vulgaris Mill.). Цвят от праскова (30 г) се запарва с 1/2 л вода илн мляко. Съдържащият се в цветовете гликозид има и успокояващо действие. В големи дози може да бъде отровен.

Меко слабително действие имат съдържащите слузни вещества цветове от слез (Malva sylvestris L.), ленено семе (Semen Lini) и др.

Слабителен ефект притежава и сокът от свежото растение пролез (Mercurialis annua L.). Изсушената билка е почти без ефект. Прясното растение се препоръчва и при кърмачки за прекъсване на млечната секреция. Използува се от 30 до 100 г сок в бульон.

Коренището на сладката папрат (Polypodium vulgare L.) притежава очистително и жлъчегонно действие в доза 0,15 г.

Много силно и драстично очистително действие има сгъстеният сок от листата на Aloe arborescens Mill; наричан сабур или алое. Съдържащите се в него антрахинонови гликоиди силно дразнят органите на малкия таз с опасност от усложнения до аборт при бременни. Това дразнещо действие ограничава прилагането на растението като очистително средство. Сокът от пресните листа се използува за стимулиране заздравяването на рани при изгаряне, след рентгеново облъчване и др. Той притежава и противомикробно действие. Приписва му се и полововъзбуждащ (афродизиачен) ефект.

Слабителните билки се използуват най-често комбинирано. Така тяхното действие се засилва и се добавят някои съставки от голямо значение за храносмилането и изпразването на червата — апетитовъзбуждащи, карминативни, жлъчегонни и други вещества. Прибавянето на корени от сладкото коренче (Glycyrrhiza glabra L.) подобрява вкусовите качества на билковите смеси и засилва тяхното действие.

Към следващата част или към съдържанието

Душка Станева, Диана Панова, Лиляна Райнова, Иван Асенов Билките във всеки дом (17)

Метаданни

Данни

Билките във всеки дом

Информация

История

Сваляне / Връзки

5.1.4. БИЛКИ, УПОТРЕБЯВАНИ ПРИ ЗАПЕК (СЪС СЛАБИТЕЛНО И ОЧИСТИТЕЛНО ДЕЙСТВИЕ)