Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Научнопопулярен текст
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,5 (× 10 гласа)

5.1.7. БИЛКИ, ИЗПОЛЗУВАНИ ПРИ ЧРЕВНИ ПАРАЗИТИ

Чревните паразитози, широко разпространени в миналото, с подобряване на хигиенните условия чувствително намаляват през последните години. Лечението на опаразитяването трябва да става винаги от лекар. За тази цел съществуват ефикасни препарати. В народната медицина срещу чревните паразити се използуват неголям брой растения, някои от които намират приложение и в научната медицина. Активните вещества в растенията влияят върху нервната система на паразитите и стават причина те да се откъснат от червата и да бъ-дата изхвърлени чрез изпражненията. Тези вещества, ако се резорбират, могат да бъдат отровни и за човека.

От описаните растения само тиквеното семе би могло да се при-лага при домашни условия. Другите билки не трябва да се използуват за самолечение.

Мъжка папрат (противоглистна папрат) Dryopteris filix-mas (L.) Schott (Nephrodluni filix-mas (L.) Strempel, Aspidium filix-mas (L.) Swartz)

Сем. Папратови — Polypodiaceae

 

Описание. Многогодишно тревисто растение с едро, до 30 см дълго, дебело, косо възходящо или хоризонтално коренище (прил. 30), покрито с остатъци от листни дръжки на миналогодишни листа. Листата са до 1 м дълги, с по-къси от петурата дръжки, в очертание елипсовидно продълговати, два пъти пересто нарязани. По долната страна на листата от двете страни на средните жилки на дяловете от втори порядък в две редици са разположени сорите (група спорангии). Те са покрити с ципесто бъбрековидно покривало (индузий), което в началото е сиво, а после червенокафяво. Спорите узряват през август—септември.

 

Разпространение. Разпространено е из влажни, сенчести гори и храсталаци в планините до 1800 м надморска височина.

Употребяема част. Използува се коренището (Rhizoma Filicis-maris), което се изважда през есента или в ранна пролет. Да не се смесва с коренището на женската папрат (Athirium iilix-femina (L.) Roth

 

Химичен състав. Съдържа редица производни нт флороглуцина — аспидинол, албаспидин, филиксова киселина (филицин), флаваспидинова киселина и др. Освен това в коренището се съдържат етерично масло, флавоноиди, дъбилни вещества, тлъсто масло, скорбяла и др.

Действие и приложение. Коренището на мъжката папрат съдържа няколко производни на флороглуцина, които подтискат нервната система, мускулната и сърдечната дейност. Дразнят лигавиците и предизвикват възпаление. Използуват се маслени, етерни и други извлеци от коренището или препарати, получени от активните вещества в него. Прилагат се за лечение на панделковиднпте глисти (тениите), като се спазват съвсем точно назначените от лекаря доза, диета и схема на лечение. Непременно след лекарството трябва да се вземе солево очистително — английска сол. (Да не се взема рнциново масло!) Никога не трябва да се приема без лекарско назначение и надзор.

Вратига — Tanacetum vulgare L.

Сем. Сложноцветни — Asteraceae (Compositae)

 

Описание. Многогодишно тревисто растение (прил. 32) с хоризонтално коренище. Стъблата са многобройни, 50–150 см високи, набраздени, на върха разклонени. Листата са последователни, в очертание елипсовидни, пересто нарязани, 7–20 см дълги; долните с дръжки, средните и горните приседнали. Цветните кошнички са 7–12 мм в диаметър, събрани в гъсти щитовидни съцветия по връхните разклонения на стъблото. Обвивките листчета на кошничката са голи, по края ципести. Всички цветове са тръбести, оранжевожълти. Плодозете са продълговати, към основата клиновидно стеснени, без хвърчилка. Цъфти от юни до септември.

 

Разпространение. Разпространено е по тревисти места, из храсталаци, по скалисти склонове и горски поляни, край реки, жп линии, пътища и огради в цялата страна.

Употребяема част. Използуват се цветните кошнички (Flores Tanaceti) или връхните стъблени части заедно с цветовете и листата (Herba Tanaceti), отрязани на около 20 см от върха на стъблото по време на цъфтеж.

 

Химичен състав. Съдържа около 1% етерично масло (Oleum Tanaceti) с характерна камфороподобна миризма. Основна съставка на етеричното масло са кето-нът в-туйон (d-изотуйон) (до 60%) и неговият изомер а-туион (I-туйон) (20%). Тези съединения са силно токсични. Освен това в етеричното масло са установени камфен, пинен, сабинен, лимонен, цинеол, цимол, борнеол и др. Цветовете съдържат флавоновите гликозиди лутеолин-7-глюкозид и апигенин-7-глюкозид. В растението са установени също така алкалоиди, горчиви вещества, смоли, галова киселина и др.

 

Действие. Билката се използува като противоглистно средство поради съдържанието на туйон. Тя има и антисептично и спазмолитично действие.

Приложение. Използува се освен като противоглистно средство и при възпаление на пикочните пътища, камъни в бъбреците, главоболие, нервност, жълтеница и др. Противоглистного действие па билката се засилва при комбинирането й с цвят от пелин и лайка.

Начин на употреба. 2–3 г от билката или 8 г от сместа, получена от равни количества стръкове от вратига, изсушен цвят от пелин и пресен цвят от лайка се вари с 400 см³ вода в продължение иа 10–15 мин. След изстиване се прецежда и се използува за клизми.

Растението е отровно. Отварата не трябва да се пие. Туйонът, който се съдържа в надземната част, дразни силно лигавицата на бронхите. След краткотрайна възбуда на централната нервна система оказва силно подтискащо действие с парализа на дишането и сърдечната дейност.

Билката не трябва да се прилага за самолечение.

Обикновена тиква — Cucurbita реро L.

Сем. Тиквови — Cucurbitaceae

 

Описание. Едногодишно културно растение със стелещо се или катерливо стъбло и едри последователни листа с дълги дръжки. Цзетовете са разделнопо-лови, жълторанжеви, 7–10 см в диаметър, разположени в пазвите на листата. Плодът е кълбовиден до цилиндричен, 15–40 см в диаметър, с многобройни бели семена. Цъфти юни—юли, а плодовете узряват септември—октомври.

 

Употребяема част. За лечебни цели се използуват семената (Semen Cucurbitae) и месестата част на плода (Pulpa Cucurbitae).

 

Химичен състав. Семената съдържат до 50% тлъсто масло, фитостерол (ку-курбитол), смолисти вещества, съдържащи оксицеротинова киселина, органични киселини, витамини и др. В месестата част на плода се съдържат 4–11% захари, витамини — A, B1, Во, С, Е, пантотенова и фолиева киселина. По съдържанието на провитамин А тиквата е на едно от първите места между най-богатите на витамин А растителни продукти. Тиквата е много богата на пектин и пектиноподобни вещества.

 

Действие, приложение и начин на употреба. Тиквеното семе се използува срещу панделковидни и кръгли чревни паразити.

Употребяват се както пресните, така и сухите семки. Токсичността им е значително по-слаба от тази на коренището от мъжката папрат, затова и досега, макар и в редки случаи, намират приложение в народната медицина. Семките се използуват и като слабително и диуретпчно средство.

Прилагат се 300 г счуканн обелени семки със 100 г мед на гладно. След 3 часа се дава очистително и се прави клизма. На децата се назначават по-малки количества семки (75–150 г).

Месестата част на плодовете се прилага при колит и други стомашно-чревни възпаления. Съдържащите се в нея пектини спомагат и за изхвърляне на холестерола от организма, което е много полезно при атеросклероза и при затлъстяване.

Пикочогонното действие определя употребата на тиквата в диетата на болни с отоци и някои болести на бъбреците. Народната медицина препоръчва при безсъние вечер по 1/2 чаша изцеден сок от тиква. Външно се прилага каша от настъргана тиква при изгаряне, екземи и др.

Народната медицина препоръчва при отоци и тиквичките.

Сантонинов пелин — Artemisia santonicum L.

Сем. Сложноцветни — Asteraceae (Compositae)

 

Описание. Многогодишно сивовлакнесто тревисто растение (прил. 31) с ха-рактерна приятна миризма. Цветоносните стъбла са до 69 см високи, разклонени, в основата вдървенели. Приосновните и долните стъблови листа са 2 до 3 пъти пересто нарязани, с дръжки, а средните и горните са приседнали. Цветните кошнички са дребни, продълговато елипсовидни, с къси дръжки, увиснали или изправени, събрани в металичести съцветия. Всички цветове са тръбести, жълти или червеникави. Цъфти от юни до септември.

 

Разпространение. Разпространено с на песъчливи места по Черноморското крайбрежие и по-рядко из вътрешността на страната.

Употребяема част. Използуват се цветните кошнички (Flores Vtemisiae santonici) главно като суровина за химико-фармацевтичната промишленост за получаване на противоглистното вещество сантонин.

 

Химичен състав. Съдържа 2–3% сантонин, хеленин, артемизин, етерично масло, от което са изолирани а- и б-пинен, сабинен, цинеол, р-цимол, а- и б туйон, камфора и др. Листата съдържат до 100 мг% витамин С и флавоноиди.

 

Действие и начин на употреба. В нашата народна медицина растението се използува като противоглистно средство. Стритите на прах цветни кошнички се смесват с мед и се вземат по определена схема при опаразитяване с кръгли глисти (острици, аскари и др.). Накрая се взема очистително.

Растението е отровно и трябва да се използува под наблюдение на лекар.

Нар — Punica granatum L.

Сем. Нарови — Punicaceae

 

Описание. Силно разклонен храст или дърво (прил. 33), високо 1,5–5 м, със срещуположни, широко ланцетни, кожести листа. Цветовете са едри, 2–4,5 см в диаметър, кървавочервени, разположени в пазвите на горните листа. Тичинките са многбройни. Плодът е сферична ягода с диаметър 10–15 см, обвит с твърда кожеста обвивка. Вътрешността му е с множество сочни, червеникави плодчета с кисел-сладък вкус. Цъфти през лятото.

 

Разпространение. Разпространено е като градинско растение в южните райони на страната ни.

Употребяема част. Използува се кората на стъблото, клоните и корените (Cortex Granati), както и кората от плодовете на нара (Cortex Granati fructus, Pericarpium Granati).

 

Химичен състав. В Cortex Granati се съдържат алкалоидите пелетиерин, изопелетиерин, метилзопелетиерин и псевдопелетиерин, както и 28% дъбилни вещества.

В кората на плодовете — тритерпеновата урзолова киселина и танини.

 

Действие. Противоглистно, адстринигентно.

Приложение. Употребява се като средство против глисти и при диарии. Исползува се във фармацевтичната промишленост като изходна суровина за получаване на алкалоида пелетиерин, който има най-силно действие срещу панделковидни глисти (тении). Не трябва да се прилага за самолечение поради голямата токсичност на съдържащите се в него алкалоиди.

Начин на употреба. Приготвя се отвара от 50 г надробена кора, която се залива с 400 см³ вода, накисва се в продължение па 6 часа, след което се вари, докато се получи 200 см³ отвара. Изпива се в продължение на 1 час. След половин час се дава очистително средство.

От ситно счуканата плодова кора на нара се приготвя отвара от 2 чаени лъжички дрога с 200 см³ вода и се изпива за 2 дни при диарии и стомашно-чревни възпаления.