Включено в книгата
Оригинално заглавие
Kayıp Gül, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
4,7 (× 11 гласа)
Сканиране
kati (2011)
Разпознаване и корекция
sonnni (2011)
Допълнителна корекция и форматиране
Xesiona (2011)

Издание:

Сердар Юзкан. Изгубената роза

ИК „Бард“ ООД, София, 2008

Редактор: Мариела Янакиева

ISBN: 978–954–585–887–1


Пролог

Ефес! Град на двойствеността. Дом както за храма на Артемида[1], така и за святата къща на Дева Мария. Градът, който приютява и егото, и душата. Типичен пример за суетата и за скромността. Олицетворение на робството и на свободата. Ефес! Градът, в който противоположностите се преплитат. Градът, който е толкова човешки, колкото всяка жива душа.

В една октомврийска вечер те седяха на брега на река Мелес[2], близо до този град — древния град Ефес. Слънцето почти се бе скрило зад планината Бюлбюл[3], цялата обагрена в пурпурно от лъчите му. Тези, които говореха езика на небесата, им носеха радостните вести за приближаващия дъжд.

— Апостол Павел проповядва на хората, говори им за Дева Мария — рече младата жена. — Чуваш ли как тълпата вие, негодува и яростно го проклина? Хиляди се бунтуват срещу новата религия, която им забранява да се кланят на собствената си богиня. Чуй как тропат с крака и викат: „Не искаме Мария! Ние се прекланяме пред Артемида!“

— Артемида? — попита младият мъж. — Богинята? Римската Диана?

— Тя няма значение — отвърна младата жена. — Тя не е нищо повече от една илюзия, измислена и боготворена от другите.

— Говориш, сякаш знаеш всичко за нея.

— Познавам я така, както познавам себе си.

— Защо не ми разкажеш?

— Тя е богинята на лова — започна жената. — Една истинска ловджийка, която използва стрелата си, за да предложи сладка и неочаквана смърт на врага си. Със свободен дух и все пак поробена, зависима и въпреки това горда. Подпряна на едно маслиново дърво, майка й Лета родила нея и…

Пое си дълбоко дъх и довърши:

— … нейния близнак.

Бележки

[1] Храмът на Артемида в Ефес — едно от седемте чудеса на света. — Б.пр.

[2] Древното име на река Менандер в Анатолия, днешна Турция. Според легендата Омир се е родил от брака на нимфата Кретеида и реката Божество Мелес. — Б.пр.

[3] В превод Планината на славея, близо до Ефес, където апостол Павел довежда Дева Мария. Тя се установила тук, живее и умира според преданието на 101 години. — Б.пр.