Сердар Юзкан
Изгубената роза (42)

41

Няколко минути след като затвори дневника, на вратата се позвъни. Диана изтича да отвори.

Беше Гейбриъл. В ръцете си държеше огромен пакет.

— Добро утро, Диана. Спешна доставка от Истанбул. Чие сърце си откраднала там?

— Надявам се, че съм успяла да открадна нечие — отвърна тя, мислейки за Зейнеб ханъм.

Пакетът бе така опакован и завързан, че приличаше на мумия. Заедно с него Гейбриъл й подаде и един плик. След като го изпрати с топла усмивка, Диана го отвори.

„Скъпа Диана,

В този пакет ще намериш Сократ, а на неговата клонка — венчето от рози на Мери. Тя вярваше, че ще чуе гласа на майка си, само ако чуе първо Сократ. Надявам се, желанието й скоро да бъде изпълнено.

Също така Жълтото цвете заръча да те помоля нещо…

Тя адаптира един анекдот на Настрадин ходжа за Мери. Иска ти да й го прочетеш, когато двете се срещнете. След като Мери чуе версията на Сократ, тя ще се нуждае от ключ, който може да бъде намерен единствено чрез тази приказка.

 

Ключът към съкровището

Един ден ходжата загубил ключа към своето съкровище. Въпреки че претърсил пътя пред къщата, търсил и около съседските къщи по пътя към селото, не могъл да го намери никъде.

Затова повикал съседите да му помогнат да намери ключа. Те също проверили нагоре и надолу, и наоколо, и в селото, но без успех. Сякаш бил изчезнал вдън земя. За щастие след известно време на един от съседите му хрумнало да попита ходжата:

— Ходжа, ти сигурен ли си, че си загубил ключа навън?

— О, не — отвърнал ходжата. — Изгубих го вътре, но търсенето навън е по-лесно. Ето защо съм навън.

 

Жълтото цвете казва, че Мери не трябва да търси ключа за нейното съкровище навън, а вътре…

Вероятно в чекмеджето в горната част на леглото й.

Двете с Жълтото цвете искаме да ти благодарим за помощта, скъпа моя.

Зейнеб“