Сердар Юзкан
Изгубената роза (24)

23

Насреща й стояха две големи дървени къщи. Едната, боядисана с цвят на шампанско, беше по-голяма и доколкото можеше да се прецени по външния й вид, по-съвременна. Тя имаше вход към градина. Другата бе боядисана в пастелно зелено. Тъй като входът й бе на самата улица, не можеше да се види дали отзад има градина, или не. Диана нямаше търпение да влезе в едната от тях, но тъй като нямаше никаква представа за Зейнеб ханъм, не можеше да реши коя от къщите беше нейната. Ако и двете не бяха нейни.

Тя реши да опита първо в по-голямата. Докато вървеше към входа й, разгледа градината. Въпреки че имаше голямо разнообразие от цветя — жълти, розови, сини, яркочервени, оранжеви — не видя и една-едничка роза. Връщайки се по същия път, влезе във втората къща през тясната врата.

Служителят на рецепцията говореше по телефона. След като изчака цели седемнайсет минути да свърши разговора си, Диана се предаде и спря един от минаващите сервитьори. Произнасяйки всяка сричка съвсем отчетливо, тя попита:

— Зейнеб ханъм тук ли е?

— Излезе преди половин час, мадам. Но каза, че ще се върне след час.

Тя се поколеба за миг.

— О… Чудесно… Когато дойде, ще бъдете ли така любезен да й кажете, че един човек иска да говори с нея?

— Разбира се, мадам. Ако желаете, можете да изчакате в чайната.

„Не очаквах, че ще стане толкова лесно“, мислеше си Диана. Сякаш съдбата, която досега бе против нея, неочаквано бе решила да й подаде ръка.