Сердар Юзкан
Изгубената роза (41)

40

Диана търси без почивка цели два дни, но без резултат. Най-накрая отиде на гроба на майка си, за да я попита къде може да е писмото, но и там не получи отговор.

Когато се върна вкъщи, влезе направо в библиотеката. След като обходи с поглед лавиците със стотици дебели книги, накрая намери „Малкият принц“, която често четеше като дете. Взе я от мястото, където си стоеше между два дебели тома. В последното писмо, което Мери бе оставила до баща си, пишеше, че е препрочела „Малкият принц“ след толкова много години. Беше споменала, че е изненадана как една книга може да се промени. Дали беше права?

Диана избърса праха от корицата, седна на земята и отвори книгата.

Два часа по-късно приключи с четенето. Облегна се назад към стената и се замисли колко различна бе станала книгата наистина. Сетне посегна към дневника си.

„Скъпа Мери,

Току-що препрочетох «Малкият принц» отново след толкова много години. Ти си права, книгата се е променила напълно.

Мисля също, че започвам да разбирам какво означава «да бъдеш отговорен за една роза».

Но това не значи, че аз ще бъда в състояние да съм отговорна за нея. Ето по какво се различаваме ти и аз, Мери. Ти успя да бъдеш отговорна за своята роза.

Ти осъзна много преди мен, че твоята роза липсва и направи всичко възможно, за да я намериш. Ти се погрижи за твоята роза…

Знаеш ли какво мисля, Мери? Бих искала баща ни да бе взел със себе си мен и да бе оставил теб на мама. Бих искала мама да бе посветила живота си на теб, вместо на мен. Ти си онази, която заслужаваше нашата майка.

Сега осъзнавам, че мама не повери теб на мен, а по-скоро мен на теб. Тя знаеше, че аз се нуждая от теб.

Сега аз също знам това.

Ето защо трябва да дойдеш. Трябва отново да повярваш, че можеш да срещнеш мама в този свят. Трябва да почувстваш, че тя е с Бог, а Бог е винаги с нас.

Спомни си, когато си била малка… Помниш ли отговора на Другите? Когато Другите са ти казвали, че майка ти е мъртва или че е далеч оттук, или че никога няма да бъдеш с нея в този свят? Ти не вярваше ли, че трябва да има друг отговор?

Така че какво те накара да промениш мисленето си? Или това стана, защото също си станала възрастна, като мен?

Е, аз няма да изгубя надеждата, че ще дойдеш и ще ме намериш тук. Защото сърцето ми шепти: «Дълго преди ти да започнеш да търсиш Мери, тя вече е започнала да те търси…»

Диана“