Сердар Юзкан
Изгубената роза (3)

2

„17 март

Мили татко,

Днес трябва да те напусна.

Може би ще се зачудиш защо…

Вчера, след толкова много години прочетох отново «Малкият принц» на Екзюпери. Книгата ми се стори толкова различна! Единственото, което не се е променило е, че розата все още е моята любима героиня. И лисицата, разбира се, защото тя е тази, която научава Малкия принц как да стане отговорен към неговата роза.

Мисля, че най-накрая започвам да разбирам какво означава «отговорен за една роза». И точно това е причината, поради която си тръгвам.

В края на книгата Екзюпери ни кара да си зададем въпроса: «Изяла ли е овцата розата, или не е?» Той казва, че отговорът на този въпрос променя всичко.

Така че аз също си задавам подобен въпрос: «Откраднаха ли Другите моята роза, или не?»

Екзюпери е прав. Отговорът променя всичко.

Но знам, че нито един възрастен няма да разбере защо.

Тръгвам, защото моят отговор на въпроса е «да».

Тръгвам, за да опитомя моята роза…

Мери“

Диана се обърна отново към бутилките.

— Кажете ми, бутилки! — попита ги тя. — Кажете ми какво означава всичко това, за Бога! Не изглежда ли напълно откачено? Да си тръгнеш, след като си прочел една книга! Да изчезнеш заради една роза? За какво става дума? Да опитомиш някаква си роза, да си отговорен за нея… Не, не, не ме интересува! Не искам да знам какво символизира розата, нито какво означава тя за това момиче. Наистина, ама хич не ми пука! Всичко, което искам да знам, е защо точно аз трябва да плащам, понеже някакво момиче, което никога не съм виждала през живота си, е напуснало дома си и иска да се самоубие!

Тя млъкна, ядосана на себе си, че очаква помощ от бутилките, които преди малко презираше. Но кой друг беше тук? Кой друг, освен тези бутилки, щеше да я чуе?

— Колко верни са думите на мама — промърмори на себе си Диана. — Тя каза, че Мери била уникална… Разбира се, че е уникална, разбира се! Начинът, по които ми я открадна, наистина е уникален.

След миг мълчание смачка писмото в юмрука си и го хвърли в огъня.

— Прости ми, мамо — прошепна, докато безизразно наблюдаваше как топката хартия бавно се превръща в пепел.