Сердар Юзкан
Изгубената роза (16)

15

Сънищата не й позволиха дори половин час следобедна дрямка. Тя се опита да освободи съзнанието си от отделните, накъсани картини за един дворец и за една розова градина. Това беше невъзможно. Щом не молеше да се отърве от тях, поне да можеше да ги проумее. Да разбере смисъла им. Но и това също изглеждаше невъзможно.

Диана стана и облече спортния си екип и обу маратонките. Може би една кратка разходка из парка или разговор с художника щяха да й помогнат.

Старият просяк, който седеше на рогозката с излъчване, по-скоро кралско, отколкото на просяк, моментално започна да брои монетите си, когато я видя да се приближава. Сякаш се опитваше да й подскаже, че няма намерение да я забележи. Диана не се обиди. Тя така или иначе не очакваше повече обяснения от него.

Художникът бе на обичайното си място, отново погълнат напълно от картината си.

— Хей, как са цветовете днес? — попита го Диана.

— Добре. А твоите?

— Добре, господин Безименни.

— Джон или Матиас^[1] — по твой избор.

— Две имена ли имаш?

— Нещо като раздвоение на личността, ако така ти харесва повече.

— Ти какво имаш предвид?

— Матиас иска да остане в този свят и да го разбере. Докато Джон иска да отлети надалеч.

— Да отлети къде?

— Не знам, отвъд този свят, може би.

— О, разбирам… Матиас… Тук това име е необичайно.

— Хората така казват — рече художникът, точно както Диана бе отговорила последния път, когато се срещнаха.

Тя се усмихна и се обърна да разгледа картината. Тъй като в нея нямаше никаква чайка, можете да предположи, че не е завършена. Въпреки че я гледа известно време, не измисли нищо, което да каже.

Мълчанието и опасността да си тръгне направиха Матиас неспокоен. Той се разтревожи. За да я опознае по-добре, не само че трябваше да промени програмата си, но дни наред трябваше да остане в един евтин хотел, от онези, в които от душа тече само студена вода, тоалетната е запушена, а леглото е цялото на буци и тясно като гроб.

— Е — рече, — както можеш да видиш, днес нямам вдъхновение. Мислех да отида да изпия едно кафе отсреща, за да сменя мястото и обстановката. Имаш ли нещо против да дойдеш с мен?

Диана се поколеба, преди да отговори уж равнодушно.

— Да, добре. Мисля, че мога. Нуждая се от почивка, за да си поема дъх.

Матиас остави внимателно четката в цепката на триножника.

— Да вървим.

Едва когато приближиха кафенето, той видя, че това бе едно модно и вероятно твърде по-скъпо място, отколкото бе преценил първоначално.